изтървах си нервите и го набих

Това не е точно "изтърване на нервите".
И може бе добре си направила, че си го набила - понеже ти явно не си шляпваш децата, може би тоя бой ще му направи впечатление и малко ще се кротне на улицата - което се и иска в крайна сметка. Не съм за боя, разбира се, но има ситуации, в които два шамара казват много повече от три дни обяснения - и тази е била точна такава.

Добре, че не ти се е намесила някоя кикимора да ти държи сметка защо се държиш така с детето.

 И аз мисля че това не е изтърваване на нерви...Дано му държи влага дълго време...По някога наистгина се налага,и шамарената фабрика да заработи...Иначе,друг ден,може спирачкитеу на поредният чичко да не са съвсем визправност.

струва ми се,че си прекалено напрегната-ситуацията само е отключила насъбраното-опитай различни техники за релаксация и потърси първопричината,насилието е само симптом в случая,а на детето защо да не се извиниш-нека разбере,че приемаш,поведението си като ужасно изключение и наистина съжаляваш-откровен разговор ще помогне и на двамата.  

И моята 5-годишна щерка редовно ми го прави този номер. Наистина е ужасяващо да я видиш как тъкмо сме пресекли улицата и тя изведнъж хуква обратно по нея, без да се оглежда и се забавлява. А аз се чудя количката ли да зарежа на сред пътя, голямата си дъщеря ли да спасявам... Изживявам истински кошмар. Изтървам си нервите, но при мен се състои само в крясъци. Децата често обичат да правят на пук и не успяват да преценят колко опасна е ситуацията, а думите и обясненията кой знае защо не винаги помагат.

Може би и аз бих реагирала така....Спомням си един случай с моя братовчед....Леля и вуйчо работеха в Либия.Един ден братовчед ми се запилял да си играе с някакви либийчета в едни хангари.Гледал някакъв самолет,и нали му било интересно - забравил за времето....Станало късно,него го няма.Леля обиколила всичко да го търси,няма го.Пък и кой ще се сети да търси в хангара.Решила че се е изгубил някъде в пустинята и едва ли ще бъде намерен.Припаднала от мъка.Започнала неистово да крещи и да си скубе косите.Отписала го от този свят.В този момент нашия се прибира късно вечерта,ухилен до уши и радостно съобщил че е бил в хангара при самолетите.
Няма да ти казвам какъв бой му дръпнала леля,пребила го направо !
Шамари,ритници,по лице,врат,ръце,глава.....Докато не му тръгнало кръв.После седнала и плакала цяла нощ.Аз я разбирам.Разбирам ужаса и шока който е изживяла.Нейният бой е бил породен точно от това,а не от изпускане на нерви.
Братовчед ми никога повече не излязъл някъде,без да предупреди майка си къде е.И винаги се прибирал навреме.Взел си поука.
До ден днешен казва -"Благодарен съм на мама за този бой ! Така разбрах колко ме обича ! Никога няма да и се разсърдя,в онзи момент заслужих всеки един шамар .Но разбрах че трябва да се пазя и че не трява да подлагам родителите си повече на такива изпитания...." За сведение той тогава беше на 6 г.
Та пиша ти това ,за да ти кажа че си реагирала спонтанно,типично по майчински.В такива моменти съзнанието се замъглява и не мислим трезво трябва ли да бием или не.Дано мъника си е взел поука и никога повече не плаши така мама.
А дали да му се извиниш...да,може,но само при положение че и той го направи.

за недаване ръка на улицата и аз съм ползвала шамари
това е един от редките случаи, когато оправдавам боя!  на малки деца не можеш да обясниш да внимават и да се пазят от колите, те винаги забравят, боя обаче го помнят

Не съм за шамари, но не съм и против тях,  особено когато са заслужени, а в този случай напълно оправдавам действията ти ! Сигурна съм, че ти е кофти, но ако нещо се беше случило, какво ще ше да ти е ! Незнам точно при такива случаи някак си майката прибягва до шамари, не толкова от факта че е нервирана, а ми като защитна реакция, инстинкт за самосъхранение отправен собственото си дете ! Може би не съм права, а може би не, но по-добре удари, отколкото  нагруби, а особено дете и то собственото си, по този повод има и доста поговорки !!!

