изтървах си нервите и го набих

Какво имаш предвид с това:Тя може би е симптом.
Да не би да полудявам?

Не разбрах защо си пуснала темета, н овиждам, че има много хора, които разбират и оправдават постъпката ти. Аз не съм от тях. Ако беше в някоя нормална държава (да си насиниш детето от бой на улицата) щяха не само него да ти вземат, но и другите ти две деца. Щеше да ходиш на дълго и скупо лечение и после щеше да водиш дела, за да докажеш, че си се променила, за да си върнеш децата.


Дано да не ти се случи някой по силен от теб от "обич и страх" да те бие и да ти оставя синини. Но само, ако ти се случи има някакъв шанс да разбереш какво е да те пребият от "любов". А може и да разбереш колко извратено звучи горното изречение

Потърси професионална помощ, за свое добро и за доброто на децата си

Преди два дни за малко да нагазя в голяма локва кръв от катастрофа до едно училище. Сетих се за форума и си помислих, че доста бих удряла и крещяла - който  иска да ме мисли за луда. Още ме тресе като се сетя. Не страдай, слава Богу, че детето ти е добре.

 milf, за бога, ЗА МАЛКО СА ЩЕЛИ ДА СГАЗЯТ ДЕТЕТО!!! Вземи ти потърси професионална помощ!

Знаеш ли,това е било просто нормална реакция,доколкото боя може да се нарече нормален.Имам в предвид,че след като се е разминало най-лошото,първото нещо,което следва е винаги агресията,а чак след това осмислянето.Така че си постъпила според моментното си състояние,а то е било-страх,ужас,облекчение.Всичко това отприщва емоциите.Не се притеснявяй да му се извиниш!

Милф, то ако живеехме в нормална държава нямаше по няколко пъти на ден да прескачаме локви човешка кръв по улиците, които никой не се сеща да измие. И чак да го е пребила... Тези високопарните думи се изпаряват пред страха за децата. Аз поне не мога да си представя как и защо бих живяла ако нещо подобно стане пред очите ми и остана без детето си. Аз и така изпитвам ужас по тортоара дори като вървим - така карат сякаш са тръгнали точно, за да сгазят някой.

Хайде сега, стига вече с тези примери в чужбина. И аз съм живяла в чужбина и то уж в много цивилизована Европа, но съм виждала майки спокойно и с чиста съвест да шамарят децата си на улицата и никой не изглеждаше шокиран. При това децата им в никакъв случай не са рискували живота си, а просто са се тръшкали за пакетче бонбони. В американското общество има доста парадокси и честно казано на мен не ми е чак толкова за пример. Жената е била ужасно уплашена, сега се чувства явно много виновна. Детето е на 6 год., а не на 2, че съвсем да не разбира за какво става въпрос. И въпреки това не се е подчинило и с това сериозно е застрашило живота си. Не искам да съм на мястото на авторката на темата, не искам никога да изпитвам ужаса, който е изпитала гледайки връхлитащата върху детето й кола. Не мога да си представя как бих реагирала. Децата ми са много малки, голямата ми дъщеря е на 3 и все още й намирам извинения, че не разбира някои неща. Но съм сигурна, че ако след някоя и друга година не се научи да се подчинява на някои основни мои изисквания свързани със сигурността й и ако ми скрои подобен номер, може би и аз ще я ударя. На мен ми стана ясно, че може би Вяра е прекалила с шамарите, но и виждам, че е все още травмирана от случката и съм сигурна, че боят не присъства в ежедневието й. Ако беше така, то тази тема никога нямаше да бъде пусната. Освен това, откакто имам 2 малки деца, се въздържам да давам акъли за нервите на други майки. С едно дете успяваш доста лесно да контролираш повечето ситуации, но когато си с 2 (а в случая с 3), и трябва да пресечеш улицата в български условия, предизвикателството е голямо. Не само трепериш, а просто може да полудееш, ако едното се изплъзне и трябва да решаваш кое да зарежеш и кое да спасяваш. Вяра, успокой се, намери време да релаксираш малко и се моли детето ти да си е научило урока. Пожелавам ти никога вече да нямаш поводи за такива отрицателни емоции. А мога и да ти препоръчам една книга на Додсън, казва се "Как да приучим децата си към дисциплина". Много полезно четиво.

