- Публикувана: 2 юни 2007, 20:33 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2007, 16:03 ч.
бебе и куче?
Хората, които не обичат животните, няма да си променят мнението и отношението независимо с какви статии ги затрупате 
Вече си дадох отговор защо така отговаряш, та ти просто не обичаш животните!!!
значи си пристрастна, а не говориш от собствен опит.
Аз каквото съм писала съм почерпила от опита си- и в теми, които не съм компетентна не се вкючвам...
Добре, тук според мен изобщо не става дума дали обичаш или не обичаш животните. Става въпрос за сериозно решение. Разбира се, че ги има притесненията, разбира се, че детето застава пред животното - тук никой не спори. Всеки взима най-доброто решение за себе си и трябва да говори от свое име и от собствен опит, а не да се правят обобщения или генерални изказвания, защото така до никъде не стигаме. Всеки решава как да си гледа децата. Чуждия избор, ако се различава от нашия - това не значи, че е грешен, нали така?!
може констатацията ми да подразни много хора, но забелазвам, че най-големите фенове на съжителството в апартамент между куче и бебе в тази тема са основно от столицата!какво ви става, бе хора?толкова ли ви липсва природата, че държите задължително да я набутате, посредством някаква невинна животинка, в апартамент два на два!не я разбирам тая страст към кучетата??
Ами хората просто обичаме кучета,това ни става,сложно ли ти е да го разбереш????Като не разбираш тая страст-как и защо си гледала кучета и котки??Не ми обяснявай,не искам да знам,въпросът е риторичен!Не виждам какъв е проблема за куче в апартамент,но човек който не обича кучето от 7 кладенеца вода ще донесе,това ми е ясно.За твое сведение моите кучета живеят в къща,но задължително спят вътре,както и влизат и излизат когато искат-това нещо променя ли??
И как точно ти която си гледала кучета,твърдиш че реакциите на куче са непредвидими????????По-голяма глупост не бях чувала,честно.Моите кучета са страшно привързани към нас като и ние към тях.Детето ми си играе със пит-а както си иска и съм 101.1% сигурна че никога няма да му направят нищо.Ще го науча да се пази от хората,не от кучетата-определено!!!!
ние лично имахме птички в къщи,но лекарката ми каза да ги махнем, защото не е хубаво за бебето.казаха ми също,че кучета и котки също не е хубаво да съжителстват с бебе.Моята свекърва имат котка и още не съм закарала малката в тях защото ме е страх от космите които са на всякъде,а иначе самата котка е много чиста,но не мисля да я заведа още в тях,защото ме е страх
Птиците са по-опасни от кучетата. Също рибките, защото храната им е алерген.
А в подкрепа на казаното от Мамма, ще дам за пример мъжът ми, който имаше алергия от котки, която преодоля за 2-3 години съжителство с тях в къщата на родителите ми. Накрая спеше с котарака, а в началото ги заобикаляше. Аз самата съм израснала с животни и нямам никаква алергия.
Колкото до констатацията, че предимно софиянки пишат в подкрепа на животните, това е лесно обяснимо. На село животно се гледа само ако има файда от него и то на двора!
А в подкрепа на казаното от Мамма, ще дам за пример мъжът ми, който имаше алергия от котки, която преодоля за 2-3 години съжителство с тях в къщата на родителите ми. Накрая спеше с котарака, а в началото ги заобикаляше. Аз самата съм израснала с животни и нямам никаква алергия.
Колкото до констатацията, че предимно софиянки пишат в подкрепа на животните, това е лесно обяснимо. На село животно се гледа само ако има файда от него и то на двора!
[quote author=София link=topic=195603.msg4149114#msg4149114 date=1181210302
Колкото до констатацията, че предимно софиянки пишат в подкрепа на животните, това е лесно обяснимо. На село животно се гледа само ако има файда от него и то на двора!
[/quote]
Хайде сега пък, всички които сме против станахме селянки
Колкото до констатацията, че предимно софиянки пишат в подкрепа на животните, това е лесно обяснимо. На село животно се гледа само ако има файда от него и то на двора!
