Ние не живеем заедно,но близо една до друга.Дели ни 1 улица.Не й позволявам да ми се намесва в живота и сме добре за сега 
- Публикувана: 15 септ. 2007, 14:40 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2007, 15:36 ч.
а,някой от вас живеят ли заедно със свекито?
Щеше да е кошмар ако живеехме заедно!
При мен кошмарът е пълен - свекър, свекърва, че и девер на всичкото отгоре, който е мамино момче за капак
Но за съжаление не мога и да си помисля за квартира с тези две бебета на главата 
Аз не съм сигурна, че ако живеем с майка ми, няма да се изпокараме на третата седмица, камо ли пък със свекървата.
Живеем си отделно, когато се виждаме, дори да не съм съгласна с нещо, културно я парирам и тя се усеща, не е проста жена.
Но аз още в началото на връзката с мъжа ми, като гаджета, си постлах така- целенасочено показах, че решенията за нашето семейство взимаме аз и мъжа ми-по всички теми и както решиме.Към момента сме си супер.Да се роди бебка - тогава може и да има промени, ма аз се готвя
Живеем си отделно, когато се виждаме, дори да не съм съгласна с нещо, културно я парирам и тя се усеща, не е проста жена.
Но аз още в началото на връзката с мъжа ми, като гаджета, си постлах така- целенасочено показах, че решенията за нашето семейство взимаме аз и мъжа ми-по всички теми и както решиме.Към момента сме си супер.Да се роди бебка - тогава може и да има промени, ма аз се готвя
Засега сериозни сблъсъци не сме имали, но наистина мечтая да заживеем самостоятелно 
даааа заедно сме и понякога направо ми иде да се заровя в градината
За нещастие живеем заедно ( а бях избягала и 2 години бяхме отделно и ми беше супер)Добри думи за нея нямам нито аз нито собственият й син 
Лошото е, че точно като се върнахме забременях и незнам какво ще напрая ако трябва да изживея целият ужас да имам бебе и тя да е цял месец отпуска и на главата ми....отново.
Само дето този път, живот и здраве всичко да мине нормално, ще има да взема, не съм вече оная балама
Лошото е, че точно като се върнахме забременях и незнам какво ще напрая ако трябва да изживея целият ужас да имам бебе и тя да е цял месец отпуска и на главата ми....отново.
Само дето този път, живот и здраве всичко да мине нормално, ще има да взема, не съм вече оная балама
За нещастие живеем заедно ( а бях избягала и 2 години бяхме отделно и ми беше супер)Добри думи за нея нямам нито аз нито собственият й син
Лошото е, че точно като се върнахме забременях и незнам какво ще напрая ако трябва да изживея целият ужас да имам бебе и тя да е цял месец отпуска и на главата ми....отново.
Само дето този път, живот и здраве всичко да мине нормално, ще има да взема, не съм вече оная балама
Лошото е, че точно като се върнахме забременях и незнам какво ще напрая ако трябва да изживея целият ужас да имам бебе и тя да е цял месец отпуска и на главата ми....отново.
Само дето този път, живот и здраве всичко да мине нормално, ще има да взема, не съм вече оная балама
Женени сме от две години, от тях година и половина бяхме сами, но се наложи да се преместим при свекито/чакаме да се строй жилището ни/ и аз изпаднах в ужас като си помислих за вероятноста да остана в къщи по майчинство. Прекратихме опитите, не че за мен е добре това с мойте проблеми но в къщи по цял ден с нея, просто ще си вляза в лудница
На теб ти стискам палци всичко да е ОК и не и се давай
Година и кусур живеем заедно. Веднъж да избягам, няма да ми види очите повече.
не че въобще ми се прибира ама не може все на работа