Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?

При София започна към 1г. и 6м., сега отшумява, около година значи 

Не отшумява, Никсъна е на 8 и се тръшка пак за щяло и нещяло, само дето сега знае, че като му се каже не, трябва да спре само дето спира след няколко опита и вече е изнервил обстановката.
И аз съм един възпитател

Според мен тепърва започва 

цецо е на почри 4 години и преди малко легна на земята, защото не получи една ножица
тръшка се и хленчи за разни дреболии, оплаква се и си влачи краката - не често, но се случва
ще свикнеш

Това е много интерсена тема и за мен. Дъщеря ми е на 2г и 7 мес и продължава. Е, не за всяко нещо, но съвсем периодично. По едно време беше поспряла, сега пак се тръшка. Аз лично я оставям да се тръшка сама и тя се успокоява за 1-2 минути. Ако взема да се обяснявам или да търся някаква логика, става още по-страшно. Няколко пъти съм я шляпвала, развиквала съм се, но истерията става още по-голяма и затова вече съм я оставила сама да разрешава този проблем. Ндявам се да й мине по някое време...Казват, че на 3 г. се кротвали малко.

По-интересно ми е да науча, защо има деца, които се "тръшкат" и такива, които не го правят? От какво зависи?

Вчера синът ми за първи път се тръшна на земята - не му дадох да се качи на едно колело в Технополис
Потръшка се точно 30 секунди и му писна, защото не получи грам внимание. Може би прави все още първите си стъпки в изкуството на тръшкането и по-нататък ще се усъвършенства но ако ще се тръшка все по толкова време, нямам нищо против, ако ще  до пълнолетие да го прави

Ами защо има хора, които крещят често, а други никога не го правят? За мен това е основното обяснение.
Но мисля също, че тези кризи могат да се притъпят малко при подходящо поведение от страна на родителите. Но рецепта нямам за съжаление. Забелязала съм за моето дете, че прави по-чести кризи, ако не й обърнем достатъчно внимание, ако не се сетим да я разходим, да я разсеем малко и да й намерим подходящи занимания. Тя много обича да ходи на ясла например, за да играе с децата и определено като ходи там, после и в къщи е по-спокойна. Сега 3 седмици беше у дома и не се издържа вече. За съжаление, бебето, както и факта, че работя от вкъщи не ми позволяват да й отделям достатъчно внимание и ясно съзнавам това. И затова се опитвам да бъда по-толерантна с кризите й, оставям я да си излее гнева. Но всяка една такава криза ми напомня, че някъде имам  пропуск и се опитвам максимално да се поправям в крачка.

От възпитанието......ако детето знае, че "НЕ" означава точно "Не" не прави сцени, но ако знае, че ще помрънка и ще получи своето- се тръшка.........ако родителите са постоянни няма тръшкане ....аз и двете ги изпитах на гърба си...... сега живея на ново място ...още съм несигурна в себе си и се колебая за някои неща- появи се тръшкането, което никога преди го е нямало

И дъщеря ми започна много често с това тръшкане за щяло и нещяло.. ако и дам нещо, защото не го е взела сама, ако не й дам, защо не й го давам и още куп поводи за това ... Спрях вече да й обръщам внимание и не откликвам на капризите й .. а тя плаче и в същото време ме поглежда с бялото на очите, и като види че си върша нещо си и не гледам в нея и о, чудо - плача спира моментално и забравя даже закакво е плакала ...  
 

И ние сме в същата ситуация .. като ходи на ясла и вечер е супер спокойна, тръшкането се случва много рядко и то в събота и неделя, като сме по цял ден заедно ... но вече 3 седмици си е вкъщи (спрях я от ясла, докато отмине малко грипа) и вече не се издържа ...  

изключително ти благодаря за този отговор.

за мен темата е изчерпана.

Мисля, че когато им покажеш, че "тръшкането" няма да им помогне.

Моето лично наблюдение е, че зависи от детето. Видях, че са ти отговорили, че зависело от родителите и от възпитанието, то и аз си мислех така, докато не започна да го прави дъщеря ми. Тя е на 1г. и 7м. и от около 2 месеца се тръшка. Синът ми е на 8г. и никога не го е правил. Мисля, че ги възпитавам еднакво.
Или не й обръщам внимание и много бързо й минава, или ако е много омална - гледам да й отвлека вниманието с нещо друго. Днес се тръшна в най-големия прахуляк на улицата, защото не искаше да ме държи за ръка - оставих я хубаво да се овърдаля и я прибрах и в банята.

Като че ли започва да отшумява при Самуил (той е на 2 г. и 1 месец). Откакто започнах да прилагам тайм-аут, определено  има ефект.

