децата се тръшкат за щяло и нещяло доката станат родители!
Е това вече според мен не е нормално. Ако периодът е толкова дълъг вина имат родителите и последствията са едни неадекватни възрастни.
- Публикувана: 10 фев. 2007, 12:56 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2007, 14:03 ч.
Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?
Е това вече според мен не е нормално. Ако периодът е толкова дълъг вина имат родителите и последствията са едни неадекватни възрастни.
Мъжът ми е психолог и когато нашето дете влезе в този период той ми разясни каква е ситуацията.Накратко, лаически: става въпрос за индивидуализирането на детето т.е. откъсване от симбиотичната връзка, която е имало с майката и възползването от възможноста за собствен избор като отделна личност и в същото време при отстоявонето на този избор страх от загубата на любовта на майката.Сложно е, но и на самите деца не им е лесно, получава се парадоксална ситуация и наблюдаване от към поведенческо ниво на"искам, не искам, не знам какво искам".Единствената нормална реакция от страна на родителите и най вече майката е подкрепа и приемане на детето такова каквото е в момента до преминаване на периода който може да продължи до 3 год., но го дават 20-24 мес. обикновенно, индивидуално е.Внимавайте, неправилното отношение през този период създава проблеми през Едиповия период.
Да, и аз съм чела нещо подобно в книгите за детска психология.
Но забелязах, че в този период ако съм спокойна и той по-бързо се успокоява (от колкото ако съм изнервена-това рефлектира върху него), а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. Усеща подкрепата ми и това го успокоява, явно е, че и той самия не осъзнава какво иска, но го иска... и усетили, че го разбирам, това го успокоява и спира. Същото е когато се удари и започне да плаче като го гушна и му кажа, че знам как се чувства и разбирам, че го боли, това веднага му действа успокоително и спира да плаче дори и да го боли все още.
а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. [/b] [/color]
Там просто се иска докато получи желаното нещо или докато го забрави.
Пресен пример отпреди 2 часа:
Купих захарни сърчица (заедно с него бяхме, няма как да не ги види) за довечера, дечицата да имат нещо интересно след вечеря. Да, ама Филип пожела сърцето сега и веднага. Мята се, хленчи (поне не се тръшна на улицата, което си е направо напредък), моли се (чак магазинерката се разчувства), рева....40 мин. Посинях да обяснявам как сега това е невъзможно да стане. Миряса едва когато се прибрахме и видя, че наистина има супа, която трябва да изяде....
Спокойствие, търпение му е майката, но понякога и те не стигат, хъх... 
а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. [/b] [/color]
Там просто се иска докато получи желаното нещо или докато го забрави.
Пресен пример отпреди 2 часа:
Купих захарни сърчица (заедно с него бяхме, няма как да не ги види) за довечера, дечицата да имат нещо интересно след вечеря. Да, ама Филип пожела сърцето сега и веднага. Мята се, хленчи (поне не се тръшна на улицата, което си е направо напредък), моли се (чак магазинерката се разчувства), рева....40 мин. Посинях да обяснявам как сега това е невъзможно да стане. Миряса едва когато се прибрахме и видя, че наистина има супа, която трябва да изяде....
Спокойствие, търпение му е майката, но понякога и те не стигат, хъх... Много зависи от детето. Моето дете лесно се разсейва и бъро забравя. Имам приятелки с изключително упорити деца, които като се тръшнат, каквото и да правиш е без ефект. То те игнорира и не чува нищо от това което му казваш, само собствените си писъци. Всяка майка трябва да реагира индивидуално според детето си, трябва да опитва докато види кое действа при нейното дете. Моя син винаги е откликвал на здравия разум и желязната логика и съм съумявала да го убедя в повечето случаи, ако не успея с приказки... гушкането помага (поне при нас).
Браво, мами!
Беше удоволствие за мен да чета.
Може ли да "олекотя" темата като кажа, че според мен децата се тръшкат за щяло и нещяло доката станат родители!
Беше удоволствие за мен да чета.
Може ли да "олекотя" темата като кажа, че според мен децата се тръшкат за щяло и нещяло доката станат родители!
И при моята дъщеря помага гушкането.
