вярна ли е сентенцията,която гласи,че истинската любов идва само веднъж в живота и никога не си отива?
- Публикувана: 8 май 2007, 10:37 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2007, 00:10 ч.
Голямата любов и сълзите
Мисля,че е вярно.Истинската любов е само една (или поне голямата),но за съжаление при някои тя не идва никога.Търсиш я цял живот,но тя не идва.При други идва,но по някаква причина те я пропускат или не я забелязват,а когато това стане е вече късно....При трети,щастливците,идва и там си остава за винаги.Истинската любов се усеща (макар че аз до сега не съм я усетила,все я чакам...),предполагам че не може да се сбърка....Или може ?
Как да забравиш някого когото обичаш ? Никак.Няма рецепта.Носиш го цял живот в сърцето си,и когато вечер останеш сам с мислите си,те са предимно за Него (или Нея,ако става въпрос за мъж).Напред винаги може да се продължи,но често пъти с опустошена душа.Въпроса е да запазим собстевното си достойноство и да не позволяваме едно чуство,макар и силно,да ни погубва....Абе когато някой ден намеря своята истинска любов,може би ще мога да отговоря по-точно.Защо ли обаче си мисля,че не ние,а тя намира нас.......
Как да забравиш някого когото обичаш ? Никак.Няма рецепта.Носиш го цял живот в сърцето си,и когато вечер останеш сам с мислите си,те са предимно за Него (или Нея,ако става въпрос за мъж).Напред винаги може да се продължи,но често пъти с опустошена душа.Въпроса е да запазим собстевното си достойноство и да не позволяваме едно чуство,макар и силно,да ни погубва....Абе когато някой ден намеря своята истинска любов,може би ще мога да отговоря по-точно.Защо ли обаче си мисля,че не ние,а тя намира нас.......
времето е добър ле4ител, макар, 4е не зали4ава, поне отдале4ава! и прави мъдри!ако е една, дали сме я хванали то4но тази любов и какво сме готови за нея? а защо след като е голямата, сме я оставили да си ходи? ами, ако няма друга, какво е животът без голямата, малките любови стигат ли за да се напълни той? аз рискувам за голямата, не мога да 4акам да проверя теста на времето!
Аз не вярвам в "Голямата и Истинска" любов. Това е дъвка за мозъка за жени, насаждана от филмите и книгите - търсенето на Принца, Единствения и т.н. Заради този мит много жени с отворена уста очакват чудото или тънат в сълзите на възможните "ако" и "дали".
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
Аз не вярвам в "Голямата и Истинска" любов. Това е дъвка за мозъка за жени, насаждана от филмите и книгите - търсенето на Принца, Единствения и т.н. Заради този мит много жени с отворена уста очакват чудото или тънат в сълзите на възможните "ако" и "дали".
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
Е, нещо такова и аз. Много хубаво казано, Лизбет
на мен ми се случи два пъти ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, значи не е само единствена и неповторима. първия път продължи 8 години и пърхах като луда от любов, но после срещнах мъжа ми и така голямата любов, която чувствах до този момент и мислех за вечна просто изчезна като изметена с метла прашинка....сега твърдя, че МЪЖА МИ е голямата ми любов и я смятам за вечна и неповторима. но е вярно и че никога не се знае 
....на мен ми се случи два пъти ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ...
. И при мен така. 
Аз не вярвам в "Голямата и Истинска" любов. Това е дъвка за мозъка за жени, насаждана от филмите и книгите - търсенето на Принца, Единствения и т.н. Заради този мит много жени с отворена уста очакват чудото или тънат в сълзите на възможните "ако" и "дали".
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
Докато го идеализираш ще страдаш - това е положението 
Изобщо не мисля, че трябва да забравяш някой, който е минал през живота ти и е оставил някакъв отпечатък...
Просто продължаваш, щото докато се самосъжаляваш, ще изпуснеш безброй прекрасни мигове, които никога няма да се повторят...
