Една сериозна тема - за цигарите и наркотиците...

Необходимо е от малки да ги научим кое е добро и лошо,позволено и забранено,бяло и черно и т.н.т.Много е важен и личният пример на семейството,близки,приятели.
... за наркотиците още ми се вижда рано и си мисля, че не би разбрала, но може и да бъркам   , за алкохола не съм се и сещала да говоря, а може би трябва ...
Добре е да се обсъждат когато забележимо проявява интерес.Тогава с готовност и с интерес ще те изслуша.Ще разговаряте/което е по-важно/,а няма да бъде монолог.

Абе това със споделянето на твоите грехове си е нож с две остриета...Племеницата ни (17г.) в един момент започна да се оправдава, че то видиш ли и вуйчо й бил пушил марихуана и нищо му нямало. А това, че тя пуши всеки ден, а на него за 40те му години му се събират 3 цигари и то споделени са подробности. Пък ти си обяснявай защо не трябва да го прави.

 lilfi ,много е вероятно да си права; имам обет към мен си да не лъжа децата ни, умение е да кажеш истината на ниво и език разбираем в определения момент..
всеки си избира как да си гледа децата,аз моделът "идеална майка"не го намирам за правилен и реален;ако ме питат-ще си кажа..

За цигарите - допреди 2 години пушех като комин, мъжът ми също. Много пъти сме коментирали със сина, още като беше малък ни питаше защо го правим. Винаги съм наблягала на факта, че това е вреден навик, от който трудно може да се откаже човек. И давах нас за пример. Просто му казвах, че ако реши да пуши, никой не може да го спре. Но започне ли, отказването после е много трудно. Баща му му каза, че пари за цигари няма да му дава. Ако иска да се лишава от джобните си за такава глупост - да го прави.
Аз успях да се преборя с навика, мъжът ми - почти (все още пали в компания). Засега синът не пуши, от думите му знам, че на тази възраст пушат главно момичетата, момчетата - много рядко.
За алкохола - не съм привърженик на пълните въздържатели. Мисля, че алкохолът е хубаво нещо, стига да се ползва разумно. В тази насока работим със сина. Даваме му по глътка бира или вино на празници, с вечерята. С баща му наблягаме на културата на пиене - опитваме се да го научим как се пие безопасно и че не е необходимо да се злоупотребява. Още повече, че имаме роднини-алкохолици и е виждал каква жалка гледка е пияният човек...
За наркотиците - още беше дете, когато съм използвала филмите, в които се явяват такива персонажи, да поговорим по този проблем. Всъщност, аз лично съм го запознала с това. Наблягам на факта, че с употребата им човек губи разсъдъка си, т.е. - най-ценното човешко качество. А това е недопустимо, както и при злоупотребата с алкохола. За пристрастяването също много сме говорили. Дано да има ефект, тепърва ще си проличи...
А, давала съм му също литература по въпроса - какво съдържат различните вещества, какво е въздействието им, до какво могат да доведат... Т.е. - теоретично е подкован. Дано да не реши да проверява на практика! 

Наблюденията са ми ,че посягането за пръв път се случва към 14 годишна възраст и най - често се опитва с хапчета .Някое успокоително на родителите - лексотан и др .После идва ред на тревата и тнт .Много е важно проблема да се хване в началото ,защото детето пробва и като види ,че никой не е забелязал пробва пак и пак докато дойде момента в който въобще няма да му пука или само не потърси помощ но тогава вече трудностите са много повече .По- важно е детето да има контакт с родителите а по време на пубертета това става по- трудно осъществимо ,особено важи за деца ,които са били затворени и тихи в един момент всичко несподелено избива именно в проблеми с наркотици и др.Най - важни са разговорите и ангажирането било със спорт ,уроци .И създаването на здрава психика в децата ,защото винаги се намира някой ,който да ти предложи но когато знаеш ,че нямаш нужда от това той не е заплаха.

Подкрепям мненията за личния пример. Аз не мога да си позволя да забранявам на децата си нещо, което самата аз правя, просто няма как да ги убедя. Вече 6,5г с баща им не пушим и те знаят как сме се отказали, знаят, че това е духовна зависимост и е много страшно. Вярно е, че и средата влияе, но от връзките в семейството зависи, детето да си подбере подходящата среда, когато порасне. 

