А бяхме млади-с носталгия за абитуриентския бал

Ами не е едно и също. Предсави си, че буквално виждаш стъпъла, да няма никакво преливане. Хванала си жената едно ниво и реже, малко по - надолу пак по същия начин и така от коса почти до кръста, остана коса до раменете и къдрава.

Татко ми уши роклята. Скарахме се преди бала, обичам роднини, между другото. Но бях с нагласата да ми е весело като за последно.
Щеше ми се да снимам снимки, но се оказва, че миналото ми е при мама и татко  Къв крак щях да покажа.... 
Както и да е, единственото, за което съжалявам е, че не отидохме на екскурзия, а дадохме луди пари за казиното на Албена.
Никога повече не съм се смяла така много с ясното съзнание, че ще ми излезе през носа-прибрах се около два дена по-късно и не съжалявам 

Бях с много къса рокля от червено кадифе и мнооого високи обувки. Около 12 се появиха пред ресторанта мойте хора рокерите и аз на видно място пред народното събрание си обух дънките и рокерията върху сутиена скочих в кубинките и с отбора юнаци от класа си допивахме 2 дене из разни кръчми знайни и незнайни из София и Витоша.
ЕЕЕ много яко беше.
11 години се врътнаха от тогава 

 Бяхме много задружен клас и балната ни вечер беше много, много вълнуваща.
Спомням си лудите танци, спомням си как хванати за ръце пеехме "Един неразделен клас" и "В живота има бури, вятър, но бурите не ще ни разделят", спомням си как посрещнахме изгрева на Арабанаси, унесени и замечтани за бъдещето.
 Бях с къса масленозелена рокля с гол гръб и обувки на високи токове, чак се чудя нашите как ме пуснаха да изляза в този вид, бях със спусната права коса и малко грим. Харесвам се как изглеждам на бала, единственото, което бих променила сега е дължината на роклята. 
 Сега 8 години по-късно поддържам връзка само с най-добрите ми приятелките от училище, повечето се разпръснаха из България и Европа. Малко сме тези, които след завършване на висшето образование се върнахме и останахме тук, но въпреки всичко преди 3г., когато празнувахме 5г. от завършването се събрахме почти всички и си направихме почти втора бална вечер.

 Хубави спомени имам от тогава, не отидох, всички ме убеждаваха какво губя и тн., но аз и една моя приятелка, с която между другото изкарахме днешния ден не отидохме. Пропуснах цялата суматоха и изкуствена приповдигнатост напълно умишлено, не ми харесваше и се чувствам добре, че заявих, че не ми харесва. Сега имам хубави спомени, защото не съм направила нищо насила и заради някой, направих това, което исках   

Все още се чудя защо тези пусти балове
се очакват с такова нетърпение. Като че
кой знае какво се случва на тях. Чак пък
такова зашеметяване нямаше. Вярно, че
на училище ходехме с униформи, ама пък
официалните тоалети не ме впечатлиха.
Нито музиката. Нито храната. Абе нищо.

Но.
Имаше втора абитуриентска вечер. Извън София.
Помня "Хелоу" на Лайнъл Ричи. И разни други неща.

Балът - далечната и бедна 91. Купони, празни магазини. Мама и тати скътали по някой лев, а няма за какво да ги изхарчиш. Последната надежда в оказионите /нещо като сегашните second hand  /. От един такъв се сдобих с черни лачени обувки, без джувки без врътки голи и прости и..... с един номер по малки. Голямо разтъпкване беше, но пък дори след лудите танци си се прибрах с тях. Май бях с пантофките на пепеляшка. Тоалета - пълна скръб, прическа и грим - сестричка миличка.
Най големия купон беше,че в деня преди бала спомената ми сестричка беше метнала лещите ми на боклука /не че не бях аз виновна де/. И аз със моите пет диоптъра познайте какво виждах - НИЩО. По някакви неведоми пътища се ориентирах кое къде е и най вече по усет, кой кое. И разбирасе аз бях най Убава  . Нямаше как някоя красавца да ме притесни, абсолютно невъзможно. Виждах силует , но не и детайли. Съученичките ми после се замъкнали в държавното /тогава/ фото и се снимали. И добре че са го направили, че ги видях и тях абитюрентки 
Някой спомена за неоткритите фотоапарати. И на моя ги нямаше. Разни чичковци се появяваха и срещу съответното възнаграждение ти правеха снимки. Един съученик ме преследваше до последно, не го огря милия. В миг на съжаление се снимах на една такава снимка, спазвайки прилична дистанция и чинно изрязала кавалера след това.
В разгара на купона избягах в компанията на един мой блян. Не помня всъщност нищо, защото явно освен ослепяла на момента съм и оглупяла.
На 10-те години се срещнахме, някои. Тъжно и весело.....Бяхме много задружен клас, но явно със последния звънец доста неща се бяха променили. 15-те пропуснахме. А на 20те, незнам дали бих отишла веч.

