Към МАРТ обърнали главите, броиме ние дните!

За Баба Марта ще сме с нова тема

И да не забравите в събота по БТВ да гледате- Такъв е животът, Кърмачетата.

И аз нареждам като дърта свекърва, като че ли няма да съм на линия, ама знае ли човек 

Здравейте милички! 
Сега да разкажа за моето раждане. Според докторите мина много бързо и лесно, но аз мислех че раждам цяла вечност. ...
Та, в петък сутринта отидохме с моя мъж в болницата както си ме беше повикал моя наблщдаващ доктор и аз с усмивка на лице, щастлива и незнаеща какво я чака си сложих грозната нощница, постлах си грижливо чершафите и се настаних ... Включиха ми системата в 9 и 15 и някъде към 10 започнаха по-силните контракции. Така както си бех притеснена че ще родя без да разбера що е то контракция в един момент много бързо разбарх ! И не ми хареса ...
После дойдоха да ми обяснят, че трябва да започне да намаля болката и да започна да усещам напъни както при ходене по голяма нужда и тогава за дапочна да напъвам все едно ще си върша голямата нужда. Е тогава за мен започна кошмарът... В  интерес на истината в 12 без 10 бях на магарето и в 12 и 30 бебчо беше факт, но аз мен всеки напън беше като че ли малка смърт. Не усещах да се случва нищо а само чувах доктора да вика - давай, напъвай още малко... Ама какво малко ... започнах да чувам сестрата как ме реже, но не почувствах болка. Вече когато бях на ръба да извикам на доктора "разпорете ме ако трябва, но го извадете" усетих главичката и с още един напън малкото синьо нещо беше излязло.
После ме шиха - боля малко и след това вече бях безумно щястлива.
Плачех, смеех се, пак плачех .... Още не обичах човечето, но бях щастлива че е вън от мен живо! В един момент багодарях на всички че е живо малкото същество. Започнах да го обичам чак на втория ден от живота му а сега той е всичко заради което живея!
Сега ужасно ме болят шевовете и не мога да сядам, ходенето до тоалетна е приключение за мен и походката ми е ... не тя трябва да се види!
Но никога в съзнателния си живот не съм била по-щастлива!

Уиш, всичко това е толкова прекрасно. Най-невероятното е с каква лекота разказват всички родили вече майки, а ние неродилите още се свиваме от страх:)

Казват,че вече раждалите жени се страхували повече от нераждалите защото знаели какво ги чака,не не така според мен,като се има предвид,че съм бъзла,а и не издържам на болка.Това е момента в който съм била най-мобилизирана,без да съм правила нещо специално,някак си дойде като от самосебе си,болка-има да,но не е нещо нетърпимо и едно от малкото неща което си заслужава да изтърпи човек.
Момичета и уйчи нещо се загуби днес писала ли е сега ще проверя

Bimba, писала е по обяд днес, не е от изчезналите

ааааааа ок ще лягам спокойна значи ,ама пусто като ме "дере" любопитство дали няма да имаме още някое ббенце или вече всички останали ще са мартеничко

Добра ви вечер мили мами,
ЧЕСТИТО НА НОВООБЕБИЛИТЕ СЕ!!!Много се радвам за всички!
wish Раждането ти е било меко казано лесно,но само отстрани.Само ти си знаеш какво ти е било!Важното сега е че си щастлива майчица.
Ние с ремонта сме към самия край,остана само да изберем подова настилка(какъв цвят мокет искам).Не мога да повярвам че след седмица вече ще си гушкам бебчето(живот и здраве!)...все едно не се случва на мен.Доста ми е притеснено и не ми се влиза в болница,подтискащо е някак си,а и до сега никога не ми се е налагало да прележавам в такава обстановка.Надявам се да не се налага да стоя много време...
Интересното е че ме викат ден преди секциото в болницата,за да ме приемат.Искаше ми се да съм си в къщи,до мъжката половинка за кураж,но май няма да стане...

Е,това е от нас ,за сега-утре ще ходя на запис(последния).Надявам се всичко да е ок.