Стън, успех в градината, хубаво трябва да им се накараш и да успееш най-вече да разбереш какво е станало! Дано детенцето бързо се оправи и да няма хрипове!
Сиси, аз също като Джали и Дани съм на мнение, че детето не трябва да обича баща си само защото му е баща. Дай му правото на избор и нека само прецени. Да трупаш разочарования и след това да продължаваш да обичаш някого, защото така трябва хич не е добре. И когато детето те попита защо татко му не е дошъл след като е обещал, можеш просто да кажеш, че не знаеш.
Аз не мога да поддържам нормален контакт с бившия ми мъж. Когато се опитам да говоря с него за каквото и да е, той ме напада (пускала съм и тема за тези неща) и обижда. Затова просто не общувам с него. Не питам за издръжка, не питам как е било детето. То само си разказва всичко вече. Не коментирам отношенията си с него пред детето изобщо. Когато малкият пита къде е, казвам, че си е в неговата къща или че е на работа (в зависимост от времето, по което пита) и това е. Обяснявам, че макар и да се виждат рядко, баща му го обича много. Питал е защо не сме заедно и му казах, че много сме се карали и сме предпочели да сме в различни къщи. Детенцето ми е мъничко, но да ти кажа, колкото повече говорим по тези въпроси, свиква с мисълта и започва да пита все по-рядко.
Сиси, аз също като Джали и Дани съм на мнение, че детето не трябва да обича баща си само защото му е баща. Дай му правото на избор и нека само прецени. Да трупаш разочарования и след това да продължаваш да обичаш някого, защото така трябва хич не е добре. И когато детето те попита защо татко му не е дошъл след като е обещал, можеш просто да кажеш, че не знаеш.
Аз не мога да поддържам нормален контакт с бившия ми мъж. Когато се опитам да говоря с него за каквото и да е, той ме напада (пускала съм и тема за тези неща) и обижда. Затова просто не общувам с него. Не питам за издръжка, не питам как е било детето. То само си разказва всичко вече. Не коментирам отношенията си с него пред детето изобщо. Когато малкият пита къде е, казвам, че си е в неговата къща или че е на работа (в зависимост от времето, по което пита) и това е. Обяснявам, че макар и да се виждат рядко, баща му го обича много. Питал е защо не сме заедно и му казах, че много сме се карали и сме предпочели да сме в различни къщи. Детенцето ми е мъничко, но да ти кажа, колкото повече говорим по тези въпроси, свиква с мисълта и започва да пита все по-рядко.
). Обади му се, покани го да се видите на място удобно за двамата и поговорете. Само за децата си. От самото начало го успокой че не искаш за себе си нищо, че не искаш възмездие,реванш. Единствено и само да опитате да установите отношения, в които детенцето ви ще е щастливо. Кажи му че си размислила, че си сгрешила, че си реагирала емоционално, че нямаш нищо против да идва да вижда детето у вас. ( за тебе ще е по-добре,повярвай ми, ще си по-спокойна какво влияние оказва върху детето ви). Попитай го какви са неговите предложения за график за виждане с детето. Предложи му дори веднъж седмично да обядвате заедно тримата. Знам, може да губиш апетит, но детето ти ще сияе!!!!! Ако нищо не предложи, бъди готова с някакво предложение-примерно 2 дни в седмицата от....до...часа, но твърдо. Кажи му колко е важно за детето да знае че може да разчита на баща си.Изкарай му някоя статия за последиците върху децата от непоследователното поведение на родителите ( не на втория родител, не акцентирай върху него), удари го по съвестта, но ненатрапчиво,а като загрижена майка, която търси подкрепа и съвет от другия родител. Погали самочувствието му,като му покажеш че и неговото мнение има значение, че е важен за детето ви.
