Публикувана: 1 март 2007, 16:45 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2007, 10:11 ч.

Кога да кажем на осиновените деца

5 007
55
1

# 45 26 март 2007, 21:06 ч.

Мнения: 2 863

Дарена

Разбира се, че ако детето е дошло в семейството по -голямо и препятствията са повече, но пък тогава то си има спомени и няма нужда да се мисли за "казването"...

# 46 26 март 2007, 21:35 ч.

Мнения: 1 843

Всъщност има...това, че е видяло едни хора наречени "мама" и "тати" завчера, не му дава автоматично отговори за цялата нова ситуация. Изобщо, поне в нашият случай, пак се започва отначало, но с известно преподреждане на вече изградени и объркани понятия.
Всяка възраст си има различна динамика на развитие, но в никакъв случай не спестява разговорите.
Е, може би, ако детето е на 14, 16...

# 47 26 март 2007, 22:01 ч.

Мнения: 2 863

Не, не аз изобщо нямах предвид да се спестявват разговорите. Аз всичко, което изобщо се опитвах да кажа е, че няма нужда от някакви специални разговори. Аз говоря с моите деца непрекъснато и обяснявам непрекъснато (е с пубертета нещо куца комуникацията напоследък, ама се надявам да му мине:))
Исках да кажа,че ако не се прави някак си специално, а си е нормалното ежедневно общуване и за двете страни
ще е по-добре. Чела съм понякога тука майки де се тревожат и да питат "как да започна разговора".... а аз точно това се опитвам да кажа, че ако подобни сериозни тематики си вървят някак незабелязано през деня и детето и майката ще са много по- спокойни ако и когато се случи да се появи тежък или труден въпрос. Дъщеря ми е по малко от 3 години вече отговарях на следните въпроси:" откъде се обича", "защо неговия( на брат й) баща не ми е на мен баща", "защо твоята майка не е майка и на вуйчо".... но това си върви просто ей така... нищо специално не става- тя пита- аз отговарям....дано на някой да му е полезно, това което споделям bouquet

# 48 27 март 2007, 09:42 ч.

Мнения: 1 843

А да! Със сигурност. Поне ние така ги провеждаме, пътьом. Всъщност, живота постоянно ни предлага удобни моменти за поднасяне на дадена информация, още повече - на порции. Всеки познава детето си най-добре, следователно да проследява кои са нещата, които го вълнуват, не са му ясни или пък объркани като представи.

Сега, тя и Ирина не задава конкретни въпроси, няма как, при положение, че на самата нея не са й ясни някои неща. Просто се уча да улавям моментите и да вмъквам в темите, това, което виждам, че й липсва като понятия.

Напоследък, забелязвам, че все по-често разсъждава къде съм била аз, докато тя е била в дома. Независимо, че често си говорим как и двете сме писали писмо на Дядо Коледа и той ми казал, че има едно момиченце, еди къде си, което може да ме поиска за майка. Толкова е трудно да разбереш как работи детската главичка...Затова отговарям просто - ами в къщи, ние тогава още не се познавахме. И хайде отново...Някой ден ще си даде отговори на всичко. Няма смисъл да се настоява в момента да разбере нещата по "правилният" начин.
Според мен, важното е да има вярната информация, а кога тя ще бъде интерпретирана по нашият, възрастен начин...когато му дойде времето. Simple Smile

Jaly, разбира се, че е полезно. Не, че е вероятно да копираме на 100% чуждият опит, но винаги може да се извлече поука. Simple Smile

# 49 10 апр. 2007, 00:41 ч.

Мнения: 2 084

Христос возкресе!
На нас ние е по-лесно - нашите са близнаци и единия винаги ще има връзка с другия, такава, каквато никой родител не може да осигури. Ние бяхме на 8 месеца, когато си ги прибрахме в къщи. Сега сме на три години. На два много специални дни в годината - техния рожден ден и деня, в който си дойдоха в къщи се обаждаме на докторката, която се е грижила за тях - кой колкото може разговаря с нея от навършването на една годинка и до сега. На същите дни ходим и при личния лекар на децата, който им разказва колко малки са били, когато ги е видял за първи път. Те разглеждат снимките, от дома. Любимата снимка е с тате в колата. Питали са ме за гърдите - какво е това и съм им казала, че някой деца ядат мляко, но не всички, че те ня са яли, защото са били в кутийки при докторите, защото са се родили много мънички и още не са били при мама. За коремчето на една непозната жена обяснявах скоро на Вики, който всичко вижда и за всичко пита по повод нещо по телевизията. Преси присъства на тези разговори, но на него изобщи не му е интересна темата.
Обещали сме им да отидем на гости на тази докторка, която се е грижила за тях и тя да им даде снимки, на които са съвсем мънички. Когато си тръгвахме с децата тя искаше да ни даде снимките, но ние й обещахме да отидем лично да си ги вземем.
Аз определено смята, че не бива да има лъжа и недимлъвки. Аз не понасям някой да ме лъже, и не мога да си представя да лъжа хората, които обичам. /Не че не съм лъгала майка си през оня безумен период, наречен пубертерт/.
Мисля, че травмата при първата среща с думата осиновен, е неразбирането на думата. Използвам игра на думи - те знаят какво е син и какво дъщеря - пеем си "оооо сине" - опитвам се и себе си да подготвя за тази дума, която никак не харесвам.
Ау, че голяма писателка се извъдих. Извинявайте.

