Домашно насилие

А това лесно може да се докаже, но сухата материя не може да ви накара да прозрете зад нея...
Пращате "жертвата" на психолог, а той е спец по тези неща и ще разбере има ли проблем или иска да си отмъсти.
Аз която съм без такова образование мога да хвана в лъжа такива хора, какво остава за специалист.
Друг е въпроса обаче когато Корупцията се намеси... Тогава на бялото можеш винаги да кажеш черно като си сложил в джоба си тлъста пачка.

Навестявайте се тук не бягайте ...
Нищо че се нахвърляме върху вас, по принцип емоционално подхождаме в тази тема  
Болката е голяма и травмата е още прясна за някой от нас  
      

mandarinka - именно за правата става въпрос и доказателствената тежест.
Това е въпроса.
А това е другият проблем, за които именно говоря.
Ако въпроса които си поставила по горе, бъде решен, то тогава драстично ще се намалят и другите случаи.
Лично за мен, има начин. Просто е необходимо да се махнат някой неща от закона и да се въведат нови членове.
Пример: Нека при ФИЗИЧЕСКО насилие си остане бързото производство както е до момента.
Но ако се декларират актове на психическо, емоционално и икономическо, то нека се създаде уредба която да даде възможност да се докаже това. Е това се доказва, чрез експертизи. Също така за последните изброени, нека се премахне преклузивният срок, защото този вид насилие, по никакъв начин не може да се датира с някаква конкретна дата. То е наслагане във времето.Декларацията да си остане, но за последните изброени да се премахне датата. Освен това, чл.13 ал.3 е необходимо да бъде напълно премахната.
Другото съществено нещо е, да се даде правото на обвиненото в дом.насилие лице да се защити, т.е да се премине към един нормален исков процес.
Това са просто примери. Но трябва да се намери начин, които да спре порочната практика на този закон.  
Взе да се използва, за щяло и нещяло. Взеха го за слънчогледови семки.

Simon9, в www.lex.bg дискутират законите. Каква е твоята лична история?
[/b] Какво имаш предвид ?
Винаги, когато не си удовлетворен от брака, чувстваш псих., емоц. , сексуално насилие можеш просто да се разведеш. Друг е въпроса, че в 99% става въпрос и за физ. насилие и този закон помага да се изведе насилника, за да е далеч от теб и детето. Това е най- важното! А иначе на всеки нещо му пречи, на кой конституцията, на кой акъла, все тая...

Разбирам много добре, но целта на ЗЗДН не е това, а бърза и навременна реакция срещу ясни случаи на домашно насилие. Имай предвид, че никой не пречи да си правиш експертизи и в това производство, а вече се превръща в практика на съда да приема, че този срок тече от конкретен случай, който може да бъде разглеждан като последен акт на дълго време продължило насилие. Ако този срок се премахне, което няма как да стане предвид присъствието му и в аналогичните закони в други държави, цялата работа ще се размие и замъгли. Повтарям, когато този закон се замисляше, целта беше ясно поставена-закон, който да реагира бързо и ясно срещу конкретен акт на насилие. Не да се следват правилата на общия исков процес, а обратното-да има специален закон със специални правила и особени доказателствени разпоредби.

Виж например това решение, цитирам по-долу част от него.

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:5vJEjiwLFPE … rce=www.google.bg

" Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответницата по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие. Това насилие е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед."

Между другото, когато имам повече време с удоволствие бих ви отговаряла на правни въпроси във връзка с домашното насилие, както мога да поразяснявам процедурата.
Пожелавам ви успех.

mandarinka 

simon9, дори в НК си има давност за престъпления, тогава каква е логиката да искаме наказание за извършено преди година домашно насилие? И каква би била целта, ако то е прекратено? Ако имаме деяние с продължителен характер, то е важно в момента на подаване на молбата да не е изтекъл месец от преустановяването му.
Буквалното четене на закони не означава разбирането им. 

toromanova73, не е лошо в темата, която е поставена от адвокат да се коментира и  приложението на закона. Това би помогнало на жертвите 

Хърмаяни съгласна съм, преправих си поста. Аз по точно се чудех защо Simon9 не харесва закона.Благодарна съм и на Мандаринка, че е тук.
Аз имах дело  преди година по закона за дом. насилие., но го прекратих. За съжаление нещата се повтарят. Сега е предупреден от полицията и не е при нас. Минаха 2 седмици. Последния път не си вадих мед. защото и то е 45 лв. В крайна сметка трябва да се разведа. Аз разчитам на това, че ще се разберем с мъжа ми по взаимно. Освен това имам много печен адвокат все още не съм му звъннала, за да говоря сега в неделя с мъжа ми, но и това ще стане. Знаете и че за развода таксата е 300лв. , хонорар няма да плащам. Медицинското ми е от миналата година, не ми казвайте че не важи...много неща още преосмислям, психически се чувствам нестабилна, затова и пиша тук, за да имам подкрепата ви.. 

toromanova73, старото медицинско не върши работа по ЗЗДН, но може да бъде доказателство при развод по общия ред.
Успех!

Хърмаяни,mandarinka   - с оглед на вашите постове в частта им за твърдението, че едно насилие различно от физическото, относно че съда вече разглежда такива дела които се декларира датата на психически тормоз, но на практика по вашите думи се вземат обстоятелства от предходни случаи, бихте ли ми дали пример, как практически бихте могли да опишете и декларирате един такув тормоз в задължителната декларация или в една молба, като конкретизирате събитието.
Може би ще изглежда по този начин:

УВАЖАЕМИ Г -Н /Г-ЖО РАЙОНЕН СЪДИЯ,
С лицето............................................., от връзката ни се роди.............................
...............................................................
..................................................
.........................................
На 31.02.2020г се прибирах от работа.........................................
...
той беше зад мен и ме следеше , качих се в автобуса, и той се качи след мен
Лицето.....................минавайки покрай мен ме заплаши и каза че , ще ме убие ако не бъда с него.....................
И така на татък.
Всичко това за мен е едно психическо наслие, което не ми дава спокойствитео и свободата да се движа свободо............................
Така:
Да, може и така да е, може и да не е. Въпрос на доказване
1. Не съм убедене , че съда въобще ще приеме такава молба
2. Ако предположим, че я приеме и тръгне делото, то независимо от всико съда е в правото да издаде заповед на защита само на основаната декларация.
3. Чрез тази декларация, се издава съдебен акт, които принципно би могъл да доведе до много големи последствия срещу нениният претижател, с оглед на недостоверността и, и издадената заповед за защитта ввъз основа на това.
4. Ако предположим, че това е РЕАЛНОСТ, и съда отхвърли тази молба(в което съм убедена, практиката ми показва едно 96% ), то тогава, как бихте защитили найстина тази жертва на психически тормоз?
--------------------------
Друг пример:
Жена и мъж са живели на семейни начала. По време на тяхното съжителство на нея и е било забранено да изразява мнение, да ходи на работа, била е ограничавана във ежедневните средства и потребности, с оглед на психическият тормоз по време на съжителството им едва не е загубила детето си . Ражда прецдевременно с опасност за нейният и на детето живот. (това е само нахвърляно отгоре)
След определено време, жената разбира, че това е вредно за нея и детето и се разделя със половинката си. от яд той започва да отправя заплахи към нея, тя подава жалба, налагат ну мерки по чл. 56 от ЗМВР. След налагането на тези мерко директните заплахи свършват, но се започва един друг тормоз (т.е продължава сами психическият), като бащата за да си отмасти  използва за целта най милото и драгото, което една майка има - детето.(въпрос на доказване като факт).
Тук вече действието се развива в момента когато този закон е приет  :naughty:
В един прекрасен момент, бащата чрез детето изкарва майкта извън релси. Тя му се противопоставя за това как е могъл да се отнася по този начин с детето им.
С оглед на предизвиканата обстановка, и според закона, бащата пуска молба срещу майката за домашно насилие.В първоинстанционният съд - бащата печели.На въззив - не.
До като излезе въззивното решение какво става до тогава.
Задължение на майката да се въздържа от домашно насилие (което е постановка),
Да не посещава соц.места без да са конкретизирани (т.е, мейакат и детето не смеят да излязат заради поставената забрана)
3. Поредното "законово", постигане на надмощие от страна на бащата спрямо майката.
А последната ситуация, се разпрострянява много бързо и съда не обръща внимание на детайлите, не мисли, взема под внимание само декларираните обстоятелства в и описаните в молбата.
Демек "чиста монета, чисто решение"
Пример дадах с "жената- майка като жертва", което не означава , че това не се използва и в обратната посока.

В тззи насока, в момента разглеждам и друго дело за домашно насилие предизвикано от страна на бащата срещу майката.
Мале, мале,  , ако ви кажа кава се опитват да я изкарат, просто нямам думи 
Ако можете да си представите една маймуна покекнала се върху оградата и биейки се в гърдите, то според тях това са действиата на майката. Пази Боже, пази Боже 
А фактическата обстановка е просто на 100 светлинни години от земята до небете.

toromanova73 - без да се заяждам. А с най добри чувства.Просто съвет. Чети и мисли, защото възможноста по този закон от жертва да те НАБЕДЯТ в насилник и да се окажеш на подсъдимата скамейка е просто 1/4 от крачката която първо правиш сутрин.
Да не говорим, че при едно такова торо дело, вече носиш една реална НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ съобразно нашият НК. А тя никак не е малка.

simon9, нямам никакво намерение да се впускам в дълги полемики, по конкретни дела, които не познавам. Дело се решава, като се прочете всичко в него, а не само какво казва една от страните.
Но точно това имахме предвид, Мандаринка и аз, като казахме, че са възможни злоупотреби със закона:


И ако се направят още облекчения в доказването, по-богатият винаги ще е подал първи молбата /заради финансови възможности/, съответно - винаги първият отстранен от жилището ще е по-слабият емоционално, физически или икономически. Не че и сега не се случва.

Виждаш ли, сама казваш, че старото медицинско не върши работа. Което означава, че тя пак трябва да изтърпи еди пердах и да си извади ново такова което да е съобразно с преклузивният срок на закона.
Но   реално е имало такова. А дали това ще се повтори. Оууу, да,няма на1ин въпрос на време. Самоче жертвата просто трябва да изтърпи поредният пердах.

     Ако чужд човек ме набие /извърши престъпление/, и не подам жалба в полицията навреме, и за него наказателното преследване ще се погаси по давност.
     Чети докрай, не изваждай само думите, които са ти удобни. Ако аз съм набитата, и цяла година не съм подала молба, предполага се, че или не се чувствам набита /насилена/, или пък считам, че не ми е нужна закрила скоро след насилието, или се страхувам да се защитя в този момент. Та каква закрила ще ми е нужна шест месеца по-късно, ако няма втори побой? Законът, колкото и да е несъвършен, не може да се ползва за лични отмъщения.
     И не само този закон поставя срокове за упражняването на права.

Харамаяни - Явно, не искаш да развереш същноста на постовете ми.
Убедена сум на 100 %, че и ти си имала такива жертви, които макар и невинни съда ги признава за виновни.И на още 100% съм обедена, че при такива ситуации си се мъчила по всякакъв начин да защитиш реалната жертва, но не си моггла. И то не защото не знаеш, а защото закона не ти дава правото да го направиш, а съдията ти казва :не се приема,то е извън преклузивният срок, няма касателство с даденото производство....."
И се чувстваш като в необрано лозе, хем знаеш и си обедена, че доверителя ти е невинен, хем си с вързани ръце.
Не е нужно да знеш подробност. Това бяха само нахвърляни примери, които да речем че в действителност са по някакъв начин реални.
Въпроса беше да се разгледат от различните точки като примерни казуси.