След много размисъл реших да посетя дома за деца във Варна(от3 до 6 годинки).
Купих играчки и лакомства и с майка ми отидохме да ги занесем.
На първата среща с децата ми беше много трудно. Само ги гледах отстрани и не смеех нищо да направя или кажа. След това не бях на себе си няколко дена.
Отидох и втори път. Раздадох им лакомствата. И от там се започна. Започнаха да идват при мен за да им отварям шоколадчетата. Протягаха ръчички и казваха: "Како и на мен ми отвори".
След това едно детенце се протегна и ми каза: "Вземи ме!".
Вдигах ги едно след друго. Някои даже се нареждаха по два пъти. На лицата им грейваше усмивка щом ги вдихнех. На мойто също!
Имаше едно момиченце на 6 годинки - казва се Ани. Попита ме може ли да ми пробва слънчевите очила. Това дете ми направи много силно впечатление. Усетих привличане помежду ни. И нея носих разбира се - даже 2 пъти.
Много бих искала да направя личен подарък на Ани. Нещо за спомен от мен. Искам да поддържам връзка с това дете. След не повече от месец ще я преместят в друг град. Бих искала да си пишем (когато се научи да пише).
Подаръкът, който искам да и направя е едно сребърно колие с камък Сваровски.
Възможно ли е да направя такъв подарък? В смисъл разрешено ли е?