Да, филмът "Къщата на Духовете" е по Исабел Алиенде. Колкото пъти го гледам, толкова пъти рева, хубав филм, но много се реве (поне аз).
- Публикувана: 22 юни 2007, 15:19 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2007, 06:50 ч.
Литературен клуб - ІV
Искам да ви питам "Къщата на духовете" дали е филмирана , нали има филм с такова заглавие та се чудех дали е по тази книга или нямат нищо общо 
...
В тази връзка чела съм някои неща от сестрите Бронте, но от коя и какво не помня, помня само, че ми оставиха едно такова тъжно чувство, четях ги като бях в пубертета нали тогава имах любовни депресии та ми пасваха на настроението.
...
В тази връзка чела съм някои неща от сестрите Бронте, но от коя и какво не помня, помня само, че ми оставиха едно такова тъжно чувство, четях ги като бях в пубертета нали тогава имах любовни депресии та ми пасваха на настроението.
...
И аз така
Привет и от мен!
Ваканционното ми четене почти привърши - май няма да погледна книга скоро. Наситих се
Та да дам отчет - започнах с Лаура Ескивел.
"Като гореща вода за шоколад" ми хареса. Прочетох я бързо - на един дъх.
"Раздавачът на щастие" не ме впечатли кой знае колко, а "Малинче" изобщо не довърших.
След това продължих с "Паула" на Изабел Алиенде. Страхотна! Една от най-хубавите книги, които съм прочела тази година. Определено Изабел Алиенде ми допада много повече от Лаура Ескивел.
Между другото прочетох и "Дървото на еничаря" на Джейсън Гудуин и "Безкрайният път към дома" на Колийн Маккълоу. И двете не са нищо особено. Втората книга е представяна като най-завладяващата австрайлийска сага след "Птиците умират сами", което е меко казано пресилено. Първата ми хареса повече - бяха ми любопитни най-вече описанието на Истанбул през ХІХ век и атмосферата му, а по принцип е нещо като криминален роман. Чете се, без да впечатлява с нищо.
Прочетох и "Мария Магдалина" на Мариан Фредериксон, която книга ми хареса. Увлекателна е, чете се за часове. Сюжетът е изграден около спомените на Мария Магдалина за нейния собствен живот и този на Христос. Представя различна гледна точка към библейските събития.
А "Дървото на еничаря" ми даде повод на посегна към "Истанбул" на Орхан Памук. Определено имах по-различни очаквания. Но не съм я довършила. Все пак съм почти до края и мога да кажа, че Памук не е моят автор.
Ако някой иска повече подробности за определена книга - да пита.
Ваканционното ми четене почти привърши - май няма да погледна книга скоро. Наситих се
Та да дам отчет - започнах с Лаура Ескивел.
"Като гореща вода за шоколад" ми хареса. Прочетох я бързо - на един дъх.
"Раздавачът на щастие" не ме впечатли кой знае колко, а "Малинче" изобщо не довърших.
След това продължих с "Паула" на Изабел Алиенде. Страхотна! Една от най-хубавите книги, които съм прочела тази година. Определено Изабел Алиенде ми допада много повече от Лаура Ескивел.
Между другото прочетох и "Дървото на еничаря" на Джейсън Гудуин и "Безкрайният път към дома" на Колийн Маккълоу. И двете не са нищо особено. Втората книга е представяна като най-завладяващата австрайлийска сага след "Птиците умират сами", което е меко казано пресилено. Първата ми хареса повече - бяха ми любопитни най-вече описанието на Истанбул през ХІХ век и атмосферата му, а по принцип е нещо като криминален роман. Чете се, без да впечатлява с нищо.
Прочетох и "Мария Магдалина" на Мариан Фредериксон, която книга ми хареса. Увлекателна е, чете се за часове. Сюжетът е изграден около спомените на Мария Магдалина за нейния собствен живот и този на Христос. Представя различна гледна точка към библейските събития.
А "Дървото на еничаря" ми даде повод на посегна към "Истанбул" на Орхан Памук. Определено имах по-различни очаквания. Но не съм я довършила. Все пак съм почти до края и мога да кажа, че Памук не е моят автор.
Ако някой иска повече подробности за определена книга - да пита.
Здравейте и от мен!