По-добре целия свят да ме мисли за лоша майка, но да не изгубя детето си в тази безумна война по улиците. Аз така им стискам ръцете, когато вървим по тротоара, че се зачервяват. Дано му е за последно този урок и да му е обица на ухото като мерне коли някъде. Не знам за извинението, но нали му обясни защо са шамарите?

Аз не си падам по шамарите и крясъците, но пък докато четях какво ти се е случило, направо се ужасих. Мисля, че в крайна сметка и ти си човек и в случая уплахата е била много голяма, така че загубата на контрол от твоя страна е напълно разбираема. На мен лично ми се е случвало да се уплаша много, например когато дъщеря ми щеше да изкара окото на брат си или пък като се скри в къщи и въпреки отчаяните ми викове и търсене, които ми се сториха цяла вечност, не се обаждаше. Обаче и в двата случая като се размина всичко, даже нямах сили да я нашамаря, а просто се разревах и тя на свой ред се уплаши. Оттогава не е повтаряла подобни изпълнения. На твое място щях да му обясня какво се е случило, щях да му се извиня също за шамарите, но пък щях да натъртя също на факта, че такова поведение е недопустимо и много опасно и че много съм се изплашила за него, защото много го обичам. Мисля, че най-важното в твоя случай е, че детето е живо и здраво, другото ще се оправи. Не се притеснявай чак толкова, радвай се, че само с твоя бой се е разминал.

Това си го направила за добро. Много случай познавам, на така изтървани нерви от майките и после си имат послушне деца след боя. Не толерирам боя ама и аз ступвам.

В конкретната ситуация - не мисля, че има нищо укорително.
Това не е просто беля, или просто непослушание.
Ситуацията си е доста опасна.

Имахме подобна случка и ние оня ден.
Оставила съм го по тротоара да върви сам, но казвам като стигнеш улицата спираш.
Обикновено спира, но онзи ден се заинатил и си тича.
И стига улицата и продължава.
Движещите се коли са кажи-речи без видимост, докато не идеш в средата на улицата.
Затичах се хванах го, той се извъртя, дрънна едно хубаво главата в паважа.
Ама си викам по-добре, отколкото да го изджаса някоя кола. А такива си се движат достатъчно по улицата. Не получи шамари, защото така и така се разплака, че падна. Ясно му беше вече е е виновен.

И да го види човек после как спираше преди улиците следващите.

Тъй че не се обвинявай.
В случая е много виновен.
Около и на улицата не позволявам никаква игра и лигавене.
И държа бързо и конкретно да разбере тези ми мисли.
Затова постоянно натяквам и обяснявам по темата.

Смятам, че не трябва да му се извиняваш.
И с обяснения да разбере че е било, много опасно това, което е направил.

Подобно нещо съм преживявала и аз.Мъкна малката на ръце,нося важни документи и каката до мен и тя за ръка.В един момент решава ,че ще се измъкне и ще хукне точно пред преминаваща кола и аз в стремежа си да я задържа и измъкнах ръката(над лакътя се получи разместване). След това ходихме по доктори да и я наместват.Чувствах се виновна, че я боли от мен, но иначе щеше да я  прегази колата. А иначе и аз имам урок от татко ми  -як пердах , че не съм се обадила като отидох до магазина с комшийчето.Бях на 5-6г., в онези спокойни времена не бяха чести като сега педофилските прояви, но точно тогава имаше такъв случай и нашите бяха примрели от страх, докато се върна.(по-точно татко ме намери до магазина и ме подбра с пръчка до вкъщи). И досега намирам начин да съобщавам на близките ми къде съм. За сведение на четящите -"уроците" от баща ми са два! Научила съм ги и спазвам до ден днешен. (така и така се разписах -втория е: обидих майка ми и и казах пикла, пак на същата възраст )
 Та има редки ситуации, в които оправдавам силовите наказателни мерки.

