изтървах си нервите и го набих

...  Мила Вяра [/b] ...малко крайно си постъпила според мен... Мисля си че е можело  и без шамари да мине. Да набием детето в такава ситуация...е най-първото и лесно нещо което ни идва на акъла да направим...Представете си какво си мисли самото ревящо и пищящо дете в този момент..Можете ли да си представите... Едва ли то чувства някаква вина за това което е напарвило..Можете ли да му обясните  на детето :" мама те напердаши защото много те обича...и от там нататъка и да му говорите за вашия страх,няма вече значение.... Това ще е много объркано понятие за самото дете, след като е свикнало да получава обич с прегръдки и целувки".. Сега ще се чуди че можело и с бой... .
.Пълен шах  е тоава в мозъка на детето...Говоря от психологичeскa гледна точка....

.За момента то не е осъзнало че е било в опасност, а с боя съвесем няма да му стане по-ясно.За да осъзнае какво е направил е най-добре да му се обясни...
Децата  разбират и не се лъжете че са малки и не разбират от дума.Напротив...от малки са хитри,и правят разни номерца..  знаят кое ще ви скъса нервит и затова го правят.  Щом се сещат за такива неща,значи разбират как стоят нещата.

Вяра..разбирам те  като майка какво си изпитала в този момент...Имах подобен случай със сина ми,много отдавна беше.Излезна на пътя без да се огледа...Изкрещях като луда и полетях след него.Нямаше значение дали имаше коли на пътя или не...аз не ги забелязавах,исках само да махна детето си от пътя.Изкара ми акъла  ...исках да го смачкам от бой, толкова бях бясна... Но си взех въздух и преброих до 20.
Грабнах го  и го стиснах здраво,/понеже се беше разбеснял с братовчедите си,тичаха напред назад като луди/..и много  строго  с твърд глас му казах../почти го изсъсках/ :"Никога повече да не си направил така!Чуваш ли??!! Винаги...ама винаги трябва да се оглеждаш преди да излезеш на пътя!!!!!!!! Обещай ми!! Знаеш ли какво щеше да остане от теб ако този с колата те беше сгазил?????"

Малкия ме беше зяпнал с отворена уста...Казах му какво е можело да стане...че ще лежи в болница със счупени ръце и крака..,и докторите ще го боцкат по цял ден с много инжекции ...и  дълго време няма да  може да рита топка.Понеже и да му бях  казала че  е можел да  умре,едва ли би се стреснал. Детето  си няма понятие от това какво е да си умрял.Децата нямат страх понеже не мислят за смъртта .Та примера със счупените крайници  и боцкането на инжекции го стресна  определено и подейства.
После каза"Мамо,обещавам...Няма да правя повече така!"  И наистина беше много предпазлив...та чак страхлив като  пресичше по улиците.

Не знам,може би разсъждавам  така защото съм педагог,и винаги съм предпочитала да разговарям с децата,дори и с най-малките.

  Опитайте мили майчета да говорите с децата си, може и наказания да приложите /аз съм го правила и работят много добре /...  но само не бийте децата си.

milf, извинявай! Вярно ти викнах. Беше, защото майката ти обяснява, че си е изтървала нервите - тя е майка на три деца и това й се случва за пръв път и то след преживяна страхотна уплаха. И тъй като един път си е изтървала нервите, ти веднага реши, че тя е лоша майка и трябва да й бъдат отнети децата - и след това, я докаже, я не докаже, че може да се грижи за тях. Гледам, че живееш в САЩ, при вас насилието никак не е по-малко въпреки все по-засилващите се закони в защита на всичко, което може да се защитава.
И добре, отнемат й децата - и ги лашнат в някое заведение, където какво мислиш, бой няма, тормоз няма, яденето е в изобилие, а лелката и учителката разпростират над тях обич, стократно по-силна от майчината.
Казваш, че няма оправдание за насилието срещу деца - нещата на този свят не са само бели и черни. И пак повтарям: било е след като замалко не са го сгазили това дете и след като многократно му е било обяснявано как трябва да се пази на улицата. То не е бебе отдавна вече и - кой знае - може би този бой да му спаси живота занапред, защото един бой от небиеща майка е голям шок.

