Ами не Дори, аз разбирам по друг начин, тя май говори за страданието като катарзис, когато се изплачеш, смириш, преболедуваш го, промениш си мисленето за нещата, дойде ред на нова мисъл за нещото, което се е случило и се успокоиш... Олекваш някакси. И се променяш по някакъв начин. Освен това разбираш много неща, например че има прекалено излишна суета, че разни неща уж важни са маловажни, почваш по лесно да прощаваш, по-малко да се обвиняваш... повече да се обичаш, както и света и хората. Може и друго да има предвид, знам ли.
Не, тук съм!
Да, за това говоря. Когато се смириш, (но това е много трудно), когато погледнеш по друг начин, да умееш да прощаваш, да олекнеш, да, много точно казано.
Олекваш от суетата, от сложността на живота, от хаоса. Поглеждаш и виждаш ясно и чисто. Толкова е просто, толкова е елементарно, а ни се струва толкова сложно и смислено.
Добротата, тя извисява, радвам се, че я споменахте. Но пак ще кажа, за да си добър, трябва да си страдал. Или да ти е от господа дадено. Не знам.
Ми това е и при мен . Няма да се смиря , няма да се извися значи ... ама аз май не искам . Май . 