Никакви диагнози не поставям, имам съмнения и преглед при специалист би внесъл в достатъчно обърканото семейство много ясност. Поставям точка по въпроса.
И това ми стига като отговор. Благодаря.
Ник-ът ми е ИСА
- Публикувана: 28 юли 2007, 14:22 ч.
- Последно мнение: 2 авг. 2007, 23:13 ч.
Детето ми отново истеризира през 5 минути
И това ми стига като отговор. Благодаря.
Ник-ът ми е ИСА
Специално за теб, Иса. Хиперактивност като предпоставка за детска престъпност.
http://www.csc-scc.gc.ca/text/pblct/forum/e033/e033k_e.shtml
За това какво преживява семейството на такова дете и как се чувстват. Точно описаните от майката тук неща.
http://www.pandatr.com/publications/art3-op-impact1.html
Връзка между хиперактивност и дрогиране в по-късна възраст:
http://www.forum.umontreal.ca/numeros/1996-1997/Forum97-03-24/article02.html
http://www.csc-scc.gc.ca/text/pblct/forum/e033/e033k_e.shtml
За това какво преживява семейството на такова дете и как се чувстват. Точно описаните от майката тук неща.
http://www.pandatr.com/publications/art3-op-impact1.html
Връзка между хиперактивност и дрогиране в по-късна възраст:
http://www.forum.umontreal.ca/numeros/1996-1997/Forum97-03-24/article02.html
Разбирам. Всъщност си права донякъде - наистина го приемам като лична моя заслуга просто, защото съм успяла да намеря начин да накарам детето ми да не се държи така, както не ми харесва. Не, че така е било през цялото време, нямам роботче вкъщи, просто съм се постарала да му определя някакви правила и да настоявам да ги спазва. И не само аз, разбира се - и баща му, и баба му, и дядо му, докато беше жив, всички сме работели върху това.
Не знам защо мислиш, че твоето дете е по-трудно от другите деца? Всяко дете е трудно за родителите си.
Ти пак с тия правила
Разбери,правила и у дома има,Ния си ги спазва,това отдавна сме го определили.Тя просто на моменти губи контрол за секунди,истерията започва и не може да бъде предотвратена,повярвай ми.Какво правило трябва в случая да въведа-Ния не изпадай в истерия,владей се ако обичаш 
Единствено съм съгласна с това,че майката трябва да си гледа детето до около 3 години,за съжаление това при нас е абсолютно невъзможно,тъй като основно аз издържам семейството.И все пак намерих начин да работя по 5 часа дневно само,събота и неделя сме винаги с нея,за мен това време не е малко,но тя може да го усеща различно.
А доколкото знам,Джулияна си гледа Бобо сама.
Не ми се иска да намесвам тук ваксини,оцветители и прочие съвременни отрови,но не мога да се въздържа да отбележа,че всичко започана именно след ваксината против паротит,морбили и рубеола.
а какво мислите за прекалено спокойните и послушни деца, всеки им се радва и тайничко завижда на майките им, мислите че това е въпрос на възпитание или характер, или нещо друго.
Не смятам, че всички деца, които не седят като малки буда по цял ден са болни. И смятам, че Ксения се чувства виновна и търси оправдания zа беzсилието си.
Ето пак... винаги се стига до едно и също нещо - децата са или буйни и неконтролируеми, или смотани и роботизирани. Няма средно положение.
Тук не става въпрос за темперамента детски. Нека едно дете да е буйно, колкото си ще; нека да прави поразии и маймунджалъци, но защо трябва това да върви в комплект с истерии, тръшканици и прочее екстри? Наистина, има деца с проблемно поведение, дължащо се на здравословни отклонения, не дай Боже, обаче за това си има специализиран подход. Всичко останало е резултат от грешка в отглеждането и не мога да бъда убедена в противното. Как така някой ще се роди лош или невъзпитан или труден? Егоистично ми се вижда да лепна подобен етикет на сина си, да речем, вместо чисто и просто да потърся пропуск в себе си
Отглеждам деца с напълно противоположни характер, душевност и пол. Едното ми създава едни проблеми и радости, другото - други. Нито веднъж обаче не ми се е случвало да се сблъсквам с истерия или неконтролируеми реакции. Не знам и не мога да си представя какво е да стоя безучастно насред града и до мен някой да крещи половин час, както и не мога да си представя вчерашен дребосък да ме разиграва. Опитът ми не започва и не приключва с моите деца, трябва да добавя. Интересно ми е било да наблюдавам, как дете-гостенче, което никога не спяло на обяд, чинно си ляга със сина ми или друго, което нямало начин да хапне супа, сяда и изяжда две паници. Дори в този форум редовно може да се прочете, "детето ми не слуша при мен, а при баба си", "детето ми не дава да го обличам аз, а не-знам-си кой" и т.н. За каква проблемност може да се говори тук, за каква свръхактивност?! Глезотии, скука и объркани приоритети, това е.
