- Публикувана: 13 окт. 2007, 17:18 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 11:53 ч.
Гласувайте за "Моето вагинално раждане след секцио"
Гласуването приключи!
Обявявам резултатите и никовете на победителите:
1во място: - dil, "Различно" - 27 гласа
2ро място: - ЕТ, "На третия път успях!" - 19 гласа
3то място: - Zdrav13, "Луда", ама щастлива!" - 15 гласа
Обявявам и имената на всички участници в реда на изпращане на разказите - както са подредени и в анкетата:
1. Поли., "По-добрият начин за мен"
2. Таня, нерегистрирана във форума, Shanya от dir.bg, "Историята на едно вагинално раждане"
3. ЕТ, "На третия път успях!"
4. mama_p, "Моето естествено раждане след секцио"
5. dil, "Различно"
6. jakinik, "Незабравими мигове!"
7. mama Bobar, "Копнеж за много деца"
8. _ШоШи_, "Еуфория, емоция, удовлетвореност"
9. Емем, "Най-сладката болка"
10. С.К., гр. Добрич, нерегистрирана във форума, роднина на Amarena, "Въпреки професионалното цезарово сечение аз винаги съм искала да родя нормално. И го направих."
11. Nevena Virolan, "Моето раждане, 1г и 10м след секцио, естествено, или как открих топлата вода!"
12. Zdrav13, "Луда", ама щастлива!"
13. Е. Н. от Израел, нерегистрирана във форума, роднина на talita, "Разказът на една многодетна майка."
Сърдечно благодаря на всичките 13 участници, които взеха участие в този конкурс!
Също така благодаря на всички, които прочетоха разказите и дадоха своя глас.
Надявам се, че тези разкази ще вдъхнат кураж и надежда на майките, които биха искали да опитат вагинално раждане след секцио. А също така, че ще помогнат на тези, които не са сигурни дали да опитат или не, да вземат правилното за тях решение.
Както вече споменах, съзтезателното начало при този конкурс не беше от съществено значение - много по-важно беше участието, споделянето, желанието да помогнеш на други майки да преживеят своето раждане по един прекрасен начин. Но все пак това е конкурс и ще има награди за победителите. По-късно ще се включа пак, за да уточня какви ще бъдат те, и кога и къде ще се проведе церемонията по награждаването.
Обявявам резултатите и никовете на победителите:
1во място: - dil, "Различно" - 27 гласа
2ро място: - ЕТ, "На третия път успях!" - 19 гласа
3то място: - Zdrav13, "Луда", ама щастлива!" - 15 гласа
Обявявам и имената на всички участници в реда на изпращане на разказите - както са подредени и в анкетата:
1. Поли., "По-добрият начин за мен"
2. Таня, нерегистрирана във форума, Shanya от dir.bg, "Историята на едно вагинално раждане"
3. ЕТ, "На третия път успях!"
4. mama_p, "Моето естествено раждане след секцио"
5. dil, "Различно"
6. jakinik, "Незабравими мигове!"
7. mama Bobar, "Копнеж за много деца"
8. _ШоШи_, "Еуфория, емоция, удовлетвореност"
9. Емем, "Най-сладката болка"
10. С.К., гр. Добрич, нерегистрирана във форума, роднина на Amarena, "Въпреки професионалното цезарово сечение аз винаги съм искала да родя нормално. И го направих."
11. Nevena Virolan, "Моето раждане, 1г и 10м след секцио, естествено, или как открих топлата вода!"
12. Zdrav13, "Луда", ама щастлива!"
13. Е. Н. от Израел, нерегистрирана във форума, роднина на talita, "Разказът на една многодетна майка."
Сърдечно благодаря на всичките 13 участници, които взеха участие в този конкурс!
Също така благодаря на всички, които прочетоха разказите и дадоха своя глас.
Надявам се, че тези разкази ще вдъхнат кураж и надежда на майките, които биха искали да опитат вагинално раждане след секцио. А също така, че ще помогнат на тези, които не са сигурни дали да опитат или не, да вземат правилното за тях решение.