Ами не искам да се изкарам цербер,но моето дете никога не се е тръшкало,е дребни капризи да то кой няма и възрастните даже .Но понеже имам пример с приятелка чието момченце се тръшка от много малко и доста от изблиците му са ставали пред очите му,мога да кажа,че това понякога е слабост и на родителите,един път покажеш ли,че може край спукана ти е работата,не че аз не съм го правила понякога ,но определено го отчитам като грешка

И Алекс се тръшкаше на улицата и в детската градина,но от два месеца е по послушен.Надявам се че ще продължава да слуша.       В момента е на 3 г. и 5 месеца.

 А де?Моята е тип-нетръшкащ се.Не знам какво е да се тръшка, честно..... За протокола-че съм строга, строга съм, ама дали И от това зависят тези кризи, които и в книги са описани все пак...

когато няма публика-театърът свършва.

И не само.
Децата са различни, едни се тръшкат, други не, в никакъв случай не мога да сложа всички под един знаменател.

Може би...аз имам само едно дете за сега...опита ми е ограничен

Аз съм съгласна с Никол Има деца, които ще ти извадят душата докато не получат своето и деца, които кротко ще отстъпят и ще се задоволят с нещо друго.

До характер е, предполагам... То и с възрастните е така  Изкушавам се да се съглася със Сикрет и да се потупам по рамото, че добре си възпитавам детето (защото подкрепям и прилагам принципа "НЕ означава НЕ"), но истината е, че просто имам лесно дете. Има си моментите на гняв и недоволство (бих се притеснила даже, ако ги нямаше), не отстъпва лесно, но е... диалогичен 

Дона, да ти пратя моя Ник После ще си говорим
Като беше по-малък, вечер седях без капка силички. Такъв темперамент - чудо

Не знам, дали има зависимост, но по мои наблюдения по площадките, момчетата се тръшкат повече от момичетата 

Ми нали и аз това казвам - не е моя заслугата, не ми го пращай 

Не съм съгласна с това. Имам две деца, с малка разлика, гледани и възпитавани по един и същи начин. Големия не се тръшка или почти не, и никога не го правил. А малкия .... майко мила … истерията му е достойна за публикуване  . Така че  и според мен в най-голяма степен зависи от темперамента на детето. Всъщност както и по-горе са писали и при възрастните е така, някой крещят, тръшкат се и правят драми от всичко, други не. Съгласна съм, че постоянното поведение на родителите и не поддаването на изнудване помага, но основно си зависи от детето.

А по въпроса на авторката, Дани е на 3, но кризите и тръшканиците му още не са приключили. Има периоди на затишие и тъкмо си мислим, че вече е изживял този период и той ни удря в земята  .

Всяко детенце е различно

Тошко до ден днешен никога не се е тръшкал .Определено проблем съм нямала.

Обаче забелязвам ,че Пламен по някога се опитва .....да се тръшка и налага (това се случва много рядко,но се случва)
Забелязала съм обаче ,че бързо  му минава .
Докато се заинати и аз съм овладяла положението.
Гледам да му отвлека вниманието с нещо друго. За сега действа

Напълно подкрепям И вкнигите го пише.

А какво става , когато тръшкането не е свързано с някаква забрана и не можеш да кажеш "не"?Например дъщеря ми се тръшка днес цял ден за абсолютно всичко-защо не й стават малките обувки, защо вятъра духа покривалото на кукленската количка и куп още такива.Опитвам се да обяснявам, но тя крещи.Е, какво се прави тогава?Не мисля, че всичко е до възпитанието.Има деца , които просто са такива.Искрено се надявам с възрастта да намалеят тези изблици

Други причини- когато растат зъби, уморени са, яде им се жадни са...те са ясни ....между другото първия пубертет съвпада с периода на растене на кътниците ...предполагам, че е вседствие

Така е.При нас са кучешки зъби.Разбирам я , че е болезнено, опитвам се да се владея , но е трудно.

Не знам как го постигате това с "не"-то, понеже днес и викам "Не", а тя се ухилва и ми вика "Да" 
Не удържах да седя сериозна, лош възпитател съм.

И аз съм на принципа Не означава Не, но понякога когато има изнервящи обстоятелства за детето, тя пак се тръшка...  например ако е изморена (след детска почти винаги е, независимо колко е спала следобед) или нещо изнервена (скарала се с някой или нещо такова) и това се отразява на способността й да контролира и изразява емоциите си ... и тогава има тръшкане (не ми обяснява, че се е скарала с Иванчо или че някой й е казал че е лоша, ами започва да ми мрънка за нещо съвсем друго).

