Това не го разбрах, ама нали няколко месеца съм вкъщи, защото не мога да намеря детегледачка за съвсем малко бебе...та може би съм затъпяла от пилене на нокти и пържене на кюфтета 
- Публикувана: 19 септ. 2007, 11:13 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2007, 16:28 ч.
За финансовата zависимост на една жена..
...аз се гордея с мъжа ми,че печели достатъчно за да мога да си позволя да не работя
за мен способен е само такъв мъж,който може да се грижи за жена си и децата си
за мен способен е само такъв мъж,който може да се грижи за жена си и децата си
Тръгнах на работа 6месеца след като родих дъщеря ми (бях на 18). Не спрях да работя 10години, докато не го срещнах и той ми каза: "Не се ли умори да бъдеш и баща, и майка? Стой си вкъщи, гледай си детето, след време и нашите деца, няма нужда да се доказваш пред никого, че си от камък..."
Ама момичета, разберете, че не става дума за това...Това е ваше взаимно споразумение, имате подкрепата на близък човек.И взимате заедно решение ще ли работите или не и за какво ще работите...Става въпрос, когато една жена е поставена пред дилема, пред кръстопът, няма този човек до себе си, в раним период е/главно се случва докато жената е в майчинство и е донякъде зависима от мноооого неща, ако няма наистина на кой да се опре/А иначе знаем, че на повечето от вас мъжете са прекрасни и всъщност няма значение работите ли, за себе си ли, за децата ли-заедно теглите хомота и градите.
.................................................
За съжаление обаче, аз не мога да се сетя за нито една "безгрижна, добре изглеждаща и самоуверена жена" на 55 например, която никога не е работила и се чувства така единствено благодарение на грижовния си съпруг
Има проблем и ако е на 30.
Но аз познавам такива. Баба ми, да речем. На повече от 55.
Родителите ми имаха истински ренесанс в брака си именно на тази възраст, след като аз и брат ми очевидно бяхме завършени личности.
Не дай Боже на средна възраст един мъж да реши .. нещо друго.
Но тогава парите няма да ме спасят от унижението и болката.
За свободата - на мен ми е болезнена тема. По рождение. Дори и не се осъзнавам понякога колко съм привързана към свободата си.
Моят мъж, обаче е безкрайно търпелив, за щастие.
Работя, но по скоро от егоизъм, обичам работата си, но не страдам от феминистични илюзии.
И да не работех, пак бих била независима, мога да си го позволя.
Осъзнавам, че много хора нямат тази възможност, именно за сметка на това аз и се наслаждавам с пълното съзнание за това.
Обожавам си работата и за мен е важно да съм финансово независима. Но в момента съм финансово зависима по свой собствен избор. Въпреки че има кой да гледа дъщеричката ми, реших да не започвам все още работа. Защото се наслаждавам на всяка прекарана с нея секунда, искам да видя първата й стъпка и да чуя първата й думичка. И финансовата зависимост, и ограничените контакти, и застоят в професионалното ми развитие са цена, която с удоволствие плащам.
Ама момичета, разберете, че не става дума за това...Това е ваше взаимно споразумение, имате подкрепата на близък човек.И взимате заедно решение ще ли работите или не и за какво ще работите...Става въпрос, когато една жена е поставена пред дилема, пред кръстопът, няма този човек до себе си, в раним период е/главно се случва докато жената е в майчинство и е донякъде зависима от мноооого неща, ако няма наистина на кой да се опре/А иначе знаем, че на повечето от вас мъжете са прекрасни и всъщност няма значение работите ли, за себе си ли, за децата ли-заедно теглите хомота и градите.
На 55 ако една жена разчита единствено на съпруга си, за да се чувства добре, определено има проблем.
На 55 ако една жена разчита единствено на съпруга си, за да се чувства добре, определено има проблем.
Нямам предвид интимна връзка.
Имам предвид опорни точки.
И основно опорната точка на една личност е в самата нея, а не в хората или обстоятелствата около нея.
Признавам, че не прочетох всичко. Не се наемам да бъда съдник, но все пак не разбрах какъв е проблема. Простете за спама, но форумът нещо изглупя. Какво значи в едно семейство да се поставят нещата " на кантар"? Нали двама души са заедно,защото са екип? Какво значение има кой печели повече? Имало е моменти в които сме живели само с моите доходи и такива в които съм получавала бижута като за принцеса, никога не сме "теглили калема". Х ората са заедно защото нещо ги свързва, и то не е счетоводен баланс. Иначе, просто нещата нямат смисъл...
На 55 ако една жена разчита единствено на съпруга си, за да се чувства добре, определено има проблем.
Нямам предвид интимна връзка.
Имам предвид опорни точки.
И основно опорната точка на една личност е в самата нея, а не в хората или обстоятелствата около нея.
Да, а сега е 8 сутринта и не ми се анализира.
Ще ти отговоря, после ти ще ми прочетеш пстовете и вярвам, ще получиш някакъв отговор.
Първо, има нещо, наречено семейна имуществена общност, което не прави една жена толкова безпомощна и зависима, ако се стигне до крайности в едно семейство.
Второ, смятаме, че тази жена, на 30 или още повече на 55 следва да има някаква среда, деца, близки, роднини, хобита, интереси и прочие.
Ако си е сменила местоживеенето по някое време и приятелско-роднинската среда а останала по родните места, за известен период от време, все трябва да изгради нова.
Следиш ли ми мисълта? Ако на 30 или 55, в света на една жена присъства само нейния съпруг, това е проблем.
Но аз знам и такива случаи, разбира се.
Светът е шарен.
Ще ти отговоря, после ти ще ми прочетеш пстовете и вярвам, ще получиш някакъв отговор.
Първо, има нещо, наречено семейна имуществена общност, което не прави една жена толкова безпомощна и зависима, ако се стигне до крайности в едно семейство.
Второ, смятаме, че тази жена, на 30 или още повече на 55 следва да има някаква среда, деца, близки, роднини, хобита, интереси и прочие.
Ако си е сменила местоживеенето по някое време и приятелско-роднинската среда а останала по родните места, за известен период от време, все трябва да изгради нова.
Следиш ли ми мисълта? Ако на 30 или 55, в света на една жена присъства само нейния съпруг, това е проблем.
Но аз знам и такива случаи, разбира се.
Светът е шарен.
За мен финансовата зависимост на една жена има друго измерение - моралната отговорност към децата, на които е майка. Трудно ми е да го формулирам, ще дам пример: виждам страхотни обувки на някоя витрина, имам пари, но знам, че трябва да купя маратонки на децата. Изборът ми е в тяхна полза естествено, а на мен ми е хем малко кофти, че не съм се докарала, хем се радвам, че съм се погрижила за децата. За съжаление доходите ми не са като ластик да ги разпъвам, но това да ми е проблема.