[/quote]
Хайде сега пък, всички които сме против станахме селянки
Мен не ме притеснява подобно съжителството.
И това с алергиите...ами вече го опровергаха.
И това с алергиите...ами вече го опровергаха.
Хората с твоята позиция някак не са склонни дори да прочетат нещо различаващо се от убежденията им, какво остава да потърсят. Виж всички "анти" се изяждат до буква. Ясна си ми. Все пак услужливо ти предоставям това, което намерих още на първата страница, която изплю Google.
bbc
CBS
drgreene.org
Само се чудя, като не познаваш другата страна, какво даваш "вещо" мнение.
Интересното е, че 99% от майките задържали кучето след раждането на бебето имат съвсем различно мнение от твоето.
Ако детето е вече алергично или генетично обременено е съвсем различно разбира се. Но в случая не виждам това да е проблема. Може би питащата не обича кучета (за разлика от съпруга й) или просто не й се занимава и сега е намерила повод "елегантно" да се оттърве от досадната твар. Да, анабел, така както си представила нещатата ти си лошата.
твърдо не!!!!!!!!
На мен пък ми прави впечатление, че повечето хора, които са твърдо против, не дават никакви аргументи защо... изобщо причини не се изтъкват или в малкото случаи се посочва като причина "носят болести и зарази"... ама какви точно, как ги пренасят?! Хайде де...?
От друга страна, хората гледащи кучета с бебетата си (не ги е срам) вадят статии, обясняват, разясняват, доказват, но пак си остават неразбрани...
Искам да попитам всички противници и животномразци какви точно болести влачат кучетата, като тук добавям - добре гледаните кучета и слагам в скоби (обезпаразитени, ваксинирани, редовно ресани, къпани и т.н и т.н.), щото то и хората разнасят болести, ама хайде не си срещайте бебетата с хора, а?!
Аз ще изкажа своето мнение и това защо съм за съжителството м/у куче (конкретно за кучета говорим в темата) и бебе/ дете:
Първо, както няколко мамчета бяха пояснили - рискът от алергии при деца отгледани с домашен любимец е много по-малък от тези - изолираните и пазени от "мръсните твари".
Второ - убедена съм, че едно дете отраснало с куче, обичащо куче, възпитано да уважава и да се грижи за куче в по-късен етап е много по-малко вероятно да прояви агресия към животно, респективно и към човек.
Мога още много да говоря, но май няма смисъл - едва ли ще убедя "кучемразовците" колко е хубаво и как няма нищо лошо и опасно да си гледаш бебето заедно с куче.
А на мамата, която се е изказала някъде по-горе, как животното си е животно и не знаеш какво можеш да очакваш - еми скъпа, май не си гледала куче, защото бих те уверила, че всеки кучкар, положил дори минимални усилия да възпита поне малко кучето си - със сигурност ще знае какво може да очаква от него. Аз лично съвсем смело и отговорно мога да се закълна (въпреки, че това са някакви детинщини) в живота на детето си, че кучето ми за нищо на света не би проявило агресия не само към моето дете, но и към чуждо.
Хайде сега пък, всички които сме против станахме селянки
Не твърдя подобно нещо. Никъде!
Усещам, че тази тема скоро ще се заключи 
Прави ми впечетление, че се дават "компетентни" мнения от хора, който никога не са имали куче, просто от спорта да се изкажат, ама звучат смешно, показват незнание и с две думи се излагат.
Спор няма, бебо е най-важен, но всичко което е прекалено е вредно. Няма да имаш в къщи куче, добре твой избор, ще изгониш кучето - това в някой държави е подсъдно, ще го дадеш на друг - кучето ще страда, така че това е само КРАТКОСРОЧНО решение, ако си отворил веднъж сърцето си за тези четрикраки създания - никога не би се отказала от тях без бой. Моля се никога да не ми се налага.
Прави ми впечетление, че се дават "компетентни" мнения от хора, който никога не са имали куче, просто от спорта да се изкажат, ама звучат смешно, показват незнание и с две думи се излагат.