Деница е почти на 7. Преди година и двамата с баща и отказахме цигарите. Говорили сме много и мисля, че е наясно коклко е вредно пушенето.
Отделен е въпросът да им се внуши, че не е нужно всичко да си опитал, за да бъдеш харесван. Самочувствието им би трябвало да се гради върху други неща, а не върху брой изпити питиета.
Страшно е дори да си помисля какво се случва по баровете вечер...

 Говорила съм с щерката за пушенето, за наркотиците, за алкохола. Също използвам всеки пример, който ми е подръка - филм, новини, пиян човек по улиците и т.н.
Аз не пуша, но баща й...не иска и да опита да ги спре.
Детето постоянно го тормози - Защо не ги спираш тати, защо пушиш?
Уж е разбрала, но сега основно "работим" по въпроса за самочувствието и зависимостта от мнението на другите. От това да не се влияе от действията на другите и да ги повтаря без да мисли.
Трудно е.

Трудно е, да. Ама то кое е леко във възпитанието? Вече не се нуждаят от млякото си вечер или от подадена ръка, за да не паднат.
Просто трябва да говорим с тях. По много и за всичко.

Синът ми е на 9 години и съвсем скоро започнахме да си говорим по темата "нарконици" - даваха нещо по телевизията май беше някакъв филм и така стана на въпрос. Във всеки удобен момент разговаряме по тази тема. Когато децата са с нас и все още не са тръгнали да обикалят сами имаме контрол въху тях. Но какво ще стане когато станат малко по големи? Когато започнат да излизат с приятели и да ходят по купони? Направо не ми се мисли момичета. Само като си помисля и цялата настръхвам. В случая си мисля, че цигарите са по - малкото зло.

Мен това не ме успокоява. Знам, че не се спира само с цигари, но от там се тръгва!

Е, не е точно така. Защото аз започнах с цигарите на 19, много след възрастта за опитване. И до там спрях.

По отношение на цигарите: Пропуших на 12 години, като година - две, по - късно вече не ми стигаше кутия на ден. И двамата ми родители пушиха. Нищо не беше в състояние да ме накара да спра, дори и появилият се проблем със сърцето. Поне така си мислех, докато не реших да имам дете.
Алкохолът - баща ми ме учеше как да пия по купони, без да се напивам. И до ден - днешен не ми е страст.
Наркотиците - Отново баща ми, ми връчи "Мементо" на Радек Йон, когато бях на 12 -13 г. Покърти ме тази книга. Реших, че никога няма да опитам подобно нещо.
Но след няколко години започнах да взимам паркизан и разни т.нар. леки наркотици... Никой нищо не разбра вкъщи, дори и майка ми, която е лекар... Една вечер, баща ми се върна от родителска среща с един огромен букет - колко горд бил с мен и пр. и пр . А, аз едва го фокусирах... Не мога да опиша как се чувствах после...  Мисля, че това ме разтърси повече от "Мементо". И...  спрях с всичко.
Говорила съм после с родителите си и те действително нищо не са заподозрели тогава.
Напоследък, доста често се сещам за тази история, защото явно най - важно от всичко са отношенията в едно семейство и най - вече в посока на детето. Така, както могат да го тласнат в грешна посока, така явно могат и да го спасят.
Силно се надявам и мен родителската интуиция да ме води, защото каквото и да си говорим никога няма гаранция. Изборът на един човек е формиран от прекалено много обстоятелства. Така, че каквито и превантивни мерки да взимат родителите в тази посока, не са достатъчни.

И аз ъм напълно съгласна с теб,личния пример е най важен .Децата подражават на родителите и правят това което виждат в къщи.Синът ми е почти на 6год. и вече пита за наркотици ,старая се да му обясня колко е голяма вредата от тях и за сега ме разбира .Дано и по нататък е така

Leo, темата е много значима!
Доколкото знам, има два типа хора- такива, които са склонни към пистрастяване и такива, които могат да се контролират. Но и последното е до известни граници. Затова, само "пробата" си е вид риск.
Моят син е на 10 години, обяснявала съм му за наркотиците и последствията, също за възможните начини за зарибяване. Но, разпространителите са толкова изобретателни, че не можем да предвидим всичко...
Определено проблема настъпва през пубертета, тогава децата трудно чуват и на повечето основната цел е да блеснат пред приятелите, да са най-интересни, това е възрастта, в която са най-податливи на външни влияния. И  аз съм, да се работи върху това, детето да има самочувствие, без да трябва да подражава на "най-отворените" в тайфата. Защото май това е основната причина да пробва от "забраненото"... , също и личния пример  
MamaZ, това, за книгата "Мементо" ме заинтригува и смятам да я намеря.