Публикувана: 28 юни 2007, 10:50 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2007, 17:03 ч.

Дете-манипулатор

7 732
117
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 28 юни 2007, 15:40 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Nevada в чт, 28 юни 2007, 14:53

Цитат на: Isa в чт, 28 юни 2007, 11:38

Не може да губя в дискусиите, аз съм адвокат. С дискусии и преговори се занимавам по цял ден, няма начин да се примиря, че 3-годишната ми дъщеря ме бие на моето поле Naughty

Съвсем сериозно го казвам - то става вече въпрос на чест това за мен.

Ами явно на тебе се е метнала! Laughing

Лошо няма, нали искаме децата ни да приличат на нас, да ни настигат и надминават! Laughing

Значи, трябва да сменяш тактиката! Казваш, че е въпрос на чест за тебе да победиш.

Мдаааа такива ми ти неща и при нас е така - аз поне се предавам в споровете но таткото никогаш - а то що било.
Иса поне расте достойна професионална отмяна шъ знаиш #Crazy

# 61 28 юни 2007, 16:15 ч.

София
Мнения: 2 846

Иса, с риск да ти напиша нещо революционно на фона на другите мнения, искам да те попитам какво страшно има в това в даден момент да се каже на детето нещо от рода :"Ти ще се научиш да слушаш възрастните. Щом мама казва така, ще го направиш." Разбира се, за някои неща трябва да се отстъпва, да се зачита личността на детето. Но като гледам колко разпуснато поколение расте поради модерните напоследък псевдодемократични родителски разбирания, става ми лошо. Имай предвид, че ако на 3 г. не се справяш с нея, на 16 ще ти е още по-трудно, а тогава липсата на доверие и контрол може наистина да е фатална.

И в друга тема съм го писала и пак ще го повторя. Чела съм и абсолютно вярвам в това - децата са нещастни, когато им се дават прекалено големи права. Те се възползват от тях, но вътрешно са много объркани, поради невъзможността си да поемат отговорността, нехарактерна за възрастта им, и това ги прави раздразнителни и капризни.

Смятам, че едно дете, което расте при ясни правила е много по-щастливо от това, което прави каквото си поиска. А правилата не пречат детето да е обградено с любов и ласки. А ако си мислиш, че с либерализъм се възпитава по- силна личност, ще ти кажа, че всичко си е до характера. Аз, например, до ден днешен съм послушна и подчинителна спрямо родителите си, но винаги съм била човек тип лидер, който постига целите си и има самочувствие.

Успех!

# 62 28 юни 2007, 16:26 ч.

София
Мнения: 6 999

pandora, аз властен човек??? Тотално грешиш - душица съм Flutter

- това го е взела от баща си и от моята майка. Naughty

Bili, точно описваш моето дете. Това с коремното дишане не го знаех. аз тъй като смятам, че чувствата трябва да се изразяват говоря: "Много съм ядосана, спри, ще се ядосам още повече, вече съм вбесена...."

Клер, мерси за мнението. Всъщност точно това се чудех - дали това случайно не е правилното решение. Аз се опитвам хем да има строги правила /и то ги има де/, хем за други неща да съм либерална, но и в двата случая да имам обяснение. Никога не казвам и не прилагам нещата направо с: "Шът, ти ще ме слушаш!" или "Аз казвам!" Винаги се опитвам да имам обяснение, да съм разумна... А диването след като ме е изкарало от нерви и аз започна да говоря твърдо и отсечено /не крещя никога/, започва да рони крокодилски сълзи и да ми говори обидено: "Ти ми се караш, не ми говори така..."

Определено обаче ме безпокои точно бъдещето й. Аз съм единствения човек при когото тя следва стриктни правила /макар и малко/ и изведнъж установявам, че за всяко мое правило тя има нещо в ответ... Ама какъв човек ще порастне така? Не е аз да се наложа...или поне не това е основното.

# 63 28 юни 2007, 16:31 ч.

София
Мнения: 2 846

Иса, важна част от възпитанието на детето е да го подготвим за живота. За съжаление като порасне човек понякога трябва да направи неща не защото някой го е убедил в това, а защото това се изисква от него. Няма човек, който да не се подчинява на правила в живота, дори и да не му харесват, дори и да му се виждат глупави. Така че не е лошо детето ти да научи и това от теб.

