изтървах си нервите и го набих

В тоя случай добре си направила. Нас с брат ми никога не са ни били, като изключим някое потупване на дупето, но си спомням брат ми веднъж го беше набил здравата баща ми. Беше първи клас и бяха спаднали гумите на много коли за им откраднат винтилите. Бога ми къкъв бой яде брат ми и аз го помня като ден днешен. Но повече никога не сети да върши такива глупости. Така , че понякога боя върши работа.

И моята дъщеря изяде шамар заради подобна случка. Сега като пресичаме ме стиска здраво и се оглежда по 10 пъти

Вяра , не се тревожи, не си си иzпуснала нервите, а си всяла ред и дисциплина , при това си се уплашила доста. Има ситуации и ситуации и в подобна и аz бих постъпила също така. Да се научи дребното, че не всички лиготии са беzобидни и не всичко е шега работа. Успех.

аз преди няколко дни имах такова преживяване с малката, писах в темата на блонди! това е защитна реакция и назидание, вкарване в реалността!аз така й стиснах ръката и тя реве, 4е се къса, хората ме гледат и какво ли си викат, ама аз й казвам реви още по-силно сега, 4е ина4е можеше да няма линда! ужасът  е голямо нещо, много силно  емоционално преживяване и знам какво е, нерядко го изпитвам заради тримата!

Върл противник съм на боя, ноооооооооо в случай като описания от теб такъв бой бих хвърлила /от ужас и страх/, че да не се позная. Слава Богу дъщеря ми се страхува от преминаващи коли /не знам как успях да й го внуша  / и винаги ме държи за ръка.

Децата трябва да знаят, че и родителите им са хора с чувства, страхове и изпуснати нерви. 

Когато,2-годишната ми дъщеря(тогава)ми пусна ръката и се засили да хваща една пеперуда,пресичайки улицата с бясно каращи коли...такъв шамар и праснах,че съм сигурна-ще го помни цял живот.Оттогава си имам едно наум за хващането за ръка-не тя мен да държи,а аз нея здраво да стискам за ръката.
Не се обвинявай!От страх за детето,от стреса,едва ли ще има мама,която ще успее да се овладее в такъв момент!

Момичета толкова много ви благодаря за това ,което пишете.Наистина ми помогнахте да се чувствам по добре.Вярно е ,че по добре боя отколкото блъснато от кола дете , но ме претеснява това ,че аз бях като обезумяла.Викам,крещя,удрям,блъскам,а той се е свил и  реве.Представям си каква гледка съм била.Упреквам се за това че прекалих, два три шамара щяха да свършат същата работа.Дано не ми се случи отново.
Иначе малкия(на почти 6 год.) до вечерта беше забравил за случката.Дано да му е за урок.Като си помисля, че понякога ги пускам сами пред блока с баткото..., свива ми се сърцето.
Много му говорих след случката,но не съм сигурна че може да проумее опасноста.
На въпроса ми :защо трябва да се оглеждаме и да внимаваме като пресичаме?
- ми отговори: Защото пак ще ме набиеш.
Можите ли да си представите, той от какво го е страх.Но ако ще и от боя да го е страх важното е да  се научи да внимава.Най-много ме е яд ,че това е нещото което повтарям всеки ден по безброй пъти.Случвало се е да ги водя до блъснато коте или куче само за да ги стресна.
 Мислех си да му се извиня, цяла вечер се повъртах виновна около него, но не го направих.Всъщност не съм много обедена ,че трябва да му се извиня.Да не вземе пък да си каже -ето тя ми се извинява ,значи другия път няма да ме набие.Май както е писала blizna4e ,двамата заедно да си се извиним е най добре.
С вашата подкрепа вече не се чувсвам така виновна.Разбрах ,че в момента действията ми бяха водени от голямата ми обич и страх.
Благодаря ви и дано господ пази децата ни.

Vqqra, удряла съм Дариа 2-3 пъти по дупето. С изключения на първия път, когато бях втрещена от постъпката си и общо взето не стига че едва я докоснах, ами и не спах 2 нощи всеки следващ път й се извинявах веднага след това. Просто така чувствах нещата. Обяснявах й, че мами се е ядосала или избухнала или нещо подобно беше, че много съжалявам, но съм й повторила да спре или... общо взето говоря много и дълго. Не знам до колко разбира това, което й казвам, но определено усеща, че искрено съжалявам...

Ако искаш да му се извиниш - извини му се. Ако искаш да му кажеш нещо - кажи му го. Децата са хора, дори да не разбере докрай значението на думите ти, ще почувства какво чувстваш ти... 

Боже...на майка с три деца акъл взех да давам и аз

Няма - няма и мине някой да изсере. Сещаш се какво си мисля че си, нали?!

ПО ТЕМАТА:
Аз също смятам, че не е нужно да се обвиняваш много. Не е хубаво - да, но така ще запомни. По-добре да го ошляпаш, отколкото страшното!

Аз в такава ситуация съм на мнение,че по-добре, то да плаче сега,отколкото утре да плача аз,заради станалата беля
То е усетило вече,че тази негова постъпка е нещо, много страшно и опасно,щом като си се ядосала и си го набила.
И на мен ми се е случвало и то в същата ситуация.Един път беше(друг, такъв бой не помня да съм му прилагала ),но го запомни за години напред

Вяра, моето мнение е да забравиш и да не се косиш, като гледам как го преживяваш според мен друг п-т няма да ти се случи да го ошляпаш чак толкова.
По въпроса с пресичането и аз бих се притеснила за неразбирането от негова страна. Моята препоръка е (не знам колко е правилна, мое мнение изказвам) да го инсталираш пред тв то, когато дават някое предаване за катастрофите по пътищата, жертви, роднини ... линейки , рев ... да разбере.

За теб и за него ще е добре един откровен разговор-не омаловажавай случката с това избухване-тя може би е симптом.Успех и не се предавай-не се страхувай да признаеш,че си сгрешила пред детето.

Може би си права.
Напоследък съм доста изнервена.Хич не мие лесно на работа,после трите деца,но неискам да звучи,като оправдание.Те на са ми виновни за нищо.Напълно осъзнавам,че прекалих за което искрено съжелявам.Опитвам се да се поставя на неговото място за да видя какво му е в главичката.Днес съвсем спокоино говорихме за това.Обясних му ,че много съм се изплашила,защото много го обичам и не искам да гу загубя и затова съм реагирала така.
 За мое учудване ,той ми каза :ами аз май си заслужих боя.После се гушнахме и си казахме че много ,много се обичаме.