Спор няма, бебо е най-важен, но всичко което е прекалено е вредно. Няма да имаш в къщи куче, добре твой избор, ще изгониш кучето - това в някой държави е подсъдно, ще го дадеш на друг - кучето ще страда, така че това е само КРАТКОСРОЧНО решение, ако си отворил веднъж сърцето си за тези четрикраки създания - никога не би се отказала от тях без бой. Моля се никога да не ми се налага.
Не виждам смисъл от караници и препирни.
Мисля, че спорът и въпросът се изместиха от Дали има проблем/опасност при съжителство на бебе и куче към ЗА/ПРОТИВ съжителството на бебе с куче.
Двата въпроса са коренно различни. Ясно е, че хората, които не обичат животни, не биха могли да приемат по никакъв начин такова съжителство и няма сила, която да ги убеди в обратното.
Друг е въпросът обаче що се отнася до опасностите и най-вече до толкова често споменаваните алергии и си мисля, че е недопустимо да се повтарят заучени погрешни и остарели теории и фрази.
Изследванията и разработките в тази насока през последните години са изключително много. Публикации за резултатите могат да се намерят както на български език, така и на английски, немски, френски... И не само в интернет. Десетки (със сигурност са поне стотици, но аз говоря за тези, които аз съм прочела) са публикациите в научни списания и материали, които доказват точно обратната връзка.
Тъй като предполагам, че има доста хора, които не владеят английски, си позволих да преведа една от посочените по-горе статии. Няма да коментирам това дали изводите и резултатите от изследването се харесват на противниците на съжителството на дете с домашни любимци или не. Важното е, че това не е единственото изследване, което доказва, че няма смисъл от притеснения, напротив - съжителството на домашен любимец и бебе намалява риска от развитие на алергии... и то не само към домашни любимци, а и към останалите често срещани алергени - домашен прах, полени и др.
Считам за важно обаче отбелязването на няколко прости правила:
- редовно обезпаразитяване на животното външно и вътрешно(важно е да се знае, че ваксините предпазват самото животинче, но всъщност редовното обезпаразитяване е важно за човешкото здраве)
- спазване на хигиена (редовно почистване на леглото на животното и къщата, миене на лапите след разходка, приучаване на децата да си мият ръцете преди хранене и т.н. Бих допълнила и нещо, към което аз съм се придържала - кучетата ни не влизат в нашата спалня и спалнята на децата)
- вземане предвид породата и характера на животното, както и отчитането на факта, че ако животинчето е отдавна в къщата би могло (в зависимост от нрава си) да прояви ревност.
Моля за сдържаност и воденето на етичен спор, ако наистина темата е За/против домашни любимци и дете, а не Има ли място за притеснения.
Мисля, че спорът и въпросът се изместиха от Дали има проблем/опасност при съжителство на бебе и куче към ЗА/ПРОТИВ съжителството на бебе с куче.
Двата въпроса са коренно различни. Ясно е, че хората, които не обичат животни, не биха могли да приемат по никакъв начин такова съжителство и няма сила, която да ги убеди в обратното.
Друг е въпросът обаче що се отнася до опасностите и най-вече до толкова често споменаваните алергии и си мисля, че е недопустимо да се повтарят заучени погрешни и остарели теории и фрази.
Изследванията и разработките в тази насока през последните години са изключително много. Публикации за резултатите могат да се намерят както на български език, така и на английски, немски, френски... И не само в интернет. Десетки (със сигурност са поне стотици, но аз говоря за тези, които аз съм прочела) са публикациите в научни списания и материали, които доказват точно обратната връзка.
Тъй като предполагам, че има доста хора, които не владеят английски, си позволих да преведа една от посочените по-горе статии. Няма да коментирам това дали изводите и резултатите от изследването се харесват на противниците на съжителството на дете с домашни любимци или не. Важното е, че това не е единственото изследване, което доказва, че няма смисъл от притеснения, напротив - съжителството на домашен любимец и бебе намалява риска от развитие на алергии... и то не само към домашни любимци, а и към останалите често срещани алергени - домашен прах, полени и др.
Цитат
Традиционните медицински твърдения до скоро ни убеждаваха, че присъствието на домашни любимци увеличава риска от развитие на алергии при децата.
Все повече изследвания и доказателства обаче потвърждават точно обратното. Много по-малко вероятно е да проявят и развият алергия децата, които са израснали през първата година от живота си в къща с 1-2 или повече кучета или котки, отколкото тези деца, които са израснали без домашни любимци.
Това твърдение се доказва както от Американската Медицинска Асоциация, така и от десетки други институти, провели изследвания и тестове.
Д-р Денис Оунби, ръководител на проведеното изследване от Американската Медицинска Асоциация, обяснява, че поколения алерголози са обучавани погрешно и са приемали твърдението, че е нежелателно да има кучета и котки вкъщи, тъй като това повишава риска от проява на алергии към тях. Тези твърдения са базирани на мнението, че преди да развиете алергия към нещо, то вие сте имали многократен досег с него.
Последните изследвания доказват, че точно обратното твърдение е вярно. При децата, които израстват с кучета и котки вкъщи, рискът от развитие на алергия към домашни животни е значително по-малък и още нещо, с повече от 50% е намален рискът от проява на алергия към полени и други по-често срещани алергени.
Изследването е проведено сред стотици деца, проследявайки ги от новородени до около 7 годишна възраст. Д-р Оунби казва, че той и неговите сътрудници са започнали изследването, за да докажат, че контактът с кучета и котки повишава риска от развитие на алергии. Получените данни обаче изненадват екипа, тъй като заключението и статистиката доказват точно обратното.
Изследователите считат, че контактът с кучета и котки води до по-малък риск от алергии, тъй като децата, живеещи с тези животни, вероятно са били изложени на по-високи нива на ендотоксини - остатъчни вещества от бактерия, която обикновено се намира в устата на кучетата и котките. Счита се, че именно ендотоксините спомагат развитието на имунната система и намаляват вероятността от развитие на алергия.
Алергичните реакции се дължат на отделяните от организма антитела - Имуноглобулин Е. Имуноглобулин Е подтиква организма към производство на химикали, наречени Хистамини, чието действие се изразява чрез познатите ни алергични реакции - кихане, сърбеж, дразнене на очите и носа, кожни обриви, задух. Но имунната система разполага с вътрешни регулатори и чувствителността към алергии може да бъде регулирана.
Д-р Оунби твърди, че ранният контакт с ендотоксини активира регулаторна част от имунната система и по този начин намалява риска от проява на алергии. Той отбелязва, че няколко изследвания в САЩ и други държави са предоставили първите частици доказателства, предполагащи идеята, че контактът с животни намалява риска от развитие на алергии. Например, изследване проведено в Германия и Швейцария, е показало, че децата живеещи в градовете, страдат много повече от алергии, отколкото децата живеещи в селата.
Децата, които са изследвани, са родени между 1987 и 1989, от бялата раса, в семейства от средната класа. Изследването е проведено от Националния Здравен Институт на САЩ. Докторите са проследили група от 474 здрави бебета от гр. Детройт от раждането до 7 годишната им възраст. Учените сравнили резултатите, получени от изследването на 184 деца, които от кърмачета са съжителствали с 2 или повече кучета или котки, с резултатите, получени от изследването на 220 деца, които не са имали контакти с животни.
Когато децата са били на една година, изследователите са се свързали с родителите, за да разберат колко животни отглеждат вкъщи. Когато децата навършили 2 години, изследователите измерили нивото на алергените на домашния прах (акарите) в спалните им. Когато децата навършили 6-7 години (алергиите много рядко се развиват в по-късна възраст), екипът им направил тестове за алергия - кожен и кръвен.
Изследването показало, че при децата, които са имали контакт с две или повече домашни животни, има двойно по-малка вероятност от развитие на алергии към тях. При децата, живяли с две или повече кучета или котки през първата година от живота си, вероятността за развитие на алергии към обичайните алергени, е с около 66-77 процента по-малка, сравнено с деца, които са съжителствали с едно или с нито едно домашно животно през първата си година.
И момчетата, и момичетата, съжителствали с животни са показали много по-малко позитивни тестове за алергия към домашен прах, кучета, котки, треви, полени и др. отколкото децата, които не са имали контакт с животни. Съотношението се е запазило дори и след отчитането на повишените рискови фактори при някои деца - по-възрастни родители, родител/и страдащ/и от астма, родители-пушачи и др.. Много по-малък брой от децата, които са имали контакт с домашни животни, са реагирали позитивно на направените тестове или пък са показали много по-слаба алергична реакция на кожния тест. Децата, израснали с две или повече кучета или котки са показали 45% процента по-малко свръхчувствителност. При момчетата положителните тестове са били по-малко, отколкото при момичетата.
Резултатите от изследването се оказали точно противоположни на очакванията на д-р Оунби и неговия екип в началото на изследването. Разработката е значителен принос към свидетествата, които сочат, че години наред алерголозите и родителите са вярвали на погрешни твърдения. Най-учудващият резултат от изследването било доказателството, че близкият контакт с домашни любимци през ранното детство намалява не само риска от развиване на алергии към животните, а и понижава вероятността от проява на алергии и към други алергени - домашен прах, полени и др. И други изследвания са доказвали, че контактът с домашни любимци намалява риска от развитие на алергия към животни, но те не са разглеждали проявата на алергии към друг тип алергени. Това изследване променя из основи начина, по който учените гледат на контакта с животни.
Част от резултатите от изследването в цифри
- Алергия към котки проявават:
15,5% от децата, които нямат куче или котка вкъщи
11,6% от децата, които имат една котка или едно куче
7,7% от децата, които имат 2 или повече домашни животни
- Алергия към кучета проявяват:
- 8,6% от децата, които нямат куче или котка вкъщи
- 3,5% от децата, които имат една котка или едно куче
- 2,6% от децата, които имат 2 или повече домашни животни
- Позитивен тест към един или повече от няколко алергена (куче, котка, полени, домашен прах и др.), са показали:
- 33,6% от децата, които нямат куче или котка вкъщи
- 15,4% от децата, които имат 2 или повече домашни животни
Крайният резултат на изследването показва, че вероятно причината за наличието на толкова много деца с алергии и астма е... че ние живеем в твърде стерилен свят. Когато децата играят с кучета и котки, трансферът на бактерии може да промени начина, по който имунната система на детето реагира и точно това го предпазва от развитието на алергии.
Родителите не бива да се безпокоят от наличието на домашен любимец при появата на бебето.
Може би, някой ден, учените ще съумеят да разработят ново лечение на алергиите, базирано на домашните любимци и техните бактерии.
Все повече изследвания и доказателства обаче потвърждават точно обратното. Много по-малко вероятно е да проявят и развият алергия децата, които са израснали през първата година от живота си в къща с 1-2 или повече кучета или котки, отколкото тези деца, които са израснали без домашни любимци.
Това твърдение се доказва както от Американската Медицинска Асоциация, така и от десетки други институти, провели изследвания и тестове.
Д-р Денис Оунби, ръководител на проведеното изследване от Американската Медицинска Асоциация, обяснява, че поколения алерголози са обучавани погрешно и са приемали твърдението, че е нежелателно да има кучета и котки вкъщи, тъй като това повишава риска от проява на алергии към тях. Тези твърдения са базирани на мнението, че преди да развиете алергия към нещо, то вие сте имали многократен досег с него.
Последните изследвания доказват, че точно обратното твърдение е вярно. При децата, които израстват с кучета и котки вкъщи, рискът от развитие на алергия към домашни животни е значително по-малък и още нещо, с повече от 50% е намален рискът от проява на алергия към полени и други по-често срещани алергени.
Изследването е проведено сред стотици деца, проследявайки ги от новородени до около 7 годишна възраст. Д-р Оунби казва, че той и неговите сътрудници са започнали изследването, за да докажат, че контактът с кучета и котки повишава риска от развитие на алергии. Получените данни обаче изненадват екипа, тъй като заключението и статистиката доказват точно обратното.
Изследователите считат, че контактът с кучета и котки води до по-малък риск от алергии, тъй като децата, живеещи с тези животни, вероятно са били изложени на по-високи нива на ендотоксини - остатъчни вещества от бактерия, която обикновено се намира в устата на кучетата и котките. Счита се, че именно ендотоксините спомагат развитието на имунната система и намаляват вероятността от развитие на алергия.
Алергичните реакции се дължат на отделяните от организма антитела - Имуноглобулин Е. Имуноглобулин Е подтиква организма към производство на химикали, наречени Хистамини, чието действие се изразява чрез познатите ни алергични реакции - кихане, сърбеж, дразнене на очите и носа, кожни обриви, задух. Но имунната система разполага с вътрешни регулатори и чувствителността към алергии може да бъде регулирана.
Д-р Оунби твърди, че ранният контакт с ендотоксини активира регулаторна част от имунната система и по този начин намалява риска от проява на алергии. Той отбелязва, че няколко изследвания в САЩ и други държави са предоставили първите частици доказателства, предполагащи идеята, че контактът с животни намалява риска от развитие на алергии. Например, изследване проведено в Германия и Швейцария, е показало, че децата живеещи в градовете, страдат много повече от алергии, отколкото децата живеещи в селата.
Децата, които са изследвани, са родени между 1987 и 1989, от бялата раса, в семейства от средната класа. Изследването е проведено от Националния Здравен Институт на САЩ. Докторите са проследили група от 474 здрави бебета от гр. Детройт от раждането до 7 годишната им възраст. Учените сравнили резултатите, получени от изследването на 184 деца, които от кърмачета са съжителствали с 2 или повече кучета или котки, с резултатите, получени от изследването на 220 деца, които не са имали контакти с животни.
Когато децата са били на една година, изследователите са се свързали с родителите, за да разберат колко животни отглеждат вкъщи. Когато децата навършили 2 години, изследователите измерили нивото на алергените на домашния прах (акарите) в спалните им. Когато децата навършили 6-7 години (алергиите много рядко се развиват в по-късна възраст), екипът им направил тестове за алергия - кожен и кръвен.
Изследването показало, че при децата, които са имали контакт с две или повече домашни животни, има двойно по-малка вероятност от развитие на алергии към тях. При децата, живяли с две или повече кучета или котки през първата година от живота си, вероятността за развитие на алергии към обичайните алергени, е с около 66-77 процента по-малка, сравнено с деца, които са съжителствали с едно или с нито едно домашно животно през първата си година.
И момчетата, и момичетата, съжителствали с животни са показали много по-малко позитивни тестове за алергия към домашен прах, кучета, котки, треви, полени и др. отколкото децата, които не са имали контакт с животни. Съотношението се е запазило дори и след отчитането на повишените рискови фактори при някои деца - по-възрастни родители, родител/и страдащ/и от астма, родители-пушачи и др.. Много по-малък брой от децата, които са имали контакт с домашни животни, са реагирали позитивно на направените тестове или пък са показали много по-слаба алергична реакция на кожния тест. Децата, израснали с две или повече кучета или котки са показали 45% процента по-малко свръхчувствителност. При момчетата положителните тестове са били по-малко, отколкото при момичетата.
Резултатите от изследването се оказали точно противоположни на очакванията на д-р Оунби и неговия екип в началото на изследването. Разработката е значителен принос към свидетествата, които сочат, че години наред алерголозите и родителите са вярвали на погрешни твърдения. Най-учудващият резултат от изследването било доказателството, че близкият контакт с домашни любимци през ранното детство намалява не само риска от развиване на алергии към животните, а и понижава вероятността от проява на алергии и към други алергени - домашен прах, полени и др. И други изследвания са доказвали, че контактът с домашни любимци намалява риска от развитие на алергия към животни, но те не са разглеждали проявата на алергии към друг тип алергени. Това изследване променя из основи начина, по който учените гледат на контакта с животни.
Част от резултатите от изследването в цифри
- Алергия към котки проявават:
15,5% от децата, които нямат куче или котка вкъщи
11,6% от децата, които имат една котка или едно куче
7,7% от децата, които имат 2 или повече домашни животни
- Алергия към кучета проявяват:
- 8,6% от децата, които нямат куче или котка вкъщи
- 3,5% от децата, които имат една котка или едно куче
- 2,6% от децата, които имат 2 или повече домашни животни
- Позитивен тест към един или повече от няколко алергена (куче, котка, полени, домашен прах и др.), са показали:
- 33,6% от децата, които нямат куче или котка вкъщи
- 15,4% от децата, които имат 2 или повече домашни животни
Крайният резултат на изследването показва, че вероятно причината за наличието на толкова много деца с алергии и астма е... че ние живеем в твърде стерилен свят. Когато децата играят с кучета и котки, трансферът на бактерии може да промени начина, по който имунната система на детето реагира и точно това го предпазва от развитието на алергии.
Родителите не бива да се безпокоят от наличието на домашен любимец при появата на бебето.
Може би, някой ден, учените ще съумеят да разработят ново лечение на алергиите, базирано на домашните любимци и техните бактерии.
Считам за важно обаче отбелязването на няколко прости правила:
- редовно обезпаразитяване на животното външно и вътрешно(важно е да се знае, че ваксините предпазват самото животинче, но всъщност редовното обезпаразитяване е важно за човешкото здраве)
- спазване на хигиена (редовно почистване на леглото на животното и къщата, миене на лапите след разходка, приучаване на децата да си мият ръцете преди хранене и т.н. Бих допълнила и нещо, към което аз съм се придържала - кучетата ни не влизат в нашата спалня и спалнята на децата)
- вземане предвид породата и характера на животното, както и отчитането на факта, че ако животинчето е отдавна в къщата би могло (в зависимост от нрава си) да прояви ревност.
Моля за сдържаност и воденето на етичен спор, ако наистина темата е За/против домашни любимци и дете, а не Има ли място за притеснения.
Съгласна съм с Мамма 
В днешно време много се злоупотребява с алергиите, а като основно извинение се ползват ку4етата/котките 
Не разбирам хората,които не оби4ат животните - според мен,ако не оби4аш животните,не оби4аш и хората.Така мисля.
И ми е много мъ4но да виждам къщи без ку4е/котка - лъха студено,лъха самота.....Мои роднини имат къща, и когато им се роди бебе ,взеха ку4ето/което беше на бабата/, и го пуснаха някъде из Бистрица
Направиха бабата много нещастна/не 4е им пукаше/, направиха едно щастливо ку4е бездомно, а мен ме отвратиха.........Непростимо/защото не искали акита в градината 
/ А самите те са гадни хора ,злобни,саможиви,егоисти...
Аз съм от онези ,от София,които се бутат в панелка,ама място има за вси4ки - и за две деца/за сега / , и за ку4е - 1 / за сега/, и винаги казвам,4е когато сърцето е широко - място за оби4 има много.
А това ,4е ку4ето пре4и на бебето - уви,така запо4ва възпитанието на тези деца - първо ку4етата са им лоши,после хората, и накрая вси4ки са им виновни за нещо на детето,на родителите.Мое мнение.Нямам намерение да споря ,така 4е да не си губим времето
В днешно време много се злоупотребява с алергиите, а като основно извинение се ползват ку4етата/котките Не разбирам хората,които не оби4ат животните - според мен,ако не оби4аш животните,не оби4аш и хората.Така мисля.
И ми е много мъ4но да виждам къщи без ку4е/котка - лъха студено,лъха самота.....Мои роднини имат къща, и когато им се роди бебе ,взеха ку4ето/което беше на бабата/, и го пуснаха някъде из Бистрица
Направиха бабата много нещастна/не 4е им пукаше/, направиха едно щастливо ку4е бездомно, а мен ме отвратиха.........Непростимо/защото не искали акита в градината / А самите те са гадни хора ,злобни,саможиви,егоисти...Аз съм от онези ,от София,които се бутат в панелка,ама място има за вси4ки - и за две деца/за сега / , и за ку4е - 1 / за сега/, и винаги казвам,4е когато сърцето е широко - място за оби4 има много.
А това ,4е ку4ето пре4и на бебето - уви,така запо4ва възпитанието на тези деца - първо ку4етата са им лоши,после хората, и накрая вси4ки са им виновни за нещо на детето,на родителите.Мое мнение.Нямам намерение да споря ,така 4е да не си губим времето
