Публикувана: 8 май 2007, 10:37 ч.
Последно мнение: 12 авг. 2007, 00:10 ч.

Голямата любов и сълзите

6 006
46
1

Гост

# 15 8 май 2007, 13:27 ч.

София
Мнения: 1 732

И аз обичам да броя и околичествявам любовите, да ги слагам на шампионска стълбица (първо, второ, трето), обаче за твое и мое успокоение ще ти кажа, че като дойде любовта, не разпитва на кое място ще я туриш Grinning

Тъй че - дръж се, обичай си и бъди готова да обичаш, без да задълбаваш в мисли за миналото. От опит знам, че това, в което се вторачваш, се превръща в безполезна фиксация. Не че не се фиксирам и аз, ама поне мога акъл да дам.

# 16 8 май 2007, 13:27 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Не не вярвам в това нещо!
Вярвам обаче, че има увлечения и любов - времето обаче показва кое какво е.
Имала съм увлечения, но съм имала и силни чувства към не един мъж.
И въпреки че вече съм омъжена и безкрайно много обичам съпруга си, все още когато се засека на улицата с "другият" ми трепва сърцето, за щастие не със същата сила.Просто някаква носталгия,приятелски чувства.
Имам си една малка моя мисъл,че любовта е като морските вълни....идва,опиянява те, донася ти морски дарове (спомени),заличава следите (болката) от предната вълна и след това и тя си отива.
Хубавото е че някой вълни са големи и бавно отминават.....понякога цял един живот.

# 17 8 май 2007, 16:48 ч.

Мнения: 473

За голямата любов си внушаваме ние. Не че аз нямам някой който смятам за голямата си любов, но си мисля че всичко е психическа нагласа. Най-важното нещо при една раздяла е да съхраним себе си, а не да се отдадем на мъката си и да се удавим в нея. Не може един мъж да означава всичко в живота ти. И всъщност след време разбираме, че е станало по-добре като сме се разделили с голямата любов, защото намираме друга любов, която също осмисля живота ни. При мен беше така, сега съм щастливо омъжена жена с прекрасен съпруг и невероятно детенце.

# 18 8 май 2007, 16:52 ч.

Мнения: 2 759

Не мисля, че е въпрос на психическа нагласа в никакъв случай Stop

. Има някакво много особено пасване на физика и психика. Поне при мен е било така. А иначе колкото и да се натискам, колкото и да си внушавам - като не става и не става... А дори и след години да видиш някого - ми то си идва всичко пак на мястото си. Беден ми е езика, иначе щях да ви го разкажа като на филм.... Уви...

# 19 8 май 2007, 16:53 ч.

в ябълковата градина
Мнения: 1 706

Не е вярно.
Това определение "истинската любов", както и постановката "идва веднъж" са смешни.
Плод на склонни към депресии и драми писатели и писателки.

# 20 8 май 2007, 16:54 ч.

Бг-мама
Мнения: 2 226

Цитат на: Рени в вт, 08 май 2007, 12:00

Цитат на: Джулия в вт, 08 май 2007, 10:37

вярна ли е сентенцията,която гласи,че истинската любов идва само веднъж в живота и никога не си отива?

Не, не е вярна.

Цитат на: Джулия в вт, 08 май 2007, 10:41

Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?

Времето е лечителят за тази болка.

# 21 8 май 2007, 16:57 ч.

Не, не смятам.Напротив всяка следваща любов е по-силна от предишната.Всичко е въпрос на внушение.Когато отминат чувствата по някоя любов,а това неминуемо става(при някой по-рано,на други им трябва повечко време) ,тогава човек се отпуска и е готов да изживее нещо ново и вълнуващо.

# 22 8 май 2007, 17:10 ч.

Мнения: 569

Имала съм няколко големи любови, съответно всяка следваща е била по- силна от предната,по наситена и по- продължителна. За всяка съм си мислила, че ще остане последна, но......както се знае времето лекува и ......годините минават. В момента мисля че съм с любовта на живота си и той е човека, с който ще бъда занапред......а дали ще е така само Бог знае.....