Много ми е интересно да ви чета Приемам го като компенсация за моята тъпа, тъпа, тъпа абитуриентска вечер

aaa,не си сама,
и мойта беше бая тъпа,
............преди 14 години   

И моята беше такава. Гаджето ми не го пуснаха, понеже външни лица не може той беше 2 години по-голям и вече студент. Валя дъжд. Напихме се.
Роклята ми беше ужасяващо лилава, но пък по тялото и с голи рамене. Косата ми беше ужасяващо накъдрена, но ми отиваше . Обувките ми бяха страхотни - с връзки ги намерихме, черни, с тънък ток, изящни. Годината 1991.
Красива бях  , но балът скучен.

ПлагиЯдка

 Имам що годе хубави спомени.
 Трябваше да бъда с червена рокля, но шивачката ми я донесе в последният момент и се оказа, че не прилича на нищо, въпреки, че на пробата беше страхотна
 В последният момент сестра ми с една ножица ми прави деколтето на една друга черна рокля (шита ей така между другото). Прическата ми беше ужасна, ако сестра ми ми я беше правила щеше да е триста пъти по-добре. Неприятното беше, че всички се изредиха да ми съобщят същото. Обувките ми бяха страхотни - много високи, с тънък ток, изчистени. Въпреки обясненията ми изглеждах доста добре, жалко, че снимките са при нашите.
 Вечерта изкарах много весело - през цялото време танцувах с кавалера на моята приятелка, а те си стояха с моя по столовете(ами като не могат да танцуват аз какво да направя).
  Наскоро обаче щерката попадна на касетата от моя бал - леле трагично - тоалетите, прическите, танците...да ни се чуди човек на акъла.
 

Преди фаталните 13г.
Аз - в пищна червена рокля с шал през раменете.
Той - в бяло.
Класът в тогавашният "Ленинград".
Аз отидох, видях класа, но Той ми беше по - интересен. Врътнах се да ходя, някой се провикна - "Ама как?! Сега ще дойде Стоян Захариев?!" Аз отсякох - "Изобщо не искам да го видя този п-ст." Обърнах се и се оказа, че съм му го казала в лицето.
После Аз, Той и Те - най - добрите ми приятели, в щурм по пловдивските дискотеки. Класът - не го знам как си е изкарал бала, но тази нощ за мен беше страхотна. Роклята ми се пази още като реликва или по - скоро като доказателствен материал ала Моника Люински. 
А Той и Те са все още до мен, което е най - ценното от цялата работа.

Ако имам дреха, дето да съм я скъсала от носене - е тва ми е абитуриентската рокля.
Бяха гръндж времена, та моделът беше: къса и с висока талия. И в бордо - любимият ми цвят.

Самият бал.. ми кво, бал. Помня, че ремонт правихме вкъщи зарад него.

Много се харесвах на бала. Майка ми ши роклята, черно кадифе, къса и като камбана, отдолу с фуста от черен тюл. Прическата също майка ми ми я прави, като на нейната сватба, после и на моята бях със същата (прическа). Обувки - високи. Май от целия випуск бяхме 5-6 "абитуриентки", другите си бяха по обикновенно му, ма то нашата гимназия си беше такава...

На бала беше тъпо, обаче аз си бях с гаджето - кавалер, а около 12 часа ми надойдоха и приятелите, и се махнахме от бала, да си празнуваме в свои води.

Това през 95 година, значи преди 12.