Както вече споменах, съзтезателното начало при този конкурс не беше от съществено значение - много по-важно беше участието, споделянето, желанието да помогнеш на други майки да преживеят своето раждане по един прекрасен начин. Но все пак това е конкурс и ще има награди за победителите. По-късно ще се включа пак, за да уточня какви ще бъдат те, и кога и къде ще се проведе церемонията по награждаването.
Ето още няколко много позитивни разказа за вагинално раждане след секцио. Те, разбира се, са извън конкурса. Преведох ги от The Birth Book на д-р Сиърс. Горещо препоръчвам тази книга и особено главата за VBAC на всички. Това е най-оптимистичното и окуражаващо нещо, което съм чела по темата до момента.
БЕЗЦЕНЕН ОПИТ
Първото ми раждане завърши с цезарово сечение по спешност заради патологично състояние на плода – доста странна спешност като се има предвид, че от подписването на съгласието ми до появата на бебето на бял свят са минали 45 минути. Анестезиологът каза, че епидуралната упойка е подействала много по-бавно защото имам “труден гръб”. Бях много изплашена и потисната, защото си мислех, че тялото ми по някакъв начин причинява вреда на бебето. Когато чух отчаянния вик на сина ми, аз също се разплаках, неподвижно разпъната на масата и без да има възможност да го виждам – от облекчение, че е жив и е излязъл благополучно от тялото ми.
Второто ми раждане беше вагинално – в домашни условия. Спомням си абслютно всичко, което се случи по време на раждането на дъщеря ми, - какви усещания и емоции съм изпитвала във всеки един момент, докато бебето е излизало от тялото ми. Аз наистина раждах това ново същество. Веднага след раждането на дъщеря ми акушерката я сложи на гърдите ми, и момиченцето утоляваше глада си, докато се раждаше плацентата. Спомням си как я държах в ръцете си и повтарях: “Малкото ми момиченце, готова съм на всичко заради теб.” Бях погълната от чувство на любов към бебето и никой не ни пречеше по време на първите чудесни мигове след раждането. Целият този път, който изминах към това раждане, психологическата подготовка и самото раждане, ме направиха по-силна и това се усеща дори във всекидневния ми живот.
НЕОБИКНОВЕНОТО УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНОТО РАЖДАНЕ
“Естественото удоволствие”, което изпитах по време на раждането на дъщеря ми е най-силното усещане през целия ми живот. Синът ми се появи на бял свят в резултат на цезарово сечение, и си спомням сълзите си на радост, но това не може да се сравнявава с това, което изпитах по време на вагиналното раждане след цезарово сечение. Мисля, че тази разлика в усещанията се дължи на някаква химическа причина. След като изпитах щастието на естественото раждане, съжалявам онези жени, които не са виждали нищо освен цезарово сечение, и никога няма да разберат от какво са били лишени. А тези, които тепърва очакват появата на детето им, умолявам да не позволяват на никого да ги лиши от удоволствието на естественото раждане.
НАЙ-ДОБРОТО НАЧАЛО
След като родих дъщеря си чрез цезарово сечение, изпитвах физическо и емоционално изтощение. Бяха ми отнели всичко, което може – достоинството, мъжа, детето. Те свършиха всичко вместо мен – родиха, храниха, грижеха се за бебето ми. Когато видях Челси четири часа след раждането, не изпитах никакви чувства. Помолих да ми подадат бебето, а те я сложиха така, че да не мога да я прегърна. Чудех се дали малката знае коя съм аз. Наложи се да проявя настойчивост за да кърмя дъщеря си. Всичко това беше неестествено и неудобно.
Вагиналното раждане след цезарово сечение – това е радостно усещане на пълна хармония между душата и тялото. След раждането дъщеря ми веднага се оказа в прегръдките ми. Гледахме се с възхищение. Тя огладня и веднага започна да суче. Аз почувствах емоционален подем от това, че момиченцето ми инстинктивно разбра, че съм й майка.