Даже това й е наказанието като ме ядоса много. Казвам й, че с това държание не постига нищо и щом се държи така да не ме търси повече да я гушкам
. В следващия момент със същия рев продължава да ме моли да я гушна.
Обаче в повечето случаи и тя не знае защо се тръшка. А го прави почти за всяко нещо. И много дълго продължи тоя период
, въпреки, че е на приливи и отливи.
Надявам се, че като тръгне на градина и започнем да излизаме повече ще изразходва повече енергия и няма да е чак такова чудо.
А конкретно на въпроса, съмнявам се, че ще спре да се тръшка някога. Най-много да смени подхода когато иска да получи нещо. То е ясно, че ще ни манипулират цял живот
Да са ни живи и здрави 
Даже това й е наказанието като ме ядоса много. Казвам й, че с това държание не постига нищо и щом се държи така да не ме търси повече да я гушкам
. В следващия момент със същия рев продължава да ме моли да я гушна. Обаче в повечето случаи и тя не знае защо се тръшка. А го прави почти за всяко нещо. И много дълго продължи тоя период
, въпреки, че е на приливи и отливи.Надявам се, че като тръгне на градина и започнем да излизаме повече ще изразходва повече енергия и няма да е чак такова чудо.
А конкретно на въпроса, съмнявам се, че ще спре да се тръшка някога. Най-много да смени подхода когато иска да получи нещо. То е ясно, че ще ни манипулират цял живот
Да са ни живи и здрави а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. [/b] [/color]
)... Така че го оставям да си пореве яростно, аз през това време дишам дълбоко и си мисля за красиви неща 
И едва след като се успокои, му казвам "Ела да те гушна" и докато го гушкам, обяснявам надълго и нашироко защо не може еди кое си. Докато е гневен обаче, нищо не казвам, знам, че няма да ме чуе. 
И едва след като се успокои, му казвам "Ела да те гушна" и докато го гушкам, обяснявам надълго и нашироко защо не може еди кое си. Докато е гневен обаче, нищо не казвам, знам, че няма да ме чуе.
На мен ми е правила такива изпълнения в парка, че веднъж една баба (с внуче) ме питаше със съчувствие дали сме я водили на лекар и дали даваме нещо ( за успокоение се имаше предвид).
Аз засега нямам формула за решение на "проблема", всеки път подхода за успокоение е според ситуацията, но вкъщи я оставям да се нареве и натъркаля на пода колкото си иска. Лошото е че тази порода (овенската
) има неограниени способносто за реване , знам го и от личен опит дори имам ясни спомени от детството...А иначе периода започна около 1г. и половина и си мисля че започна, когато детето осъзна че е самостоятелна едининица, а не с мама едно общо цяло.
а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. [/b] [/color]
)... Така че го оставям да си пореве яростно, аз през това време дишам дълбоко и си мисля за красиви неща И едва след като се успокои, му казвам "Ела да те гушна" и докато го гушкам, обяснявам надълго и нашироко защо не може еди кое си. Докато е гневен обаче, нищо не казвам, знам, че няма да ме чуе.Не знам дали зависи от възрастта, но моя син дори и аз да съм направила нещо с което да причиня неговия рев, пак идва при мен с протегнати ръце за прегръдка (никога не ми е бил ядосан до толкова, че да ме отблъсква). Независимо от това, че аз съм виновната за това му състояние. Разбира се никога не му отказвам, не можеш да отблъснеш 2 протегнати ръце и 1 тъжно лице, а още повече едни насълзени очи. С това му показвам, че го обичам въпреки всичко и наказанието си е валидно, разбира се. Но ако ми беше гневен и аз бих реагирала като теб, бих го оставила докато му мине гнева и след това, щях да го гушна и да обясня съвсем на кратко и простичко, защо се е стигнало до тук.
А иначе периода започна около 1г. и половина и си мисля че започна, когато детето осъзна че е самостоятелна едининица, а не с мама едно общо цяло.
Да, според психолозите е така (това е периода между 2 и 3г.), този период приключва след 3 рожден ден на детето, пак според тях. И се възобновява отново след 4 му година.
И аз да кажа две думи за мойто зверче
Не вярвам някоя майка, която е била свидетел на тръшкане на детенце в парка, на улицата или в магазина да не си е казала е това няма да го позволя никога с моето дете. Е да ама не. Естествено децата имат различен темперамент, характер, различна реакция към околния свят. На нас самите понякога ни идва да се тръшкаме и едвам се удържаме.
