АПРИЛ и МАЙ в лятна ваканция

ЧЕСТИТ ДЕН НА ДЕТЕТО НА ВСИЧКИ МАЛКИ ЮНАЦИ (И ЮНАЧКИ), ПОЖЕЛАВАМЕ ИМ МНОГО ЗДРАВЕ И ПРЕКРАСНИ ДЕТСКИ МИГОВЕ, НАЙ-ВЕЧЕ С МАМА И ТАТИ, КОИТО МНОГО ГИ ОБИЧАТ

По повод празника ви пускам редакционния коментар с една притча, от последния брой на сп. Моето бебе, много ме развълнува:
1 юни е Денят на детето. А останалите дни чии са? Повечето от вас биха потвърдили, че дните им без остатък са посветени на децата им. Това не е преувеличена родителска всеотдайност, а потребност да създаваме радост за тези, които обичаме. А ние обичаме децата си, иначе нямаше да се срещаме чрез страниците на списанието с неизменен ентусиазъм месец след месец. И понеже сме съмишленици, нямаме противоречия по отношение на целта - децата ни трябва да са щастливи не само на 1 юни, а и през всичките останали дни в годината. Това е нашата работа като родители. А за да я свършим както трябва, е добре да се замислим:

Какво всъщност радва децата ни

Съвременна притча

Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син.

-          Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.

-          Разбира се, какво се е случило?

-          Тате, ти колко пари получаваш?

-          Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: – Защо се интересуваш?

-          Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?

-          Ами, около 500. Защо?

-          Тате – синът изведнъж го погледал с много сериозни очи, – ще ми дадеш ли назаем 300?

-          Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!

Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. „Как смее да ме пита за заплатата ми само за да ми иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: „Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”.

Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.

-          Спиш ли, сине?

-          Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.

-          Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.

     Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:

-          О, благодаря ти, тате!

След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.

-          Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.

-          Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.

ЧЕСТИ ПРАЗНИК СЛАДКИ ДЕЧКОВЦИ.
Да сте ни живи и здрави и много, много да ни радвате.
 
Весели игри.

е това наистина ме разплака. Много съм станала ревлива напоследък

Да не си бременна

не!!! Ама много рева бе хора. чак на мен ми става смешно. А по принцип аз не съм суеверна и съм голямо плямпало (мисля, че сте го видяли вече). Винаги съм изхождала от факта, че щом аз  няма да пожелая лошо на някой и той няма да ми го пожелае.
Така, че мили мои мамчета, Вие ще сте едни от първите, които ще разберат още когато започнем да бебеправим  ... а и нали тук сме си запазили горе долу едни и същи месеци. Еми, аз за теб се бях замислила. С тази ръка и с тези чести снимки.... кофти работа. Как си вече?

Ми....вече съм и без работа. Ама на този хубав празник не ми се оплаква....
да сме живи и здрави и най-вече милите ни дечица. всичко останало няма значение.

е аз зададох въпроса си не с тази цел. Искам вече да кажеш, че всичко е ток  и жица (без вода  )

Надявам се скоро и това да стане....

SZA, това е прекрасно! И аз си поревах малко.
Напоследък много рева, ама и аз нямам с какво да се похваля.

Онзи ден четох някои от произведенията в конкурса "БожеНствен дар" и бая се осополивих.
Мисля да се включа с размисли по въпроса. А вие?

А днес Бобко замина с майка ми на село и аз бая си поревах, докато стигна до спирката  , защото заминавам в неделя и ще си дойда чак другата събота. Направо не можех да тръгна на работа сутринта.    Дали е нормално да съм така вторачена в детето си, че да не мога да се отделя?    Не че като е тук се скъсваме да сме заедно, но поне знам, че като се прибера в къщи вечерта, той ще е там. А сега цели 10 дни какво да правя? Няма да съм сама, но мислите ми ще са все тук. Абе, луда калинка съм. Право ми казва Александър, че трябва да отида да се прегледам при специалист и да се лекувам....

Нормално е Иначе ме взимай с теб при доктора.

Момичета, да Ви покажа госпоица Катрин с изправена коса

Красавица !!!! 

  Явно не съм единствената ревла, ноо... животът е борба
Сарсарилчице, свиква се, но на 01.06... наистина страшно ми тежеше, че отново не съм с принцеската си.
Еми, вярвай, че най-хубавото все още ти предстои, мила 
Целувки на чаровницата Кари и всички щурчовци!!!

Уффф, искам момичееееее

Красиви малки принцеси

Аз пък не искам момиченце. Да ти пратя ли Ирина. Но не е красива малка принцеса. Един наш приятел й вика "чудовището".

[/size]Ох, момичета колко съм мечтала за малка красива и умничка пинцеса. А и аз си имам едно чудовищенце. Такъв характер, такова чудо... не се лигавя, наистина ми е много трудно. Не мога да се справям с нея, не мога да я възпитавам, защото съм много мек характер. Останала съм без грам нерви.
 А сега вече работя всеки ден и нямам нощни смяни. Госпоицата обаче е свикнала да сме си заедно и да ме вижда честичко и сега я забелязвам, че й липсвам. Вчера излязли сме да играе с дечица, а тя все около мен. Карам я да отиде при децата, а тя ми отговаря "Чакай малко да те видя, не съм те виждала и ми е мъчно". Въобще не съм прдполагала, че така може да усеща липсата ми.