И какво значи завладени мисли - ми мисли за нещо друго, намери си друго занимание... щастието не е един мъж, има безброй неща, които могат да те накарат да се усмихваш... я по- ведро, голяма работа станала...
Докато си фиксирана в НЕГО, няма да стане работата... Друг е въпросът, дали ти наистина искаш да спреш да мислиш за него, щото така като те чета, май по-скоро се надяваш на чудо
Изобщо не мисля, че трябва да забравяш някой, който е минал през живота ти и е оставил някакъв отпечатък...
Просто продължаваш, щото докато се самосъжаляваш, ще изпуснеш безброй прекрасни мигове, които никога няма да се повторят...
И какво значи завладени мисли - ми мисли за нещо друго, намери си друго занимание... щастието не е един мъж, има безброй неща, които могат да те накарат да се усмихваш... я по- ведро, голяма работа станала...
Докато си фиксирана в НЕГО, няма да стане работата... Друг е въпросът, дали ти наистина искаш да спреш да мислиш за него, щото така като те чета, май по-скоро се надяваш на чудо
Преди известно време бях сигурна, че съм намерила Човека, а то се оказа Прасето (да кажем) 
Но дълго време дерзаех (около месец)..
Сега сериозно - наистина си мислех, че е трудно и т.н., но бързо превъзмогнах и него и всичко свързано с него.
Успокой се, не се затваряй в себе си и се уважавай.
Сигурна съм, че ще намериш това което търсиш!
Но дълго време дерзаех (около месец)..
Сега сериозно - наистина си мислех, че е трудно и т.н., но бързо превъзмогнах и него и всичко свързано с него.
Успокой се, не се затваряй в себе си и се уважавай.
Сигурна съм, че ще намериш това което търсиш!
вярна ли е сентенцията,която гласи,че истинската любов идва само веднъж в живота и никога не си отива?
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
Преди осем години си мислех....4е е дошъл принца на белия кон!
А после се оказа,4е това е бил коня на принца!
Омъжих се втори път!А вторият брак е триумф над надеждата над опита!
Любовта е мръсен номер който са ни и зиграли,за да може видът ни да бъде продължен!
Спокойноооо....
А после се оказа,4е това е бил коня на принца!
Омъжих се втори път!А вторият брак е триумф над надеждата над опита!
Любовта е мръсен номер който са ни и зиграли,за да може видът ни да бъде продължен!
Спокойноооо....
И аз обичам да броя и околичествявам любовите, да ги слагам на шампионска стълбица (първо, второ, трето), обаче за твое и мое успокоение ще ти кажа, че като дойде любовта, не разпитва на кое място ще я туриш
Тъй че - дръж се, обичай си и бъди готова да обичаш, без да задълбаваш в мисли за миналото. От опит знам, че това, в което се вторачваш, се превръща в безполезна фиксация. Не че не се фиксирам и аз, ама поне мога акъл да дам.
Тъй че - дръж се, обичай си и бъди готова да обичаш, без да задълбаваш в мисли за миналото. От опит знам, че това, в което се вторачваш, се превръща в безполезна фиксация. Не че не се фиксирам и аз, ама поне мога акъл да дам.
Не не вярвам в това нещо!
Вярвам обаче, че има увлечения и любов - времето обаче показва кое какво е.
Имала съм увлечения, но съм имала и силни чувства към не един мъж.
И въпреки че вече съм омъжена и безкрайно много обичам съпруга си, все още когато се засека на улицата с "другият" ми трепва сърцето, за щастие не със същата сила.Просто някаква носталгия,приятелски чувства.
Имам си една малка моя мисъл,че любовта е като морските вълни....идва,опиянява те, донася ти морски дарове (спомени),заличава следите (болката) от предната вълна и след това и тя си отива.
Хубавото е че някой вълни са големи и бавно отминават.....понякога цял един живот.
Вярвам обаче, че има увлечения и любов - времето обаче показва кое какво е.
Имала съм увлечения, но съм имала и силни чувства към не един мъж.
И въпреки че вече съм омъжена и безкрайно много обичам съпруга си, все още когато се засека на улицата с "другият" ми трепва сърцето, за щастие не със същата сила.Просто някаква носталгия,приятелски чувства.