права си била. не се самообвинявай. по-добре 'набито' дете, отколкото мъртво 

аз съм пердашила петра само веднъж - когато въпрекимоите изрични забрани отиде до камината /която не беше запалена/ и си лепна ръката. а я оставих да отиде точно защото камината не гореше и съвсем целво я изчаках да не изпълни това,което й казвам, за да я напердаша. е, оттогава детето докамината не ходи. хиляда пъти предпочитам опердашено дете пред другата алтернатива.

и все пак, бой на ставане и лягане не е добре дошъл, разбира се, и това всеки го знае...

Не мисля че има за какво да се обвиняваш. А какво би станало ако шофьора не бе набил спирачки навреме??
И аз бих постъпила по същия начин. Детето трябва да се стресне и да осъзнае колко лошо се е държало.

В тоя случай добре си направила. Нас с брат ми никога не са ни били, като изключим някое потупване на дупето, но си спомням брат ми веднъж го беше набил здравата баща ми. Беше първи клас и бяха спаднали гумите на много коли за им откраднат винтилите. Бога ми къкъв бой яде брат ми и аз го помня като ден днешен. Но повече никога не сети да върши такива глупости. Така , че понякога боя върши работа.

И моята дъщеря изяде шамар заради подобна случка. Сега като пресичаме ме стиска здраво и се оглежда по 10 пъти

Вяра , не се тревожи, не си си иzпуснала нервите, а си всяла ред и дисциплина , при това си се уплашила доста. Има ситуации и ситуации и в подобна и аz бих постъпила също така. Да се научи дребното, че не всички лиготии са беzобидни и не всичко е шега работа. Успех.

аз преди няколко дни имах такова преживяване с малката, писах в темата на блонди! това е защитна реакция и назидание, вкарване в реалността!аз така й стиснах ръката и тя реве, 4е се къса, хората ме гледат и какво ли си викат, ама аз й казвам реви още по-силно сега, 4е ина4е можеше да няма линда! ужасът  е голямо нещо, много силно  емоционално преживяване и знам какво е, нерядко го изпитвам заради тримата!

Върл противник съм на боя, ноооооооооо в случай като описания от теб такъв бой бих хвърлила /от ужас и страх/, че да не се позная. Слава Богу дъщеря ми се страхува от преминаващи коли /не знам как успях да й го внуша  / и винаги ме държи за ръка.

Децата трябва да знаят, че и родителите им са хора с чувства, страхове и изпуснати нерви. 

Когато,2-годишната ми дъщеря(тогава)ми пусна ръката и се засили да хваща една пеперуда,пресичайки улицата с бясно каращи коли...такъв шамар и праснах,че съм сигурна-ще го помни цял живот.Оттогава си имам едно наум за хващането за ръка-не тя мен да държи,а аз нея здраво да стискам за ръката.
Не се обвинявай!От страх за детето,от стреса,едва ли ще има мама,която ще успее да се овладее в такъв момент!

