Умея да мразя, но след време ми минава и омразата се заменя с безразличие.
- Публикувана: 16 окт. 2007, 15:22 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2007, 22:35 ч.
Умеете ли да мразите?
Изумих се от това колко по-лесно ми стана след като се научих да не мразя ,а просто да игнорирам.Омразата е чувство, което трови този, който го изпитва и не вреди на никого другиго.Не сме длъжни да обичаме дадени хора, но и нищо не печелим като ги мразим.Някои хора мислят, че мразейки ще заслужат уважението на този, когото мразят - не е вярно.Мразейки и обиждайки се опитваме да се издигнем в собствените си очи, но не мисля, че се получава.
Намразих група от хора след като гледах филма за дечицата в Могилино, друг не съм мразила... Конкретно към един човек не съм изпитвала омраза, а по-скоро ярост и желание да му отскубна главата от раменете. .. А иначе омраза съм чувствала в себе си, но не знам към кого, когато виждам как някой умира ...
Не мога да мразя никой. Мисля, че каквото и да ми причини, няма да съм способна да го намразя. Но със сигурност ще забравя за съществуването му.
Умея и още как!Особено ако някой причини болка на семейството ми или на близките ми.И освен, че мога да мразя съм много злопаметна и в удобен случай връщам направеното зло.Трудно ми е да повярвам ,че има хора които никога не са мразели или не могат да изпитват таково чувство...Но това си е мое мнение все пак... 
Аз винаги свързвам омразата с отмъщението.
До сега осъзнато чувство на омраза ,съм изпитвала само към един човек.
Но пък какво чувство на удовлетворение изпитах ,когато му го върнах -тъпкано.
Любовта и омразата си приличат.И двете ни дърпат напред,само подбудите и намеренията са различни.
От любов правим хората щастливи.
От омраза им вгорчаваме живота.
До сега осъзнато чувство на омраза ,съм изпитвала само към един човек.
Но пък какво чувство на удовлетворение изпитах ,когато му го върнах -тъпкано.
Любовта и омразата си приличат.И двете ни дърпат напред,само подбудите и намеренията са различни.
От любов правим хората щастливи.
От омраза им вгорчаваме живота.
Умея да мразя и то много добре. Когато намразя някого живея за момента, в който ще ми се отдаде възможност да го срина до такава степен, че да не може да се съвземе доста дълго време. Знам, че всичко се връща , но аз лично предпочитам да си го върна сама. Страшно злопаметен човек съм. Омразата не ми тежи, дори напротив - мотивира ме да постигам все повече и повече. Но когато човека, който ме е наранил ми се извини и съжали за постъпката си прощавам много лесно и бързо защото всеки може да сгреши. И въпреки всичко пак помня какво ми е направил. Не се гордея с това, но не мога да го изкореня от характера си.
За жалост и аз съм в групата на злобарките, настройвам се много негативно към хора, които волно или неволно са ме наранили по някакъв начин.Никога не забравям и трудно прощавам.Доста съм импулсивна и поради това реигирам рязко,понякога съм груба с хората без да има видима причина.Абе чишит съм си ама какво да се прави,ХАРАКТЕР!!
Не знам дали това беше омраза, но като видех въпросната персона и ми се гадеше 
Сега като я видя ме напушва смях и ми е всЬО равнО. Сигурно вече съм по-Ентелегентна 
Не ми се ще да си губя енергията за толкова безсмислено нещо като омразата. 
Нооо... съм злопаметна, а това май не е добре. 
Сега като я видя ме напушва смях и ми е всЬО равнО. Сигурно вече съм по-Ентелегентна Не ми се ще да си губя енергията за толкова безсмислено нещо като омразата. Нооо... съм злопаметна, а това май не е добре. Препоръчани теми
X
Реклама