И като споменах свръхактивност... децата с проблем се различават лесно от тези, които са просто по-подвижни и неспокойни. Поведението им, погледът им, движението на крайниците, изражението на лицето - всичко е толкова характерно, че няма начин да се сбърка, поне според мен. Но не бива да се поставят "свръхактивни" диагнози на деца живи, енергични и емоционални. Престъпление е да им се дават хапчета и да се водят по терапии, вместо просто да се преосмисли възпитанието и средата им.
Тук не става въпрос за темперамента детски. Нека едно дете да е буйно, колкото си ще; нека да прави поразии и маймунджалъци, но защо трябва това да върви в комплект с истерии, тръшканици и прочее екстри? Наистина, има деца с проблемно поведение, дължащо се на здравословни отклонения, не дай Боже, обаче за това си има специализиран подход. Всичко останало е резултат от грешка в отглеждането и не мога да бъда убедена в противното. Как така някой ще се роди лош или невъзпитан или труден? Егоистично ми се вижда да лепна подобен етикет на сина си, да речем, вместо чисто и просто да потърся пропуск в себе си
Отглеждам деца с напълно противоположни характер, душевност и пол. Едното ми създава едни проблеми и радости, другото - други. Нито веднъж обаче не ми се е случвало да се сблъсквам с истерия или неконтролируеми реакции. Не знам и не мога да си представя какво е да стоя безучастно насред града и до мен някой да крещи половин час, както и не мога да си представя вчерашен дребосък да ме разиграва. Опитът ми не започва и не приключва с моите деца, трябва да добавя. Интересно ми е било да наблюдавам, как дете-гостенче, което никога не спяло на обяд, чинно си ляга със сина ми или друго, което нямало начин да хапне супа, сяда и изяжда две паници. Дори в този форум редовно може да се прочете, "детето ми не слуша при мен, а при баба си", "детето ми не дава да го обличам аз, а не-знам-си кой" и т.н. За каква проблемност може да се говори тук, за каква свръхактивност?! Глезотии, скука и объркани приоритети, това е.
И като споменах свръхактивност... децата с проблем се различават лесно от тези, които са просто по-подвижни и неспокойни. Поведението им, погледът им, движението на крайниците, изражението на лицето - всичко е толкова характерно, че няма начин да се сбърка, поне според мен. Но не бива да се поставят "свръхактивни" диагнози на деца живи, енергични и емоционални. Престъпление е да им се дават хапчета и да се водят по терапии, вместо просто да се преосмисли възпитанието и средата им.
Ето пак... винаги се стига до едно и също нещо - децата са или буйни и неконтролируеми, или смотани и роботизирани. Няма средно положение.
Отглеждам деца с напълно противоположни характер, душевност и пол. Едното ми създава едни проблеми и радости, другото - други. Нито веднъж обаче не ми се е случвало да се сблъсквам с истерия или неконтролируеми реакции. Не знам и не мога да си представя какво е да стоя безучастно насред града и до мен някой да крещи половин час, както и не мога да си представя вчерашен дребосък да ме разиграва....
... За каква проблемност може да се говори тук, за каква свръхактивност?! Глезотии, скука и объркани приоритети, това е.
.
... За каква проблемност може да се говори тук, за каква свръхактивност?! Глезотии, скука и объркани приоритети, това е.
.
.. децата с проблем се различават лесно от тези, които са просто по-подвижни и неспокойни. Поведението им, погледът им, движението на крайниците, изражението на лицето - всичко е толкова характерно, че няма начин да се сбърка, поне според мен. Но не бива да се поставят "свръхактивни" диагнози на деца живи, енергични и емоционални. Престъпление е да им се дават хапчета и да се водят по терапии, вместо просто да се преосмисли възпитанието и средата им.
А знаеш ли какво е да се опитваш по всякакъв начин да установиш контакт с дете в истерия,но без резултат
Не, Bili, не знам. Но звучи притеснително. Аз не разбрах ти в какво искаш да ме убедиш - че Ния е родена със склонност към истерични пристъпи и възпитанието няма нищо общо? Ако е така, няма защо да ми се сърдиш - просто прочети какво съм написала конкретно в тази връзка.
