Коя е пределната възраст, след която не бихте започнали отначало?

И аз гласувах с последната опция
Много ме радват тук, бабите и дядовците пенсионери, които се захващат с нещо съвсем ново - примерно още едно (или първо ) висше

55-65 не бих се решила ама знае и човек какъв акъл ще му дойде след години

Аз явно съм доста сложен човек, защото за мен големи и малки промени са много различни и съответно годините, на които бих ги направила. Гласувах до 25, ама не се вписвам с една от най-големите ми промени да започна да уча на 27. Сега не знам дали бих го направила, но сигурно е заради факта, че знам какво е да започваш тепърва да общуваш с холандци на по 20 години. Обаче, на 31 се каня да запиша Магистърска. Та пак промяна......

Не мисля, че след една определена възраст хората могат да се приспособят и извлекат максималното от една промяна в друга държава / след 60, например/. Просто багажът - минало е доста тежък. Разбира се, има и изключения, но си мисля, че са рядкост. Гледах в "Другата  България"един български пианист в Австралия и той много добре го беше казал: Просто се чувстваш временно на това място.
А истиснката промяна и започването отначало значи за мен и вписване в общата картина, а не само като страничен наблюдател. 

Не знам на какъв акъл ще съм на 50-60 години, но от позицията на сегашната си възраст ми се струва, че бих започнала отначало и тогава. Преди време, на 27-8 години  драстично и съвсем сама промених живота си и буквално започнах отначало - нещата се подредиха прекрасно -  знам ли на 50 какво ще ми щукне. Нещата не опират обаче само до моите желания, а и до това как обществото ще приема възрастта ми в смисъла на кариера, социален живот и т.н. В Щатите третата възраст си е своеобразен пубертет и съм се нагледала и научила на хора, започващи отначало и съм осъзнала, че възрастта няма значение, когато имаш ясна идея какво искаш. Обаче не навсякъде е така и в този смисъл продължавам да си мисля, че зависи и от социалните фактори, а не само от мен, дали ще се осмеля да започна от начало. Защото на гол тумбак чифте пищови.....
Обаче смятам, че човек трябва да допуска винаги възможността да започне отначало, защото другата алтернатива според мен е деградация (приемаме, че за да започнеш отначало, си бил принуден от тежки обстоятелства и незадоволителни условия да предприемеш тази мярка, иначе кой, доволен от живота си, започва отначало просто така? - или бъркам?)

(Хубава тема, тъкмо си мислех, че заспахме мамите в чужбина нещо напоследък)

зависи много за какво "ново" става дума..има кариери к ме интересуват,но имат възрастова граница..знам 1е деца не бих искала след 35,дори да мога да родя на 80 здраво бебе..в друга държава бих се преместила веднага и винаги,само не мога да у1а арабски след 40..
*
аз все си измислям "ново"-все у1а,пътувам,нови езици побутвам..не е нужно да се сменя физи1ески континент за да има тръпка,а еднообразието убива бавно..

Ей, тандурка, много интерсесна тема както винаги! поздравления!
Иначе гласувах с последната опция...

Радвам се, че ви харесва темата  Аз се възхищавам на хора, които умеят въпреки възрастта да изплуват на повърхността за глътка свеж въздух. Лични примерни много, за съжаление още толкова и за обратното.
Това ме наведе и на мисълта, дали човек е по-склонен към такъв "авантюризъм" ако мога така да кажа, след като веднъж вече е правил подобен скок или просто чака във всички случаи обстоятелствата да го притиснат?
Как мислите, на вас какво би ви било по-голяма мотивация- да ви притиснат обстоятелствата да го направите или просто да го искате достатъчно?
Според мен ако си топнал веднъж пръст в меда ( ама сравнениееее  ) е много по-лесно да се замислиш да го направиш отново. Хората сме развиващи се същества, търсещи, нуждаещи се и даващи в същото време. Всеки се стреми към по-добро, независимо дали сегашната му ситуация е добра или не, въпроса е дали страха или разума надделяват, защото ако имаш реален шанс да успееш, трезво го преценяваш , но не ти стиска( не просто те е страх, всички ни е страх), тогава независимо на колко си години няма да мръднеш ни на йота. Ако се страхуваш и разума ти казва, че няма да успееш, пак същата работа. Ако разума ти казва , че няма да успееш, но скачаш на дълбокото, това вече е глупост.