П.П. По темата тръшкането -  този вид, за който ти говориш свърши при нас когато тя проговори и започнахме да водим диалози кой какво иска, кога да го направим, защо може или не може, обяснено със спокоен тон.

Кико е адски кисел, когато му растат зъби. Раздразнителен, мрънка непрекъснато, в момента на пробиване реве по 2-3 часа нощем... ама се дере  Другата причина е ако не е спал през деня.

Честно да си призная и аз се тръшкам като съм уморена, пък камо ли едно малко дете

И аз преди си мислех , че моето дете няма да се тръшка , че като кажа НЕ , ще е НЕ и така ...
Обаче ... той си знае неговата . Аз не съм от тези които се впечатляват - той ляга на земята и реве , аз - нищо  грам внимание ...обаче не спира 
Опитвам се да му отвлека вниманието - пак не става ... Когато е решил ,че ще се тръшка го прави и най лошото е , че без причина се случва - не му е отказано нещо в даденият момент, просто така си решава .
Ако се опитам просто да го вдигна и да го взема , става още по - страшно .
Но аз отдавна съм го усетила  , че е голям артист и е много емоционален .
Кога ще отмине , не знам  при нас скоро започна ... а беше най - доброто дете на света 

И аз не съм съгласна, че е само от възпитанието. Комплексно е - характер, темперамент, гени и чак тогава възпитание.

Калина е на моменти, но сякаш нещата бавно се подобряват...

Моят син май вече откри що е то тръшкането..започва се.Много му харесва да ровичка в един шкаф в банята.Вчера се запъти натам,а аз затворих вратата-такава ръченица друсна-леле,мале....Хубаво,съгласна съм,като се каже Не да е Не,обаче като го гледам и хабер си няма от това колко твърдо е Не-то на майка му
     За сега съм на метода разсейване-показвам му нещо друго,отиваме в друга стая...но,като изчетох написаното,и имайки предвид,че синът ми се заформя нещо като сериозен инат...тежко ми. Порастват,нахитряват-а като се сетя само колко съм се възмущавала от гледката на тръшкащо се на пода в магазина за детски играчки,примерно,дете....

Ивовите "трудни 2" започнаха докато беше на година и половина и поприключиха когато беше почти на 3. Около третия рожден ден вече имах друго дете. Не че е станал идеален-все още се инати понякога, но с него вече може да се говори, а той даже и чува.
А преди като се сетя какво беше...... просваше се на земята за най-малкото нещо. Като усетех, че наближава бурята, имах 3 секунди да го отместя в участък без локва-да не я нацели. Тогава който и да ми кажеше, че търпение му е майката, че ще отмине-не вярвах. Бях на ръба на силите си. Но е факт-наистина отмина. (Какво ли ми готвят следващите фази на растежа-идея нямам..... ).

Рядко се тръшка за щяло и нещяло.

Съгласна съм 

И аз съм като теб - опитвам се да не се впечатлявам, за да не ме манипулира по този начин.
Сега като чета отговорите, смятам че е въпрос на темперамент и дечицата с доминиращ темперамент холерик ги правят в по - голяма степен тези номера в сравнение с останалите.

Не мисля че е от възпитанието, когато кажа НЕ това значи не, независимо че се почва тръшкане, не му се позволява.
И независимо че не му се позволява, започва тръшкане

Ама кво да се прави - син ми е, ще го чакам да му мине (силно се надявам да му мине де)

Гери се опитва понякога да го прави/не това с тръшкането на земята де, а обикновено инатене/, но засега с мек тон се уговаряме

Нормално до към 3 г. минава този период 

Бих добавила, че тръшкнето на децата не е винаги израз на някакъв каприз. Дъщеря ми например започна да се тръшка повече когато се роди бебето. Когато започнех да го кърмя например ме гледаше в очите и съвсем целенасочено започваше да прави някоя пакост, за да ме предизвика. Естествено казвах НЕ и тя се тръшваше. Това беше някакъв неин начин да покаже ревността си, иначе с бебето беше приятелски настроена. Но на нас с мъжа ми непрекъснато ни правеше номера. Другата честа причина за тръшканията, може би поне в 50 процента от случаите, е чистото неразбиране от моя страна какво иска тя. ДЪщеря ми е от децата, които доста малко говорят и не може да си поиска елементарни неща. И докато се разберем, обстановката се изнервя и тя прави криза. Всъщност аз под тръшкане разбирам не само буквалното просване на земята, защото всъщност тя не го прави, а просто крясъците и истериите за нещо.

В този ред на мисли, смятам, че редовното и непреклонно казване на НЕ при всяка криза на детето не е уместно. Ако поиска бисквита точно преди вечеря е ясно, че няма да й дам и я оставям да крещи. Но пък ако прави криза от ревност гледам да съм по-гъвкава - оставям я да си излее негативната емоция (в крайна сметка то си е нейно право, защото тя няма друг начин да ми каже, че е разтревожена) и после се опитвам да й отделя време само за нея. Понякога е трудно да се разграничат нещата и точно затова възпитанието е толкова сложно нещо...Ако беше толкова просто да кажеш категорично НЕ 20 пъти например и детето да спре, то тогава нямаше да си говорим сега за това, а щяхме да си разрешим проблема. 

Много говорите за това НЕ. Искам да кажа, че в едни случаи е - НЕ, а в други - може. Ще дам пример. На улицата НЕ трябва да ходи сама, а да ме държи за ръка, в градинката и на детската площадка - може. На терасата може да излиза, когато е топло, но когато е студено - НЕ.
Така че исках да кажа, че НЕ-то понякога е ДА.

При нас малкия започна да се тръшка и изпада в истерии, когато се роди сестричката му и то без причина.  Понякога незнам как да постъпя, малката е вече на една година а той продължава с това тръшкане.  Например вчера гледаше детски филм на компютъра и аз исках да му наглася монитора за да му бъде по удобно, но без да искам натиснах едно копче и той се рестартира,  И като започна да реве, да се гърчи, да вика, направо полудявам все едно няма пак да му пусна компютъра.  Направо незнам как да се справя с тази ситуация, опитвала съм да му говоря спокойно, да игнорирам неговите викове но нищо не се получава.  Ако може някой да ми даде съвет

Ооох това тръшкане, при нас сега започва. Вкъщи и по-леко, но навън дори се въргаля понякога. Аз не и обръщам много внимание, ама навън хората ме гледат и трябва, няма начин. Надявам се този период да отшуми, но като чета явно ще ни държи цяла година.

Да, навън като излезем на разходка най - много се тръшка, въргаля се по земята и реве.
На мен лично не ми пука от хората, но мъж ми много се притеснява като му почнат "кризите" на Пухкавия.

Същото е и при нас ... явно децата ни са с такъв характер  С тази разлика , че Мартин почти не реве . За сметка на това крещи и се кара на неговият си бебешки език . Даже и пръст ми е размахвал 
Днес пак както си ходехме седна на земята и хубаво се омърля ... Нямаше причина  Разбира се , оставих го на земята , обърнах гръб и след малко сам дойде . Когато го хванах за ръката , пак се тръшна .

Не мога да се съглася , че е само от възпитанието  Също така съм твърдо убедена , че с НЕ - тата не трябва да се прекалява . Все пак сега опознават света , ако за всяко нещо им се вика НЕ ще загубят интерес към всичко и ще станат свити и незаинтересовани от нищо деца ... Така мисля аз .

Има деца, които се тръшкат, и такива, които не го правят, както има деца, които бъркат в шкафчетата, и такива , които не го правят. За мен последното е невероятно, но е факт. Моите са от тръшкащите шкафобъркачи, и малкият определено слага батко си в джоба. А ние вече не сме зелени - минало ни е веднъж през главата. Не се трогваме от тръшкане и темподобни. Ефект - нулев. Тръшка се детето, явно отвътре му идва някак. Та мнението ми е, че е до характер.

Не става въпрос за самата дума....става въпрос за това да има твърди правила..... детето да знае какво може и какво не може ......естествено и тези неща се променят с възрастта....

Ами според мен не е до дете - до родител е - с което не желая да обидя никой.

Педиатърката на Дариа винаги ме съжаляваше за 'малкия ужас' който си имам  А тази жена все пак доста ги е виждала  Обаче се научих да й овладявам тръшканиците.

Ето сега е 2 седмици при баба си, защото има варицела и като се върне ме очакват две седмици на гооооолеми тръшканици.

Вярно е, че 'не' трябва да е 'не', но е добре да не се прекалява с него. Това, което повечето родители правим, когато сме нервни, е да прекаляваме с не-кането... и децата се изнервят и решават да ни направят 'на пук' както ни се струва, което не е така. Те просто искат да се утвърдят като личности.

Според мен възпитанието и отглеждането на дете е най-трудното нещо в света Трябва да се нацели точния баланс м/у позволени и забранени неща, за да може детето хем да не израстне подтиснат възрастен, хем такъв незачитащ нищо егоцентрик.

Другото е да си спокоен. И мен това:

Искам вода
Не в тази чаша
Не в онази....

