ОТЗИВИ ОТ ПРОТЕСТА !!!

Подкрепям всички идеи за целенасочен,
организиран и най-вече неепизодичен протест!
Постоянството се възнаграждава!
Искрено вярвам, че и тези, които не дойдохме,
ще можем да подкрепим идеята не само виртуално.

п.с.
За жалост нямах възможност да следя темата,
но благодарение на Тео знаех 
Не зная коя е мамата от Канал 1, но се справи страхотно!!!
БРАВО!!!      

Мамата е Viki i mama! 

Ти какво очакваш? И Масларова е като останалите - поредният некадърен министър в кабинета! Свалям ви шапка на всички за инициативата и за това, че не се отказвате! Ееххх, ако повече българи бяха като вас, майки....

За медиите темата беше последна по важност...
Трябва такива протести да станат ... хронични, щафетни, по всяко време и в цялата страна. Може би тогава ще бъдат забелязани. И разбрани!

Момичета, Тео, страхотни сте!    Протестът, според мен, беше успешен. Той е част от онези малки стъпчици, водещи до крайната цел, нали?
А това видяхте ли го:
"Правният център за ментални увреждания (Mental Disability Advocacy Center) със седалище в Будапеща съобщи във вторник, че е подал колективна жалба до Европейския комитет за социални права. Жалбата е счетена за допустима  и скоро ще бъде постановено  решение по нея, уточняват от МДАЦ, а целта и е да принуди българското правителство да вземе незабавни мерки по подписаната от него Европейска социална харта. От международната неправителствената организация уточняват, че заедно с Българския хелзински комитет ще търсят директна отговорност за нарушаването на правата на децата от българските институции."

Цитатът е от тук.

Наистина, идеята за обединяване на усилията с БХК, е добра. Сещам се и за  Save the children, те имат представителство в БГ и работят в същата насока.

Интересно ми е какви отговори ще има на писмата след месец...

а не взима предвид и смъртността на децата  мен ме потресе факта колко деца буквално изгниват и умират в тези домове. но тях това явно ги устройва, съвсем по сталински!
ИМА ЧОВЕК - ИМА ПРОБЛЕМ! НЯМА ЧОВЕК - НЯМА ПРОБЛЕМ!
хубаво е да се видят статистиките за смъртността

Buba Mara вести като тази са като чаканите щъркели на пролет!

Искам само да ви поздравя за това което направихте!Гордея се, че ви познавам....

Ние в къщи всички сме болни и за това не дойдох  Извинявам се за което!!!

ПАРИ има. и то много. само няма кой да ги усвои и да ги даде там, където са нужни.

БГ депутати в ЕП.

Мариела Баева - marielavelichkova.baeva@europarl.europa.eu

Слави Бинев - slavi.binev@europarl.europa.eu

Десислав Чуколов – няма имейл адрес

Фелиз Хюсменова - filizhakaeva.hyusmenova@europarl.europa.eu

Илияна Йотова - ilianamalinova.iotova@europarl.europa.eu

Румяна Желева - rumiana.jeleva@europarl.europa.eu

Метин Казак - mailto:metinhusein.kazak@europarl.europa.eu

Евгени Кирилов - mailto:evgeni.kirilov@europarl.europa.eu

Маруся Любчева -marusyaivanova.lyubcheva@europarl.europa.eu

Николай Младенов - nickolay.mladenov@europarl.europa.eu

Владко Панайотов – няма имейл адрес

Атанас Папаризов - paparizov@parliament.bg

Биляна Раева - bilyana.raeva@europarl.europa.eu

Петя Ставрева - petya.stavreva@europarl.europa.eu

Димитър Стоянов - dimitar.stoyanov@europarl.europa.eu

Владимир Уручев - vladimir.urutchev@europarl.europa.eu

Кристиян Вигенин - kristian.vigenin@europarl.europa.eu

Душана Здравкова - dushana@yahoo.com



Виждате ли, че нещата се раздвижват! Но в никакъв случай не трябва да замлъкваме сега и да рзчитаме само на постигнатото до тук. Днес си дадох сметката, че съвсем неотдавна беше, когато се пусна първата тема. "Българско сиропиталище за деца, втрещи света". А колко много направихме оттогава. Имаме петиция подписана от над 2000 човека, имаме организиран протест, в новините сме на повечето медии. Душана Здравкова ще изнася доклад. Толкова много хора действат, Хелзинския комитет, международни организации...................малко по малко, капка по капка, вир става. Но истината е, че тези проблеми не са от днес и вчера, а са натрупвани с години, и въпреки всички организации, виждате, колко е трудно да се повлияе на нашата закостеняла социална политика. Така, че трябва да продължим.
Можем ли да намерим имейл на този Европейски комитет по социалните права?

