Клюкините от деня - 5

Дребното спи в момента. Не знам дали има подобрение, още е със запушен нос, но като цяло си играя и е деен. Утре сме на контролен преглед да го чуе докторката дали още е с хрипове и да видим до кога ще продължаваме с лекарствата.
Аз събирам сили да ходя да се разправя в градината. Не за да го върна там обаче, а за лично удоволетворение. И най-вече за повече информация, защото по описаното от тях не е било гърч, но може да не са ми казали всичко, то беше зор изобщо да измъкна информация.
Другата седмица майка ми трябва да дойде, а аз трябва да се върна на работа, че ще ме бият иначе... Пак добре, че шефа е разбран и баш в най-големия зор ме остави да изляза без пазарлъци в отпуска да си гледам детето за сметка на собственото си време и на една колежка. Ще имам да ги черпя, че поеха и моите задължения...

Стън, стискам палци всичко да е наред с малкия...И им набий канчетата в градината!

Не си омръзнала на никого, не си го и помисляй, ясноооо 
Аз мисля, че не е лошо да говориш с детето и ако можеш да го накараш той да споделя с теб, но се опитай да не показваш чувствата си - одобрение или не одобрение. Също така смятам за важно - детето да разбере, че ако ти изпитваш негативни чувства към баща му, то синът ти няма нищо общо с това - т.е. можеш да мразиш баща му, но обичаш синът си. И още нещо разбери и ако има нещо такова му го избий от главата - детето да не би да се чувства по - някакъв начин виновно за постъпките на баща си.

Говорих с Ицко - казах му, че искам да споделя, да казва какво му тежи. Казах му, че нямам идея защо баща му постъпва по този начин с него. Да приеме все едно е заминал надалече за известно време. Ако след определен период баща му се вразуми и поиска да му бъде такъв - добре. Ако не пожелае - вече ще е свикнал и ще трябва да го приема такъв какъвто е.
Но вече реших, че ще говоря с детето за всичко, а не да го пазя и крия от него. Защото ползата е нулева от това криене - той е достатъчно голям да вижда какво става и търси обяснение.
Иначе днес баща ми си поигра доста с него - учеше го да връзва кукички, да свири на китара, после на карти игра и така.
Приятна вечер ви желая!

Sissi, на детето няма да му е лесно. То трудно може да си обасни защо постъпват така възрастните, но наистина ти можеш да му помогнеш като разговаряш с него. Преди всичко му обясни, че той не е виновен. Това май е първата реакция на децата, да мислят, че са напрвили нещо лошо.

Сиси, попаднах на това.....много от нещата са коментирани тук, но все пак....може би ще намериш някои от отговорите които търсиш....

http://semeistvo.rozali.com/mama/p121.html

Благодаря ви! Не искам детето ми да страда, но като гледам това е невъзможно. Моята задача е да направя това страдание възможно най - малко.

Да ви кажа,доволна съм ,че Мария е малка и неразбира още какво се случи.Не искам да го преживявам отново като с Любослав.А тя като порасне няма да страда за нещо ,което по всичко личи ,че няма да познава. Минала съм по-този път Сиси, и напълно те разбирам и знам колко е трудно да обясниш на малкият човек защо мама и тате не са вече заедно.
Стън,ако имаш нужда някой да гледа малкият(дори да е и за часове),разчитай на мен,и пиши на лични и тела ми го имаш.

Статията беше много актуална за мен. Наистина осъзнавам, че до някъде детето изпитва вина. Не по повод раздялата, но когато говори за татко си. Сепва се, мисли си, че ме наранява и почва да се извинява. Не искам да се чувства така, не искам да му го причинявам. Опитвам се да му обясня, че мен ме боли, но че той ще си остане негов татко. Че ние не обичаме хората, защото са добри и лоши. Че той просто трябва да обича баща си, защото му е баща.
Не знам колко от това достига до него, но се надявам да не се травмира и настрои срещу БНД, най - вече защото са негативни емоции и товар за цял живот.
А че БНД не заслужава такова рзкошно дете  - няма спор.

По - трудно е да му обясня защо баща му се държи така сега.
Той веднага разбра за другата, но не може да разбере защо онова нещо го лъже. То и аз не мога да разбера.

Сиси,не се измъчвай повече .Докато търсих отговари на въпросите(на който сега търсиш ти),не можех да намеря вътрешният си мир и покой,не успявах да си гледам децата,не бях аз това .Спрях да мисля защо се случи така,защо и как избра нея ,пред мен и дъщеря си.Спрях да се питам защо не се интересува за малката и така приех истината ,че той вече не е с мен ,с нас,че има друга в живота му.
Боли много и както каза Уиш,;кръв дълго време ще капе от сърцето ти;,но ти имаш за какво да мислиш,-за децата си,съсредоточи мислите си и енергията си към тези две същества .
А Ицко,още е малък ,много неща няма да ги разбере сега.Моят син беше на 4 години когато се разделихме с баща му(без намесата тогава на човек между нас) и още от самото начало му казвахме само истината, без лъжи.Мина време и сега вече почти 11годишен е наясно ,че никога не е бил лъган от нас и настройван срещу единият от родителите си.
Моят съвет е ,-бъди искрена с детето и му казвай само истината,ако някои неща са още ранни за възраста му,по-добре ги премълчи(засега),но не го ,лъжи.
Дано съм ти била полезна

Сиси, не мислиш ли, че е възможно, тази вина на детето да е продиктувана, от твоето негативно отношение ( волно или неволно) демонстрирано към бившия?

По отношение на това, че го е излъгал... обясни на детето, че татко е имал спешна работа и за това не е дошъл, НО ако това стане практика...кофти... тогава, наистина има голям проблем (и означава, че бащата е ...меко казано, говедо)


Тук изобщо не съм съгласен...Не можеш да обичаш някой, само поради факта, че ти е баща... НО, за да е коректна преценката на детето, трябва, фактите да са му поднесени коректно...

Така че, остави преценката на децата ( те са много чисти), но с реалните факти, а не тези пречупени през твоя афект... на там, те ще преценят....

Сиси, не  ми се сърди, но четеш много избирателно.
Прочети цялата тема назад и ще видиш, че има много отговори на въпросите ти, не ги подминавай, а точно онези, който най-малкото ти харесват, прочети отново.
Дани е прав- твоето негатвино отношение кара детето да изпитва вина, защото въпреки, че таткото ви е оставил, той все още го обича и му липсва, а се чувства виновен, защото  виждайки те да страдаш, той разбира, че вероятно не би трябвало да обича баща си.... чувствата в него се борят, а ти не успяваш за момента да му помогнеш.

Би могла да му обясниш, че нещата между възрастните са сложни, не винаги се получават, че независимо колко много  е наранил теб, той си е негов баща и детето може да се чувства свободно само да определи отношението си към бащата.
Много е погрешно за мен да му казваш че трябва да го обича само, защото му е баща- напротив кажи му, че  е голям  и може сам да прецени дали и как да се отнася към баща си, че от тук нататък това са отношения между него и татко му и тя няма да се месиш, че би искала  да имат връзка и да се търсят, но  не можеш да накараш никой от тях насила.
Кажи му, че ти самата не разбираш баща му в момента и не можеш много неща да му обясниш, но че не се надяваш бащата да дойде на себе си и да възтанови връзката между тях.
Ние обичаме хората точно, защото  могат да са добри с нас, дори да не са ни роднини. 
Не знам дали  стана ясно какво исках да ти кажа... не ми е ден днес

Стън, ако имаш нужда от помощ - свиркай!
Все още се подмотвам по интервюта и имам възможност...

Уф, бях си при детенце в събота и неделя и сутринта се съдрах от рев.
Така ще е.

Много ценя мнението ви и съветите ви. Jaly, тези неща съм ги казала в началото. Сега вече, когато за пореден път пита защо тати не дойде му казах, че независимо от това дали е лош или добър той трябва да го обича. Ами какво да кажа за БНД - постъпките спрямо мен и бебето няма да коментирам повече. Независимо от всичко му казах на това същество, че нито за пари ще го притискам (не е дал и лев до сега) и може да вижда детето, когато поиска. За повече от месец и половина е взел детето един път за два часа. Останалите пъти звъни - ще дойда, после няма да дойда, друг път детето чака и той даже не звъни. Когато Ицко му звънна един път и го пита -Тате, кога ще ме изведеш? отговорът беше - не знам. Онзи ден аз му звъннах, макар че си бях обещала да не го търся за нищо. Казах му: Слушай какво - детето иска да го изведеш, заведи го на детски център, на кино... Той каза добре - ще дойда в 2. Детето сияеше. Но след един час звънна и каза, че няма да дойде. Тогава за първи път видях очичките на Ицко пълни със сълзи и ме пита.
За моето негативно отношение все още не мога да го прикривам напълно. Но то е малка капка от това, което твори БНД. Защото Ицко много го обича - на телефона си сложи същата мелодия като на татко му, прави упражнения с гири и коремни преси като него... А на онова... не му пука изобщо.
Завиждам ви момичета, че след всичко което сте преживяли можете да общувате нормално с бившите. Аз на този етап се опитвам да не избухвам, мълча си, но ми е много трудно да не изхвърлям отровата, която мори душата ми, когато видя физиономията на БНД.
Предполагам колко объркано звуча. Знам, че още съм много наранена. Но най - малко искам детето да страда.
Предполагам, че с бебето нямам да имам подобни проблеми - то просто няма да познава БНД.
Поздрави!