Не разбира се-мисля,че и по-горе писах-просто явно си пренапрегната без да осъзнаваш и в такъв момент изливаш дълго трупан гняв-това е само повод за нещо наслоено в теб-умора,стрес,емоционално пренапрежение.Може би имаш нужда от почивка или има нещо в живота ти,което те подлага на силен и постоянен стрес-това не те прави "луда".Но не е за пренебрегване-човек често товари прекалено много и физически и психически и такива случки са симптом,че нещо трябва да се промени.Какво само ти знаеш.

Мисля,че в нашето общество все още има голям толеранс към агресивното поведение,някак неусетно  се получава.Това,че се повдига такава тема говори добре-осъзнава се,че има нещо соето ни кара да се чувстваме дискомфортно и търсим успокоение,пренебрегвайки по-дълбоки последици от начина си на живот.

Реакцията е малко прекалена, но е нормално като за случая. Дали обаче детето е разбрало грешката си, или просто ще запомни боя и нищо друго?

Невада, не ми викай така! За какво да си търся професионална помощ аз? Защото не бия детето си ли? Защото за мен не е приемливо майка да бие детето си и да му насини лицето ли? И постинга ми беше към авторката на темамата, а не към теб лично

Ясно ми е беше, че много майки ще започнат да ми обясняват, колко адекватен е боя в случай на тичане към улицата. Ако тръгна на всяка да се  обяснявам нязнам къде ще ми излезе края.

 Няма оправдание за насилието срещу деца

И на мен ми се случва да посягам..гадно се чувствам после и ми се изка да го нацелувам и нагушкам..но случва се,ами ако беше станало по-лошо?Ами ако колата небеше спряла..виждала съм една жена да реагиро по същия начин както и ти и то в същата ситуация..не се безпокой..той ще забрави

Може би и аз бих постъпила така крайно и безцеремонно.Случвало ми се е да примра от страх,направо се вцепенявам и  в последствие не мога да преценя дали постъпвам адекватно,смислено,редно и т.н.

 


 Съгласна съм с   тези изказвания от  поста  на milf

И моля  другите които се дразнят от примерите в чужбина,  да  не се дразнят,понеже за това е тази тема. А и става въпрос за децата ..а те навсякъде по света са си деца. Наши или чужбински   няма значение....

За такова нещо  тук се отнемат децата а и  в затвора може да се влезна...И  съм напълно сериозна. ....Сега дали чужденците  си бият децата в кущи....това не знам,но по улиците никога и никъде не може да се види такова нещо каквото се случва у нас.

В сравнение с" нормалните" държави както каза milf ние сме точно като циганите...само дето сме по бели и по-добре облечени от тях. Майките викат,крякат,раздават шамари...много стрес и аларма много нещо. Не можете да си представите гледката отстрани...

Моя съпруг беше  видял някои случаи на майки пердашещи децата  си на улицата/ в Б-я /и доста се стресна....Понеже е чужденец и там откъдето идва,такива неща не съществуват.А ние сме свиканали ..и то до толкова,че дори не ни прави впечатление. А на хората които са туристи ..им прави...и то много силно...

Кво да му обясня на човека...че го правим от любов..или че сме прекалено нервни ...или че сме прекалено темпераментни..или  че сме егоисти и не ни пука за това как нараняваме освен физически а и психически детето ..Не знаех какво...?

Мен ме  срам от такова възпитание..толкова ли сме безсилни, че  нищо друго не можем да направим  освен да удряме по-малкото и беззащитно същество...

Тука  в случая не визирам Вяра...а случаи в които за най-малък повод  детето яде шамарите....