На въпроса на G&J, аз си мисля да ти кажа, че понякога и от презадоволеност може да стане, но тези случаи са доста рядко .

Друго нещо, което си мислех, когато сме сами ( без деца) като че ли по-лесно приемаме възможността за някаква съществена промяна, което само по себе си е интересен факт, предвид че децата обикновено се приспособяват много по-бързо и безболезнено от възрастните, не мислите ли?

Aз съм си малко'' лудо Джоре" и няма възраст която да ме спре да направя нещо,
та дори и да трябва да започна всичко отначало.
За това гласувам с последната опция.

Хубаво е ,че си добавила последната опция.Избирам я. Правила съм го и знам,че ще се справя пак,ако се наложи(дано да не се).Моля се, да остарявам прилично, и да имам физическата сила да посрещна нещо такова.Това ми е притеснението на мен.....

  и аз я мисля точно като теб! А за протокола- започвам три пъти на ново- в две различни страни (САЩ и Италия)- веднъж на 24,30 и последно на 34 години. Засега съм пуснала котва тук,но не се знае какъв вятър ще завее ...

35/45.
Според мен до таzи въzраст човек вече би трябвало да се ориентира, да си постави някакви интереси и да ги следва, а не да блее по облаците. Да не говорим, че всяка генерална промяна zасяга и хората до нас. Е не бих си представила да тръгна на 45 години да си местя дете(ца), мъж, домакинство_все пак един кръгом на 180 градуса zасяга не само моята персона .
Ако нямах семейство и на 100 не бих се спряла.

Преди 5 години zапочнах в Германия от нулата. 4 години минаха докато науча ика, zавърша обраzованието си, да си намеря работа и да съzдадем дом с половинката. Не zнаех еzика, нямах трудов стаж, нямах самочуствие. Нямахме и пари (е, дори като студентка в ДЕ иzкарвах повече, отколкото в БГ). Но успяхме...

Не бих се навила още един път да zапочна от таzи нула. Но ако някога в Гемания стане много zле, мисля, че бих си събрала багажа беz много много да се zамислям и бих се преселила в няко друга страна, НО чийто еzик zнам и където мога да упражнявам професията си. Слава богу, поне zа сега има поне 20 страни, които отговарят на теzи ми иzисквания. Но аz прекалено силно си обичам Германията, zа да се местя беz повод.

Ако живота ме принуди - не мисля, че възрастта ми ще ме спре...
Никога не казвай никога  та с други думи - аз съм винаги готова за нови приключения 

Гласувах с последната опция.
Долкото има нужда от промяна, ще я направя. Е, като се увеличат годинките, на човек по-малко му се иска да изживява драстични промени, или пък има повече какво да губи; но ми се иска да мисля, че не бих оставила инерцията да ме повлече в нежелана посока, независимо от възрастта.

Гласувах с последната опция.


В моя случай не бих чакала обстоятелства да ме притиснат, въпреки че до сега е имало и такъв момент. Започвала съм няколко пъти и аз, първия път беше най-тежко. Колкото повече си го правил, толкова повече "обръгваш".


Определено - имам приятелски семейства, които са сменяли държави няколко пъти. Децата израстват с един отворен поглед към света, който трудно се създава иначе. Моят син няма още една година и понякога се плаша, като гледам наоколо, как ще се опазим от капана на презадоволеността. За мен изход е да се живее извън "зоната на комфорта", така че дори и да е материално осигурен, да има и друга мотивация.


Аз напоследък определено си търся причина да преместя семейство с дете (е, само на 35 съм  ). Ще ми се сега едно местене за работа и после, живот и здраве, още едно местене по пенсиониране.