Тук просто се опитваме да отговорим на конкретно зададен въпрос, а то какво стана - пак я оспамихмеее.... 
- Публикувана: 10 фев. 2007, 12:56 ч.
- Последно мнение: 26 фев. 2007, 14:03 ч.
Кога децата спират да се "тръшкат" за щяло и за не щяло?
Ох, точно това тръгнах да пиша-малко встрани от темата излязохме. Очевидно детенцето на aseim изживява поредния интересен период от детството си. Малко по-емоцианално, малко-по своенравно може би, или просто дете, желаещо да покаже своята индивидуалност
Отново за НЕ-то, макар че сме го коментирали и в други теми... Мисля, че колкото по-рядко се казва НЕ, толкова по-голяма тежест ще има. Непрекъснатото не-кане води дотам, че детето първо се изнервя, след това престава да те чува.
Наистина, не можем да обезопасим къщите си на 100%, но на 90% - можем. И когато останат 3-4 забранени неща, а останалите са разрешени - по-лесно може да се постигне консенсус.
От друга страна, и този метод не е съвсем правилен, защото детето няма да живее винаги в обезопасена среда. Когато отидем у баба му и се започне едно "Не! Не!"... изнервянето е гарантирано
Наистина, не можем да обезопасим къщите си на 100%, но на 90% - можем. И когато останат 3-4 забранени неща, а останалите са разрешени - по-лесно може да се постигне консенсус.
От друга страна, и този метод не е съвсем правилен, защото детето няма да живее винаги в обезопасена среда. Когато отидем у баба му и се започне едно "Не! Не!"... изнервянето е гарантирано
Вярно, че малко се отклонихме от темата, но ви преписвам цитат от една книга, която прочетох благодарение на форума и много ми хареса. Освен това мисля, че дава отговор на въпроса.
"Обикновено детето общува посредством поведението си. То постоянно задава въпроса: „Обичаш ли ме?” Начинът, по който отговаряме на този въпрос, определя много неща. Определя самочувствието на детето, манталитета, чувства¬та му, отношенията с връстниците му и т.н. Ако емоцио¬налният му резервоар е пълен, ще го видите в поведението му. Ако е празен, отново се демонстрира чрез поведението му. Приемете го така. Поведението на детето в голяма степен се определя от това дали се чувства обичано.
Това е детската ирационалност. Вместо да печели на¬шата любов и внимание чрез добро поведение, то непрекъснато ни изпитва чрез поведението си. „Обичаш ли ме?” Ако на този важен въпрос отговорим с „да”, чудесно! Тогава детският натиск да търси любов изчезва и детето може да бъде лесно напътствано. Ако то не се чувства обичано, още по-настоятелно продължава да задава този въпрос чрез поведението си. Ние можем да не харесваме това по¬ведение, защото начините, по които детето може да пос¬тъпва, са ограничен брой и много от тях могат да бъдат неподходящи за случая. Стигаме до извода, че когато някой е достатъчно отчаян, поведението му може да стане неуместно. Нищо не прави детето по-отчаяно от липсата на любов.Това е и основната причина за детското непослушание. Когато емоционалният му резервоар е празен, то вика с поведението си: „Обичаш ли ме?”
"Обикновено детето общува посредством поведението си. То постоянно задава въпроса: „Обичаш ли ме?” Начинът, по който отговаряме на този въпрос, определя много неща. Определя самочувствието на детето, манталитета, чувства¬та му, отношенията с връстниците му и т.н. Ако емоцио¬налният му резервоар е пълен, ще го видите в поведението му. Ако е празен, отново се демонстрира чрез поведението му. Приемете го така. Поведението на детето в голяма степен се определя от това дали се чувства обичано.
Това е детската ирационалност. Вместо да печели на¬шата любов и внимание чрез добро поведение, то непрекъснато ни изпитва чрез поведението си. „Обичаш ли ме?” Ако на този важен въпрос отговорим с „да”, чудесно! Тогава детският натиск да търси любов изчезва и детето може да бъде лесно напътствано. Ако то не се чувства обичано, още по-настоятелно продължава да задава този въпрос чрез поведението си. Ние можем да не харесваме това по¬ведение, защото начините, по които детето може да пос¬тъпва, са ограничен брой и много от тях могат да бъдат неподходящи за случая. Стигаме до извода, че когато някой е достатъчно отчаян, поведението му може да стане неуместно. Нищо не прави детето по-отчаяно от липсата на любов.Това е и основната причина за детското непослушание. Когато емоционалният му резервоар е празен, то вика с поведението си: „Обичаш ли ме?”