Момичета толкова много ви благодаря за това ,което пишете.Наистина ми помогнахте да се чувствам по добре.Вярно е ,че по добре боя отколкото блъснато от кола дете , но ме претеснява това ,че аз бях като обезумяла.Викам,крещя,удрям,блъскам,а той се е свил и  реве.Представям си каква гледка съм била.Упреквам се за това че прекалих, два три шамара щяха да свършат същата работа.Дано не ми се случи отново.
Иначе малкия(на почти 6 год.) до вечерта беше забравил за случката.Дано да му е за урок.Като си помисля, че понякога ги пускам сами пред блока с баткото..., свива ми се сърцето.
Много му говорих след случката,но не съм сигурна че може да проумее опасноста.
На въпроса ми :защо трябва да се оглеждаме и да внимаваме като пресичаме?
- ми отговори: Защото пак ще ме набиеш.
Можите ли да си представите, той от какво го е страх.Но ако ще и от боя да го е страх важното е да  се научи да внимава.Най-много ме е яд ,че това е нещото което повтарям всеки ден по безброй пъти.Случвало се е да ги водя до блъснато коте или куче само за да ги стресна.
 Мислех си да му се извиня, цяла вечер се повъртах виновна около него, но не го направих.Всъщност не съм много обедена ,че трябва да му се извиня.Да не вземе пък да си каже -ето тя ми се извинява ,значи другия път няма да ме набие.Май както е писала blizna4e ,двамата заедно да си се извиним е най добре.
С вашата подкрепа вече не се чувсвам така виновна.Разбрах ,че в момента действията ми бяха водени от голямата ми обич и страх.
Благодаря ви и дано господ пази децата ни.

Vqqra, удряла съм Дариа 2-3 пъти по дупето. С изключения на първия път, когато бях втрещена от постъпката си и общо взето не стига че едва я докоснах, ами и не спах 2 нощи всеки следващ път й се извинявах веднага след това. Просто така чувствах нещата. Обяснявах й, че мами се е ядосала или избухнала или нещо подобно беше, че много съжалявам, но съм й повторила да спре или... общо взето говоря много и дълго. Не знам до колко разбира това, което й казвам, но определено усеща, че искрено съжалявам...

Ако искаш да му се извиниш - извини му се. Ако искаш да му кажеш нещо - кажи му го. Децата са хора, дори да не разбере докрай значението на думите ти, ще почувства какво чувстваш ти... 

Боже...на майка с три деца акъл взех да давам и аз

Няма - няма и мине някой да изсере. Сещаш се какво си мисля че си, нали?!

ПО ТЕМАТА:
Аз също смятам, че не е нужно да се обвиняваш много. Не е хубаво - да, но така ще запомни. По-добре да го ошляпаш, отколкото страшното!

Аз в такава ситуация съм на мнение,че по-добре, то да плаче сега,отколкото утре да плача аз,заради станалата беля
То е усетило вече,че тази негова постъпка е нещо, много страшно и опасно,щом като си се ядосала и си го набила.
И на мен ми се е случвало и то в същата ситуация.Един път беше(друг, такъв бой не помня да съм му прилагала ),но го запомни за години напред

Вяра, моето мнение е да забравиш и да не се косиш, като гледам как го преживяваш според мен друг п-т няма да ти се случи да го ошляпаш чак толкова.
По въпроса с пресичането и аз бих се притеснила за неразбирането от негова страна. Моята препоръка е (не знам колко е правилна, мое мнение изказвам) да го инсталираш пред тв то, когато дават някое предаване за катастрофите по пътищата, жертви, роднини ... линейки , рев ... да разбере.

За теб и за него ще е добре един откровен разговор-не омаловажавай случката с това избухване-тя може би е симптом.Успех и не се предавай-не се страхувай да признаеш,че си сгрешила пред детето.

Може би си права.
Напоследък съм доста изнервена.Хич не мие лесно на работа,после трите деца,но неискам да звучи,като оправдание.Те на са ми виновни за нищо.Напълно осъзнавам,че прекалих за което искрено съжелявам.Опитвам се да се поставя на неговото място за да видя какво му е в главичката.Днес съвсем спокоино говорихме за това.Обясних му ,че много съм се изплашила,защото много го обичам и не искам да гу загубя и затова съм реагирала така.
 За мое учудване ,той ми каза :ами аз май си заслужих боя.После се гушнахме и си казахме че много ,много се обичаме.

Какво имаш предвид с това:Тя може би е симптом.
Да не би да полудявам?

