За прекалено добрите деца - раждат ли се състрадателни?

gyendalin, твоето не беше мнение, а изказ на съмнение на думите на Блонди, мен и Пипинка. Мисля, че не е необходимо да се доказваме. Аз чета тук мненията и ги приемам за вярни. Ако не са, нищо няма да ми стане на мен. Не изключвам въобще да има дете с характер на Криско, защото ми е познато от моите деца. А ти явно не си срещала такива деца и реши, че си измисляме. твоето дете може да не може да пише на компютър, но моето може всички тези неща, които описах. Поведението й хич даже не е на възрастен. Тя просто имитира и си го прави по свой начин, не точно като мен. Не я командвам и не я задължавам да го прави, просто не я спирам, защото мисля, че ще й е от полза.

Блонди, мисля, че няма място за притеснение. Днес е тих и кротък, утре не се знае какво ще види и ще му хареса като поведение. Което за мен е така, защото аз мисля, че децата се учат от нас, от средата си.

Аз май не разбрах ти какво мислиш, освен, че сигурно си измислям, не вярваш, напудрила съм нещата и че съм една уважавана госпожа 
Както и да е, разбрах негативното 

         В заключение искам да напиша следното:
 До преди месец не живеехме в БГ.Детето ми, както детето на Блонди почти не контактуваше с други деца.Споделяла съм с Блонди, че е като малка домакиня.Чисти, готви, простира, домакинства....тъжна гледка за една майка!Гледаше ме в очите и се държеше като възръстен.
 Блонди има основания да пусне темата, дано никоя жена не разбере какво значи детето и да е като голям човек
 За мое щастие след 15-ина дни в БГ, Александър коренно се преобрази.Започна да прави бели, да се лигави и да не ме слуша.Може да ви се стори странно, но мен тези неща ме радват!
 Блонди, пожелавам ти като се приберете скоро за дълго време, Криско да излезе от това състояние!Пожелавам ти го от добри чувства

Да, възможно е причината да е това. Тук няма градинки, няма майки с деца на едно място, няма площадки.
Сега за два месеца лятото ще видим ще има ли промяна 

 

Нали знаеш, аз си падам темерут, но и лежерна все пак  и не съм пример за подражание (отново цитирам Кифлата отпреди време , ама тая лежерност ми се е набила в съзнанието)

Тъжно е, че нямате площадки наоколо   на тази възраст вече всекидневният контакт с деца е много  важен. Скоро заминавате, но мисли от сега за уплътняване на времето му навън като се върнете, защото колкото по-голям става, удържането вкъщи ще е по-трудно май. Детска градина напр.? Или намираш площадка, пък ако трябва и по-отдалечена...

Не мога да се изкажа по темата, защото Самуил е спокоен само когато е болен и обикновено, ако е тих за известно време, му меря температурата  

Не само наоколо, ами изобщо няма. Някоя заблудена люлка може и да има на две-три места в Брюксел и това е. Тук ходят в увеселителните паркове събота и неделя и с това се изчерпват забавленията за дребните. Иначе паркове има, ама нали пак само аз и той ще си бъдем. Уф, ще го мисля, трябва, права си. На детска засега не искам да го пускам.

Блонди, мое ли, такозинка, да се сменим???Най-вече заради 18-те часа сън, дето ги споменаваш?
Според мене пак опираме до генетиката, колкото и да не ни се ще. Ти си писала-помня-че мъжът ти е спокоен, кротък и уравновесен. Е, няма как да бъде другояче с отрочето, смятам аз. НАли вижда примера му ежедневно?
Станислав е бяс неземен и лигълче на мама/баба/тати, да ми е жив, но и аз се притеснявах доскоро от едно конкретно нещо-невероятно много говори за възрастта си. И то понякога с такива  едни, собствени изрази, дето аз не съм го учила, сам си ги сглобява, много на място.....та мене това ме плашеше.
После обаче премислих...и рабрах. Той не ходи на ясли, гледа го жена. Тя, милата, обшува с него като с голям. И той попива. И вече си има база данни и успешно я ползва . Ми това е. Радвай му се, може би ще отмине.

Това е много хубаво, но аз лично бих се притеснила.Дъщеря ми беше, а и още понякога е истинско зверище.Веднъж като бебе спа около два часа, и понежетова не беше нормално за нея аз се обадих на "бърза помощ".За разлика от нея малчо е абсолютната противоположност-мил, гальовен, отстъпчив, абе дете мечта.По мои наблюдения децата се променят страшно бързо. Ако твоето детенце притежава тези качества, който си изброила, ти си длъжна да му помогнеш да ги доразвие.Радвай се на спокойно и мило детенце.

