малко по-различно за прибирането на медиците

Няма да те нападам,всеки има право да мисли и чувства нещата по свой си начин...
Просто се чудя защо така ги усещаш нещата?Само заради медийната кампания или ги смяташ за виновни или поради някаква друга причина?

И аз се присламчвам към тази групичка 

Ами и аз не съм от хората, които ще започнат да се просълзяват, да плачат от възторг или да припадат от щастие, но съм си такава -явно  от дебелокожите.

Не можах да гледам репортажите по Тв-то, но когато научих за освобождението им се зарадвах и първото,  което си помислих беше -
най -после си дойдоха.

Е, що така де... от дебелокожи много се дразнят тънкокожите .

Аз излязох тънкокожа. Ревнах, като гледах репортажа. Но няма да обиждам довечера мъжа ми, защото няма да ревне, знам.

Зарадвах се, но не изпаднах в истерия. От друга страна едно черно червейче почна да рови в съзнанието ми как преди седмица роднините им щели да искат обезщетения от държавата. Стана ми гадно.
Не знам дали са виновни или не. Има си кой да ги съди.
Да, мисля, че е преекспонирано всичко по медиите.

Ти къде видя размисъл и чувства?! То си пише - няма!

Мен пък ми прави впечатление, че много хора сякаш искат изключително показано да покажат своята съпричастност, радост от изхода и т.н.

Което със сигурност не е признак на искрено поведение, а търсене на дивиденти.

Развълнувах се като го гледах сутринта. В крайна сметка човек трябва да се радва за друг, когато той се връща към живота си отново.

Но специално за случая съм с развоени мисли. На принципа , че всяка крушка си има опашка, не ми се ще сляпо да вярвам във благите вести, които излъчват от всякъде.

Съжалявам, за всеки, който би ме охулил. Защото той явно не гледа по напред от носа си.

Просто понякога човек трябва да чете и между редовете, а не да хвърля един поглед през по-големите букви и да мисли, че знае всичко и всичко е истина.

Отделно, че ми направи впечатление, и преди в едно интервю на Миролюба Бенатова при Слави, че медиците изобщо не показват толкова измъчена и пораженческа мисъл, а ние тук, т.е. журналистите, само ни обясняват за тяхната съдба. Да, ясно ми е, че те не се чувстват там като в хотел или на почивка, но поне искат да предадат някакъв заряд - а тези нашите журналисти - в съвсме друг емоционален диапазон предават всичко.
И при Слави тогава, още миналата година да е било, през цялото време се опитваше да я вкара Миролюба в един такъв тягостен разговор, а тя искаше да предаде емоциите им - гледат телевизия, надяват се, иронизират се помежду си. Животът им тече - под знака на надеждата, но все пак тече.

Е, и тогава никоя от тук показалите се моралистки и съжалителки, не се изказа. Което явно не трябва да учудва никого.

Не виждам нищо ненормално в темата или пък нещо цинично и достойно за съжаление в постинга на Петрова.
Аз също си поревах, докато  гледах посрещането, но едва ли все пак някой някога е вярвал в това, че те ще бъдат разстреляни. Самите медици знаеха много добре, че е въпрос на време и договорки да се приберат.
Колкото до това да им съчувствам, да съчувствам им.
А за децата и близките им....все пак те многократно се срещаха с тях, не е вярно, че 8 години са били разделени.

Аз също ревнах. А мъжът ми се наду.
Винаги се държи така, като ме види
разчувствана. Мъжете са друга порода.

По-голям цинизъм и безочие отдавна не бях чел...

Да, типично .. 

Аз пък бях убедена, че ще ги екзекутират

Добре, че беше ти да ми го кажеш.

Изказването ти е направо....цинично! Не мога да повярвам, че го мислиш!

Аз също се просълзих, когато гледах кацането на самолета и посрещането на сестрите. Не мога да си представя какво са изживяли тези хора, а също така и  как са се чуствали близките им.
Хубаво е че всичко свърши. Дано сега помогнат и на заразените дечица и улеснят живота им.

Цинизъм и безочие, ама е истина.

Защо да не се наричат нещата с истински имена и факти.
Тук не говорим колко им е било трудно да ги видят в затвор, измъчени, тормозени, притеснени.

А се споменава факта - да, виждали са се.

И аз съм сигурна, че техните срещи, са били в съвсем друга емоция и усещане и разговори, от това, което после ние сме видели по телевизията.
Просто, защото идеята на нашите медии беше да представят нещата точно така.

Някой заслушва ли се в интервютата на д-р Здравко Георгиев. И там е същото - той иска едно да каже, но въпросите все се въртят, все едни патетики се вкарват, все една съпричастност.
А той иска съвсем друго да каже и представи.

Не е истина, направо се учудвам, колко сляпо може да се гледат репортажи и новини. Явно не винаги миналото през ушите прави връзка със зоната за мисли.