ТВЪРДА РЕШИМОСТ
След цезаровото сечение преди 4.5 години, бях твърдо решена, че второто ми дете ще се появи на бял свят по естествен път. Но този път избрах лекар, който подкрепи моето желание, поканих не една, а две помощници и четях, четях, четях. Не разчитах на това, че раждането ще бъде леко. Първото ми дете тежеше 9 фунта и една унция (4,110 кг – бел.прев), и ми направиха секцио след непродължителен период на патологично състояние на плода, предизвикано, както каза тогавашния ми лекар, от тесния ми таз. По всички признаци второто бебе трябваше да бъде поне също толкова едро, дори по-едно. Трудно е да се каже кога точно започна раждането, но то продължи три дни с малки прекъсвания. Помощницата дойде вкъщи на втория ден. Анн ми оказа неоценима помощ, помагайки ми да се справя с контракциите с изобретателен масаж. Въпреки това аз се “заклещих” на нивото на 2 сантиметра. Разхождахме се, клякахме, почивахме и дори се разходихме до близкото летище за да сменим обстановката. След ходенето контракциите ставаха силни, чести и редовни, но след известно време пак отслабваха. В понеделник сутринта след още една безсънна нощ, изпълнена с контракции, Анн си тръгна, а разкритието на матката беше по-малко от 3 сантиметра. Аз бях изтощена и започнах да губя вяра в себе си, но най-много от всичко се страхувах да се окажа в болницата прекалено рано, защото смятах, че това ще доведе до неоправдана намеса. Изпълнена със съмнения вторник сутринта отидох на преглед при лекаря и разбрах, че разкритието на шийката на матката е 4 см. Изтощена се съгласих да постъпя в болница, където ме посрещна Шерри, втората ми помощница. Шерри е великолепен специалист, нейният масаж прави чудеса; когато се разхождахме по коридора, изпитвах необикновен душевен подем, който нямах предните дни. Успяхме да убедим лекарите да не ме слагат на системи, когато пулсът на бебето внезапно се ускори. Вместо към медикаменти се обърнахме към помощта на душа и джакузито.
Обаче към 9 сутринта загубих самообладание. Разкритието на шийката беше не повече от 4 см, а главата на бебето беше прекалено високо. Лекарката каза, че се е запознала с моя план за раждане и че знае, че предпочитам да родя вагинално и добави: “Не винаги се получава да получиш това, което искаш”. Имайки предвид предишната диагноза - тесен таз, а също и големите размери на бебето, тя каза: “Планираме цезарово сечение”. “Аз не съм готова за това” – беше единственото, което успях да кажа. Шерри предложи да се спука околоплодният мехур, но лекарката се страхуваше от изпадане на пъпната връв. Вместо това беше решено да се изпуска постепенно течността, като едновременно се помага на главичката на бебето да слезе надолу. Но преди това лекарката искаше да ми сложи епидурална упойка, за да се отпуснат мускулите на таза и да се облекчи пътят на бебето надолу. Освен това, в случай на изпадане на пъпната връв и необходимост от цезарово сечение по спешност, щеще да може да се избегне използването на пълна упойка. Беше ми трудно да се съглася на епидурална упойка – приемах го като проява на слабост. Обаче Шерри ми помогна да разбера какъв е смисъла от епидуралната упойка и ме убеди, че това не може да се счита за слабост по време на толкова тежко раждане. Освен това, лекарката беше убедена, че секциото е неизбежно, а най-малко исках да съм в безсъзнание по време на раждането на детето си.
Бавното изпускане на амниотична течност отне около 25 минути. Въпреки това матката продължаваше да не се разкрива и се съгласих на система с окситоцин. След един час нищо не се промени – окситоцинът не помогна и аз започнах да се безпокоя.
Към средата на нощта шийката се разтвори само на 5 см. Аз се примирих с перспективата от още едно секцио. Изпробвахме всички средства, но тялото ми не откликваше на тях. Може би аз наистина се отнасям към онова малцинство от жени, на които действително им е необходимо цезарово сечение.
Представете си моята изненада, когато в три часа през нощта сестрата ме прегледа и каза: “Разкритието на маточната шийка е пълно. Можете да започвате да се напъвате.” Бях на върха на щастието. Намалиха дозата на епидуралната упойка за да мога да си усещам краката и да избутвам бебето. След това нещата се развиха много бързо. Скоро се показа главичката на бебето. Беше толкова приятно да наблюдавам бърз прогрес – след няколкото дни мъчително бавно разкритие на матката.
В 4 часа и 56 минути се роди моят син Александър. Какво щастие! Заедно с Шерри и със съпруга си възкликнах изненадано и се засмях, когато сестрата измери бебето и обяви неговото тегло. Десет фунта и една унция (4,560 кг – бел.прев) – с цял фунт повече от първия ми син, който беше изваден чрез цезарово сечение заради тесен таз.
Не са ми правили епизиотомия и, благодарение на топлите компреси на Шерри, имах само едно малко разкъсване, по-малко от разрез. Физическото и психическото възстановяване, в сравнение със секциото, мина удивително леко.
Това раждане остави в мен чувство на удовлетворение и радост. Сега, когато околните се възхищават на моето голямо и силно дете, а след като чуят теглото му при раждането, казват: “Сигурно са ви правили цезарово сечение?” – аз гордо отговарям “Не!”.
НАБЛЮДАВАХ КАК СЕ ПРЕВРЪЩАМ В ЖЕНА, - вагинално раждане след цезарово сечение с използването на вода.
Когато бях на 10 години и ми дойдоха първите менструации, ми казаха, че всички жени в нашето семейство имат трудно подвижна лобна кост, и заради това всички раждат чрез цезарово сечение. По време на първото си раждане следвах традициите на семейството. Това беше тридесет и шест часово раждане, което се развиваше много бавно. Бяха използвани всички възможни медицински интервенции. Направиха ми не по-малко от 40 вагинални прегледа (благодарение на което получих инфекция и прекарах в болницата седем дни). Към края на това тежко изпитание имах чувството, че съм била предадена от всички. Казаха ми, че причината за цезаровото сечение се състои в това, че имам прекалено тесен таз, и че никога няма да мога да родя бебе с тегло 5 фунта (2,260 кг. – бел.прев) Докато ме подготвяше ме за операция, лекарят каза “Имате дистрес на плода. Просто сме длъжни да го направим”. Аз отговорих едновременно с това да ми отреже главата! Бях сигурна, че всичките тези интервенции бяха причината за проблемите. Лекарите просто не позволиха на природата да си свърши работата, а жената нямаше никакво участие в това, което се случва. Позволихме на медицината да надделеее и да ни лиши от онези усещания, на които имаме право като жени.
След два спонтанни аборта отново бях бременна. Но този път вече знаех доста неща за раждането. Разбрах, че мога да родя бебе с тегло по-голямо от 5 фунта. Научих се да се доверявам на природата. Намерих прекрасна акушерка, която ме убеди в съвършенството на моето тяло, тя се съгласи да води раждането ми вкъщи.
В 41-ва седмица на бременността ми изтекоха водите. Това се случи в четири часа сутринта. Много се развълнувах, защото предишното ми раждане беше изкуствено предизвикано. Почти веднага започнаха контракциите. Интервалите между тях бяха около три минути, а продължителността – минута и половина. Моята мечта се превръщаше в реалност.
Акушерката дойде към 7:30. Разкритие на шийката беше само 2 см, което ме ядоса много, защото контракциите бяха много силни, а аз постоянно оставах във вертикално положение. В края на краищата усетих желание да напъвам. Акушерката ме прегледа: само 4 см. Но желанието да напъвам не изчезваше! Това състояние продължи няколко часа.
По пътя към ваната за раждане акушерката ме накара да клекна. След още четири контракции шийката на матката се отвори от 4 до 8 см. Влязох във водата при разкритие 9 см – само малка част от шийката на матката задържаше бебето. Аз напънах, а акушерката измъкна през нея главичката на бебето. Страхотно! Бебето вече е в родилния канал, усещам как се движи надолу! Хареса ми да напъвам! Преди се страхувах от напъните, но сега изпитвах наслада. Най-накрая се показа главичката на бебето, а след това цялата излезе навън. Родителите ми, две приятелки и Адам ме гледаха с изумление. Акушерката и нейният асистент просто ми помогнаха да се справя сама.