Имам си една малка моя мисъл,че любовта е като морските вълни....идва,опиянява те, донася ти морски дарове (спомени),заличава следите (болката) от предната вълна и след това и тя си отива.
Хубавото е че някой вълни са големи и бавно отминават.....понякога цял един живот.
За голямата любов си внушаваме ние. Не че аз нямам някой който смятам за голямата си любов, но си мисля че всичко е психическа нагласа. Най-важното нещо при една раздяла е да съхраним себе си, а не да се отдадем на мъката си и да се удавим в нея. Не може един мъж да означава всичко в живота ти. И всъщност след време разбираме, че е станало по-добре като сме се разделили с голямата любов, защото намираме друга любов, която също осмисля живота ни. При мен беше така, сега съм щастливо омъжена жена с прекрасен съпруг и невероятно детенце.
Не мисля, че е въпрос на психическа нагласа в никакъв случай 
. Има някакво много особено пасване на физика и психика. Поне при мен е било така. А иначе колкото и да се натискам, колкото и да си внушавам - като не става и не става... А дори и след години да видиш някого - ми то си идва всичко пак на мястото си. Беден ми е езика, иначе щях да ви го разкажа като на филм.... Уви...
. Има някакво много особено пасване на физика и психика. Поне при мен е било така. А иначе колкото и да се натискам, колкото и да си внушавам - като не става и не става... А дори и след години да видиш някого - ми то си идва всичко пак на мястото си. Беден ми е езика, иначе щях да ви го разкажа като на филм.... Уви... 
вярна ли е сентенцията,която гласи,че истинската любов идва само веднъж в живота и никога не си отива?
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
Не, не смятам.Напротив всяка следваща любов е по-силна от предишната.Всичко е въпрос на внушение.Когато отминат чувствата по някоя любов,а това неминуемо става(при някой по-рано,на други им трябва повечко време) ,тогава човек се отпуска и е готов да изживее нещо ново и вълнуващо.
Имала съм няколко големи любови, съответно всяка следваща е била по- силна от предната,по наситена и по- продължителна. За всяка съм си мислила, че ще остане последна, но......както се знае времето лекува и ......годините минават. В момента мисля че съм с любовта на живота си и той е човека, с който ще бъда занапред......а дали ще е така само Бог знае.....
Не не вярвам в това нещо!
Вярвам обаче, че има увлечения и любов - времето обаче показва кое какво е.
Имала съм увлечения, но съм имала и силни чувства към не един мъж.
И въпреки че вече съм омъжена и безкрайно много обичам съпруга си, все още когато се засека на улицата с "другият" ми трепва сърцето, за щастие не със същата сила.Просто някаква носталгия,приятелски чувства.
Имам си една малка моя мисъл,че любовта е като морските вълни....идва,опиянява те, донася ти морски дарове (спомени),заличава следите (болката) от предната вълна и след това и тя си отива.
Хубавото е че някой вълни са големи и бавно отминават.....понякога цял един живот.
Вярвам обаче, че има увлечения и любов - времето обаче показва кое какво е.
Имала съм увлечения, но съм имала и силни чувства към не един мъж.
И въпреки че вече съм омъжена и безкрайно много обичам съпруга си, все още когато се засека на улицата с "другият" ми трепва сърцето, за щастие не със същата сила.Просто някаква носталгия,приятелски чувства.
Имам си една малка моя мисъл,че любовта е като морските вълни....идва,опиянява те, донася ти морски дарове (спомени),заличава следите (болката) от предната вълна и след това и тя си отива.
Хубавото е че някой вълни са големи и бавно отминават.....понякога цял един живот.
