Естествено, че заплащането е една от основните мотивация за работа. Но аз също смятам, че първо трябва да се изяснят някои други въпроси преди да се пристъпи към този за заплатата. В крайна сметка ако кандидатът не отговаря на изискванията за какво заплащане да говорим? Освен това на мен винаги ми е било интересно първо да си поговоря с бъдещия ми работодател (или с неговия представител), за да разбера подробности за естеството на работа, да чуя какви са му изискванията и т.н. Пък и колкото повече продължи разговора, толкова по-добре мога и аз да преценя пред какъв човек се намирам и за кого ще работя...Даже и да не се интересувам много от работата, всяко интервю е полезно с нещо. Честно казано мен винаги много повече ме е притеснявал въпроса "каква заплата очаквате?" отколкото това, че ще науча каква е сумата чак на края на интервюто или на не знам си коя фаза от конкурса. Каквато и сума да кажа винаги се чудя дали не съм сбъркала...Не знам кое е по-добре - да кажеш повече или по-малко? Това направо ме парализира и 100 пъти предпочитам работодателят да се сети да ми каже по някое време...Е, ако въобще не спомене нищо по въпроса, може би все пак ще го попитам на края. Особено ако покаже, че се интересува от кандидатурата ми.
И аз мисля така. Затова първо уточнявам какво ще е естеството на работа, какво се изисква от мен в детайли, преценявам "колко ще ми струва тази длажност" /нерви, командировки, отговорност и пр./ и чак тогава питам за заплатата, ако вече те не са ме попитали.
Моя приятелка работеше много отговорна работа за 300 лв. Напусна и започна за около 200, но без никакви отговорности и притеснения. Сега ходи на работа, за да си пие кафето и да чати.
Айде, здраве да е.
(въпросните хора се държаха така не от неуважение, а от жива простотия!!! за съжаление...)
Според мен пък трябва да се пита, задължително! Това означава, че човек си цени труда. Заплатата е изключително важен момент от договарянето, няма какво да се заблуждаваме. Избягването на въпроса едва ли е от полза за която и да било от страните 