По време на следващата контракция се роди цялото телце на бебето, и новороденото се озова в прегръдките ми направо от водата. Мъжът ми, който стоеше зад гърба ми, плачеше. Аз гледах това малко създание, токущо излязло от тялото ми – цели девет фунта! (4 кг.- бел.прев). Аз успях! Справих се заради всички жени от моето семейство и заради този скъпоценен нов живот. Никой няма да каже на дъщеря ми, че може да ражда само чрез цезарово сечение. Всички станахме свидетели на чудо, а аз наблюдавах, как се превръщам в жена. Позволих на тялото си да свърши онова, за което е създадено, – да роди дете.
Двете ми раждания оставиха след себе си напълно различни спомени. Първия път чувствах, че съм се провалила. Струваше ми се, че всички са ме предали. Два часа слушах виковете на детето си, докато са го измъчвали с всичките си “процедури”.
След естественото раждане изпитвах необикновена радост. “Успях! Успях!” Беше единственото, което можех да изрека. Токущо бях доказала, че три поколения жени в моето семейство са грешили! Детето ми извика само един път, по време на първото вдишване, а след това започна спокойно да изучава новия за него свят. Спомням си необикновеното чувство при първото докосване на дъщеря ми. Аз бях първата, която я взе на ръце и каза “Здравей”. Единственният позитивен момент от моето цезарово сечение се състои в това, че операцията ме научи на отговорност за себе си и детето си. Можех най-накрая да кажа, че порастнах. Оттогава се чувствам прекрасно!
БЕЗЦЕНЕН ОПИТ
Първото ми раждане завърши с цезарово сечение по спешност заради патологично състояние на плода – доста странна спешност като се има предвид, че от подписването на съгласието ми до появата на бебето на бял свят са минали 45 минути. Анестезиологът каза, че епидуралната упойка е подействала много по-бавно защото имам “труден гръб”. Бях много изплашена и потисната, защото си мислех, че тялото ми по някакъв начин причинява вреда на бебето. Когато чух отчаянния вик на сина ми, аз също се разплаках, неподвижно разпъната на масата и без да има възможност да го виждам – от облекчение, че е жив и е излязъл благополучно от тялото ми.
Второто ми раждане беше вагинално – в домашни условия. Спомням си абслютно всичко, което се случи по време на раждането на дъщеря ми, - какви усещания и емоции съм изпитвала във всеки един момент, докато бебето е излизало от тялото ми. Аз наистина раждах това ново същество. Веднага след раждането на дъщеря ми акушерката я сложи на гърдите ми, и момиченцето утоляваше глада си, докато се раждаше плацентата. Спомням си как я държах в ръцете си и повтарях: “Малкото ми момиченце, готова съм на всичко заради теб.” Бях погълната от чувство на любов към бебето и никой не ни пречеше по време на първите чудесни мигове след раждането. Целият този път, който изминах към това раждане, психологическата подготовка и самото раждане, ме направиха по-силна и това се усеща дори във всекидневния ми живот.
НЕОБИКНОВЕНОТО УДОВОЛСТВИЕ ОТ ЕСТЕСТВЕНОТО РАЖДАНЕ
“Естественото удоволствие”, което изпитах по време на раждането на дъщеря ми е най-силното усещане през целия ми живот. Синът ми се появи на бял свят в резултат на цезарово сечение, и си спомням сълзите си на радост, но това не може да се сравнявава с това, което изпитах по време на вагиналното раждане след цезарово сечение. Мисля, че тази разлика в усещанията се дължи на някаква химическа причина. След като изпитах щастието на естественото раждане, съжалявам онези жени, които не са виждали нищо освен цезарово сечение, и никога няма да разберат от какво са били лишени. А тези, които тепърва очакват появата на детето им, умолявам да не позволяват на никого да ги лиши от удоволствието на естественото раждане.
НАЙ-ДОБРОТО НАЧАЛО
След като родих дъщеря си чрез цезарово сечение, изпитвах физическо и емоционално изтощение. Бяха ми отнели всичко, което може – достоинството, мъжа, детето. Те свършиха всичко вместо мен – родиха, храниха, грижеха се за бебето ми. Когато видях Челси четири часа след раждането, не изпитах никакви чувства. Помолих да ми подадат бебето, а те я сложиха така, че да не мога да я прегърна. Чудех се дали малката знае коя съм аз. Наложи се да проявя настойчивост за да кърмя дъщеря си. Всичко това беше неестествено и неудобно.