Мога да кажа, че моят син е доста спокойно дете, слуша когато му обяснавам нещо (колко разбира не се знае, но поне усеща) и изобщо добричък е. Но и ние дойдохме на тоя хал с тръшкането и то от много скоро...започна да мрънка, да плаче за каквото ви хрумне. Правил ми е и сцени на улицата овладявам ги засега, но на косъм всеки път:)))) Той е лъв и знам, че трябва много да се внимава, че там при тях със самочувствието е голям проблем. В момента живеем при бабата (майка ми) и както се досещате проблемът е по-голям.
Според мен когато едно дете получава много внимание и обяснения и е свиканло на такова отношение е много трудно да се получи номера със сега поиграй си сам малко или остави мама да свърши тази важна работа и после ще си играем...трудно е да направиш едно уравновесено човече и да си най-големия специалист, трудно е да намериш средата на нещата. Затова с търпение мами и без много да се връзваме това са периоди, които минават.
Не вярвам някоя майка, която е била свидетел на тръшкане на детенце в парка, на улицата или в магазина да не си е казала е това няма да го позволя никога с моето дете. Е да ама не. Естествено децата имат различен темперамент, характер, различна реакция към околния свят. На нас самите понякога ни идва да се тръшкаме и едвам се удържаме.
Мога да кажа, че моят син е доста спокойно дете, слуша когато му обяснавам нещо (колко разбира не се знае, но поне усеща) и изобщо добричък е. Но и ние дойдохме на тоя хал с тръшкането и то от много скоро...започна да мрънка, да плаче за каквото ви хрумне. Правил ми е и сцени на улицата овладявам ги засега, но на косъм всеки път:)))) Той е лъв и знам, че трябва много да се внимава, че там при тях със самочувствието е голям проблем. В момента живеем при бабата (майка ми) и както се досещате проблемът е по-голям.
Според мен когато едно дете получава много внимание и обяснения и е свиканло на такова отношение е много трудно да се получи номера със сега поиграй си сам малко или остави мама да свърши тази важна работа и после ще си играем...трудно е да направиш едно уравновесено човече и да си най-големия специалист, трудно е да намериш средата на нещата. Затова с търпение мами и без много да се връзваме това са периоди, които минават.
а ако му предложа прегръдка веднага мирясва (много обича да се гушка) и кажа ли му гушни мама и спира цирка и се гушва в мен. [/b] [/color]
)... Така че го оставям да си пореве яростно, аз през това време дишам дълбоко и си мисля за красиви неща И едва след като се успокои, му казвам "Ела да те гушна" и докато го гушкам, обяснявам надълго и нашироко защо не може еди кое си. Докато е гневен обаче, нищо не казвам, знам, че няма да ме чуе.
А Ния никога не се е тръшкала,защото иска нещо,просто в един момент се усмихва,в следващия започва да мрънка и така постепенно се саморазпалва докато стигне до истерия съвсем. 
Пример-днес по обед си играем двете и тя изведнъж започва да мрънка,питам я-искаш ли да поиграем на друго-нееееее,поглежда си чорапите и ревва-ама защо съм с тия чорапи,не са ми удобни.Предлагам аз да сменим чорапите-аа,нееееееееее,ако ги сменим,тия ще се сърдят и ще плачат,тук вече се извива на дъга и започва да реве до посиняване,опитах да я гушна-по-зле стана,пищи,та се къса.Точно тогава влиза майка ми и се изказва мъдро-абе какво го правиш това дете,еййй,не се научи да го гледаш
Пример-днес по обед си играем двете и тя изведнъж започва да мрънка,питам я-искаш ли да поиграем на друго-нееееее,поглежда си чорапите и ревва-ама защо съм с тия чорапи,не са ми удобни.Предлагам аз да сменим чорапите-аа,нееееееееее,ако ги сменим,тия ще се сърдят и ще плачат,тук вече се извива на дъга и започва да реве до посиняване,опитах да я гушна-по-зле стана,пищи,та се къса.Точно тогава влиза майка ми и се изказва мъдро-абе какво го правиш това дете,еййй,не се научи да го гледаш
Дали някои изобщо спират да се тръшкат? Аз мисля, че зависи много от самото дете- от неговия характер, възпитание и т.н. При нас този проблем съшо е много назрял и незнам какво да предприема... 
А тръшкането започна от скоро, но се отнася за всичко за което не е съгласен ..... включая и това, че ако реши, че посоката, в която го водя не е тази в която иска да върви ...., ако не искам да му дам нещо, или ако не иска да се прибира .....вече панталоните ни се изтъркаха на коленете, а за лятото ме съмнява, че ще купувам наколенки .. 
А тръшкането започна от скоро, но се отнася за всичко за което не е съгласен ..... включая и това, че ако реши, че посоката, в която го водя не е тази в която иска да върви ...., ако не искам да му дам нещо, или ако не иска да се прибира .....вече панталоните ни се изтъркаха на коленете, а за лятото ме съмнява, че ще купувам наколенки ..
И аз да кажа две думи за мойто зверче
Не вярвам някоя майка, която е била свидетел на тръшкане на детенце в парка, на улицата или в магазина да не си е казала е това няма да го позволя никога с моето дете. Е да ама не. Естествено децата имат различен темперамент, характер, различна реакция към околния свят. На нас самите понякога ни идва да се тръшкаме и едвам се удържаме.
Мога да кажа, че моят син е доста спокойно дете, слуша когато му обяснавам нещо (колко разбира не се знае, но поне усеща) и изобщо добричък е. Но и ние дойдохме на тоя хал с тръшкането и то от много скоро...започна да мрънка, да плаче за каквото ви хрумне. Правил ми е и сцени на улицата овладявам ги засега, но на косъм всеки път:)))) Той е лъв и знам, че трябва много да се внимава, че там при тях със самочувствието е голям проблем. В момента живеем при бабата (майка ми) и както се досещате проблемът е по-голям.
Според мен когато едно дете получава много внимание и обяснения и е свиканло на такова отношение е много трудно да се получи номера със сега поиграй си сам малко или остави мама да свърши тази важна работа и после ще си играем...трудно е да направиш едно уравновесено човече и да си най-големия специалист, трудно е да намериш средата на нещата. Затова с търпение мами и без много да се връзваме това са периоди, които минават.
Не вярвам някоя майка, която е била свидетел на тръшкане на детенце в парка, на улицата или в магазина да не си е казала е това няма да го позволя никога с моето дете. Е да ама не. Естествено децата имат различен темперамент, характер, различна реакция към околния свят. На нас самите понякога ни идва да се тръшкаме и едвам се удържаме.
Мога да кажа, че моят син е доста спокойно дете, слуша когато му обяснавам нещо (колко разбира не се знае, но поне усеща) и изобщо добричък е. Но и ние дойдохме на тоя хал с тръшкането и то от много скоро...започна да мрънка, да плаче за каквото ви хрумне. Правил ми е и сцени на улицата овладявам ги засега, но на косъм всеки път:)))) Той е лъв и знам, че трябва много да се внимава, че там при тях със самочувствието е голям проблем. В момента живеем при бабата (майка ми) и както се досещате проблемът е по-голям.
Според мен когато едно дете получава много внимание и обяснения и е свиканло на такова отношение е много трудно да се получи номера със сега поиграй си сам малко или остави мама да свърши тази важна работа и после ще си играем...трудно е да направиш едно уравновесено човече и да си най-големия специалист, трудно е да намериш средата на нещата. Затова с търпение мами и без много да се връзваме това са периоди, които минават.
Оу, това че живеете с баби е много лошо, аз живея със свекъра и свекърва ми за сега, и това не му се отразява добре (затова гледам да ограничавам посещенията до 2 пъти на ден по малко), в общи линии съм забелязала, че колкото повече време е около бабите и дядовците толкова по ужасен става, за 2 дена не мога да си позная детето, за всяко нещо се тръшка, пищи, недоволства, не ме иска и т.н. Около 2 седмици сме предимно двамата и вечер с тати де, но по рядко вижда бабите и дядовците и отношението му е различно, изключително послушен и спокоен е, любовта му към мен е нараснала и все ме гушка, целува и стиска, а бабите като са там, ме игнорира.
X
Реклама