Клюкините от деня - 5

Уф.
Аз пък ходих да си взема Иво от баща му днес и останах за обяд и после още малко за кафе и всичко беше добре, докато не започнах да локирам нейните неща (в банята предимно, иначе беше прибрал). Честно, обхвана ме моментната лудост да измъкна тайно шампоани, тампони и Veet и да ги изхвърля; добре, че нямаше как да го направя, щеше да е яка излагация.
Тя май все пак се е върнала да живее при техните, но преспива при него понякога.
Не можах сума време да си избера чаша за кафе, защото всичките бяха шарени и кичави и съм сигурна, че ги е купувала тя.
Освен това "ние"-то, което отвреме-навреме излизаше от устата му (Щяхме да боядисваме, това ни го подариха...) ме вбесяваше.
Не ме разбирайте погрешно, ние с него така сме си по-добре от преди, нямам амбиции да си го връщам или нещо такова - нейното присъствие ме съсипва.
Поне си научих урока - да не ходя на гости у тях, а да си взимам детето на вратата, човек от грешките си се учи, нали?

До 16 бях на работа и се скапах вече. Прибрах се,  изкъпах се и волумето на макс - ето това е живота!   

метлице, супер историйка!

Особено поучителна за по-фитийлджиите от нас.

И за това, как не бива да се отказваме да се опитваме да правим по-добри на първо място себе си, живота, света около нас.

И благодаря за споделеното! 

и аз така... ,
ама на мен...много ми е прясно още да бъда толкова щедра и великодушна! 

ако догодина получа...още един смс (щото за повече едва ли има силици наш'то БНД), май...няма да вдигна телефона да му се обадя! наистина искам да ни забрави и толкоз!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

а какво ще обяснявам след 2-3 години когато и моето, като Вяра, научи думичката "тати"........не съм измислила все още. засега щателно преправяме всякакви стихчета и песнички, в които въпросната думичка се споменава 

Яхнала метлата страхотно!!!!
 Да ви кажа,това с бащата на Любослав(нали при мене има двама бащи ) сме го постигнали,но изобщо не виждам как би станало с бащата на Мария? Може би пък така е по добре за нас, за нея ?Знае ли човек??? Времето ще покаже,засега на мен така ми е добре, незнам нищо за него,като поотрасне Мария и попита за него(ако още стоят нещата по-този начин)тогава ще му мисля.
Да си призная не държа на срещи с него(поне засега),но  да се интересуваше за малката.......е,негова си работа

Ох, момичета от известно време се питам що за същество трябва да си, за да не се интересуваш от детето си. И не мога да си отговоря.
Вчера след поредната лъжа, че БНД ще дойде ми писна от това. Предпочитам изобщо да не звъни на детето, отколкото така го лъже. Толкова ми е болно, когато детето ме гледа с огромните си очи и търси отговор от мен.
Вчера беше много гадно - тати каза, че в петък не е работа? Кажете ми какво да отговарям.

Бърди, гледай сега какво се получава. Значи ти не го искаш вече, ама нейното присъствие те вбесява... ха с ега ми обасни, защо бе жена, какво ти пречи момичето?
Преди години по тоз повод питам вс еоще мъжът ми :" добре де, ти не искаш да си с мен, що не се разведем- така си като кучето- нито искаш кокала, нито на друг го  даваш",  а той рече: " абе друго си да си имаш кокалче"
Та ще ме прощаваш, ама и твоята  работа е същата

Траяна, за вашите тревоги със Сабина- на нея съм и казвала, сега и на теб ще- децата растат, както ги поливаш, сиреч, ако на теб ти е нормално, че него го няма и на детето ще му е така. Казвам ти го като човек, чийто деца растат в ултра ненормална  ситуация (поне според хората е така)- и двамата са ОК, синът ми, който  е по голям, е задавал въпроси, на които съм отговаряла много старателно и като резултат сега в него няма отрицателни емоции.
На нея също й обяснявам, сякаш е най-нормалното с баща й не само да не сме женени, ми даже да не сме и разведени , гледаме я, обичаме я, това че  хората мислят едно или друго, не искам да й центърът на живота. Наблюдавам от години, че хората, който най-стриктно следват общоприетите модели, са най-нещастни, макар че рядко го осъзнават.  
Няма го бащата- толкоз!
Като пита- "не живеем заедно, не се получиха нещата, аз опитах, той не пожела да е с нас, не можеш да накараш някой на сила да прави нещо, а и не бива." .. "ама що другите имат татковци, пък ние?- ами хората са различни, семействата също- някой са от по трима, някой от по четирима, ние с теб сме нашето семейство, имаш мен, имаш ( изброявате всички налични роднини, които обичат детето и му се радват) и  го уверявате, че най-важното е, не с колко човека живее, а тези с които живее да го обичат и да  да с аготови винаги да са до него"
В най-груб вид, тази дилема, как да му обясня, е същата, както и тази защо той/ тя няма да получи кола на 16 си рожден ден.... но поради факта, че не сте супер богати и не можете да си го позволите не изпадате в ежедневни депресии, нали? просто приемате реалностите. Е, вашите( моята) реалност са такива.  Няма да имате супер много пари, няма го биологичния баща.
Това е, просто от рано ще научат, че в живота има и кофти неща- уверявам ви, няма нищо фатално в това и без друго предстои да го научат по един или друг начин.

Сиси, по горе описаната логика :" не знам защо баща ти постъпва така, съжалявам  че си разочарован,  но трябва да рзбираш, че  аз не мога да го накарам да бъде друг, за това се и разделихме. Хората са различни и се променят и баща ти се е променил. Не знам защо и не мога  да ти го обясня, защото аз самата не го разбирам изобщо"

Jaly, точно така, аз отдавна съм казала - не го искам, ама не искам и тя да го има  Тва е положението.
Мисля си, че ако не е с нея, а сваля разни мацки няма да ми е толкова терсене, ама ТЯ точно, тази, дето беше повода да се разделим ... (не казвам причината, защото съм наясно, че не е тя причината, те са се трупали причините, тя беше просто отдушника).
Ама искам да се раздели с нея и точка.
После да сваля мацки, няма проблем, даже ще си говорим за това, сега си говорим повече и на повече теми отпреди 

Jaly!  Липсваше ни/ми - нещо не те засичах напоследък.

благодаря!

уффффф, знам. всичко ми е ясно. сто пъти го предъвкахме и тук, и сама със себе си, и...

може би когато настъпи времето да отговарям на въпроси, ще съм достатъчно хладнокръвна да си го поливам моето цвете както трябва 

 (потрисам се като си спомня една безумна гледка - онова момиче от Big Brother - ПИПИрудата, което очевидно цял живот бе мечтало да намрънка на бащата, който ги бил изоствил, какво мисли за него, та го направи в ефир...............не ме разбирайте погрешно - презирам тази телевизионна помия, но това точно изявление на ПИПИрудата го гледах)

а може би повече се страхувам, че няма да мога да я предпазя от останалия свят, който може да бъде много жесток...едни такива тягостни мисли в тази мразовита нощ са ме обзели.........м'да
да, ще се преборя "център на живота" да й е нещо друго, а не хорското мнение

Ми докладвах аз-  нямах нет, щото се местих и нямаше как да ръся мъдрости в ефира

Замислих се снощи, че в крайна сметка, една голяма част от хората живеят в пълна емоционална помия, но или не го знаят или не искат да си го осъзнават. И понеже имам "щастието" да се уверявам в това непрекъснато  си мисля, че  ако и другите хора го знаят, ще им е по-лесно да си борят личните драми.
 Около мен има само един !!!! човек, за който  мога да кажа, че живее сравнително ясно и подредено ( в емоционален план), НО и това си има цена- яко си затваря очите за  един куп неща.... всеки друг (играх си един ден да "прегледам" един по един всичките си близки и  познати) ти казвам, че  всеки плаща яка цена, за  да живее според общоприетите стандарти (разбирай " щастливо" омъжен/ женен) Не казвам, че  е голямо геройство да си сам, нито, че  е хубаво, а само че си има цена да си  с някой и за много хора тя е непосилна... Поне за мен вече е:))

Децата- те са умни, адаптивни..... дъщеря ми днес например ме пита на заспиване "нали,  бащите на братята  и сестрите винаги са различни " и аз казах че само понякога, не винаги, но за нея и брат й са различни бащите, както за мен и моя брат( неин вуйчо) са различни майките.... тя  се усмихна, каза "добре, разбрах"   и заспа.....
Многото мислене не помага, особено, като е предварително... децата ви са толкова малки още, има време да си преживеете  болките и дори да не си ги спомняте, когато дойде ред за  въпросите.
Но има и друго- аз обяснявам на децата си от много малки, даже да не разбират, никога не чакам да ме питат, а  по всеки повод давам пример с нещо, което искам да схванат. Абе гаден манипулатор с две думи

Бсолютно Много ми харесва това.

яхнала метлата Мерси за историята - дано и други да последват твоя пример  Аз като разправям, че отношенията с БНД сами плод на много труд вие не вярвате... Същите реплики и ние сме си ги разменяли

Честит ви първи сняг 
Снощи валеше като в приказка тук, та изведох дъщеря ми да се порадваме на снега и отнесох две-три снежни топки

Стън, стискам палци малкото пате да се оправи по-бързо и да се адаптира към софийския климат и условия.

Здравейте, момичета! Сигурно съм ви омръзнала с моите въпроси и терзания, но вие имате опит, а аз сега прохождам в тези проблеми.
Искам да ви питам дали трябва да говоря с детето си за поведението на баща му. Снощи, когато видях очите му, пълни със сълзи вече не знам как да реагирам. Да си заровя главата и да се правя, че нищо не става или да го карам да говори... да споделя.
Защото това за него едва започва... тепърва предстои да се сблъсква с поредните простотии на баща си. Благодаря ви!   

Честит първи сняг и от мен! 

Сиси, нека детето споделя с теб и ти споделяй с него. Толкова се чудех аз как да реагирам на въпросите на малкия. Сега той просто си знае, че ние си имаме наша си къща, а баща му има негова. Не пита особено за него вече. Днес като го взе се зарадва - не го е виждал от месец. Но иначе се сеща рядко за него. С прости думи е добре да обясняваме на дребосъците какво става.

Аз няма какво да изклюкаря по собствен адрес. Всичко е наред при мен. Сега съм се засилила да обзавеждам детска стая + няколко екстри за къщата. Ще видим какво ще направя . Иначе за онова дето ви карах да стискате палци, ще разказвам когато нещата се поуталожат. Важното е, че за мен всичко е много добре  .  Да добавя, че нещо напоследък съм изкукуригала и плета не какво да е, а чанти . Мънички, в които да си слагам портмонето, когато пътувам, за да не го затрия пак . Сега правя шарена раница на Йоан.

Стън, стискам палци всичко да се оправи с детето и дано онова не е било епилептичен гърч.

 

Стън,как е малкият???