Мислите ли за обезпечаване на детето си?

Браво!
Всъщност не искам. И не чакам нищо на държавата, но за жалост живея в свят, в който всичко се диктува от законите - и слава Богу, но се оказва, че често законите работят повече срещу обикновения човек и по-рядко срещу тези, които ги престъпват.

И да ти кажа честно, Магьоснико...съвета ти го намирам...доста неочакван.
Ако бях чакала на държавата, Ирина щеше да си седи още някъде...малко знаем един за друг, нека се да ограничим в отговори - знам, не знам и подобни.

Ба, корнишонко, строга съм била? Може. Нямам време за комплименти. Особено след последната ви шега. Е, поне не се сърдя. 

застраховката си живот промених една седмица след осиновяването, облагодетелствана е дъщеря ми. като сама осиновителка, тя е мой пръв и пряк наследник. до нейното пълнолетие никой няма право да разполага нито с парите, нито с имотите, които и оставям. отделно съм направила завещание с условие, при което придобива още имоти, при условие че мъжът до мен и родителите ми се грижат за нея, ако с мен се случи нещо. тъй като нещата минават през съд, а съдът е длъжен да се грижи преди всичко за доброто на детето, условието би трябвало да бъде изпълнено, иначе завещанието става невалидно. подкрепено с доказателства, че горепосочените се грижат добре за детето. мисля че съм направила най-доброто за да подсигуря Алекс. не преставам естествено да мисля как бих могла да направя нещата още по-сигурни, имам някои идеи, но трябва време. за мен най важното е кой ще е най-добрият родител за детето ми ако мен ме няма и след като законите са в това отношение половинчати и недомислени се налага да им помогна по-лесно да вземат решение.
няма значение дали оставяш половин апартамент на детето си или 5, ако е условие в завещание, съдът отсъжда в полза на общото положение, демек комбинацията между добри грижи и материална сигурност.
за мен е напълно нормално да помисля веднага какво ще стане с детето ми ако ме няма, това мисля минава през главата на всяка майка. нагледала съм се на отлагани мерки и на трагедии, защото е било късно. така че едно от първите неща, които направих беше да изясня доколкото мога чрез адвокат и нотариус съдбата на детето си след моята смърт. смятам внучета да дундуркам, обаче съм практичен човек, така спя по-спокойно. мисля че ще доживея до 90, в моята фамилия всички жени живеят дълго - от проклетия е

Извинявам се, че изравям пак тази тема, но поради стеклите се напоследък обстоятелства около мен все по-често се замислям за това.
Мой много близък човек е много тежко и неизлечимо болен и се запитах какво ще се случи с моето дете, ако след като си дойде в къщи това се случи с мен или с мъжа ми?! Нали знаете, никой не е застрахован!  Какво ли би преживяло горкото при поредната загуба.. А не е за пренебрегване и чисто финансовата страна. Засега мъжът ми (да чукам на дърво, да ми е жив и здрав) е нашата опора в живота. Сигурна съм, че ако и каквото и да се случи с мен той ще се се справи милия. Но не съм убедена, че аз ще се справя нито емоционално, нито финансово. Тъй като в момента работя във неговата фирма и напълно съм изгубила контакти за работа. Изобщо едни такива работи ми се въртят из главата, че ме страх докъде може да ме доведе въображението. Мисля си апартамента, който строим в момента да го пишем на името на детето, та поне ако (не дай си Боже) нещо се случи с нас, поне покрив над главата да си има горкото (тъй като съпруга ми има и други деца от първия си брак, които е обезпечил като им е приписал къщата, в която живеят с майка си). Т.е да не вземат да водят разправии след кончината ни за това на кой-колко. Че съм виждала доста грозни сцени по съдилищата.
Та в този ред на мисли - страхувам се какво би станало с горкото ни дете при една такава ситуация.
П.П. Извинявам се, че стана малко объркано, но и в глават ми е хаос (предвид обстоятелствата) !!!

Милата, разбирам те напълно!
Същите притеснения ме тресяха и мен. Откъм покрив вече помислих за детето. Скромен, ама какъвто - такъв, все нещо.
Направих някои застраховки и посочих бенефициент Ирина, та да се надявам и финансите да са уредени.
За другото...гледам напоследък повече да се грижа (уж) за здравето си.
И не дай Боже, ако се наложи, надявам се малкото ми останали близки да не я оставят, въпреки, че тя баща си има, ако че не го пишело в акта за раждане.

Такива ми ти работи.
И мен смъртта на предпоследния възрастен от фамилията ме наведе на тези притеснения. Разбирам те.

И все пак.
Двамата с партньора ми, решихме да напишем завещанията си (то едни имотиии, мани, ама все някаква сигурност).

Съжалявам за близкия ти.

Абе, то и нашите не са кой знае какви, ама все пак е по-добре от нищо. Пък и колкото и малко да е - негово да си е.
А това за застраховката- мисля и аз да си направя в полза на детенце. Ако можеш пусни ми някакви подробности.

И благодаря за разбирането!! Май наистина имам нужда от това, ама досега нямах време да го осъзная. 

Мили майчета, въпросът много ме интересуваше и изчетох внимателно всичко. Получих отговори на въпросите си, благодаря!
Искам само да добавя още нещо, малко встрани, но все пак по конкретната тема.
Не знам дали мина през вас книжката "Мащеха е моята звезда" от уж осиновената от Блага Димитрова виетнамка.
Историята - за по-младите и не в течение - е: поетесата Блага Димитрова, която няма собствени деца, по време на виетнамската война довежда в България едно 5-6 годишно момиченце и го отглежда тук. Не го осиновява, защото детето си има майка и баща във Виетнам, но всъщност детето е отгледано като дъщеря на Блага Димитрова и се чувства като такава. А след смъртта й се оказва на улицата в буквалния смисъл - защото юридически не е наследник на нищо, а Блага нищичко  не й е прехвърлила и си има собствени наследници, които не ги вълнува моралната страна на нещата.
Мисълта ми е: Дар За Мен, абсолютно си права да се притесняваш, всички сме смъртни и само Бог знае кога ще е последният ни час. Каквото можем, трябва да го направим сега за децата си, защото после може и да няма.

Мина, мина тази книжка през ръцете ми. Ей я на, седи си на библиотеката. Изчетох я на един дъх, не защото е уникална художествена творба, даже напротив, доста наивен език и объркана схема на събитията, но най-важното, което ме увлече в четенето е, че е истинска. Това виетнамско момиче, израсло основно в България, говори за години, в които съм расла и аз и ми звучи толкова близко.
Бях я отбелязала в една друга тема, преди време.

Освен една застраховка,която сключихме заедно със супруга ми когато взехме цецко,друго не сме правили.
Интересното е,че преди 10-тина години много се дърпах като родителите ми искаха да наследя апартамента и то чрез покупко -продажба,но сега когато разбрах,че и аз съм осиновена разбирам напълно доводите им-Да не би някои наследник, техен роднина да се лакоми за имота им и да ми навреди.Цял жовот градиха този дом за мен,сега продължават и за моя син.Аз съм с голям късмет,че съм пратена при тях и пак си мисля,хубаво е че са ме дали в дома,хубаво е че са ме осиновили,хубаво е че сега от две години ме обичат и още толкова хора(билогичните роднини).Аз наистинасе чусватвам специална,днес бях се едната кака,в четвъртък ще бъда с  другата и все едно те са били винаги с мен.Даже съм за завиждане с тези две роди.
Което както трябва ще се нареди,но това не пречи да правим постъпки и да мислим за бъдещето.
Бъдете здрави.