Вагиналното раждане след цезарово сечение – това е радостно усещане на пълна хармония между душата и тялото. След раждането дъщеря ми веднага се оказа в прегръдките ми. Гледахме се с възхищение. Тя огладня и веднага започна да суче. Аз почувствах емоционален подем от това, че момиченцето ми инстинктивно разбра, че съм й майка.
ТВЪРДА РЕШИМОСТ
След цезаровото сечение преди 4.5 години, бях твърдо решена, че второто ми дете ще се появи на бял свят по естествен път. Но този път избрах лекар, който подкрепи моето желание, поканих не една, а две помощници и четях, четях, четях. Не разчитах на това, че раждането ще бъде леко. Първото ми дете тежеше 9 фунта и една унция (4,110 кг – бел.прев), и ми направиха секцио след непродължителен период на патологично състояние на плода, предизвикано, както каза тогавашния ми лекар, от тесния ми таз. По всички признаци второто бебе трябваше да бъде поне също толкова едро, дори по-едно. Трудно е да се каже кога точно започна раждането, но то продължи три дни с малки прекъсвания. Помощницата дойде вкъщи на втория ден. Анн ми оказа неоценима помощ, помагайки ми да се справя с контракциите с изобретателен масаж. Въпреки това аз се “заклещих” на нивото на 2 сантиметра. Разхождахме се, клякахме, почивахме и дори се разходихме до близкото летище за да сменим обстановката. След ходенето контракциите ставаха силни, чести и редовни, но след известно време пак отслабваха. В понеделник сутринта след още една безсънна нощ, изпълнена с контракции, Анн си тръгна, а разкритието на матката беше по-малко от 3 сантиметра. Аз бях изтощена и започнах да губя вяра в себе си, но най-много от всичко се страхувах да се окажа в болницата прекалено рано, защото смятах, че това ще доведе до неоправдана намеса. Изпълнена със съмнения вторник сутринта отидох на преглед при лекаря и разбрах, че разкритието на шийката на матката е 4 см. Изтощена се съгласих да постъпя в болница, където ме посрещна Шерри, втората ми помощница. Шерри е великолепен специалист, нейният масаж прави чудеса; когато се разхождахме по коридора, изпитвах необикновен душевен подем, който нямах предните дни. Успяхме да убедим лекарите да не ме слагат на системи, когато пулсът на бебето внезапно се ускори. Вместо към медикаменти се обърнахме към помощта на душа и джакузито.
Обаче към 9 сутринта загубих самообладание. Разкритието на шийката беше не повече от 4 см, а главата на бебето беше прекалено високо. Лекарката каза, че се е запознала с моя план за раждане и че знае, че предпочитам да родя вагинално и добави: “Не винаги се получава да получиш това, което искаш”. Имайки предвид предишната диагноза - тесен таз, а също и големите размери на бебето, тя каза: “Планираме цезарово сечение”. “Аз не съм готова за това” – беше единственото, което успях да кажа. Шерри предложи да се спука околоплодният мехур, но лекарката се страхуваше от изпадане на пъпната връв. Вместо това беше решено да се изпуска постепенно течността, като едновременно се помага на главичката на бебето да слезе надолу. Но преди това лекарката искаше да ми сложи епидурална упойка, за да се отпуснат мускулите на таза и да се облекчи пътят на бебето надолу. Освен това, в случай на изпадане на пъпната връв и необходимост от цезарово сечение по спешност, щеще да може да се избегне използването на пълна упойка. Беше ми трудно да се съглася на епидурална упойка – приемах го като проява на слабост. Обаче Шерри ми помогна да разбера какъв е смисъла от епидуралната упойка и ме убеди, че това не може да се счита за слабост по време на толкова тежко раждане. Освен това, лекарката беше убедена, че секциото е неизбежно, а най-малко исках да съм в безсъзнание по време на раждането на детето си.