Скоро приключих с "Вещицата от Портобело" на Паулу Коелю. Бързо четяща се, но поне мен не успя да завладее изцяло. Всъщност това е първата книга на Коелю, която чета. Написана е като разкази на отделни хора за главната героиня.
Почти към края съм на "Приятели, любовници, шоколад" - Алегзандър Маккол Смит. Мисля, че Дамската му детективска агенция беше по-добра.
Приготвила съм си "Черният орден" на Джеймс Ролинс. Той пише доста увлекателно, надявам се да не ме разочарова.
Скоро приключих с "Вещицата от Портобело" на Паулу Коелю. Бързо четяща се, но поне мен не успя да завладее изцяло. Всъщност това е първата книга на Коелю, която чета. Написана е като разкази на отделни хора за главната героиня.
Почти към края съм на "Приятели, любовници, шоколад" - Алегзандър Маккол Смит. Мисля, че Дамската му детективска агенция беше по-добра.
Приготвила съм си "Черният орден" на Джеймс Ролинс. Той пише доста увлекателно, надявам се да не ме разочарова.
...
Почти към края съм на "Приятели, любовници, шоколад" - Алегзандър Маккол Смит. Мисля, че Дамската му детективска агенция беше по-добра....
Почти към края съм на "Приятели, любовници, шоколад" - Алегзандър Маккол Смит. Мисля, че Дамската му детективска агенция беше по-добра....
Препоръчвам ти "Ирландски неправилни глаголи" от същия автор. Предполагам, че ще ти харесат.
За Франсоа Мориак стана дума преди известно време, попадна ми една книжка "Терез Дескейру", току що я дочетох - интересно, стила ми допадна, някак много надълбоко затънах в обърканата душа на героинята... И други книги са ме карали да се замисля на тази тема, но момичета, какъв невероятен късмет имаме да се родим жени именно в края на 20-ти век! / и мястото все пак е важно, в цивилизована държава сме 
/
/ Oставам с впечатление, че все повече се разочароват от Орхан Памук или очакванията им се разминават. Да си мисля ли, че е поредното име, спрягано в началото от издатели, подобно на Коелю?!
Сакън, сакън... няма нищо общо с П. Коелю. Но е тежък за четене автор, трябва предварителна нагласа. Ако ти харесва "Иншаллах" на Ориана Фалачи, ще понесеш и Орхан Памук.
Не сравнявам двамата автора, а по-скоро рекламата около тях 
Това - да. Откъм реклама наистина попресолиха нещата, а и не се прицелиха в подходящата аудитория.
Препоръчвам ти "Ирландски неправилни глаголи" от същия автор. ...
Глаголите са португалски
, но едва ли ще харесат на човек без твърде странно чувство за хумор. Не отричам обаче, че изпитах мазохистична наслада от факта, че я дочетох .Прочетох "Мандолината на капитан Корели" на Луис де Берниер. Свежо, неангажиращо четиво, приятно се изненадах, че не беше твърде "розово". И неприятно се изненадах и засрамих колко малко знам за новата история на Гърция.
Още една противоречива книжка - "Песента на Кали" от Дан Симънс. Харесах много "Хиперион", въпреки че не е точно моят тип фантастика, но тази няма нищо общо, жив хорър си е. Още е обект на спор с мъжа ми, като репликите ни се изчерпват с "Хубава, ама гадна" и "Гадна, ама хубава".
Препоръчвам ти "Ирландски неправилни глаголи" от същия автор. ...
Глаголите са португалски ...
Вярно, че са португалски
много съм разсеяна дори мисля, че за втори път ги "прекръствам" на ирландски по форумите. 
Пленена съм от Марио Варгас Льоса. Прочетох два пъти един след друг "Леля Хулия и писачът" и се улавям, че пак имам желание да я почна отначало . Моля, кажете и други неща на този автор. В момента само това има на пазара. Решила съм да ги взема, но кажете с кое да почна или някакви други по-стари заглавия. Предварително ви благодаря.
. Моля, кажете и други неща на този автор. В момента само това има на пазара. Решила съм да ги взема, но кажете с кое да почна или някакви други по-стари заглавия. Предварително ви благодаря.И аз отдавна съм пленена от Льоса, но освен тези, които си показала (от тях "Лудориите...." ги имам и така още не съм намерила време да ги прочета
, а най любима ми е "Празникът на козела"), се сетих само за тази:
Не знам колко е откриваема обаче.
Препоръчани теми
X
Реклама