Не разбрах защо си пуснала темета, н овиждам, че има много хора, които разбират и оправдават постъпката ти. Аз не съм от тях. Ако беше в някоя нормална държава (да си насиниш детето от бой на улицата) щяха не само него да ти вземат, но и другите ти две деца. Щеше да ходиш на дълго и скупо лечение и после щеше да водиш дела, за да докажеш, че си се променила, за да си върнеш децата.


Дано да не ти се случи някой по силен от теб от "обич и страх" да те бие и да ти оставя синини. Но само, ако ти се случи има някакъв шанс да разбереш какво е да те пребият от "любов". А може и да разбереш колко извратено звучи горното изречение

Потърси професионална помощ, за свое добро и за доброто на децата си

Преди два дни за малко да нагазя в голяма локва кръв от катастрофа до едно училище. Сетих се за форума и си помислих, че доста бих удряла и крещяла - който  иска да ме мисли за луда. Още ме тресе като се сетя. Не страдай, слава Богу, че детето ти е добре.

 milf, за бога, ЗА МАЛКО СА ЩЕЛИ ДА СГАЗЯТ ДЕТЕТО!!! Вземи ти потърси професионална помощ!

Знаеш ли,това е било просто нормална реакция,доколкото боя може да се нарече нормален.Имам в предвид,че след като се е разминало най-лошото,първото нещо,което следва е винаги агресията,а чак след това осмислянето.Така че си постъпила според моментното си състояние,а то е било-страх,ужас,облекчение.Всичко това отприщва емоциите.Не се притеснявяй да му се извиниш!

Милф, то ако живеехме в нормална държава нямаше по няколко пъти на ден да прескачаме локви човешка кръв по улиците, които никой не се сеща да измие. И чак да го е пребила... Тези високопарните думи се изпаряват пред страха за децата. Аз поне не мога да си представя как и защо бих живяла ако нещо подобно стане пред очите ми и остана без детето си. Аз и така изпитвам ужас по тортоара дори като вървим - така карат сякаш са тръгнали точно, за да сгазят някой.

Хайде сега, стига вече с тези примери в чужбина. И аз съм живяла в чужбина и то уж в много цивилизована Европа, но съм виждала майки спокойно и с чиста съвест да шамарят децата си на улицата и никой не изглеждаше шокиран. При това децата им в никакъв случай не са рискували живота си, а просто са се тръшкали за пакетче бонбони. В американското общество има доста парадокси и честно казано на мен не ми е чак толкова за пример. Жената е била ужасно уплашена, сега се чувства явно много виновна. Детето е на 6 год., а не на 2, че съвсем да не разбира за какво става въпрос. И въпреки това не се е подчинило и с това сериозно е застрашило живота си. Не искам да съм на мястото на авторката на темата, не искам никога да изпитвам ужаса, който е изпитала гледайки връхлитащата върху детето й кола. Не мога да си представя как бих реагирала. Децата ми са много малки, голямата ми дъщеря е на 3 и все още й намирам извинения, че не разбира някои неща. Но съм сигурна, че ако след някоя и друга година не се научи да се подчинява на някои основни мои изисквания свързани със сигурността й и ако ми скрои подобен номер, може би и аз ще я ударя. На мен ми стана ясно, че може би Вяра е прекалила с шамарите, но и виждам, че е все още травмирана от случката и съм сигурна, че боят не присъства в ежедневието й. Ако беше така, то тази тема никога нямаше да бъде пусната. Освен това, откакто имам 2 малки деца, се въздържам да давам акъли за нервите на други майки. С едно дете успяваш доста лесно да контролираш повечето ситуации, но когато си с 2 (а в случая с 3), и трябва да пресечеш улицата в български условия, предизвикателството е голямо. Не само трепериш, а просто може да полудееш, ако едното се изплъзне и трябва да решаваш кое да зарежеш и кое да спасяваш. Вяра, успокой се, намери време да релаксираш малко и се моли детето ти да си е научило урока. Пожелавам ти никога вече да нямаш поводи за такива отрицателни емоции. А мога и да ти препоръчам една книга на Додсън, казва се "Как да приучим децата си към дисциплина". Много полезно четиво.

