Има и още куп неща.
Ето сега,беше болен и две седмици си е във къщи,ама хич не му се стои във къщи,иска на градината и сам пита,кога отново ще го водим там.
Ако нямаше желание да ходи,ако всеки ден го водех със ревове и писъци,най-вероятно нямаше да го пусна повече.И без това съм си във къщи със малката и щях да си ги гледам и двамата.
Аз и друг път съм писала по тази тема,че за мен градината си е най естественото нещо в развитието на детето.Ето сега ми престои да дам малкия си син на ясла и ще го направя с нежелание,не защото на детето ще му е зле ,а по скоро майка му ще се чувства като без една ръка.Свикнала съм на едно ежедневие вече 2 години и не ми се иска да се разделям с него.Знам ,че трябва детето ми да си играе с други деца,да учи песнички и стихчета,да апликира,да има различни занимания.Аз това не мога да му го осигуря всекидневно,защото не съм учителка,нямам търпението на учителите,нямам техния подход,техните знания и умения.Детето иска постоянно да си играем,а аз имам да готвя -например.То иска постоянно навън,не толкова за да бъде навън ,колкото за да общува с деца и да се занимава с по различни неща отколкото в къщи.