# 50 20 апр. 2007, 07:34 ч.

Мнения: 1 800

Здравейте! Съпруга ми и аз сме в процес на осиновяване, но за съжаление не от БГ. Надявам се един ден да променят законите и това да е възможно. Но темата ме заинтересува( изчитам всичко което е свързано с осиновяване). Тук, където живея се практикува така нареченото-отворено осиновяване- ти изпращаш снимки, писма подаръци на биологичните родители и те могат да изпращат на детето. Децата знаят от самото начало че са осиновени, така като пораснат, нямат проблеми с това, че са по-различни от останалите, няма лъжи. Аз лично познавам доста двойки, с осиновени деца, и те(децата) си говорят за това открито, все едно за времето. Някой от тях са виждали биологичните си родители. Мисля че е добра идея, защото така децата знаят от къде и приемат осиновяването за нещо нормално. Незнам защо просто исках да споделя...

# 51 20 апр. 2007, 09:38 ч.

Смятам,че е по-добре да им се казва възможно най -рано и ,че всеки родител тр. да подходи сторого индивидуално познавайки детето и себе си за това с какви думи да предаде информацията за осиновяването-тр. да говори от сърцето си с любов и нежност, а детското сърце усеща това!
Ние казахме на дъщеря си-Естер когато беше на три под формата на приказка,но след време тя го забрави , а и ние не мислехме , че тр. постоянно да й го припомняме,а и очаквахме второ дете и сметнахме,че ако пак й кажем може да се почуства различна от второто и да бъде наранена от това.Но преценихме,че преди да започне уч-ще тр. да й кажем пак ,за да не чува упреци и обиди от другите деца-ситуацията при нас е по-сложна,защото тя е чернокожа и до първи клас тр. да заобикаляме въпросите,защо ние не сме черни ,много се страхувахме как ще го приеме,но тя само попита -защо са ме изоставили?
Като беше на8-10-11г. използваше факта,че е осиновена за да се сърди когато я наказваме-искаше да си ходе в дома откъдето я взехме след като я разпределиха там когато я намерихме,после ни заплашваше ,че не иска да живее с нас,че сме лоши когато я наказваме и че не иска да живее в бедно сем. защото не сме в цветуща финансова ситуация.Но и това време отмина и сега мъдро приема нещата и много иска да се запознае с БР,но нямаме никаква информация за тях,защото бе подхвърлена,но не и отказваме на това желание и смятам,че всеки осиновен има право и нуждата да разбере произхода си,за да знае кой е и какво наследство има ,да намери себе си.Скоро по много неприятен начин съпругът ми разбра,че е осиновен-беше заплашен от баща си,че ще го разсинови,защото не искаше да му се поддава на контрола,който е упражнявал над него преди да се ожени за мен, а и нееднократно му се напомни,че много пари са вложени в него,за да ги гледа на старини???
Нека хората,които осиновяват имат чисти сърца и мотиви за доброто на детето а не за собственото си его,защото е много грозно!
Пожелавам на всички,които още не са казали да намерят точния момент,начин и думи от сърцето си и това да заздрави още по-вече връзката между тях и детето!

# 52 20 апр. 2007, 10:04 ч.

Мнения: 441

вече говоря на Нико за това - мисля, че разбира, че става въпрос за нещо важно, интересно му е

като разглеждаме снимки, връща темата и иска да му разказвам

границата е много тънка - от една страна не ми се ще да го вкарвам в разни драматични филми

от друга, аз самата като заговоря за осиновяването му се вълнувам - просто всички чувства от преди година се връщат и емоцията ми е много силна

детето усеща това...

Бистра, това много ми хареса

Цитат на: Бистра Мичева в пт, 20 апр 2007, 09:38

...Нека хората,които осиновяват имат чисти сърца и мотиви за доброто на детето а не за собственото си его,защото е много грозно!...

бих заменила нека с дано!!!

# 53 24 апр. 2007, 10:32 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: mama-i в пн, 12 мар 2007, 10:24

marypopins Благодаря за думите - нужни ми бяха

Mila mama Irka,

Не мисля, че при Андрей е апатия.

"Другата жена" е нещо, обвито в мъгла, но остро до болка и детето интуитивно се пази от темата.

Няма възраст, в която да е по-леко, но те са ви дечица и наистина са малки и се ограждат от скрития стрес и болката.

Трудно ми е да формулирам като ясен израз това, което искам да ти кажа, само не си мисли, че може да му досадиш с разговорите си. Не е апатия, досада, друго е, но нямам дума за него.

Ако се пази, може би му е нужно още време в твоята прегръдка за да укрепне повече.

Лек ден и много добри неща да ти се случват Hug

# 54 25 апр. 2007, 10:01 ч.

и ние имаме осиновено дете на седем и половина години.И двамата със съпруга ми сме категорични, че трябва да знае - не може да има лъжи между нас. Въпроса е кога и как. Имаме някакви подхвърлени истории и приказки, че сме я взели от една къща, защото е била най-красива и най-добра и още много най. Но не сме сигурни, че тя съвсем добре е разбрала как стоят нещата. Страхувам се как ще приеме истаината, дали няма да я нарани много - тя е доста чувствителна. Не зная кога да говорим, как да говорим и това да си остане само наша тайна, защото чуждите хора понякога са много жестоки,

# 55 25 апр. 2007, 10:11 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: eligalka в ср, 25 апр 2007, 10:01

Потърси професионален съвет, не знам откъде сте и дали наблизо има някой, който е подготвен и е и добросъвестен към вас.
Теа е невероятно откритие в тази насока.

Hug

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 037
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: