108 - ми, спешен...???

Не съм разбрала. 
Но тъй като всички си казваме болката от това отвратително отношение в спешени моменти и моменти, в които човешки животи са на косъм, провокирани от днешния случай с Бубулина, казах и аз за своите перипетии. Пак в Пирогов не бяха наясно, че аспирина в нашия случай е спасил живот. Да спомена тогава, че сина ми, опериран на 1 година и 6 месеца, от херния пак в прословутия Пирогов, беше изписан по живо, по здраво. И тъй като аз не съм на мнение, че трябва да нося бутилки, бонбони и пари на някой, който си е свършил работата, за която му плащат, както си я върша аз, се обадиха на третия ден в Районната поликлиника и ги вдигнаха във въздуха, че детето било изписано с дизентерия и заразило цялото отделение! А той не беше ходил по голяма нужда след операцията два дни. Съответно от поликлиниката, за да си вържат гащите, преровиха задниците на цялото ми семейство, за да се убедят, че дизентерия няма! Или счупения палец пак на същия ми син, който след 35 дни набучен с игли и в гипсова шина беше зарастнал в положението на кука. След като нахълтах при завеждащия на Детска травматология, той моля ти се има наглостта да ми каже: "Е, какво толкова пък и вие!? Нали е на лявата ръка!"  Ама детето пише с тая ръка... И какво? Взех си детето и от там право в Св.Анна. Операция, с пълна упойка... трошене наново на пръста, пак игли, още 30 дни гипс, още 1 месец след това шина... Сега пръста е нормален и продължава да пише с тази ръка. Май в Пирогов безхаберието и некадърността, придружени с наглост и лакомия са масово явление!

Не съм възпитаник на Пироговската школа и май е по-добре така! 
Кристал, не е никак смешно, но се смях..
Извини ме!

Аз щях да го набуча със същата игла, ако се беше случило с детето ми.

Защо да е по-добре?! Това мека Мария ли те прави?
Или по-голям специалист? Или по-малък? Какво му е
на този пусти Пирогов. Касапница като касапница.

Никога няма да разбера!
Ако отида да работя там ,ще ти кажа. 

Ти Лисо, дано не ти се налага, ама ако има нещо се лекуваш у чужбинско. Касапница,касапница, ама тая там (в Пирогов) няма равна май!

Друг случай с моята дъщеря на 3 години-
Април месец си сцепи челото на една саксия. Като се отвори една огромна рана и като потече една ми ти кръв.....помислих си най-лошото. Лепнах й една кърпа и хукнахме към Пирогов .
Стигнахме там, пращат ни към детското отделение. Там промиват раната, която изглеждаше много зле, попълваха някакви формуляри и ни пращат към хирургията(но не детската)
Влизаме в кабинета, детето се дере...изпаднало  е в истерия , опитвам се да го успокоя, но...
Докторът поседнал и ни гледа тъпо. Аз го питам дали все пак няма да стане да прегледа детето ми, а той спокойно ми отговаря , че чака да спре да реве. Аз облещих очи и му викнах, че не може да очаква едно почти тригодишно момиченце с голяма дупка на челото, да се успокои. Пак го подканям, но глупака ме гледа спокойно и ми казва, че това било част от прегледа -да наблюдава.
След поредния крясък от моя страна , и въпросния доктор става бавно и решава , че ще лепи главата на моето детенце. Сестрата я промива и той аха да слоижи лепилото в раната, аз виждам че в раната има много парчета от саксията(начупени като трохи) и го спирам , но той се инати и казва, че това било тъкан  . Аз обече съм сигурна, че това е от керамичната саксия и продължавам да упорствам , даже на третия опит да й залепи главата , аз му избутах нервно  ръката . Все пак реши да провери като ръзмърда целия слой над черепа и тогава видя парчетата. Махна ги , проми отново и залепи главичката. Снимки правихме и какво ли още не, но резултатът е , че сега след  6 месеца  мястото е доста подуто и може да се наложи хирургична намеса.
Изводът за мен е , че в Пирогов работят некадърни доктори(не всички) с безумно отношение към хората, а именно като към помияри.
Докато чакахма  5 мин да подейства лепилото, в кабинета влезнаха едно момче, което носеше сестра си с безумни болки в корема....Е тоя доктор се подигра с тях и ги изгони без да му мигне окото и без да им помогне . Момичето плачеше от болка , а момчето гледаше уплашено...
Жалко за тези лекари, за мен те не са човеци.....
Каква психика трябва да носиш , за да се подиграваш с чуждото нещастие и болка. Ами ако това бяха техни близки, дали щяха да се държат така. Нещастнициии...
Голяма часта от тези  "лекари" се изживяват като богове , защото в този момент ние зависим от тях, и те решават ,че ще си прават каквото искат с нас

Детските неврохирурзи са в Александровска болница, сега се води клиника "Св.Иван Рилски".
В Пирогов само двама от неврохирурзите работят с деца и мноооого рядко можеш да ги уцелиш на дежурство.
Дано не ви се налага да ги търсите, но все пак да знаете, че за детски неврохирург /т.е. за всичко, което се е случило по глава и гръбначен стълб, най - общо казано/ - отивайте в Алекснадровска болница.

Абе, дано никому да не се налага.
Имам представа какво е в Пирогов!!!

Пирогов- първи случай:

Майка ми -  нападната, ограбена, пребита. Влизаме в Пирогов. Празен коридор. Търсим помощ. Тръшване на вратата. Отвътре смях и включен телевизор. Чакаме. Аз плача. Майка ми - "ни приема ,ни предава". Секундите са часове....Най-сетне ни написаха бележка за снимка на главата. Връщаме се. Нищо й няма.     Пращат ни в полицията за обяснения. Такава била процедурата.
Впоследствие се установява ,че е трябвало да лежи - с опастност за живота/и да вметна ,че и досега има жестоките последствия от неадекватната медицинска помощ на лекарите в ПИРОГОВ/ , а те ни пуснаха да си ходим в 2 сутринта за обяснения.../тогавашния шеф на Пирогов д-р/?!/ Спас Спасков  -защо ли той - не знам/

Втори случай:

Моят навехнат крак/мислех, обаче ,че е счупен, а имам опит!/. Пак празен коридор- няма пациенти/Слава Богу !/. Чакам за бележка за снимката 1/2 час .Те гледат телевизия....
Превързаха ме след още 40 мин...и си тръгнах.

Трети случай:

Детската хирургия.Тук нещата бяха различни.Отнесоха се както е подобаващо за Спешната помощ, която търсехме. За престоя ни там ,обаче е дуга тема на разговор...

Буболина ,разбирам те. Колко възмущения са отнесли от мен лекари, не само в тази болница..
Но трябва да ти кажа ,че ако не съм надигала глас, съвсем не ни обръщат внимание...

annivo  , как и името на този доктор?!
 
 

Буболина, дано всичко приключи с добър край  за мъжът ти:bouquet:
Не можах всичко да прочета, но браво на полицаите че са те оставили да протестираш:peace: Защото реалността е такава че току виж се присетили че се "бунтуваш". Много неприятно е че никои не те е подкрепил!

Аз лично обвинявам лекарите и сестрите за смъртта на баща ми. Всеки лев който прибраха мазниците да им преседне! Затова в моите очи добрите са изкючение. И продължава да се потвърждава!

В Пирогов съм била само веднъж и дано никога повече не ми се налага.  Ходих за магнитен резонанс, като аз си плащам, тъй като нямам осигуровка в БГ и те затова и ме приеха много любезно (200лв за резонанса).  Преди да легна питах, дали може да отида до тоалетната и тя ми каза къде да я намеря.  Отивам, заключено, връщам се да кажа и тя идва с мен да ми отключи и чака, за да заключи след това.  Чудно ми е всичките баби и дядовци, дето чакаха отвън къде да отидат.  Във фоайето имаше полицаи, явно охрана някаква, и те пушеха едни цигари, та целия коридор се беше осмърдял.  А една баба я развозваха с нещо като собственоръчно направена инвалидна количка, желязна, заварена, боядисана с бяла боя и толкова висока, че бабата сигурно е трябвало да стъпи на стол, че да се качи на нея.  След това ходихме в уши, нос, гърло кабинет и лекаря ми разказа през какво трябва да се премине за да се видят гласните струни на пациент, тъй като апарата за това бил откраднат.  Мизерия отвсякъде.  Но не е само в Пирогов така.

Преди 12 години, аз и братовчед ми направихме жестока катастрофа, при която с мотор се блъснахме в къща със над 100 км/ч (почти по ъгъл 90%).  Бяхме на селото на баща ми.  Оттам приятел ни закара в болницата в Долна Митролопия, откъде ни дадоха линейка за Плевен.  Отзад в линейката бяхме аз, на стол, братовчед ми, на носилката и гаджето ми на стол.  Нямаше лекар, нямаше Боже Господи.  А ние бяхме и без каски.  В Плевен, ми зашиха крака, тъй като над коляното ми се беше забила степенката почти до сухожилието и това беше.  Накараха ми се какво търся по улиците в един часа през нощта и ме пратиха в къщи.  Никой не рече да направи скенер на мозък, че може хематом да има, скенер на тялото да видят има ли нещо, някъде наранено и това беше.  Първия магнитен резонанс, който ми направиха на главата след това беше в Пирогов, и като го донесох тук в Щатите за сравнение ми казаха, че е много блед, че това и онова и с две думи без никакво качество.  Няма да казвам, колко проблеми ми откриха тук във връзка с тази катастрофа.  Да не се налага на никой да ходи по болници в БГ.  Жива трагедия.  В Америка, да припаднеш за секунда и да си чукнеш главата, веднага се прави скенер или магнитен резонанс, да не говоря за всички останали процедури. 

Off topic - Кристалче, ти лекар ли си? ПРави ми впечатление, че много професионално и с разбиране подхождаш към коментара на проблемите. И наистина това ви е спасило.
А които не разбираме?
Просто се молим да не ни се случва, май.

Аааа, не, това е СПЕШЕН КАБИНЕТ! Спешните случаи не може да чакат докато се сменят лекарите или отидат по нуждите си. Във всеки друг случай бих разбрала, но не и за Спешния. Ами ако и екипите на линейките тръгнат по нужди от по половин час? Няма такива положения, Спешният център трябва да е готов да приема пациенти във всяка секунда от денонощието. Ако  ти си в положение да чакаш пред него, съмнявам се че ще се сетиш, че и докторът е човек, нищо че сега пишеш друго.

мани в Пирогов найстина са много груби,все едно услуга ти правят, а хората където трябва си мълчът,затова сме на това дередже.