Моето дете пък си дава играчките и ако види, че някое дете плаче за играчка, веднага я подава. Не се бие, не се хапе /поне за сега/. Мисля, че това е си е заложена "доброта".
Колкото до това да мие, чисти и др домашни задължения, мисля че това е копиране от мама, тати или баба. Седенето с часове в леглото, докато мама и тати се събудят- ей това вече не го разбирам. Та сутрин на едно дете не му ли си пиша, не е ли гладно, не му ли е скучно? Ей това е притеснителното.
Колкото до пипането на цветя, чаши и т.н не се учудвам, защото съм виждала деца как не им са интерсни тези неща, по им са интересни играчките в коша или пък другите игри с чистенето и подреждането. При нас не е така, всичко е вдигнато на високо, но пък не виждам и какъв е смисъла да съм злобна или завистлива, какво би ми погнало това в нашето ежедневие?!
Така, че по кротко с изводите.
За мен лично, авторката малко си се похвали с дететнцето, пък в което няма лошо. Та има ли майка, която да не се радва на рожбата си и да не иска "целия свят" да разбере колко е хубаво и добричко детенцето. Лично аз съм по сдържана в това отношение, но не съдя другите.
Странното за мен беше определението за "добрите" деца?!