Умеете ли да мразите?

  • 3 899
  • 116
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 3 447
Градивно ли е чувството или самоунищожително?
Естествено, че не е градивно  Simple Smile

# 76
  • Мнения: 2 018
Преди време бях чула една приказка:

"Никой не може да ме унижи дотолкова, че да го намразя!"

Мисля, че човек, ако е в мир със себе си, може да постигне това! Аз поне се стремя  Whistling

# 77
  • Мнения: 4 754

Естествено, че не е градивно  Simple Smile
Понеже се спомена за силата, която дава омразата... По мое мнение чувството е пагубно, но човешката природа си е чешит...

# 78
  • Мнения: 3 447
Понеже се спомена за силата, която дава омразата...
А, това не е моя теория  Simple Smile Тя и малката пишка може да те амбицира, но при все това не е нито положителна, нито градивна  Simple Smile

# 79
  • Мнения: 648
   Мислех, че мога, но на практика се оказа, че съм изключително крайна на момента, с времето ставам все по- бяла и добра Mr. Green

# 80
  • Мнения: 4 358
Всъщност не, не мога да мразя. И да съм мразила, то е било за не повече от няколко минути.
Чувството е много тежко, нямам желание да се тормозя с него. Давам игноре и продължавам напред...

# 81
  • Мнения: 573
Умеех да мразя преди,сега не съм сигурна дали е омраза или безразличие това ,което изпитвам към роднина.

# 82
  • Мнения: 2 270
Да!
Не е добре за самата мен да изпитвам такива чувства, но има човек, който мразя от цялото си сърце и не му желая нищо добро!

# 83
  • Мнения: 460
о-ооо да!!особенно ако някой е злоупотребил с мен или някой от с-вото ми!просто до такава степен мога да намразя човек че както секазва и на онзи свят ще го мразя!
това е пагубно чувство но има хора които  заслужат -омразата!!
аз познавам такива!! Hug

# 84
  • Мнения: 1 069
Стремя се да не си причинявам подобно мъчение! Каквото и да става, по- лесно ми е да простя! Омразата е отрова за живота на този, който я изпитва! Това, разбира се, не означава, че всички около мен са ми се качили на главата и там тропат ръченица. Sunglasses

# 85
  • Мнения: 2 792
  Не ми се е налагало, не искам да ми се налага, предпочитам да си тъна в блаженството на дървеното философстване.

# 86
  • Мнения: 5 877
 Аз съм разсеян човек, къде ти време за трайни страсти. Но пък ако се ядосам истински, мога да направя някого на бъзе и коприва. Но трябва да ми е пред очите близкия половин час, иначе ми минава.

# 87
  • Мнения: 803
Мразила съм, да. Но това чувство при мен е продължавало сравнително кратко - избухвало е ярко в душата ми и след няколко часа е отшумявало. На негово място идват болка и разочарование.
Колкото до безразличието - това за мен си е висш пилотаж. За да бъдеш безразличен към някой, който те е наранил или по някакъв начин навредил, то трябва да си обсмислил всичко, да си си извадил поуките, да си се помирил сам със себе си, да си подредил всички разбъркани мисли и емоции, може би дори да си простил.
Макар че, аз съм започвала да изпитвам безразличие и без да съм простила. Просто...колкото и банално да е, времето помага.

# 88
  • Мнения: 139
Страшно силно мога да обичам и страшно силно мога да мразя!
С годините се уча да охладя страстите!
И двете емоции са ми изяждали жизнените сили!
Колкото до безразличието - това за мен си е висш пилотаж.
Съгласна съм с това! Искам да изкарам курсове някъде за такова нещо newsm78

# 89
  • Мнения: 319
Твърдо съм за безразличието.

Последна редакция: вт, 30 окт 2007, 00:49 от krasi_vasi

Общи условия

Активация на акаунт