- Публикувана: 2 юни 2007, 20:33 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2007, 16:03 ч.
бебе и куче?
твърдо не!!!!!!!!
И аз съм за 
Имаме не едно, а две кучета, и то големи. И две бебета. Според мен има страшно много положителни страни - децата обичат животните по природа, но така и се научават как да се държат с тях, присъствието на животно у дома ги успокоява, като пораснат малко, ще се научат и на отговорност и грижа към тях. Не мисля, че съществуват каквито и да било рискове, ако си уверен в характера на кучето и, разбира се, внимаваш. Моите са страшно благи, но въпреки това внимавам синът ми да не ги приклещва в някой ъгъл, за да ги гали точно там, защото те, естествено, се стряскат - не че ще му направят нещо, но е добре да не се изграждат никакви отрицателни емоции. За алергиите - говорихме с куп доктори, преди да родя - ако родителите нямат алергия към животното (а ако го гледат, най-вероятно е така:-), вероятността детето да развие алергия,ако у дома ИМА куче, е ПО-МАЛКА, отколкото ако няма (БЛАГОДАРНОСТИ на MAMMA за превода на статията по-горе!). За мръсотията и заразите - и аз не пусках и още не пускам кучетата в детската стая, но бебоците си играят с тях в другите стаи. Струва ми се, че най-сигурният начин да направим детето си податливо на болести, е като го пазим от всичко. Що се отнася до тениите и т.п. - редовно обезпаразитяваното куче не мисля, че представлява по-голяма опасност от каквото и да било. Аз лично познавам само трима души, които са имали тения, което, разбира се , не е статистика, но все пак е показателно, че само единият имаше куче. И накрая - мисля, че психическата травма за по-голямото дете при махането на кучето може да е огромна. На нищо хубаво няма да го научи, ами на това, че може да се отървем от своя отговорност, при това живо същество. И второ, останала съм с впечатлението, че много родители се притесняват по-големите деца да не ревнуват. Какъв по-сигурен начин да ги тласнем към ревност от това да ги лишим от любимото куче заради бебето?!
Много се извинявам за пространното писание. Просто ми е много мъчно за животните, особено кучетата, към които, за съжаление, в България има много неразумно отношение, пълно с остатъци от остарели схващания, че кучето е за на двора и т.п. В колкото страни съм ходила на запад, никъде не съм видяла такова нетолерантно отношение към ДЕЦАТА и КУЧЕТАТА , като тук (никъде освен в Б-я не се крещи на майките да накрат децата си да млъкнат в супермаркета, че касиерката я боляла главата. И никъде не ти се карат, че си разхождаш кучето, сякаш е подивял звяр, камо ли да седнеш - както е там - на бира или да влезеш в магазин за дрехи). Та това е. Пак се извинявам и поздрави на всички!
Имаме не едно, а две кучета, и то големи. И две бебета. Според мен има страшно много положителни страни - децата обичат животните по природа, но така и се научават как да се държат с тях, присъствието на животно у дома ги успокоява, като пораснат малко, ще се научат и на отговорност и грижа към тях. Не мисля, че съществуват каквито и да било рискове, ако си уверен в характера на кучето и, разбира се, внимаваш. Моите са страшно благи, но въпреки това внимавам синът ми да не ги приклещва в някой ъгъл, за да ги гали точно там, защото те, естествено, се стряскат - не че ще му направят нещо, но е добре да не се изграждат никакви отрицателни емоции. За алергиите - говорихме с куп доктори, преди да родя - ако родителите нямат алергия към животното (а ако го гледат, най-вероятно е така:-), вероятността детето да развие алергия,ако у дома ИМА куче, е ПО-МАЛКА, отколкото ако няма (БЛАГОДАРНОСТИ на MAMMA за превода на статията по-горе!). За мръсотията и заразите - и аз не пусках и още не пускам кучетата в детската стая, но бебоците си играят с тях в другите стаи. Струва ми се, че най-сигурният начин да направим детето си податливо на болести, е като го пазим от всичко. Що се отнася до тениите и т.п. - редовно обезпаразитяваното куче не мисля, че представлява по-голяма опасност от каквото и да било. Аз лично познавам само трима души, които са имали тения, което, разбира се , не е статистика, но все пак е показателно, че само единият имаше куче. И накрая - мисля, че психическата травма за по-голямото дете при махането на кучето може да е огромна. На нищо хубаво няма да го научи, ами на това, че може да се отървем от своя отговорност, при това живо същество. И второ, останала съм с впечатлението, че много родители се притесняват по-големите деца да не ревнуват. Какъв по-сигурен начин да ги тласнем към ревност от това да ги лишим от любимото куче заради бебето?! Много се извинявам за пространното писание. Просто ми е много мъчно за животните, особено кучетата, към които, за съжаление, в България има много неразумно отношение, пълно с остатъци от остарели схващания, че кучето е за на двора и т.п. В колкото страни съм ходила на запад, никъде не съм видяла такова нетолерантно отношение към ДЕЦАТА и КУЧЕТАТА , като тук (никъде освен в Б-я не се крещи на майките да накрат децата си да млъкнат в супермаркета, че касиерката я боляла главата. И никъде не ти се карат, че си разхождаш кучето, сякаш е подивял звяр, камо ли да седнеш - както е там - на бира или да влезеш в магазин за дрехи). Та това е. Пак се извинявам и поздрави на всички!
Бих го задържала ! Ако е редовно къпано, ваксинирано, обезпаразитено и с каишка против кърлежи няма никакъв проблем ! Не го пускай да се върти много около детето и няма да имаш проблеми . Подкрепям цитата "Струва ми се, че най-сигурният начин да направим детето си податливо на болести, е като го пазим от всичко." И аз имах немска овчарка, но я махнахме - за съжаление опита се да изяде таткото, защото реши, че бебто е негово и нямаме право да го пипаме ! таткото има коли, което изобщо не обръща внимание на бебо . Много искам пак куче и скоро като се изнесем ще си взема дог !
бременна съм, имам куче , нито за миг не съм се замисляла на кой да го дам . Той си е част от семейството Самата аз не съм гледана като цвете в саксия, а с котка и куче и съм здрава като камък. Но след като ти си задаваш този въпрос , не знам ... 
може би двойната работа и отговорност ще ти идват в повече . Каквото и да решиш , не питай нас, а седнете и го обсъдете със съпруга ти .
Самата аз не съм гледана като цвете в саксия, а с котка и куче и съм здрава като камък. Но след като ти си задаваш този въпрос , не знам ... може би двойната работа и отговорност ще ти идват в повече . Каквото и да решиш , не питай нас, а седнете и го обсъдете със съпруга ти . 