Цитат
Но съвети конкретни и добронамерени, какъвто например беше началния ти пост, възхитих ти се тогава, а не нападки от рода - моето не е такова, защото не скучае, не е глезено и приоритетите на родителите му не са объркани.
Съветите ми са съвсем конкретни и добронамерени, ако се замислиш. Дете с проблем се лекува, дете без проблем се превъзпитава. Не се сещам обаче, какъв точно евфемизъм да употребя за "глезено", при условие, че точно това е думата и точно това мисля? И накрая - аз действително говоря за родители, чиито приоритети са объркани и чиито деца скучаят, точно тях имам предвид, но никъде не съм казала, че сред тях сте ти или jullianna, или който и да било - ти защо се самопоставяш в тази група?
Мога само да кажа, че и синът ми беше подобен (наистина не чак толкова тежък) случай докъм 3-годишен. И двамата с баща му бяхме вдигнали ръце и мислехме, че никога няма да можем да възпитаме и отгледаме това дете 
И двамата сме меки Марии и много му вървяхме по гайдата. Не е шляпан даже и веднъж, каквито и сцени да са се разигравали. То не бяха обяснения, то не беше чудо. Поучителното в нашата история беше, че в същото това време, в което ние се гледахме безпомощно и се чудехме как да озаптим детето, баба му нямаше никакви проблеми с него, разбираха се чудесно и жената твърдеше, че никакви грижи няма с това лесно и добро дете. Та почвам да си мисля, че малко ние нещо не сме били в час явно и повредата дали не е била главно в нашия телевизор не знам. 
А откакто навърши 3 години, стана много спокоен и лесен наистина - това поне мога да кажа от опит.
И двамата сме меки Марии и много му вървяхме по гайдата. Не е шляпан даже и веднъж, каквито и сцени да са се разигравали. То не бяха обяснения, то не беше чудо. Поучителното в нашата история беше, че в същото това време, в което ние се гледахме безпомощно и се чудехме как да озаптим детето, баба му нямаше никакви проблеми с него, разбираха се чудесно и жената твърдеше, че никакви грижи няма с това лесно и добро дете. Та почвам да си мисля, че малко ние нещо не сме били в час явно и повредата дали не е била главно в нашия телевизор не знам. А откакто навърши 3 години, стана много спокоен и лесен наистина - това поне мога да кажа от опит.
Ксения, ако ще се замеврваме с линкове за последствия, ЕТО още един и то сериозен.
Но, вярно че се поотклонихме от същността на темата...
За мен тази нова модерна "болест" из детското общество, в 90% от случаите е изфабрикувана от психолози, терапевти и т.н.. за да си осигурят дълготрайни пациенти. Иначе, как да си обясним статистиката, че всяко 3-4-то дете е с хиперактивност, а всяко 7-8 и с дефицит на внимание (или друг дефицит) Все едно говорим за епидемиологична обстановка
Но, вярно че се поотклонихме от същността на темата...
За мен тази нова модерна "болест" из детското общество, в 90% от случаите е изфабрикувана от психолози, терапевти и т.н.. за да си осигурят дълготрайни пациенти. Иначе, как да си обясним статистиката, че всяко 3-4-то дете е с хиперактивност, а всяко 7-8 и с дефицит на внимание (или друг дефицит)
Все едно говорим за епидемиологична обстановка
Crazy chick,в нищо не се опитвам да те убеждавам,по-скоро ми се иска да бъда убедена 
Не знам дали е родена така,не знам дали е от възпитанието,надявам се да е второто,защото е поправимо.Просто исках да вметна,че деца,гледани с режим и без прекалено угаждане,също преминават през такъв период.Оттам поне почнах,пък докъде стигнах..... Самата аз предпочитам да мисля,че грешката е някъде в нас,много по-успокоително е,но не е в разглезването или хаос в режима,ако беше това-лесно,въвеждам режим,а сега просто не знам какво да променя в поведението си.
Притеснително е,много даже.И когато в такъв момент някой ми напише...
Разбирам. Всъщност си права донякъде - наистина го приемам като лична моя заслуга просто, защото съм успяла да намеря начин да накарам детето ми да не се държи така, както не ми харесва. Не, че така е било през цялото време, нямам роботче вкъщи, просто съм се постарала да му определя някакви правила и да настоявам да ги спазва. И не само аз, разбира се - и баща му, и баба му, и дядо му, докато беше жив, всички сме работели върху това.