Предлагам ви като база за писмата ви, на първо време текста от петицията и още един текст, с това разполагам в момента. Мата, ако имаш написана речта на мъжа ти, пусни я, за да се чете и тук. Имаме ли възможност да пуснем и другите текстове, които бяха прочетени на протеста. Нека да ги има, нека се четат, да става ясно на всички защо протестирахме. Много хора искат да пишат и да ни съдействат, но им трябват базисни текстове, за да напишат своите писма.
Текста от петицията е в подписа ми, ето и другия текст.

Граждански искания и въпроси, засягащи децата в институции.

I. Проблемите с увредените деца в институции:

Всички домове, намиращи се в отдалечени райони, да бъдат закрити и преместени в по-големи селища, където да има възможност да им бъдат осигурени квалифицирани грижи! Да бъдат назначени специалисти, които да полагат необходимите професионални и адекватни на състоянието им грижи. Административният персонал на тези домове, да бъде подбиран внимателно. Да има необходимия опит за работа с такива деца, да има необходимите морални и човешки качества. На всяка цена да му бъде упражняван строг контрол, и при доказана безотговорност към поверената му институция, да носи наказателна отговорност.

II. Проблемите, с които се сблъскват ежедневно родителите, решили и поели тежката отговорност да отглеждат сами децата си.

1.Социалните работници в родилните домове! Тяхната роля е от изключително значение. Те трябва да разяснят внимателно на родителите всички положения и реални проблеми, с които ще се сблъскат. Всички реално осигурени им от държавата облекчения и улеснения. Целта на държавата би следвало да е, тези деца да бъдат отглеждани в семейна и любяща среда, а не в институции.

2. Защо в педиатриите няма социален работник и психолог? Именно там тези родители се нуждаят от подкрепа и разясняване правата на детето. Родителите, следва да разберат, че има специализирани клиники за долечение, рехабилитация, логопеди и психолози, които да помогнат и съдействат.
Поради липсата на професионалната намеса на тези специалисти, в повечето случаи родителите взимат решението да изоставят детето в дом. Шансовете на тези увредени деца, отглеждани в институции, да се развиват и да се подобрява състоянието им, е многократно по-малко, отколкото отглеждани в семейството, под любящите грижи на собствените му родители.

3. Защо няма адекватно осигуряване на специализирани помощни средства за децата с увреждания? Визираме например специалните инвалидни колички за деца. Лекарската комисия отпуска инвалидна количка за възрастни, в която детето посмърнто не може да седне, тя е на цена около 456-465лв., а такава детска количка без аксесоари струва 1700лв. Съответно, оборудвана с аксесоари, е около 2500-3000лв. Подобна цена е непосилна за тези семейства, след като единия родител стои вкъщи за да се грижи за детето и е без никакви доходи. В другите страни всички помощни средства за всички хора с увреждания са безплатни.
Всеки родител на дете с различен вид увреждане може да опише ситуацията с неговото дете- става дума за глухи, слепи дечица, диабетно болни и т.н., навсякъде проблемите са сходни.

4.Защо няма професия родител на дете с увреждане?

5.Защо толкова трудно, ако ли не невъзможно, се става Личен асистент на детето ти?

6. Какво се случва след като детето вече навърши 18год.... как тогава се защитават правата на лицето и родителите му? Защо тези хора се забравят и никой не се занимава с тях. За родителя няма осигуровки, болничен, право да придружава болното си дете в болница, освен ако не си заплаща?

7.Защо няма дневни центрове за деца с тежки физически увреждания? Нима те не съществуват, нима родителите им нямат право на живот, на работа? Как държавата в случая Социалното министерсво е решило този проблем? Във всеки град има минимум 100 деца с таквиа нужди, а в големите градове цифрата е огромна.


III. Децата в институции! Държавата ни е на първо място по брой на изоставени деца!

1. Какви спешни и конкретни мерки се взимат с цел намаляване броя на тези деца? И най-важното, как на практика тези мерки ще доведат до желания резултат и в какви срокове?