Това е и основната причина за детското непослушание. Когато емоционалният му резервоар е празен, то вика с поведението си: „Обичаш ли ме?”
Това е друга тема...но не се въздържах
Извинявай, ама какво ми е приятно на мен няма никакво значение - или ще изпълнявам каквото ми каже работодателя или ще си обирам крушите. Самата аз ако съм работодател ще изисквам същото. Това не значи, че няма да се вслушвам в чуждото мнение и да коригирам своето, ако другото е по-умно или пък че няма да се вслушвам в нуждите на подчинените си. Но ако искам една работа да е свършена по точно определен начин, няма да търпя някой да си я върши както той намери за добре, въпреки, че на мен не ми харесва да е така. Предполагам винаги си била подчинена и си имала строги шефове и затова си настроена веднага да мислиш по този начин. Аз пък гледам от шефската гледна точка и за себе си съм права. Не че съм шеф де, ама... определено го предпочитам пред подчинен
Мне - никога не съм била подчинен.От 8 години съм все шеф.
Другото няма да го коментирам - имаш пълното право да възпитаваш детето си както ти желаеш. На практика тъй като и друг път не съм била съгласна с мнението ти, но виждам колко остро реагираш на несъгласие - не съм си позволявала да коментирам твои постове... В този смисъл - извинявай.
Комплексно е - характер, темперамент, гени и чак тогава възпитание.
В същност за да получи нещо едно дете пробва най-различни начини, като в началото е тръшкането. После идва молбата и плача, а после (както с Кейти сега)-непрестанното мрънкане, превръщащо се в изнервяща досада
Според мен периода на тръшкането минава тогава, когато детето проговори.
Интересното е че докато не тръгна на градина голямата не знаеше да мрънка, да хленчи и да пили нервите на околните. След няколко месеца ходене на градина обаче вече владее всички възможни техники да ти скъса нервите.
Мне - никога не съм била подчинен.От 8 години съм все шеф.
Другото няма да го коментирам - имаш пълното право да възпитаваш детето си както ти желаеш. На практика тъй като и друг път не съм била съгласна с мнението ти, но виждам колко остро реагираш на несъгласие - не съм си позволявала да коментирам твои постове... В този смисъл - извинявай.
Не сме тук за да постигаме консенсус, а всеки да си каже мнението и опита, нали. Но ти ме попита как ще се чувствам ако... и ти отговорих. Иначе съм сигурна, че си по-добър шеф отколкото аз бих била - прекалено съм директна, а хората това ги дразни. Може би ролята на прикрит шеф, когото никой не познава повече ще ми подхожда
. И ти извинявай ако съм те засегнала с мнението си NikiFin, извинявай ако си се почувствала засегната 
Прочети отново първият си пост по темата и може би ще разбереш защо някой се е възмутил. Прочети го, ама внимателно. Така все едно не си го писала ти....
Как ти прозвуча?
А иначе - всеки си има правото да избира как ще си възпитава децата.
Тук просто се опитваме да отговорим на конкретно зададен въпрос, а то какво стана - пак я оспамихмеее....
Прочети отново първият си пост по темата и може би ще разбереш защо някой се е възмутил. Прочети го, ама внимателно. Така все едно не си го писала ти....
Как ти прозвуча?
А иначе - всеки си има правото да избира как ще си възпитава децата.
Тук просто се опитваме да отговорим на конкретно зададен въпрос, а то какво стана - пак я оспамихмеее....