Бавното изпускане на амниотична течност отне около 25 минути. Въпреки това матката продължаваше да не се разкрива и се съгласих на система с окситоцин. След един час нищо не се промени – окситоцинът не помогна и аз започнах да се безпокоя.
Към средата на нощта шийката се разтвори само на 5 см. Аз се примирих с перспективата от още едно секцио. Изпробвахме всички средства, но тялото ми не откликваше на тях. Може би аз наистина се отнасям към онова малцинство от жени, на които действително им е необходимо цезарово сечение.
Представете си моята изненада, когато в три часа през нощта сестрата ме прегледа и каза: “Разкритието на маточната шийка е пълно. Можете да започвате да се напъвате.” Бях на върха на щастието. Намалиха дозата на епидуралната упойка за да мога да си усещам краката и да избутвам бебето. След това нещата се развиха много бързо. Скоро се показа главичката на бебето. Беше толкова приятно да наблюдавам бърз прогрес – след няколкото дни мъчително бавно разкритие на матката.
В 4 часа и 56 минути се роди моят син Александър. Какво щастие! Заедно с Шерри и със съпруга си възкликнах изненадано и се засмях, когато сестрата измери бебето и обяви неговото тегло. Десет фунта и една унция (4,560 кг – бел.прев) – с цял фунт повече от първия ми син, който беше изваден чрез цезарово сечение заради тесен таз.
Не са ми правили епизиотомия и, благодарение на топлите компреси на Шерри, имах само едно малко разкъсване, по-малко от разрез. Физическото и психическото възстановяване, в сравнение със секциото, мина удивително леко.
Това раждане остави в мен чувство на удовлетворение и радост. Сега, когато околните се възхищават на моето голямо и силно дете, а след като чуят теглото му при раждането, казват: “Сигурно са ви правили цезарово сечение?” – аз гордо отговарям “Не!”.
НАБЛЮДАВАХ КАК СЕ ПРЕВРЪЩАМ В ЖЕНА, - вагинално раждане след цезарово сечение с използването на вода.
Когато бях на 10 години и ми дойдоха първите менструации, ми казаха, че всички жени в нашето семейство имат трудно подвижна лобна кост, и заради това всички раждат чрез цезарово сечение. По време на първото си раждане следвах традициите на семейството. Това беше тридесет и шест часово раждане, което се развиваше много бавно. Бяха използвани всички възможни медицински интервенции. Направиха ми не по-малко от 40 вагинални прегледа (благодарение на което получих инфекция и прекарах в болницата седем дни). Към края на това тежко изпитание имах чувството, че съм била предадена от всички. Казаха ми, че причината за цезаровото сечение се състои в това, че имам прекалено тесен таз, и че никога няма да мога да родя бебе с тегло 5 фунта (2,260 кг. – бел.прев) Докато ме подготвяше ме за операция, лекарят каза “Имате дистрес на плода. Просто сме длъжни да го направим”. Аз отговорих едновременно с това да ми отреже главата! Бях сигурна, че всичките тези интервенции бяха причината за проблемите. Лекарите просто не позволиха на природата да си свърши работата, а жената нямаше никакво участие в това, което се случва. Позволихме на медицината да надделеее и да ни лиши от онези усещания, на които имаме право като жени.
След два спонтанни аборта отново бях бременна. Но този път вече знаех доста неща за раждането. Разбрах, че мога да родя бебе с тегло по-голямо от 5 фунта. Научих се да се доверявам на природата. Намерих прекрасна акушерка, която ме убеди в съвършенството на моето тяло, тя се съгласи да води раждането ми вкъщи.
В 41-ва седмица на бременността ми изтекоха водите. Това се случи в четири часа сутринта. Много се развълнувах, защото предишното ми раждане беше изкуствено предизвикано. Почти веднага започнаха контракциите. Интервалите между тях бяха около три минути, а продължителността – минута и половина. Моята мечта се превръщаше в реалност.
Акушерката дойде към 7:30. Разкритие на шийката беше само 2 см, което ме ядоса много, защото контракциите бяха много силни, а аз постоянно оставах във вертикално положение. В края на краищата усетих желание да напъвам. Акушерката ме прегледа: само 4 см. Но желанието да напъвам не изчезваше! Това състояние продължи няколко часа.