И на мен ми се е случвало да  напердаша няколко пъти Дани,после съм се мразела.Гледам да не стигаме дотам,но понякога се събира много,макар че това не е оправдание и Милф е права.Дано нямаш повече подобни ситуации с децата.

Вчера ми се случи нещо подобно с моя хубостник. Реши да тича по улицата (по тротоара), но тичаше на една страна и за малко да падне на платното. Добре, че едно момче го хвана. Обаче аз не го набих, не мога да бия просто. Хванах го за лакътя и го поведох като каканижех и обяснявах колко е лошо да се прави така, че ако го сгази кола ще го боли, повече няма да ме види, че ще плача, ще бъде в болница изпотрошен и т.н. ужасии и се постресна.

Сигурно в очите на околните съм реагирала твърде спокойно и неадекватно, не знам  .

всеки си има темперамент и настроения и дни .... 

абсолютно подкрепям 

Бях на 7 години когато една кола спря на милиметри до мен..... Знаех всички правила за пресичане и се пазех, но заради това че бях ниска не видях идващата кола зад друга паркирана.... Баба ми изгуби дар слово и един час нищо не ми каза, но пък майка ми и баща ми като научиха за случая бая неща изприказваха...И до днес ме е страх от колите, но не мисля, четрябва да ти се случи за да се пазиш.....  Не съм привържник на боя, но определено в ситуацията е повече от нормална реакция.... Детето е достатъчно голямо- 6 години, за да знае за последствията от тичане на улицата. И да, ако ми се случи и аз бих нашамарила  

Невада, ти след като достатъчно внимаваш какво "ми обяснява майката" как не прочете това:

Как не ти направи впечатления, че става въпрос за бой, от който я боли ръката? Как не прочете, че детето има синина? Значи, ако имаш 3 деца и страшно уплашена това би оправдало тези действия ли? Не мисля.

Аз не съм в позиция да решавам чии деца да бъдат взети, а още по-малко да определям коя е добра и коя лоша майка. Казах, че в една нормална държава биха се взели мерки. Явно не в 100% от случаите, защото както ти казваш и в САЩ има насилие. И не само тук - агресията е човешка емоция и я има във всички държави по света. Въпроса е какво се прави с нея. Какви са санкциите и последиците

Не смятям, че лелките и учителките обичат децата повече от майките. То за това в случай, че децата са "взети" майката прави всичко възможно да си ги върне. А това не е никак лесно, ако вече се е стигнало до там. За майката, която си иска децата няма "я докаже, я не докаже, че може да се грижи за тях". Няма да й е лесно, но ще направи всичко, за да си ги върне

Всеки си казва тук какво мисли. Явно е, че нито ти ще ме убедиш в правотата си, нито аз теб. Просто стоим на противоположни полюси по този въпрос

Мисля, че боят никога не е давал добри резултати. В случая просто няма какво да се коментира. Нямам намерение да давам акъл на никого, още повече че съм баба, а не мама.  Лично аз не съм била бита, децата ми също не са били удряни, макар и да живея в България. На всички мами, които си отпускат ръката ще дам един сайт на психолог www.psychconsult.hit.bg
Успех в борбата срещу шамарите, те на никого не са помогнали! 

Благодаря на всички ви .
Съжелявам много зо стореното,но немога да върна времето.
В този момент изобщо нямах време да помисля,всичко стана за секунда и беше моментна реакция без грам мисъл какво върша.
Незнам на него дали ще му е като урок занапред,но на мен определено.Чувсвото ,което изпитвам в момента е ужасно и със сигурност ако имам друга такава ситуация първо ще помисля.
 В момента отношенията ни с него са прекрасни.
Много пъти говорихме за станалото и той осъзнава грешката си и обеща ,че няма да се повтори.Както и аз.

Браво мила! Само така...добре е че сте си поговорили...  Важното е детето да знае последствията...
Прегръдки....