Аз пък мисля, че когато се окаже, че си срещнал истинската си любов, предвид факта, че сме човеци и емоциите и чувствата са присъщи само на нас, ние не спираме да изпитваме емоции и към други човешки същества. Но за себе си разбрах, че това са само страсти и чисто физически емоции. Ако говорим за обич - аз не мога да обичам никой друг, освен този който е до мен! С годините той е доказал, че е моя съвършен свят! Но това вероятно е съвсем индивидуално за всеки човек, определяно от обстоятелствата на неговия живот. Другото е само емоция, която не искам да спирам да изпитвам, защото всъщност съм свободно човешко същество и ограничавайки емоциите, които изпитвам, бих се превърнала в бездушно и безсърдечно създание, което не е точно човек, а нещо друго.
Преди известно време бях сигурна, че съм намерила Човека, а то се оказа Прасето (да кажем)
Но дълго време дерзаех (около месец)..
Сега сериозно - наистина си мислех, че е трудно и т.н., но бързо превъзмогнах и него и всичко свързано с него.
Но дълго време дерзаех (около месец)..
Сега сериозно - наистина си мислех, че е трудно и т.н., но бързо превъзмогнах и него и всичко свързано с него.
И при мен се получи нещо такова, ще повторя много от постовете тук.....Времето е велик лечителАз не вярвам в единствената и неповторимата,вярвах докато бях на 17.но сега вече
Животът ми показа истината.Мислиш че е принца,а то ........и някой ден ненадейно се появява Той,мислиш си ето го,сега вече е Той,няма начин,но еееее....пак това НО.И така докато не срещнеш поредния който си провъзгласила за ЕДИНСТВЕНИЯ и направиш поредния опит.И ако може долу розовите очила,но сега казвайки го ,осъзнавам ,че това няма как да стане.Аз се надявам сегашния ми принц да не слезе от коня,уморих се да го търся
Мисля,че е вярно.Истинската любов е само една (или поне голямата),но за съжаление при някои тя не идва никога.Търсиш я цял живот,но тя не идва.При други идва,но по някаква причина те я пропускат или не я забелязват,а когато това стане е вече късно....При трети,щастливците,идва и там си остава за винаги.Истинската любов се усеща (макар че аз до сега не съм я усетила,все я чакам...),предполагам че не може да се сбърка....Или може ?
Как да забравиш някого когото обичаш ? Никак.Няма рецепта.Носиш го цял живот в сърцето си,и когато вечер останеш сам с мислите си,те са предимно за Него (или Нея,ако става въпрос за мъж).Напред винаги може да се продължи,но често пъти с опустошена душа.Въпроса е да запазим собстевното си достойноство и да не позволяваме едно чуство,макар и силно,да ни погубва....Абе когато някой ден намеря своята истинска любов,може би ще мога да отговоря по-точно.Защо ли обаче си мисля,че не ние,а тя намира нас.......
Как да забравиш някого когото обичаш ? Никак.Няма рецепта.Носиш го цял живот в сърцето си,и когато вечер останеш сам с мислите си,те са предимно за Него (или Нея,ако става въпрос за мъж).Напред винаги може да се продължи,но често пъти с опустошена душа.Въпроса е да запазим собстевното си достойноство и да не позволяваме едно чуство,макар и силно,да ни погубва....Абе когато някой ден намеря своята истинска любов,може би ще мога да отговоря по-точно.Защо ли обаче си мисля,че не ние,а тя намира нас.......
Аз загубих любовта на живота си /бившия ми съпруг/ преди 3 години. Бяхме заедно 7 години. Бях обект на неповторима страст и любов. Той беше готов да даде живота си за мен. Уви, загубих го. Защо като няма единствена голяма любов, вече 3 години заспивам с мисълта за него, обичам го още и раните в душата ми не заздравяват?
Сега живея с друг мъж, който не мисля че е влюбен в мен и не съм сигурна,че ме обича.Та ние не сме били интимни вече 2 месеца и половина, а живеем заедно. Просто нямам сили да се разделя с него, защотото ме е страх от самотата.
Сега живея с друг мъж, който не мисля че е влюбен в мен и не съм сигурна,че ме обича.Та ние не сме били интимни вече 2 месеца и половина, а живеем заедно. Просто нямам сили да се разделя с него, защотото ме е страх от самотата.
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
мила аз вярвам в голямата любов. според мен човек може да се влюби много пъти, но да обича истински само веднъж.
но има и нещо друго - колкото и да обичаш един човек - обичай себе си повече.
мисли по този начин и ще се почувстваш по-добре
успех
П.П. може след време да се окаже, че това не е голямата ти любо и, че има и по-голяма
Любовта може да бъде голяма, по-голяма, най-голяма, но никой не ти гарантира, че този, за когото в момента страдаш е бил в категорията най-голямата любов. Всъщност винаги имаш шанса да срещнеш още по-голяма любов. Как да се излекуваш - ами много хубаво са ти го казали: като го свалиш от пиедестала и осмислиш, че и той е човек. Аз на времето имах една любов, дето продължи много дълго и си мислех, че след нея никога няма да срещна друга любов. Да, ама сега мисля, че съпругът ми е в категорията най-голямата любов...
Има и една друга приказка: очи, които не се виждат, се забравят. Помисли върху нея и не го идеализирай...
Има и една друга приказка: очи, които не се виждат, се забравят. Помисли върху нея и не го идеализирай...
Любовта може да бъде голяма, по-голяма, най-голяма, но никой не ти гарантира, че този, за когото в момента страдаш е бил в категорията най-голямата любов. Всъщност винаги имаш шанса да срещнеш още по-голяма любов. Как да се излекуваш - ами много хубаво са ти го казали: като го свалиш от пиедестала и осмислиш, че и той е човек. Аз на времето имах една любов, дето продължи много дълго и си мислех, че след нея никога няма да срещна друга любов. Да, ама сега мисля, че съпругът ми е в категорията най-голямата любов...
Има и една друга приказка: очи, които не се виждат, се забравят. Помисли върху нея и не го идеализирай...
Има и една друга приказка: очи, които не се виждат, се забравят. Помисли върху нея и не го идеализирай...
А за времето дето лекувало, за мен не важи.......................трябва да се влюбиш, за да забравиш старата любов.
И аз срещнах голямата си любов, един-единствен път.
Едвам не изгоряхме в нея...
Всъщност, наитина май няма нищо по-унищожително от силната страст и постоянното възхищение...
А после... после идва най-трудното - "да забравиш", "да свалиш от пиедестала", "времето лекувало"... дрън-дрън - две години ми минаха като в сън, НИЩО не помня, само образа му навсякъде виждам.
Ето как се излекувах. Съвсем целенасочено реших, че 2 изхода: или да ходя при него в небитието ( да, ама 2 деца-сираци, нали все пак инстинкти нося!), или да си заемам спешно съзнанието с нещо натоварващо,интересно, за да се разсейвам поне през деня. А нощите те и сега са си блян...
Записах да уча. Беше доста трудно в началото да се съсредоточа, но после ми помогна. Сега не съм на автопилот, живея по-съзнателно и го направих само в името на децата.
Но не виждам, защо трябва да го свалям от пиедестала, аз не искам мястото му да бъде заемано, това е ТОЛКОВА ПРИЯТНО!
Едвам не изгоряхме в нея...
Всъщност, наитина май няма нищо по-унищожително от силната страст и постоянното възхищение...
А после... после идва най-трудното - "да забравиш", "да свалиш от пиедестала", "времето лекувало"... дрън-дрън - две години ми минаха като в сън, НИЩО не помня, само образа му навсякъде виждам.
Ето как се излекувах. Съвсем целенасочено реших, че 2 изхода: или да ходя при него в небитието ( да, ама 2 деца-сираци, нали все пак инстинкти нося!), или да си заемам спешно съзнанието с нещо натоварващо,интересно, за да се разсейвам поне през деня. А нощите те и сега са си блян...
Записах да уча. Беше доста трудно в началото да се съсредоточа, но после ми помогна. Сега не съм на автопилот, живея по-съзнателно и го направих само в името на децата.
Но не виждам, защо трябва да го свалям от пиедестала, аз не искам мястото му да бъде заемано, това е ТОЛКОВА ПРИЯТНО!