Прочетох го, но пак не разбрах какво имаш предвид. Ако е това, че самата аз не съм се справила с проблема - да, не съм. Но работя по въпроса. Знаеш че възпитанието е дълъг процес. Ясно е, че всеки си избира как да възпитава децата си, тук сме единодушни. Момичето иска съвет и и казах един вариант, който според мен работи, защото ми изглежда доста разучмен, а не защото при мен е проработил. Малко е старовремски, но имам наблюдения, че днешните методи на възпитание не работят ефективно - вярно децата растат със самочувствие. Но то е прекалено голямо, позволяват си прекалено много волности и като цяло в резултат от днешните младежи излизат нагли и своеволни същества, които освен да бунтарстват и да се борят за права, които им се полагат за друго не стават. Огледай се само. Иначе всеки може да пише книги и да философства. Освен това любов и строгост не са противоположни неща, а напротив. Хубаво е, че се съобразявате винаги с нуждите на децата си. Но е глупаво заради техните нужди тотално да пренебрегвате собствените си - и вие сте хора не по-малко от тях - как искате децата ви да ви уажават, ако вие самите не се уважавате? А децата са манипулатори - всеки манупулира ако може. А те го могат защото имат данните. Но ако ви харесва да сте манипулирани - против нямам
т. нар. тръшкане толкова малките деца (малко над 1 година) го правят, за да си изразят емоциите и фрустрациите. На тази възраст децата нямат и усещане за време и, когато искат да си събуят обувките, а ние им кажем "после" те идея си нямат какво е това о кога ще настъпи това после. Всичко, което те разбират е, че имат някакво желание, което ние не изпълняваме - и тогава детето се "тръшва", защото незнае какво друго да направи. Освен тръшкането дететоп може да прибегне до писъци, да удря, да хапе...
До кога ще продъжи този период зависи от нас родителите. Казаното "не" да си бъде "не", но не само понякога, а винаги. Да не се злоупотребява с него - да не го използваме по n-пъти на ден. Зависи колко време ще ни отнеме да научим децата си да изразяват емоциите си по други начини, как да изразяват фрустрациите си (освен чрез "тръшкането"). Така, че тръшкане продължава, докато предложим на децата си алтернативи
До кога ще продъжи този период зависи от нас родителите. Казаното "не" да си бъде "не", но не само понякога, а винаги. Да не се злоупотребява с него - да не го използваме по n-пъти на ден. Зависи колко време ще ни отнеме да научим децата си да изразяват емоциите си по други начини, как да изразяват фрустрациите си (освен чрез "тръшкането"). Така, че тръшкане продължава, докато предложим на децата си алтернативи
До кога ще продъжи този период зависи от нас родителите. Казаното "не" да си бъде "не", но не само понякога, а винаги. Да не се злоупотребява с него - да не го използваме по n-пъти на ден. Зависи колко време ще ни отнеме да научим децата си да изразяват емоциите си по други начини, как да изразяват фрустрациите си (освен чрез "тръшкането"). Така, че тръшкане продължава, докато предложим на децата си алтернативи
Абсолютно точно си го казала.
...Това е и основната причина за детското непослушание. Когато емоционалният му резервоар е празен, то вика с поведението си: „Обичаш ли ме?”[/b]
Преди да родя, си мислех, че децата, които се тръшкат не са възпитани.
Когато се сблъсках с явлението, разбрах, че не е точно така. Дъщеря ми започна да се тръшка изведнъж, в един определен ден, като никога дотогава не беше го правила и не беше давала такива признаци... Направи ми такъв цирк, както си седяхме на едно кафе, че и на мен ми идеше да се тръшна. Все едно не беше моето дете. 
Държеше да отиде да се овъргаля в пясъка на една строителна площадка, а аз не и давах. Накрая и позволих и миряса.Оказа се, че точно тогава и растат зъби, което при нея винаги си е проблем. Хомеопатът ми обясни, че така правят, защото имат някакъв проблем (в случая болка) или имат нужда от нещо, но като не ги разберем , понеже още не могат да говорят, изразяват протеста си по този начин.
Мъжът ми е психолог и когато нашето дете влезе в този период той ми разясни каква е ситуацията.Накратко, лаически: става въпрос за индивидуализирането на детето т.е. откъсване от симбиотичната връзка, която е имало с майката и възползването от възможноста за собствен избор като отделна личност и в същото време при отстоявонето на този избор страх от загубата на любовта на майката.Сложно е, но и на самите деца не им е лесно, получава се парадоксална ситуация и наблюдаване от към поведенческо ниво на"искам, не искам, не знам какво искам".Единствената нормална реакция от страна на родителите и най вече майката е подкрепа и приемане на детето такова каквото е в момента до преминаване на периода който може да продължи до 3 год., но го дават 20-24 мес. обикновенно, индивидуално е.Внимавайте, неправилното отношение през този период създава проблеми през Едиповия период.