Сериозно? 

А като дойдоха от БП, сритаха ли те подобаващо?

По - скоро не са дошли 
Все пак какво им е казала - бебето ми спи вече 2 часа ... и те 

Блонди, мисля, че детето ти е прекалено малко, за да си правиш каквито и да било изводи, пък какво остава да се притесняваш, че било много послушно. Дъщеря ми приличаше на твоето дете, но на 2г много се промени. Сега на 3 пак настъпват сериозни промени. Мисля, че е съвсем нормално детето ти да има по-улегнало поведение и навици приличащи на голям човек, защото доколкото разбирам то контактува доста малко с други деца. Дъщеря ми много се промени като тръгна на ясла. Донесе в къщи супер "полезни" навици и разни щуротии. При това беше много горда от себе си. 

А за това дали има лоши деца, аз не мисля, че има такива по рождение. Съгласна съм, че децата са много различни като темперамент и характер и гените определно играят важна роля, но пък съм сигурна, че ценностите се възпитават от родителите. Едно по-темпераментно дете може да има по-голяма склонност да прояви агресия в даден момент (например от ревност), но родителите трябва да са там, за да канализират и да насочат в правилната посока тази отрицателна енергия. Много е лесно, а за мен и повърхностно да заключим просто, че има лоши деца и видиш ли, нищо не може да се направи с тях, родителите не са виновни. По-отговорно е обаче да се взимат адекватни мерки и да се обръща внимание на децата със склонност към агресия. Тази агресия задължително е породена от нещо. Тя не се появява просто ей така и ние сме длъжни да търсим причините и да възпитаваме в посока овладяването й. Дъщеря ми (която беше супер кротко бебе) също е удряла брат си. Останах изумена първия път, защото наистина не го очаквах. Но реагирах незабавано и много категорично на това. Прочетох малко книжки по въпроса и успях да пресека нещата още в зародиш. Това не означава обаче, че не продължавам да съм нащрек. Мисля, че ако всички родители обръщахме повече внимание на децата си и се интересувахме повече от детската психика, щеше да има много по-малко агресивни хора. За съжаление това не е така. Тук във форума като чета за някои родители, които са доволни, че децата им са агресивни, направо оставам без думи. Мисля, че нищо не е случайно и гените не са оправдание за никой. (не знам защо но реших, че така нареченото лошо дете е равно на агресивно дете, та натам ми тръгнаха мислите).

Лала, много хубави думи, благодаря   
Децата ти имат страхотна майка!

Мисля, че всички деца се раждат добри и имат идеалистична представа за света - че е добър, ласкав, мил и обещаващ.
Средата, възпитанието, заложбите и гените постепенно оформят характер, манталитет и поведение, но не го изграждат напълно. Децата си имат заложено у себе си.

Няма "лоши" деца.

Специално за Криско мнението ми е, че е кротичко детенце.
Онова, което смяташ за състрадателност, всъщност е подражание - всяко дете минава през този етап - носене на обувки, чорапи, завиване, "миене" и чистене.
Около втората годинка децата навлизат в т. нар. "бебешки пубертет" и започват да отстояват своята независимост и самостоятелност. Съвсем естествено и нормално идва желанието да се разграничат от родителите и тогава започват "пакостите" и "инатенето", които всъщност ние определяме така, защото децата вече не ни слушат, както преди.  А всъщност така трябва да бъде - да започнат да откриват себе си, да търсят нови предизвикателства и да достигат някои граници на позволеното и забраненото.

Специално за състрадателността - смятам, че е чудесно качество за едно дете, но и също така, че тя се възпитава с години. Желая да съумея да възпитам така децата си - да обгрижват малките, болните, различните...

Когато детенцето ти започна да общува с повече други дечица, да копира и попива от техните щуротии, когато порасне още, ще откриеш очарованието на детската палавост. 

Блонди, аз мисля, че децата се раждат такива - добри и мили, но е важен и примерът, който ще им дадем като родители.
Синът ми също помага много - когато види някакви боклуци вкъщи, взима метлата и се опитва да помете, подава ми дрехи от легена или щипки, когато простирам, след като стане от гърнето, сам си го прибира, носи си и дрешките в коша за пране.
Към другите деца също е безкрайно добър и отстъпчив, чак се притеснявам като иде на детска градина какво ще стане. Винаги отстъпва играчките, с които си играе, избягва агресивните деца, даже плаче кота приближат.
Е, показва и инат, но с кротка дума и целувки и след малко е съгласен.