Не разбира се-мисля,че и по-горе писах-просто явно си пренапрегната без да осъзнаваш и в такъв момент изливаш дълго трупан гняв-това е само повод за нещо наслоено в теб-умора,стрес,емоционално пренапрежение.Може би имаш нужда от почивка или има нещо в живота ти,което те подлага на силен и постоянен стрес-това не те прави "луда".Но не е за пренебрегване-човек често товари прекалено много и физически и психически и такива случки са симптом,че нещо трябва да се промени.Какво само ти знаеш.

Мисля,че в нашето общество все още има голям толеранс към агресивното поведение,някак неусетно  се получава.Това,че се повдига такава тема говори добре-осъзнава се,че има нещо соето ни кара да се чувстваме дискомфортно и търсим успокоение,пренебрегвайки по-дълбоки последици от начина си на живот.

Реакцията е малко прекалена, но е нормално като за случая. Дали обаче детето е разбрало грешката си, или просто ще запомни боя и нищо друго?

Невада, не ми викай така! За какво да си търся професионална помощ аз? Защото не бия детето си ли? Защото за мен не е приемливо майка да бие детето си и да му насини лицето ли? И постинга ми беше към авторката на темамата, а не към теб лично

Ясно ми е беше, че много майки ще започнат да ми обясняват, колко адекватен е боя в случай на тичане към улицата. Ако тръгна на всяка да се  обяснявам нязнам къде ще ми излезе края.

 Няма оправдание за насилието срещу деца

И на мен ми се случва да посягам..гадно се чувствам после и ми се изка да го нацелувам и нагушкам..но случва се,ами ако беше станало по-лошо?Ами ако колата небеше спряла..виждала съм една жена да реагиро по същия начин както и ти и то в същата ситуация..не се безпокой..той ще забрави

Може би и аз бих постъпила така крайно и безцеремонно.Случвало ми се е да примра от страх,направо се вцепенявам и  в последствие не мога да преценя дали постъпвам адекватно,смислено,редно и т.н.

 


 Съгласна съм с   тези изказвания от  поста  на milf

И моля  другите които се дразнят от примерите в чужбина,  да  не се дразнят,понеже за това е тази тема. А и става въпрос за децата ..а те навсякъде по света са си деца. Наши или чужбински   няма значение....

За такова нещо  тук се отнемат децата а и  в затвора може да се влезна...И  съм напълно сериозна. ....Сега дали чужденците  си бият децата в кущи....това не знам,но по улиците никога и никъде не може да се види такова нещо каквото се случва у нас.

В сравнение с" нормалните" държави както каза milf ние сме точно като циганите...само дето сме по бели и по-добре облечени от тях. Майките викат,крякат,раздават шамари...много стрес и аларма много нещо. Не можете да си представите гледката отстрани...

Моя съпруг беше  видял някои случаи на майки пердашещи децата  си на улицата/ в Б-я /и доста се стресна....Понеже е чужденец и там откъдето идва,такива неща не съществуват.А ние сме свиканали ..и то до толкова,че дори не ни прави впечатление. А на хората които са туристи ..им прави...и то много силно...

Кво да му обясня на човека...че го правим от любов..или че сме прекалено нервни ...или че сме прекалено темпераментни..или  че сме егоисти и не ни пука за това как нараняваме освен физически а и психически детето ..Не знаех какво...?

Мен ме  срам от такова възпитание..толкова ли сме безсилни, че  нищо друго не можем да направим  освен да удряме по-малкото и беззащитно същество...

Тука  в случая не визирам Вяра...а случаи в които за най-малък повод  детето яде шамарите....