# 23 8 май 2007, 18:19 ч.

Мнения: 836

Абе не е една, защото на мен, няколко пъти са ми казвали, че съм им голямата любов Mr. Green

Освен да може, тя да е еднопосочна Crazy

Има силни чувства и в началото силно привличане. А дали е Тя-голямата, времето си казва думата, то и лекува....

# 24 8 май 2007, 19:43 ч.

Мнения: 490

Цитат на: Angel^wings в вт, 08 май 2007, 13:27

# 25 9 май 2007, 00:14 ч.

Мнения: 17 546

Аз пък мисля, че когато се окаже, че си срещнал истинската си любов, предвид факта, че сме човеци и емоциите и чувствата са присъщи само на нас, ние не спираме да изпитваме емоции и към други човешки същества. Но за себе си разбрах, че това са само страсти и чисто физически емоции. Ако говорим за обич - аз не мога да обичам никой друг, освен този който е до мен! С годините той е доказал, че е моя съвършен свят! Но това вероятно е съвсем индивидуално за всеки човек, определяно от обстоятелствата на неговия живот. Другото е само емоция, която не искам да спирам да изпитвам, защото всъщност съм свободно човешко същество и ограничавайки емоциите, които изпитвам, бих се превърнала в бездушно и безсърдечно създание, което не е точно човек, а нещо друго.

# 26 9 май 2007, 09:05 ч.

Smallville
Мнения: 994

Цитат на: Samantha Jones в вт, 08 май 2007, 11:53

Преди известно време бях сигурна, че съм намерила Човека, а то се оказа Прасето (да кажем) Mr. Green

Но дълго време дерзаех (около месец).. Simple Smile

Сега сериозно - наистина си мислех, че е трудно и т.н., но бързо превъзмогнах и него и всичко свързано с него.

И при мен се получи нещо такова, ще повторя много от постовете тук.....Времето е велик лечител
Аз не вярвам в единствената и неповторимата,вярвах докато бях на 17.но сега вече Naughty

Животът ми показа истината.Мислиш че е принца,а то ........и някой ден ненадейно се появява Той,мислиш си ето го,сега вече е Той,няма начин,но еееее....пак това НО.И така докато не срещнеш поредния който си провъзгласила за ЕДИНСТВЕНИЯ и направиш поредния опит.И ако може долу розовите очила,но сега казвайки го ,осъзнавам ,че това няма как да стане.
Аз се надявам сегашния ми принц да не слезе от коня,уморих се да го търся

# 27 10 май 2007, 18:19 ч.

Мнения: 73

Цитат на: blizna4e в вт, 08 май 2007, 11:03

Мисля,че е вярно.Истинската любов е само една (или поне голямата),но за съжаление при някои тя не идва никога.Търсиш я цял живот,но тя не идва.При други идва,но по някаква причина те я пропускат или не я забелязват,а когато това стане е вече късно....При трети,щастливците,идва и там си остава за винаги.Истинската любов се усеща (макар че аз до сега не съм я усетила,все я чакам...),предполагам че не може да се сбърка....Или може ?
Как да забравиш някого когото обичаш ? Никак.Няма рецепта.Носиш го цял живот в сърцето си,и когато вечер останеш сам с мислите си,те са предимно за Него (или Нея,ако става въпрос за мъж).Напред винаги може да се продължи,но често пъти с опустошена душа.Въпроса е да запазим собстевното си достойноство и да не позволяваме едно чуство,макар и силно,да ни погубва....Абе когато някой ден намеря своята истинска любов,може би ще мога да отговоря по-точно.Защо ли обаче си мисля,че не ние,а тя намира нас.......

# 28 18 май 2007, 06:50 ч.

Мнения: 1 817

За мен е вярно! Peace

# 29 18 май 2007, 09:05 ч.

Варна
Мнения: 25 242

Ако беше вярно, всеки, загубил голямата си любов, щеше направо да легне и да умре - това би значело че никога повече няма да бъде щастлив и обичан. А има достатъчно примери за обратното.

Препоръчани теми

Разпадащи се семейства, да се преброим

Как да си тръгна без да се връщам отново...

Постоянно кървене извън цикъла - моля за съвет

Аххххх мъжът ми

Причина:

Причина: