- Публикувана: 19 фев. 2007, 22:56 ч.
- Последно мнение: 28 март 2007, 01:05 ч.
Коя е пределната възраст, след която не бихте започнали отначало?
След като веднъж сме поели тази стъпка да напуснем сигурността и втурнем към неизвестното в търсене на нещо или някого, не виждам причина да не го направим отново, явно е в кръвта ни.
Не бих започнала от начало сега, в този момент, без да имам някаква сигурност и упора понеже нося отговорност за едно безпомощно малко същество, към което имам задължения. Не бих му отнела комфорта, който има в момента. Бих го направила ако отивам някъде с осигурена работа, квартира, къща.
Но, ако бях сама, без грижа на сърцето си и здравето го позволяваше няма да се поколебая да сложа раницата на гърба, хвана самолет, влак и установя някъде на Медитерениен- то.
Не бих започнала от начало сега, в този момент, без да имам някаква сигурност и упора понеже нося отговорност за едно безпомощно малко същество, към което имам задължения. Не бих му отнела комфорта, който има в момента. Бих го направила ако отивам някъде с осигурена работа, квартира, къща.
Но, ако бях сама, без грижа на сърцето си и здравето го позволяваше няма да се поколебая да сложа раницата на гърба, хвана самолет, влак и установя някъде на Медитерениен- то.
Ако живота ме принуди - не мисля, че възрастта ми ще ме спре...
Никога не казвай никога
та с други думи - аз съм винаги готова за нови приключения 
Никога не казвай никога
та с други думи - аз съм винаги готова за нови приключения 
35-45 години, поне за мен. В този период човек вече води по-спокоен живот, обикновено изплаща дом, гледа деца, чувства, че по-младото и бързо развиващо се поколение му "диша" във врата, и се старае да си запази работата, и да се развива 
. С две думи, окован на мястото си. 
Аз лично, промених на 27 год. живота си - нов човек до мен, нова страна, нов език
... всичко. Трудно беше в началото, и май не бих имала куража да го направя втори път. 
. С две думи, окован на мястото си. Аз лично, промених на 27 год. живота си - нов човек до мен, нова страна, нов език
... всичко. Трудно беше в началото, и май не бих имала куража да го направя втори път.
Ако става въпрос за ново начало като местене на ново място бих се спряла след 40. Ако е много наложително може би и 45, но след това едва ли. Плануваме такова след някоя и друга годинка и се надявам да ни е последното. Иначе пък често си мисля, че би ми харесало да живея в различна страна за по 3-5 години, нови нрави, нов култура, нов език. Сега с дете определено ми се струва по-трудно постижимо.
зависи - ако е местене в друг град, друга държава, нова работа - мисля, че за мен не би имало възрастова граница - ако смятам, че живота ми ще е по-добър. Но определено раждане, гледане на малки деца - не 
, въпреки, че мога с ръка на сърцето да кажа, че когато децата ми бяха малки, това бяха най-хубавите ми години и сега гледам с умиление на малки бебенца, майки с колички, но не бих могла да мина през това наново.
Друго нещо, което си мислех, когато сме сами ( без деца) като че ли по-лесно приемаме възможността за някаква съществена промяна, което само по себе си е интересен факт, предвид че децата обикновено се приспособяват много по-бързо и безболезнено от възрастните, не мислите ли?
това е много вярно. В момента обмисляме едно местене - дъщеря ми (на 15 г. ) не дава и дума да се изрече - как щяла да си напусне училището, приятелите си, никъде нямало да бъде като тук и т.н. и т.н.
А иначе знам от опит, че децата най-бързо се адаптират.
, въпреки, че мога с ръка на сърцето да кажа, че когато децата ми бяха малки, това бяха най-хубавите ми години и сега гледам с умиление на малки бебенца, майки с колички, но не бих могла да мина през това наново. Друго нещо, което си мислех, когато сме сами ( без деца) като че ли по-лесно приемаме възможността за някаква съществена промяна, което само по себе си е интересен факт, предвид че децата обикновено се приспособяват много по-бързо и безболезнено от възрастните, не мислите ли?
това е много вярно. В момента обмисляме едно местене - дъщеря ми (на 15 г. ) не дава и дума да се изрече - как щяла да си напусне училището, приятелите си, никъде нямало да бъде като тук и т.н. и т.н.
А иначе знам от опит, че децата най-бързо се адаптират.
Като бях малка съм сменила 7 училища по стечение на обстоятелствата ( местене и т.н. не са ме гонили 
) и отначало ми беше много трудно, но с годините осъзнах колко много ми е дало това за изграждането ми като характер и то в положителен смисъл на думата. Не бих се замислила въобще ако трябва да го направя с децата и също съм на мнение, че това да се закотвиш в такава ранна възраст в едно училище е по-скоро отрицателно, отколкото плюс за изграждането на детето като личност. ПОзнавам такъв случай ( от 1 до 12 клас в едно и също училище) и въпреки грамотата за отличен успех ( момичето завърши с пълна 6-ца), не можа да издържи на стреса от изпитите, смяна на средата, направо се разпадна. Чак 6 години по-късно успя горе-долу да влезе в релси и да си стъпи на краката.
Може и да греша, но дори и на по-малка възраст не е добре човек да се оставя по течението.
) и отначало ми беше много трудно, но с годините осъзнах колко много ми е дало това за изграждането ми като характер и то в положителен смисъл на думата. Не бих се замислила въобще ако трябва да го направя с децата и също съм на мнение, че това да се закотвиш в такава ранна възраст в едно училище е по-скоро отрицателно, отколкото плюс за изграждането на детето като личност. ПОзнавам такъв случай ( от 1 до 12 клас в едно и също училище) и въпреки грамотата за отличен успех ( момичето завърши с пълна 6-ца), не можа да издържи на стреса от изпитите, смяна на средата, направо се разпадна. Чак 6 години по-късно успя горе-долу да влезе в релси и да си стъпи на краката. Може и да греша, но дори и на по-малка възраст не е добре човек да се оставя по течението.
Гласувах с 35=45 години
В момента zа себе си установих, че съм се спряла на най=хубавото място и не ми се мърда.
Ако ми се наложи да се местя или да почвам наново, ще ми се вzеме zдравето.
Дали остарявам?
И да е така, не ми пука.
Периодът ми е такъв. Може би zащото след толкова вихрен и неподреден живот не мога да спра да се наслаждавам на спокойствието.
Но... кой zнае какъв вятър ще ме zавее след 10 г?
Божа работа.
Тогава може би ще поискам да си купя някое малко островче с бяла къщурка.
Животът е пълен с иzненади.
Ще се оставя да ме иzненада, когато съм най=подготвена.
В момента zа себе си установих, че съм се спряла на най=хубавото място и не ми се мърда.
Ако ми се наложи да се местя или да почвам наново, ще ми се вzеме zдравето.
Дали остарявам?
И да е така, не ми пука.
Периодът ми е такъв. Може би zащото след толкова вихрен и неподреден живот не мога да спра да се наслаждавам на спокойствието.
Но... кой zнае какъв вятър ще ме zавее след 10 г?
Божа работа.
Тогава може би ще поискам да си купя някое малко островче с бяла къщурка.
Животът е пълен с иzненади.
Ще се оставя да ме иzненада, когато съм най=подготвена.
Много труден отговор. Когато преди 4 години дойдох тук , абсолютно сама, като че ли не се замислях толкова. И не ме беше страх от нищо.Дори се забавлявах- толкова много нови неща.Сега приятеля ми иска да се местим в друг град и на мен това ми изглежда кошмарно.Отново от нула- нови хора, нова работа, пак всичко трябва да търся къде се намира.Провеждам мирна агитация, колко хубав е нашия град и колко по добри възможности има тук.Не искам да започвам от начало пак. Гласувах в анкетата незнам, защото незнам какво ще ми поднесе живота и къде ще ме изпрати.Ако зависи от мен, времето за ново пълно начало е минало.
Мене възраст не ме спира. Важното е да имаш куража да започнеш всичко от нулата. Аз "на стари години" зарязах всичко постигнато в България и се отзовах с.... 3 деца и съпруга ми САЩ. Знаехме и двамата, че ще започнем от нулата-но това ни беше стимула. Не ни е за първи път. Пак бих започнала, естесвено зависи от мизата 
.
.
Не знам дали е случайно или зависи от някакъв вътрешен жизнен цикъл, но на мен специално точно на всеки седем години ми се случва да правя сравнително генерални промени.
В момента съм се закротила и уж съм доволна от сегашното си състояние и положение, но края на седемгодишния период наближава...знам ли какво ще ми дойде наум
В момента съм се закротила и уж съм доволна от сегашното си състояние и положение, но края на седемгодишния период наближава...знам ли какво ще ми дойде наум