По пътя към ваната за раждане акушерката ме накара да клекна. След още четири контракции шийката на матката се отвори от 4 до 8 см. Влязох във водата при разкритие 9 см – само малка част от шийката на матката задържаше бебето. Аз напънах, а акушерката измъкна през нея главичката на бебето. Страхотно! Бебето вече е в родилния канал, усещам как се движи надолу! Хареса ми да напъвам! Преди се страхувах от напъните, но сега изпитвах наслада. Най-накрая се показа главичката на бебето, а след това цялата излезе навън. Родителите ми, две приятелки и Адам ме гледаха с изумление. Акушерката и нейният асистент просто ми помогнаха да се справя сама.
По време на следващата контракция се роди цялото телце на бебето, и новороденото се озова в прегръдките ми направо от водата. Мъжът ми, който стоеше зад гърба ми, плачеше. Аз гледах това малко създание, токущо излязло от тялото ми – цели девет фунта! (4 кг.- бел.прев). Аз успях! Справих се заради всички жени от моето семейство и заради този скъпоценен нов живот. Никой няма да каже на дъщеря ми, че може да ражда само чрез цезарово сечение. Всички станахме свидетели на чудо, а аз наблюдавах, как се превръщам в жена. Позволих на тялото си да свърши онова, за което е създадено, – да роди дете.
Двете ми раждания оставиха след себе си напълно различни спомени. Първия път чувствах, че съм се провалила. Струваше ми се, че всички са ме предали. Два часа слушах виковете на детето си, докато са го измъчвали с всичките си “процедури”.
След естественото раждане изпитвах необикновена радост. “Успях! Успях!” Беше единственото, което можех да изрека. Токущо бях доказала, че три поколения жени в моето семейство са грешили! Детето ми извика само един път, по време на първото вдишване, а след това започна спокойно да изучава новия за него свят. Спомням си необикновеното чувство при първото докосване на дъщеря ми. Аз бях първата, която я взе на ръце и каза “Здравей”. Единственният позитивен момент от моето цезарово сечение се състои в това, че операцията ме научи на отговорност за себе си и детето си. Можех най-накрая да кажа, че порастнах. Оттогава се чувствам прекрасно!
Четох разказите ви и ви се радвам и възхищавам.Първото си дете родих със секцио, поради седалищно прилежание и едър плод-4кг. Сега 6 години след секциото , чакаме 2-ро бебче.И двамата лекари , при които ходя ми казаха , че в никакъв случай не ми препоръчват нормално раждане , въпреки , че плодът е в нормално полужение.Казват ми, че второто бебче също върви мн.едро.Та въпросът ми е следният, според вас това пречи ли да родя нормално.
Mами, само ще сложа едно много важно уточнение, че раждане с упойка, някакъв вид др. медикаменти или слагане на система за съжаление не е естествено, нито нормално раждане 
То в днешно време това е почти невъзможно.
Похвални са тези случаи, аз бих направила същото ако ми дойде до главата, но исках да го кажа това нещо и в тази тема намерих възможност. За мое съжаление не минавам често през този форум и не успях да гласувам.
То в днешно време това е почти невъзможно.Похвални са тези случаи, аз бих направила същото ако ми дойде до главата, но исках да го кажа това нещо и в тази тема намерих възможност. За мое съжаление не минавам често през този форум и не успях да гласувам.
Mами, само ще сложа едно много важно уточнение, че раждане с упойка, някакъв вид др. медикаменти или слагане на система за съжаление не е естествено, нито нормално раждане
А какво е
Mами, само ще сложа едно много важно уточнение, че раждане с упойка, някакъв вид др. медикаменти или слагане на система за съжаление не е естествено, нито нормално раждане То в днешно време това е почти невъзможно.
То в днешно време това е почти невъзможно.Ако забелязваш, темата е озаглавена "вагинално раждане след секцио". И, повярвай ми, даже и с медикаменти и това си е голямо постижение... От там нататък, преодолявайки страха и притесненията, както и добре информирана, вече съм готова наистина за естествено раждане.