Не знам защо мислиш, че твоето дете е по-трудно от другите деца? Всяко дете е трудно за родителите си.
...та тогава аз съвсем спонтанно яхвам метлата и първо пиша,пък после мисля.Явно рецепта готова никой няма,на мен просто така ми се доисква понякога и после се чуствам като излъгана
Не знам дали е родена така,не знам дали е от възпитанието,надявам се да е второто,защото е поправимо.Просто исках да вметна,че деца,гледани с режим и без прекалено угаждане,също преминават през такъв период.Оттам поне почнах,пък докъде стигнах..... Самата аз предпочитам да мисля,че грешката е някъде в нас,много по-успокоително е,но не е в разглезването или хаос в режима,ако беше това-лесно,въвеждам режим,а сега просто не знам какво да променя в поведението си.Притеснително е,много даже.И когато в такъв момент някой ми напише...
Разбирам. Всъщност си права донякъде - наистина го приемам като лична моя заслуга просто, защото съм успяла да намеря начин да накарам детето ми да не се държи така, както не ми харесва. Не, че така е било през цялото време, нямам роботче вкъщи, просто съм се постарала да му определя някакви правила и да настоявам да ги спазва. И не само аз, разбира се - и баща му, и баба му, и дядо му, докато беше жив, всички сме работели върху това.
Не знам защо мислиш, че твоето дете е по-трудно от другите деца? Всяко дете е трудно за родителите си.
...та тогава аз съвсем спонтанно яхвам метлата и първо пиша,пък после мисля.Явно рецепта готова никой няма,на мен просто така ми се доисква понякога и после се чуствам като излъгана
Уф, аман от идеални майки значи!
Има деца по-емоционални, с по-лабилна нервна система, избухлив темперамент... айде веднага да кажем, че са разглезени чеда на лоши майки!
Като ви чета, оставам с впечатление, че всички се раждат едни и същи, като кукли. А различните от тях са просто болни.
Има деца по-емоционални, с по-лабилна нервна система, избухлив темперамент... айде веднага да кажем, че са разглезени чеда на лоши майки!
Като ви чета, оставам с впечатление, че всички се раждат едни и същи, като кукли. А различните от тях са просто болни.
Извнявам се,че прочетох темата отгоре - отгоре...
Но силно впечатление ми направи този пасаж:
"Първо иска едните сандали, тамън му ги обуя, не ги ще - иска другите.
Обувам другите, той изпада в истерия - иска татко му да му ги обуе.
Идва татко му, обува му ги, - пак истерия - иска да е бос.
И така за всяко нещо
Ако това е характерно за вашите отношения с детето, няма нищо чудно, че се държи по този начин.
То търси да усети граница, вие не можете да му я наложите, а в последствие то бива наказано или санкционирано, за това че не приема границите, които вие не сте наложили, но очаквате то да ги знае и спазва!!!! И се получава абсолютно омагьосан кръг, от който няма излизане, поне не по този начин, по който се опитвате.
И аз като crazy chick ще кажа, че родителите са тези, които имат нужда от консултиране, тък като в тази възраст почти на 100 процента те са първопричина за реакциите на детето. И не става въпрос изобщо за
Да се търси оправдание за едно извънаредно затрудняващо поведение на детето само в неговия характер е просто несериозно.....нито става въпрос всички да са еднакви...
Но няма начин да обуя 2 чифта обувки на дъщеря ми, да следвам капризите й, да викна още някой( баща й) да ги удоволетворява и след това да очаквам,че тя ще бъде мила и добра, когато й кажа " моля те не прави това...." примерно.....ми няма как да стане.....
Децата се простират до там в поведението си, докъдето им позволиш. И понеже имат много повече време и свободен ресурс, те непрекъснато се опитват да преминат наложените граници и следователно е грижа на възрастният да ги очертава също така непрекъснато....
Но силно впечатление ми направи този пасаж:
"Първо иска едните сандали, тамън му ги обуя, не ги ще - иска другите.
Обувам другите, той изпада в истерия - иска татко му да му ги обуе.
Идва татко му, обува му ги, - пак истерия - иска да е бос.
И така за всяко нещо
Ако това е характерно за вашите отношения с детето, няма нищо чудно, че се държи по този начин.