и хайде рев и тръшкане... Но аз съм възрастния. Аз съм й майка и съм й не само най-близкия човек, а и човека, от който тя зависи напълно. В тази връзка - нямам какво да й доказвам. А тя се е родила 'вчера' и иска да се утвърди, да покаже, че вече е голяма, значима и важна... Колкото повече й го показвам - толкова по-спокойна става. От друга страна - има граници и те са твърди. Аз съм шефа и след като съм казала, че ръцете се мият след влизане у дома - се мият. Не ме е страх нито от писъци, нито от тръшкане, нито от сърдене, а в нашия случай има дори и "Искам в къщатата на тати.", което е подъл номер от нейна страна.   

Дариа имаше силно тръшкащ се период пролетта за около 2 месеца. Сега пак имаше кратък такъв /след празници прекарани с 'баби'/ за около 1 седмица. Другата седмица пак ще очаквам включване.  Но минават, научва се кога тя казва и кога аз 

И според мен е това. Моите деца също биват възпитавани по еднакъв начин, но Филип в момента проявява безумни тръшканици и ревове, докато на неговата възраст със сестра му се разбирах доста по-човешки (с обяснения и разбиране).
В същност за да получи нещо едно дете пробва най-различни начини, като в началото е тръшкането. После идва молбата и плача, а после (както с Кейти сега)-непрестанното мрънкане, превръщащо се в изнервяща досада 
Според мен периода на тръшкането минава тогава, когато детето проговори.

В моя случай тръшкането е, за да привлича вниманието ни, ако случайно решим да гледаме за малко ТВ или друго нещо, различно от него

Аз съм един и същи родител на две съвсем различни по характер деца, затова съм на обратно мнение. 
При Ивка "пубертетът" започна към година и половина и я държа почти до 4.
При Нети още не е почнал, а най- вероятно ще я размине 

Това наблюдавам и аз при леля ми, на всичкото отгоре е детска учителка, двете и деца са коренно различни, едното се тръшка, другото не 

ОК - да поясня: Има деца, които не се тръшкат. Има деца, които са толкова меки, че още първото им тръшкане е пресечено и толкова... Има упорити, по-силни натури, които изглеждат 'тръшкащи' се.

Родителят е този, които да се научи да предотвратява 'тръшкането', а не да се примири, че детето му било такова... В тази връзка го казах.

Така де, но не точно.
Има много случаи когато просто е невъзможно да се предотврати. Как точно да предотвратиш тръшкането или да направиш така че да не се повтаря често? Хайде - за последното по може да се постигне с много постоянство от страна на родителя, но ... мисля,че е невъзможно да се предотврати. И други казаха по-горе, че си е до дете - това мнение поддържам и аз. Ето - имам две деца, от един и същи пол, вече порастнали, възпитавани по един и същ начин  и в същото време коренно различни по характери . И двете проявяват инати (то кой не го прави?!) , но малката винаги е била специалист по тръшкането, а голямата - не. Едната действа бавно, но постоянно в желанието да стане по нейната, а другата иска това да стане на момента и ако не се получи - тръшка се. Най- кошмарно беше до около 3 и 1/2 - 4 годишна възраст. После нещата се уталожиха.
Според мен когато децата се научат да овладяват емоциите си ( а това мисля, че става около 3-4 годишна възраст) "кризите" също стават по овладяни, инцидентни и не толкова крайни. Друг е въпроса, че някои хора са просто по-емоционални от други и много честно никога не се научават напълно да владеят емоциите си. Колкото и техните родителите да са се старали да ги предотвратяват.
И наистина мисля, че трябва да приемаме децата си такива каквито са, а не да се опитваме да ги моделираме по наше си усмотрение. Да ги насочваме -да, но не и да ги приравняваме с някой друг пък било то и с нас самите. Все пак са си личности, макар и малки 

  Преди да се родят децата ми си мислех, че всичко зависи от родителите и все се чудех какви са тези невъзпитани деца дето се търкалят по улиците. Сега вече съм на друг акъл
 Много зависи от емоционалността на детето.
  Вярно моите чак не са се търкаляли, но пък в реването с пълно гърло и тегленето към исканата цел са царе.
 Щерката вече е голяма и не си позволява такова поведение(за сметка на това мрънка, когато иска нещо).
 Малкият прави в къщи цирковете - ляга на земята, рита, пищи.

 При двамата се изисква абсолютно различно поведение - при щерката бях установила - не обръщам ли внимание спираше сама. Обаче малкият като не му обръщаме внимание става по-зле. Затова баща му започна да му отвлича с нещо вниманието и сякаш се успокоява.
 Хубавото е, че кризите при него започнаха да са все по-рядко.   

 

Съгласна съм с Етиа - няма рецепта. При нас отвличането на внимание не работи. Май игнорирането помага повече. Не че съм се справила с проблема де. Ама имаме по-големи и тоя изобщо не го забелязвам. По правило тръшкането му завършва без постигане на целта му и забелязвам, че скъсява периодите. Но много хитро - ако не стане неговата отива и нарочно прави нещо друго забраненено. Или ме удря 

Като се тръшне на улицата , го оставям и гледам да го обърна на майтап...щом се разсмеем, тръшкането изчезва

Единственото нещо, на което може да се научи едно дете според мен е послушание и подчинение на родителите. Колкото е по-упорито в неподчинението си, толкова мерките ще бъдат по-строги. Разбира се трябва да се внимава да не се мине една определена граница и да се намери начина, който няма да доведе до обратен ефект. Затова е сложно да си родител. Не бива да се оставяме на децата ни да се налагат - те са малки и неопитни, и ще е наша вината ако ги изпуснем и стане нещо фатално. Ако отговаряш за един човек той трябва да ти се подчинява. Иначе нещата просто няма да функционират.

Често използвам този трик при нараняване или цупни. Помага наистина. 

Това не го искам за моето дете....благодаря ..... не възпитавам послушен човек , а човек със собствено мнение ......... предпочитам да е разлигавен отколкото това, което ти описваш 

Според повечето книги за възпитание - Всички съждения, които съм потъмнила в поста ти са най-сигурния път към 'тръшкащо се' дете. 

Много лесно би го разбрала ако си представиш, че работодателят ти се държи по този начин с теб. Никак няма да ти е приятно предполагам. 


WILD_cat, на практика си изразила и моето мнение. Във всеки случаи 6 месеца тръшкане не е 'тръшкащо се дете', а нормален период, през който едното ти дете е минало. След което се е научило да си владее емоциите.

ужас, това сериозно ли го мислиш?
все пак едно дете не се дресира, а се отглежда
децата не трябва да са послушни и не бива да се подчиняват дори на родителите си - те да не са роби?
и с изискванията не трябва да се пркалява

Боже мой!
Теб така ли са те възпитавали? Само това ли си научила от майка си - да слушаш и да се подчиняваш?
Извинявай, но си мноооого крайна.... Детето ти е малко още, гледай да се поправиш докато е време и след някоя друга година - пак ще говорим....

Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?

Когато станат възрастни   

До всички, които се възмутиха от предния ми постинг за послушанието. Мен не мога да кажа как са ме възпитавали, но за всеки случай е било неправилно и се надявам да не си възпитавам децата по същия начин. Изчела съм много книги за гледане на деца. И какво от това - методите описани там просто не работят или поне не за моето дете. Това, че някой е написал книга не значи, че знае всичко. Както виждате много често не можем да си ползваме взаимно  съветите от личен опит по същата причина - защото за различните деца важат различни неща. Никъде не съм казала, че децата трябва да се дресират или да са роби, не знам защо разбирате нещата по този начин. Нито пък съм казала, че не трябва да се взема предвид индивидуалността на децата и техните предпочитания - напротив. По-скоро много от вас се опитват да си моделират децата, вместо да ги оставят да се развиват по своя си път. Това, което имах предвид с послушанието се отнася за съвсем друго. Примерно като му кажеш да не пипа нещо твое, което може да се счупи или повреди или опасни за него предмети, или да не прави опасни за самия него неща. Защото не може да скриеш всичко и да обезопасиш къщата 100%, нали. И за прекалени изисквания не помня да съм споменала някъде. Изобщо не разбирам защо някои хореа срещат трудности при разбирането на посовете ми. Ако не ви е ясно нещо питайте, а не ме изкарвайте, че съм казала нещо, което дори не съм си помислила. Проблемът е по-скоро във вас, защото си мислите тези неща. Може би вас самите така са ви възпитавали като роби и значението на думата послушание го разбирате именно така. Но не и аз.
Освен това има и други книги за възпитание на деца, които вие явно сте пренебрегнали или изобщо не сте чули за тях и затова не сте ги прочели. Ако бяхте щяхте да разберете, че думата послушание всъщност има позитивен смисъл, а не е синоним на роб или домашен любимец

Извинявай, ама какво ми е приятно на мен няма никакво значение - или ще изпълнявам каквото ми каже работодателя или ще си обирам крушите. Самата аз ако съм работодател ще изисквам същото. Това не значи, че няма да се вслушвам в чуждото мнение и да коригирам своето, ако другото е по-умно или пък че няма да се вслушвам в нуждите на подчинените си. Но ако искам една работа да е свършена по точно определен начин, няма да търпя някой да си я върши както той намери за добре, въпреки, че на мен не ми харесва да е така. Предполагам винаги си била подчинена и си имала строги шефове и затова си настроена веднага да мислиш по този начин. Аз пък гледам от шефската гледна точка и за себе си съм права. Не че съм шеф де, ама... определено го предпочитам пред подчинен 

 

NikiFin, извинявай ако си се почувствала засегната 
Прочети отново първият си пост по темата и може би ще разбереш защо някой се е възмутил. Прочети го, ама внимателно. Така все едно не си го писала ти....
Как ти прозвуча?
А иначе - всеки си има правото да избира как ще си възпитава децата.
Тук просто се опитваме да отговорим на конкретно зададен въпрос, а то какво стана - пак я оспамихмеее.... 

Ох, точно това тръгнах да пиша-малко встрани от темата излязохме. Очевидно детенцето на aseim изживява поредния интересен период от детството си. Малко по-емоцианално, малко-по своенравно може би, или просто дете, желаещо да покаже своята индивидуалност 

   Хей хора,Хайде да застанем пред огледалото,и...Ние всъщност не се ли тръшкаме за щяло и нещяло?!Просто детските проблеми ни изглеждат по маломважни,иначе сме същите.

Отново за НЕ-то, макар че сме го коментирали и в други теми... Мисля, че колкото по-рядко се казва НЕ, толкова по-голяма тежест ще има. Непрекъснатото не-кане води дотам, че детето първо се изнервя, след това престава да те чува.
Наистина, не можем да обезопасим къщите си на 100%, но на 90% - можем. И когато останат 3-4 забранени неща, а останалите са разрешени - по-лесно може да се постигне консенсус.
От друга страна, и този метод не е съвсем правилен, защото детето няма да живее винаги в обезопасена среда. Когато отидем у баба му и се започне едно "Не! Не!"... изнервянето е гарантирано  

Вярно, че малко се отклонихме от темата, но ви преписвам цитат от една книга, която прочетох благодарение на форума и много ми хареса. Освен това мисля, че дава отговор на въпроса.

"Обикновено детето общува посредством поведението си. То постоянно задава въпроса: „Обичаш ли ме?” Начинът, по който отговаряме на този въпрос, определя много неща. Определя самочувствието на детето, манталитета, чувства¬та му, отношенията с връстниците му и т.н. Ако емоцио¬налният му резервоар е пълен, ще го видите в поведението му. Ако е празен, отново се демонстрира чрез поведението му. Приемете го така. Поведението на детето в голяма степен се определя от това дали се чувства обичано.
Това е детската ирационалност. Вместо да печели на¬шата любов и внимание чрез добро поведение, то непрекъснато ни изпитва чрез поведението си. „Обичаш ли ме?” Ако на този важен въпрос отговорим с „да”, чудесно! Тогава детският натиск да търси любов изчезва и детето може да бъде лесно напътствано. Ако то не се чувства обичано, още по-настоятелно продължава да задава този въпрос чрез поведението си. Ние можем да не харесваме това по¬ведение, защото начините, по които детето може да пос¬тъпва, са ограничен брой и много от тях могат да бъдат неподходящи за случая. Стигаме до извода, че когато някой е достатъчно отчаян, поведението му може да стане неуместно. Нищо не прави детето по-отчаяно от липсата на любов.Това е и основната причина за детското непослушание. Когато емоционалният му резервоар е празен, то вика с поведението си: „Обичаш ли ме?”

Абсолютно така е. Всеки път, когато се скарам на Кейти, тя пита:"Обичаш ли ме, мамо?" или "Ама ти нали ме обичаш?"....и тогава следват мноооого дълги обяснения...
Това е друга тема...но не се въздържах 

Мне - никога не съм била подчинен.От 8 години съм все шеф. 

Другото няма да го коментирам - имаш пълното право да възпитаваш детето си както ти желаеш. На практика тъй като и друг път не съм била съгласна с мнението ти, но виждам колко остро реагираш на несъгласие - не съм си позволявала да коментирам твои постове... В този смисъл - извинявай.

И аз съм в същата ситуация. Детелина не ми се е тръшкала, нито е имало големи ревове и номера. Сега обаче малкия е направо отвратителен. Като не стане на неговата ляга на пода и почва да се търкаля и да рита. Ако е в къщи в повечето случаи го игнорирам и го оставям да се прави на маймуна, но кажете какво би трябвало да направя когато направи показно на средата на улицата или в автобуса, както стана преди два дни.
Интересното е че докато не тръгна на градина голямата не знаеше да мрънка, да хленчи и да пили нервите на околните. След няколко месеца ходене на градина обаче вече владее всички възможни техники да ти скъса нервите.