вярна ли е сентенцията,която гласи,че истинската любов идва само веднъж в живота и никога не си отива?
За всеки е различно!При мен всяка следваща е била по-силна от предишната!Няма мъж за когото да съжалявам от миналото!
Аз не вярвам в "Голямата и Истинска" любов. Това е дъвка за мозъка за жени, насаждана от филмите и книгите - търсенето на Принца, Единствения и т.н. Заради този мит много жени с отворена уста очакват чудото или тънат в сълзите на възможните "ако" и "дали".
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
Как да преодолеем болката и да се абстрахираме от ТОЗИ човек,който е завладял мислите ни?Как да го забравим и да продължим напред?
Като го свалиш от пиедестала и видиш, че е човек. За себе си съм решила, че никой мъж не заслужава вселената ми да кръжи около него. Не знам каква ще е твоята рецепта.
вярна ли е сентенцията,която гласи,че истинската любов идва само веднъж в живота и никога не си отива?
Здр. на ваички !Винаги съм се радвала когато видя двама влюбени човека. Вярвам в ИСТИНСКАТА и ГОЛЯМА ЛЮБОВ , но не вярвах , че и на мен е писано да я срещна. Но уви никой не знае какво му е подготвила съдбата. Някои беше ме попитал : Как разбра , че това е истинската ти любов ? аз отговорих : Обичам го с цялото си сърце и давам живота си за него. Колкото и банално и много изтъркано да звучи за някои. Влъбвала съм се признавам , но кои не е . Но никога не съм обичала някого и със сурцето и с душата си както този човек. Не мога да го обясня това истинско и дълбоко чувство , което изпитвам , то трябва да се почувства.Но наи-голямата болка е да не съм с него , както е в момента . Това толкова много боли и вече година и нещо страдам и плача почти постоянно. Но няма значение. Та за ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ, тя за мен наистина съществува , но не всеки има щастието или нещастието да я срещне. Аз се опитвам да го забравя , да се влюбя отново , то е ясно че няма да обичам никого както него, но трябва да спра поне за малко да мисля за него , защото това ще ме убие - мъката. Малко хора ще повярват на думите ми , но аз казвам каквото чувствам . Не мога да се влюбя в друг , защото не ме вълнуват и сърцето си знае своето 
((
Пожелавам на всички да срещнат своята ГОЛЯМА ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ ДА БЪДАТ ЕДНО ЦЯЛО.
разказ на едно искренно момиче
(( Пожелавам на всички да срещнат своята ГОЛЯМА ЛЮБОВ и ЗАВИНАГИ ДА БЪДАТ ЕДНО ЦЯЛО.
разказ на едно искренно момиче
Аз много се надявам, че не е вярно, защото до скоро си мислех, че съм я срещнала, а ненадейно се разделихме, та се надявам тепърва да ме навести голямата любов
А и аз това се питах- какво става, ако си срещнал голямата любов, изживял си я, но с поведението си ( никой не е идеален) си я прогонил, без да осъзнаеш. Ако е вярна тази гадна сентенция, какво става тогава?
Ами отговорът е прост-продължаваме да търсим
Джулия, знам за какво говориш и пак ще ти кажа- преживях раздяла съвсем наскоро- гледай напред, мина много време, ПОМИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ НАЙ-НАКРАЯ!
А и аз това се питах- какво става, ако си срещнал голямата любов, изживял си я, но с поведението си ( никой не е идеален) си я прогонил, без да осъзнаеш. Ако е вярна тази гадна сентенция, какво става тогава?
Ами отговорът е прост-продължаваме да търсим
Джулия, знам за какво говориш и пак ще ти кажа- преживях раздяла съвсем наскоро- гледай напред, мина много време, ПОМИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ НАЙ-НАКРАЯ!
Всяка любов е голяма. Има хора, които имат една-единствена и това е чудесно. Други преживяват много любови в живота си, драматични срещи, раздели, романи направо. Това също е чудесно. А най-чудесното е, че и в двата случая хората в крайна сметка намират начин да бъдат щастливи.