...  Мила Вяра [/b] ...малко крайно си постъпила според мен... Мисля си че е можело  и без шамари да мине. Да набием детето в такава ситуация...е най-първото и лесно нещо което ни идва на акъла да направим...Представете си какво си мисли самото ревящо и пищящо дете в този момент..Можете ли да си представите... Едва ли то чувства някаква вина за това което е напарвило..Можете ли да му обясните  на детето :" мама те напердаши защото много те обича...и от там нататъка и да му говорите за вашия страх,няма вече значение.... Това ще е много объркано понятие за самото дете, след като е свикнало да получава обич с прегръдки и целувки".. Сега ще се чуди че можело и с бой... .
.Пълен шах  е тоава в мозъка на детето...Говоря от психологичeскa гледна точка....

.За момента то не е осъзнало че е било в опасност, а с боя съвесем няма да му стане по-ясно.За да осъзнае какво е направил е най-добре да му се обясни...
Децата  разбират и не се лъжете че са малки и не разбират от дума.Напротив...от малки са хитри,и правят разни номерца..  знаят кое ще ви скъса нервит и затова го правят.  Щом се сещат за такива неща,значи разбират как стоят нещата.

Вяра..разбирам те  като майка какво си изпитала в този момент...Имах подобен случай със сина ми,много отдавна беше.Излезна на пътя без да се огледа...Изкрещях като луда и полетях след него.Нямаше значение дали имаше коли на пътя или не...аз не ги забелязавах,исках само да махна детето си от пътя.Изкара ми акъла  ...исках да го смачкам от бой, толкова бях бясна... Но си взех въздух и преброих до 20.
Грабнах го  и го стиснах здраво,/понеже се беше разбеснял с братовчедите си,тичаха напред назад като луди/..и много  строго  с твърд глас му казах../почти го изсъсках/ :"Никога повече да не си направил така!Чуваш ли??!! Винаги...ама винаги трябва да се оглеждаш преди да излезеш на пътя!!!!!!!! Обещай ми!! Знаеш ли какво щеше да остане от теб ако този с колата те беше сгазил?????"

Малкия ме беше зяпнал с отворена уста...Казах му какво е можело да стане...че ще лежи в болница със счупени ръце и крака..,и докторите ще го боцкат по цял ден с много инжекции ...и  дълго време няма да  може да рита топка.Понеже и да му бях  казала че  е можел да  умре,едва ли би се стреснал. Детето  си няма понятие от това какво е да си умрял.Децата нямат страх понеже не мислят за смъртта .Та примера със счупените крайници  и боцкането на инжекции го стресна  определено и подейства.
После каза"Мамо,обещавам...Няма да правя повече така!"  И наистина беше много предпазлив...та чак страхлив като  пресичше по улиците.

Не знам,може би разсъждавам  така защото съм педагог,и винаги съм предпочитала да разговарям с децата,дори и с най-малките.

  Опитайте мили майчета да говорите с децата си, може и наказания да приложите /аз съм го правила и работят много добре /...  но само не бийте децата си.

milf, извинявай! Вярно ти викнах. Беше, защото майката ти обяснява, че си е изтървала нервите - тя е майка на три деца и това й се случва за пръв път и то след преживяна страхотна уплаха. И тъй като един път си е изтървала нервите, ти веднага реши, че тя е лоша майка и трябва да й бъдат отнети децата - и след това, я докаже, я не докаже, че може да се грижи за тях. Гледам, че живееш в САЩ, при вас насилието никак не е по-малко въпреки все по-засилващите се закони в защита на всичко, което може да се защитава.
И добре, отнемат й децата - и ги лашнат в някое заведение, където какво мислиш, бой няма, тормоз няма, яденето е в изобилие, а лелката и учителката разпростират над тях обич, стократно по-силна от майчината.
Казваш, че няма оправдание за насилието срещу деца - нещата на този свят не са само бели и черни. И пак повтарям: било е след като замалко не са го сгазили това дете и след като многократно му е било обяснявано как трябва да се пази на улицата. То не е бебе отдавна вече и - кой знае - може би този бой да му спаси живота занапред, защото един бой от небиеща майка е голям шок.

И на мен ми се е случвало да  напердаша няколко пъти Дани,после съм се мразела.Гледам да не стигаме дотам,но понякога се събира много,макар че това не е оправдание и Милф е права.Дано нямаш повече подобни ситуации с децата.

Вчера ми се случи нещо подобно с моя хубостник. Реши да тича по улицата (по тротоара), но тичаше на една страна и за малко да падне на платното. Добре, че едно момче го хвана. Обаче аз не го набих, не мога да бия просто. Хванах го за лакътя и го поведох като каканижех и обяснявах колко е лошо да се прави така, че ако го сгази кола ще го боли, повече няма да ме види, че ще плача, ще бъде в болница изпотрошен и т.н. ужасии и се постресна.

Сигурно в очите на околните съм реагирала твърде спокойно и неадекватно, не знам  .

всеки си има темперамент и настроения и дни .... 

абсолютно подкрепям 

Бях на 7 години когато една кола спря на милиметри до мен..... Знаех всички правила за пресичане и се пазех, но заради това че бях ниска не видях идващата кола зад друга паркирана.... Баба ми изгуби дар слово и един час нищо не ми каза, но пък майка ми и баща ми като научиха за случая бая неща изприказваха...И до днес ме е страх от колите, но не мисля, четрябва да ти се случи за да се пазиш.....  Не съм привържник на боя, но определено в ситуацията е повече от нормална реакция.... Детето е достатъчно голямо- 6 години, за да знае за последствията от тичане на улицата. И да, ако ми се случи и аз бих нашамарила  

Невада, ти след като достатъчно внимаваш какво "ми обяснява майката" как не прочете това:

Как не ти направи впечатления, че става въпрос за бой, от който я боли ръката? Как не прочете, че детето има синина? Значи, ако имаш 3 деца и страшно уплашена това би оправдало тези действия ли? Не мисля.

Аз не съм в позиция да решавам чии деца да бъдат взети, а още по-малко да определям коя е добра и коя лоша майка. Казах, че в една нормална държава биха се взели мерки. Явно не в 100% от случаите, защото както ти казваш и в САЩ има насилие. И не само тук - агресията е човешка емоция и я има във всички държави по света. Въпроса е какво се прави с нея. Какви са санкциите и последиците

Не смятям, че лелките и учителките обичат децата повече от майките. То за това в случай, че децата са "взети" майката прави всичко възможно да си ги върне. А това не е никак лесно, ако вече се е стигнало до там. За майката, която си иска децата няма "я докаже, я не докаже, че може да се грижи за тях". Няма да й е лесно, но ще направи всичко, за да си ги върне

Всеки си казва тук какво мисли. Явно е, че нито ти ще ме убедиш в правотата си, нито аз теб. Просто стоим на противоположни полюси по този въпрос

Мисля, че боят никога не е давал добри резултати. В случая просто няма какво да се коментира. Нямам намерение да давам акъл на никого, още повече че съм баба, а не мама.  Лично аз не съм била бита, децата ми също не са били удряни, макар и да живея в България. На всички мами, които си отпускат ръката ще дам един сайт на психолог www.psychconsult.hit.bg
Успех в борбата срещу шамарите, те на никого не са помогнали! 

Благодаря на всички ви .
Съжелявам много зо стореното,но немога да върна времето.
В този момент изобщо нямах време да помисля,всичко стана за секунда и беше моментна реакция без грам мисъл какво върша.
Незнам на него дали ще му е като урок занапред,но на мен определено.Чувсвото ,което изпитвам в момента е ужасно и със сигурност ако имам друга такава ситуация първо ще помисля.
 В момента отношенията ни с него са прекрасни.
Много пъти говорихме за станалото и той осъзнава грешката си и обеща ,че няма да се повтори.Както и аз.

Браво мила! Само така...добре е че сте си поговорили...  Важното е детето да знае последствията...
Прегръдки....