Не сме тук за да постигаме консенсус, а всеки да си каже мнението и опита, нали. Но ти ме попита как ще се чувствам ако... и ти отговорих. Иначе съм сигурна, че си по-добър шеф отколкото аз бих била - прекалено съм директна, а хората това ги дразни. Може би ролята на прикрит шеф, когото никой не познава повече ще ми подхожда  . И ти извинявай ако съм те засегнала с мнението си

Прочетох го, но пак не разбрах какво имаш предвид. Ако е това, че самата аз не съм се справила с проблема - да, не съм. Но работя по въпроса. Знаеш че възпитанието е дълъг процес. Ясно е, че всеки си избира как да възпитава децата си, тук сме единодушни. Момичето иска съвет и и казах един вариант, който според мен работи, защото ми изглежда доста разучмен, а не защото при мен е проработил. Малко е старовремски, но имам наблюдения, че днешните методи на възпитание не работят ефективно - вярно децата растат със самочувствие. Но то е прекалено голямо, позволяват си прекалено много волности и като цяло в резултат от днешните младежи излизат нагли и своеволни същества, които освен да бунтарстват и да се борят за права, които им се полагат за друго не стават. Огледай се само. Иначе всеки може да пише книги и да философства. Освен това любов и строгост не са противоположни неща, а напротив. Хубаво е, че се съобразявате винаги с нуждите на децата си. Но е глупаво заради техните нужди тотално да пренебрегвате собствените си - и вие сте хора не по-малко от тях - как искате децата ви да ви уажават, ако вие самите не се уважавате? А децата са манипулатори - всеки манупулира ако може. А те го могат защото имат данните. Но ако ви харесва да сте манипулирани - против нямам

т. нар. тръшкане толкова малките деца (малко над 1 година) го правят, за да си изразят емоциите и фрустрациите.  На тази възраст децата нямат и усещане за време и, когато искат да си събуят обувките, а ние им кажем "после" те идея си нямат какво е това о кога ще настъпи това после. Всичко, което те разбират е, че имат някакво желание, което ние не изпълняваме - и тогава детето се "тръшва", защото незнае какво друго да направи. Освен тръшкането дететоп може да прибегне до писъци, да удря, да хапе...

До кога ще продъжи този период зависи от нас родителите. Казаното "не" да си бъде "не", но не само понякога, а винаги. Да не се злоупотребява с него - да не го използваме по n-пъти на ден. Зависи колко време ще ни отнеме да научим децата си да изразяват емоциите си по други начини, как да изразяват фрустрациите си (освен чрез "тръшкането"). Така, че тръшкане продължава, докато предложим на децата си алтернативи

Абсолютно точно си го казала. 

Дъщеря ми не може още да ме попита с думи: "Обичаш ли ме?", но днес очите и ми задаваха този въпрос, когато и се скарах. Беше толкова изразително, че се чудя, как не съм я " чула" досега...
Преди да родя, си мислех, че децата, които се тръшкат не са възпитани. Когато се сблъсках с явлението, разбрах, че не е точно така. Дъщеря ми започна да се тръшка изведнъж, в един определен ден, като никога дотогава не беше го правила и не беше давала такива признаци... Направи ми такъв цирк, както си седяхме  на едно кафе, че и на мен ми идеше да се тръшна. Все едно не беше моето дете.  Държеше да отиде да се овъргаля в пясъка на една строителна площадка, а аз не и давах. Накрая и позволих и миряса.
Оказа се, че точно тогава и растат зъби, което при нея винаги си е проблем. Хомеопатът ми обясни, че така правят, защото имат някакъв проблем (в случая болка) или имат нужда от нещо, но като не ги разберем , понеже още не могат да говорят, изразяват протеста си по този начин.

Бубе,в 2-3 изречения-кое е правилното отношение в моменти като тези?

Браво, мами!
Беше удоволствие за мен да чета.
Може ли да "олекотя" темата като кажа, че според мен децата се тръшкат за щяло и нещяло доката станат родители!

Е това вече според мен не е нормално. Ако периодът е толкова дълъг вина имат родителите и последствията са едни неадекватни възрастни.

Да, и аз съм чела нещо подобно в книгите за детска психология.
Но забелязах, че в този период ако съм спокойна и той по-бързо се успокоява (от колкото ако съм изнервена-това рефлектира върху него), а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. Усеща подкрепата ми и това го успокоява, явно е, че и той самия не осъзнава какво иска, но го иска... и усетили, че го разбирам, това го успокоява и спира. Същото е когато се удари и започне да плаче като го гушна и му кажа, че знам как се чувства и разбирам, че го боли, това веднага му действа успокоително и спира да плаче дори и да го боли все още.