Например, винаги съм се чудила защо родителите толерират мислене от типа на " защо да уча това, то няма да ми потрябва." (при по-големите деца) Та не им ли минава през ума, че се учи не само за практическо приложение, а и за да се развива мисленето, мозъкът, пък дори и просто да се знае нещо, заради удоволствието от самото знание. Това е едно лирическо отклонение, но мисля, че има някакво отношение към темета. Дано да съм се изразила ясно.

# 64 28 юни 2007, 16:39 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 827

Иса, защо те притеснява фразата "Аз казвам"? Аз (като чета) съм по-либерална във възпитанието на Мая, но не се притеснявам в някой момент да отсека "Защото аз казвам така". Нормално е да има авторитет - в случая това съм аз. За някои неща си трябва много обяснения, но понякога и така става.

# 65 28 юни 2007, 16:44 ч.

Мнения: 6 029

и аз казвам, че аз казвам:)
не много често. и има ефект. просто Теди не знае какво да ми отговори.

# 66 28 юни 2007, 16:48 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Мис Бу в чт, 28 юни 2007, 16:39

Въпроса ти не е отправен към мен, но просто защото темата ме вълнува ще си позволя да отговоря.
Смятам че и за детето и за родителя е по-добре да има ясни правила и определени неща които са позволени, както и такива които са забранени. Мисля че се налага когато забраняваш нещо да се аргументираш, за да има забраната / била тя временна или постоянна / и възпитателен ефект. Лично аз избягвам метода - "Ще правиш това и това защото аз така казвам!" някак си ми е прекалено авторитарен. Не че не го правя от време на време де, дори вчера използвах и същите думи, но като цяло не одобрявам такъв ултимативен метод на възпитание.

# 67 28 юни 2007, 16:48 ч.

София
Мнения: 2 846

Мис Бу, Julie, точно това имам и аз предвид. Ако не сте ме разбрали, значи не съм обяснила правилно. Не винаги, не по всеки повод, но понякога е здравословно и отрезвително! Peace

Иначе любов, разбиране, приятелство, споделяне - от това по-хубаво няма. Просто и респектът си е нужен! Hug

# 68 28 юни 2007, 16:52 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Клер в чт, 28 юни 2007, 16:48

Иначе любов, разбиране, приятелство, споделяне - от това по-хубаво няма. Просто и респектът си е нужен! Hug

Това да!

# 69 28 юни 2007, 16:57 ч.

София
Мнения: 249

Иса, като чета за твоите проблеми с дъщеря ти, все едно говориш за моето момиче. Тя е вече почти на 4 г. - прави ги на 7 юли, но още продължават изпълненията. Изведнъж се разревава с крокодилски сълзи за нещо незначително и докато плаче вече е забравила за какво точно става на проблем. Често се оказва, че не съм й сипала храната в правилната чиния или че не съм си облякла подходящи дрехи, или че не съм й приготвила точната рокля за градина, или че още не знам какво си. Понякога реагирам много спокойно, но има моменти, когато просто й заявавам да се справи сама, щом аз съм сгрешила. Излизам от стаята и я оставям. Тя най-често започва да плаче, но бързо се успокоява и идва да ми се извини и да ми обясни колко много ме обича и че повече няма да прави така. Не искам да й противореча при капризите й, не искам да й ходя и по гайдата. Казвам, че съм преценила нещата по мой начин, но щом не е съгласна с нещо, нека го направи по свой. Тя не е лошо дете, нито е разглезена, нито пък иска да се налага. Просто е в такава възраст - нещо като мини пубертет. Каката ни също го е минала. С нея допусках повече да бъда разигравана, но сега нито имам сили, нито желание да играя на котка и мишка. Та така... Ще отмине. Повярвай ми!