То търси да усети граница, вие не можете да му я наложите, а в последствие то бива наказано или санкционирано, за това че не приема границите, които вие не сте наложили, но очаквате то да ги знае и спазва!!!! И се получава абсолютно омагьосан кръг, от който няма излизане, поне не по този начин, по който се опитвате.
И аз като crazy chick ще кажа, че родителите са тези, които имат нужда от консултиране, тък като в тази възраст почти на 100 процента те са първопричина за реакциите на детето. И не става въпрос изобщо за
Уф, аман от идеални майки значи!
Има деца по-емоционални, с по-лабилна нервна система, избухлив темперамент... айде веднага да кажем, че са разглезени чеда на лоши майки!
Като ви чета, оставам с впечатление, че всички се раждат едни и същи, като кукли. А различните от тях са просто болни.
Има деца по-емоционални, с по-лабилна нервна система, избухлив темперамент... айде веднага да кажем, че са разглезени чеда на лоши майки!
Като ви чета, оставам с впечатление, че всички се раждат едни и същи, като кукли. А различните от тях са просто болни.
Но няма начин да обуя 2 чифта обувки на дъщеря ми, да следвам капризите й, да викна още някой( баща й) да ги удоволетворява и след това да очаквам,че тя ще бъде мила и добра, когато й кажа " моля те не прави това...." примерно.....ми няма как да стане.....
Децата се простират до там в поведението си, докъдето им позволиш. И понеже имат много повече време и свободен ресурс, те непрекъснато се опитват да преминат наложените граници и следователно е грижа на възрастният да ги очертава също така непрекъснато....
Понеже темата замяза на някакъв странен спор относно родителската вина в отглеждането на тези, така да ги наречем условно "трудни деца", отново ще споделя накратко личния си опит:
Имам две деца, възпитавам ги еднакво.
Определям граници, не сменям обувки по желание, що годе имат режим (не съм маниачка) и старая да ги отглеждам уважавайки личното им простронство, без да ги оставям да командват.
Е, при малкото номера минава, тръшка си се понякога и се опитва да се налага, ама като няма пред кого сменя тактиката.
А голямата, откакто се е родила, е едно Уморение...
Ни с добро, ни с лошо, ни се води, ни се кара.
Честно казано, било ме е срам да го кажа и сега ме е, щото звучи като моя грешка или лудо дете някакво, ама тя наистина е бая ТРУДНА, да ми е жива и здрава!
Та децата са РАЗЛИЧНИ! Със или без синдроми!
При едни номера минава, при други не, при трети понякога.
Но всички те са дар за нас и трябва да ги обичаме такива, каквито са...
Нооооо!
Трябва да обичаме и себе си.
Всяко дете е трудно за родителите си, както каза Как`Сийка, не е лесно да си родител.
Няма нужда от вина и виновни, всеки търси СВОЯ начин... според мен за това става въпрос.
Имам две деца, възпитавам ги еднакво.
Определям граници, не сменям обувки по желание, що годе имат режим (не съм маниачка) и старая да ги отглеждам уважавайки личното им простронство, без да ги оставям да командват.
Е, при малкото номера минава, тръшка си се понякога и се опитва да се налага, ама като няма пред кого сменя тактиката.
А голямата, откакто се е родила, е едно Уморение...
Ни с добро, ни с лошо, ни се води, ни се кара.
Честно казано, било ме е срам да го кажа и сега ме е, щото звучи като моя грешка или лудо дете някакво, ама тя наистина е бая ТРУДНА, да ми е жива и здрава!
Та децата са РАЗЛИЧНИ! Със или без синдроми!
При едни номера минава, при други не, при трети понякога.
Но всички те са дар за нас и трябва да ги обичаме такива, каквито са...
Нооооо!
Трябва да обичаме и себе си.
Всяко дете е трудно за родителите си, както каза Как`Сийка, не е лесно да си родител.
Няма нужда от вина и виновни, всеки търси СВОЯ начин... според мен за това става въпрос.
Джулияна, не мен ми направи впечатление това, което си написала за своя съпруг. Трябва да се опитат да намерят отново пътят един към друг, баща и син. Някакви общи интереси, занимания. Не е хубаво двамата да се отчуждават, тогава детето още по-отчаяно ще се опитва да привлече вниманието му, дори с ужасно поведение, ти ще се разкъсваш между двамата и ще се завърти един порочен кръг. Накарай съпругът си да помисли, че са от един отбор, поставяй им общи задачи, дори игри, в които те двамата се състезават с теб. При мъжете майчинският инстинкт липсва, всички такива чувства се възпитават бавно и търпеливо, с поощрения.