2. Положението в момента е абсурдно. Децата биват изоставяни в дом, без подпис за „родителски отказ”. Няма закон, няма срокове, които да изискват от родителите да се откажат от децата, за да им дадат възможност да бъдат осиновени и да живеят нормално и да имат бъдеще. А тези деца междувременно растат и шансовете им за осиновяване намаляват със всяка година. Има дори много случаи, в които „родителите” идват и си взимат детето за почивните дни, като по този начин съвсем го травмират, показвайки му от какво са го лишили. Получава се, че все едно са го оставили на отглеждане в дома, да им го гледа държавата, и те ще си го вземат като порасне. Но има й друг факт, всички деца в тези домове, изостават във физическото си развитие, с около 2г.. Само като ги погледнеш и изтръпваш.
От друга страна процедурата по осиновяване е безумно утежнена и усложнена, което пак е безумие, като се има предвид броя на деца в домовете и колко много хора чакат и искат да осиновят дете.

3. Какъв контрол и надзор се извършва в/у родителите изоставящи децата си в институции? По какъв начин се контролират тези хора, да не оставят следващо, и следващо дете там? Защо няма координация и връзка м/у съответните институции, свързани пряко с тези деца? Защо се позволява на тези родители в кавички, да не подписват родителски отказ, с което лишават детето си от шанса да бъде осиновено и да има нормален живот.  В същото време, тези „родители”  в по-голямата си част, взимат от общината, полагаемите се за детето 18лв., все едно, че те го гледат. Ако една жена е изоставила три деца примерно, се получава следното. Държавата веднъж плаща за отглеждането на тези деца в дом, и втори път плаща 54лв. пак за същите деца, за отглеждането им в семейство. А ако са повече изоставените деца???
Липсва строг контрол и координация, вследствие на което, държавата губи пари, а въпросните родители в кавички се облагодетелстват на гърба на всички ни, и най-вече за сметка на собствените си деца.

4. Еднократната помощ на дете скача от 200лв. на 600лв.. Как конкретно това ще доведе до намаляване броя на децата в институции, визирайки пак родителите в кавички, които се препитават от държавните пари, отпускани за децата? И как конкретно тази еднократна помощ ще стимулира отговорните родители да раждат повече деца? Тези 600лв., за памперси, за храна, за дрешки или за образование да ги използват. Тези помощи и държавни средства, целящи увеличаване на раждаемостта,  непременно трябва да бъдат обвързани с  изключително строг контрол в/у родителите изоставящи децата си в домове. Трябва да се пресече порочната практика, родителите в кавички да се препитават от децата си.

5. По какъв начин се подкрепят и се помага на семействата осиновили дете? При настоящото положение в страната, се налага да бъде осигурено майчинство на всички осиновители, без оглед възрастта на детето, по всякакъв начин трябва да се съдейства и помага на хората, желаещи да осиновят по-голямо дете.

Това са реалните проблеми, които изискват спешни и неотложни мерки, за да има реални резултати в краткосрочен план и броя на децата в институции ще намалее.

6. Настояваме кмета на с. Могилино и бившата директорка на дома да понесат наказателна отговорност за престъпния си непрофесионализъм и бездействие, довели до сегашното ужасяващо и потресващо състояние на децата от дома в с. Могилино.

Подчертавам III точка, защото там са другите проблеми, засягащи всички деца в институции.


И още, набързо само извадих някои текстове от Конвенцията за правата на детето:

Член 23
   1.  Държавите - страни по Конвенцията, признават, че дете с умствени или физически недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото.
   2.  Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица, грижещи се за детето.
   3.  Признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци, помощта, оказвана в съответствие с точка 2 на този член, се предоставя безплатно, когато това е възможно, като се вземат предвид финансовите възможности на родителите на детето или другите лица, грижещи се за него, и е насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие.
   4.  Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат в духа на международното сътрудничество, размяната на подходяща информация в областта на здравната профилактика, на медицинското, психологическото и функционалното лечение на децата с умствени или физически недостатъци, включително разпространение и достъп до информация относно методи на рехабилитация, образование и професионална подготовка, с цел да се даде възможност на държавите - страни по Конвенцията, да подобрят своите възможности и умения и разширят опита си в тези области.  В това отношение особено трябва да се имат предвид нуждите на развиващите се страни.
   Член 24
   1.  Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на заболяванията и за възстановяване на неговото здраве.  Държавите - страни по Конвенцията, се стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни услуги.