# 70 28 юни 2007, 17:13 ч.

Мнения: 1 753

Цитат на: Лекси в чт, 28 юни 2007, 13:43

Общо взето установявам, че колкото повече ме мързи, толкова по-добре действа това на детето Mr. Green

В смисъл когато ме мързи, нямам нерви да изслушвам, споря и убеждавам, просто отсичам, че това е така или ще стане така, изнасям се нанякъде или просто не чувам. И нещата отминават много по-бързо... Напоследък пък, когато иска нещо /донеси ми, дай ми, направи ми/, й казвам сама да действа, което често я отказва т.к. е мързеланка. А ако не може сама, я карам да го прави с мен - например искала нещо от магазина - ок, но слизаме и двете.

Аз съм установила същото за мързела. Мъжа ми като се прибере вереч от работа си ляга на диванчето и ги гледа в буквалния смисъл. Нашите хвърлят, местят мебелите с колелца, разсипват, а той милия им се радва.... Shocked

и само им нарежда - "Ани дай водата на София" "Пика ли ти се? Донеси си гърнето и пикай. Айде сега отиди да го хвърлиш" "Напика ли се" Свали си гащите и си донеси чисти. Айде сега напиканите в пералнята" "София дай количката с дистанционното да ТИ Я покарам малко".... И те го слушат и спазват всички инструкции и се забавляват страхотно. А аз като се прибера разбира се заварвам адска кочина в къщи, но пък децата са супер щастливи с мъжа ми... просто защото той не им се връзва, супер спокоен е и даже леко мързелив. Свекър ми е същия - като му оставим децата той си лежи, гледа си телевизия и направо с една ръка може да ги гледа и забавлява... Мен обаче не ме слушат - и съм си дала отговор защо: връзвам им се на приумиците и съм нервак по природа. И съм установила че не децата ни манипулират, а ние с поведението ни го предизвикваме. И според мен не трябва да се корегира последствието, а причината!

# 71 28 юни 2007, 17:26 ч.

Мнения: 967

Цитат на: Мис Бу в чт, 28 юни 2007, 14:03

Цитат на: radmila в чт, 28 юни 2007, 13:56

...

Не сравняваш детето си с някое куче, което да бъде дресирано и научено на номера, нали? Grinning

Не, но напоследък се нагледахме на твърдоглави кученца (вкл. и нашето), които не се поддават на възпитание.
И се учудих, че треньорката забеляза тази й черта (иначе детенцето ми е много кротко, направо създава впечатление за светец), но като поиска нещо твърда е като скала (преговаря, увърта, казвам "не", обяснявам, тя- "добре" и на следващия ден пак идва да дискутира. Аз я наказвам, тя си изтърпява наказанието, но пак си прави каквото си иска.)

А за някой неща, ми се е искало да я "дресирам". Например като малка за пресичане на улицата. Исках като кажа - дай ръка, тя да не казва първо "няма", после "защо", после да поплаче....и... колата вече минала. Това ми беше много болна тема. От инат и на улицата е скачала, защото знаеше, че ще ме ядоса.

# 72 28 юни 2007, 17:28 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Ал в чт, 28 юни 2007, 17:13

Ти направо ме разби ............................ Joy

Макар че смеха си е смях, но чак сега започвам да съзирам едни неща в думите ти детоооооооо ................................. са си точно така. Но когато нещо е толкова очевидно е трудно да го видиш Crazy

# 73 28 юни 2007, 17:29 ч.

София
Мнения: 2 846

Цитат на: radmila в чт, 28 юни 2007, 17:26

Цитат на: Мис Бу в чт, 28 юни 2007, 14:03

Цитат на: radmila в чт, 28 юни 2007, 13:56

...

Не сравняваш детето си с някое куче, което да бъде дресирано и научено на номера, нали? Grinning

Леле, не ти е лесно! А после да не ми казват, че възпитанието било по-важно от вроденото в човека!

# 74 28 юни 2007, 17:41 ч.

Мнения: 1 404

Иса,и аз и казвам,че съм ядосана,но като и мине на нея,преди това не ме чува.
Честно казано аз не се притеснявам за възпитанието,поне не по повод тези и прояви,даже мисля,че и на нея самата са и неприятни пристъпите,но е безсилна да ги спре.Надявам се да отмине с времето,а дотогава проблема ми е как АЗ да понеса всичко това без особени последствия за психиката ми Confused

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: