Много тъжно ми стана. Детето от 80-те се разпозна напълно...
- Публикувана: 17 апр. 2007, 18:44 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 18:51 ч.
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Не се разпознавам в този текст, няма ме там с моите емоции.
Димана също не я виждам като противовес на младото училищно поколение. Ходи на занималня, опита се да ходи на стол, но се отказахме от идеята дружно, отвратителни снобари на тема храна сме явно
, сега си правим хиляди уговорки и напасвания по мобилните (за това го уважавам това изобретение) и в после пак се връща в училище, за занималнята и 1-ят час игра на двора с другите деца, имат си разни сериозни взаимоотношения, не се различават от нас.
Димана също не я виждам като противовес на младото училищно поколение. Ходи на занималня, опита се да ходи на стол, но се отказахме от идеята дружно, отвратителни снобари на тема храна сме явно
, сега си правим хиляди уговорки и напасвания по мобилните (за това го уважавам това изобретение) и в после пак се връща в училище, за занималнята и 1-ят час игра на двора с другите деца, имат си разни сериозни взаимоотношения, не се различават от нас. 
Ееехххх.... 
.
Нищо не може да се върне, за това не съжалявам за миналото време. Жал ми е само за детето ми, че няма да може да изживее тези летни, весели, детски мигове. Безгрижните и безстрашни игри навън до късен мрак... въобще... ще живее в много ограничения, които за съжаление, живота ще й налага.
Защото от страх, че ще я оставя в 3-ти клас половин ден на улицата, ще предпочета да я запиша на занималня следобяд, от страх, че може да я отмъкне някой от детска дискотека в 5 клас, ще изпратя баща й да я чака след нея пред заведението..., от страх, че може да катастрофира рейса, няма да я пусна на екскурзия... или ще я пусна със свито и пресвито сърце. Нямат детство децата ни.
.Нищо не може да се върне, за това не съжалявам за миналото време. Жал ми е само за детето ми, че няма да може да изживее тези летни, весели, детски мигове. Безгрижните и безстрашни игри навън до късен мрак... въобще... ще живее в много ограничения, които за съжаление, живота ще й налага.
Защото от страх, че ще я оставя в 3-ти клас половин ден на улицата, ще предпочета да я запиша на занималня следобяд, от страх, че може да я отмъкне някой от детска дискотека в 5 клас, ще изпратя баща й да я чака след нея пред заведението..., от страх, че може да катастрофира рейса, няма да я пусна на екскурзия... или ще я пусна със свито и пресвито сърце. Нямат детство децата ни.
Стана ми мило, хубаво и много, много тъжно 
Като дете живеех в голям град, през който минаваше и река! Цяло лято се плацикахме вътре, без да ни потърят родителите за каквото и да е! Ядяхме циганска баница, правехме си колиби от клони и бяхме щастливи и доволни. Бяхме цяла тумба деца , играехме народна топка , катерехме се като маймуни по дърветата, правехме цигански колела .Бяхме щастливи и безгрижни!! Жал ми е за нашите деца и внуци, които никога няма да изпитат тази безгрижност! никога няма да усетят мириса на прясно окосена трева и да чуят жуженето на пчелите!!!!
Златното поколение на 70-а... Така ни наричаше Людмила Живкова. Втълпиха ни, че можем всичко, а ни превърнаха в чудовища. А чудовищата не раждат малки, жълти пиленца. Те раждат още по-големи чудовища...
Не знам от кое настръхнах повече - от носталгията по детството, или от твоите думи. Тъжното е, че си прав
Споменът за детството винаги е романтично-носталгичен.
Аз пък размишлявам не върху мобилните телефони, компютрите и т.н., мене ме замисли онази част, в която се изброяваха всички неща, които днес се считат за "много опасни", а все пак сме оцелели, въпреки "неблагоразумието" да ги употребяваме
Аз пък размишлявам не върху мобилните телефони, компютрите и т.н., мене ме замисли онази част, в която се изброяваха всички неща, които днес се считат за "много опасни", а все пак сме оцелели, въпреки "неблагоразумието" да ги употребяваме
Много хубаво казано. В този ред на мисли , на скоро си купих една книга (под формата на албум) "Инвентаризация на социализма" от Яна Генова и Георги Господинов. Невероятно въздейства! Има снимки на всички предмети от соца - бонбоните лакта, верото,пионерската връзка, комсомолската книжка, пастата за зъби "поморин", бонбоните "Амфора", амбалажната хартия и много, други. 