Не знам как да я сложа някъде, откъдето да мога да ви я пусна като линк, че е много дълга иначе. Но ми се струва много удачно в писмата си, да ползваме текстове от нея, тъй като социалните ни политика нарушава основни права на децата, записани в тази конвенция.

После ще пиша пак.  

Не сме неразбрани. НАПРОТИВ! Много добре разбраха за какво сме се събрали и какво искаме от тях. Именно затова задвижиха машината с типичните си методи - представиха ни като свободно шляещи се майки, излъчване на репортажите в късните емисии. За управляващите, които сами сме си избрали това е похватът - винаги когато не им отърва има злонамереност.
Браво на момичетата, които организираха протеста, на г-жа Цолова за прочувствените думи, на всички нас, които бяхме там! Може да сме били по-малко на брой от очакваното, но важното е, че бяхме там, че ни имаше!
Подкрепям идеята за масови писма до институции в ЕС! Нашите ги видяхме какво вършат - обещават. Крайно време е да разберат, че обещанията не са достатъчни, още по-малко неизпълнените!

копвам това, и ще го дам в Холандия за превдо
моето предложение е
Някой от ДБМ - Роси, Мери,Тео, както и на мата мъжа и, както и още поне 2 човека, да се свържат с Хелзинския комитет и да се действа с тях
отделно със сайта на Аз детето - те пък имат вече филм, който ние гледахме
но среща с БЬК е важна. аз съм на работа и не мога да я поема, но горепосочените хора са и по добре запознати от мен.

Ето това ме изкарва извън кожата ми- те толкова могат, айде моля ви се.
Нашето малко дете е аутист, разбира ме какво й говоря, храни се самостоятелно, няма стериотипни движения, казва първите си думи, на 3г и половина е и знам, че ще постигне много. А почти всички деца там не са с тази диагноза, нашите деца просто не биха оцелели там, както спомена в една от темите Любознателна.
Ето и един пример. Волф го е писал, но тъй като темата е заключена не мога да сложа цитат.

В последния брой на списание "National geographic" има голяма статия, посветена на човешкия мозък. Една част от нея се казва "Гений аутист" и е посветена на 15-годишно момче от Индия с аутизъм. Реших да я публикувам тук, защото може би не всички от вас са си купили списанието.

Сгушен до майка си, 15-гоишният Тито Мукопадия се клати на леглото и пляска буйно с ръце. Тези движения са типични за индивид с тежка форма на аутизъм, както и избягването на зрителния контакт и неразбираемото сумтене и стонове. Но Тито съвсем не е неспособен да общува. Един посетител го пита защо мърда толкова много. "Знам, че изглежда необичайно - надрасква той с молив върху лист хартия. -  Но аз възприех този навик като начин да намеря и почувствам разпиляната си личност".
След като отначало му била поставена диагноза "умствено изостанал", майка му го помъкнала от един лекар на друг в родната му Индия. Тя отчаяно искала да разбере причината за ненормалното поведение на сина си и за неспособността му да говори. Чрез непреклонно, а понякога и нестандартно обучение тя разбила бариерата от тишина, като научила Тито да събира и изважда, да се наслаждава на литературата и накрая да общува чрез писане, като отначало завързвала молив за ръката му. Заради нейните усилия Тито, който е рядкост измежду неконтактните аутисти, може да опише с поразяваща яснота как се чувства човек, страдащ от това заболяване.
"Забележителните постижения на Тито не са победили аутизма му - казава Майкъл Марзених - невролог в Калифорнийския университет в Сан Франциско, който е изучавал Тито. - В ума му все още понякога настъпва хаос. "Откъде идва този хаос? Несъмнено гените играят роля поне в някои форми на болестта. Освен това бебетата, които след време развиват аутизъм, често преживяват период на ненормално бързо нарастване на мозъка през първата година от живота им, което може да е свързано със свръхпроизводството на клетки, пренасящи пренасящи нервните импулси до бялото мозъчно вещество.
"Мъжете и жените са озадачени от това, което правя - пише Тито. - Лекарите използват различна терминология, за да ме опишат. А аз просто се чудя."
 

Гледах преди половин час по нета вечерните новини на Нова, че там не го бях виждала репортажа.

Видях, Здравка , нея не я мернах по ТВ Европа.


Да се стигно до Европейския парламент - Европата - това е целта, там е спасението, тук само ще е като този лаф "мини да те лъжа"

eli_bp , благодаря   за инфото. Ще се радваме да ни държиш в течение как се развива и до къде е стигнало решението.