Какво е биологична майка?

  • 9 100
  • 102
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 53
Здравей мила ralissa,

Приятно съм изненадана, че някой ме помни Simple Smile. При мен развитие няма. Чакам следващият момент, в който отново ще почувствам вътрешна потребност и тогава със сигурност ще го направя.

Поздрави на всички  bouquet

# 91
  • Somewhere Far Beyond
  • Мнения: 41
Здравей Радмила! Ето че се завръщаме във форума! Как си? Направи ли крачката?

# 92
  • Мнения: 53
Ами.....
Какво да ви кажа.... Стигнах до извода, че потребността от контакт с биологичната ми майка се дължи на някакво мое вътрешно състояние. Състояние, в което имам нужда някой да се погрижи за мен, да ме защити, да ме погали, да ми каже една мила дума. И тъй като моите родители са вече покойници, може  би виждам в нея единственият човек от останалата част на света, който би трябвало (иска ми си) да ме обича истински. Някой би казал, че съм наивна, дори глупава, но този ми начин на мислене ме кара да се чувствам много по добре.
Не съм сама.

Поздрави,

Липсвахте ми  bouquet

# 93
  • Мнения: 2 084
Снощи след операцията и след безумно тежкия ден за Преси, когато се поуспокои и заспа помолих една сестра да ме пусне някъде да пуша и да го наглежда. Наплаках се и си мислех за онази жена. Исках да и тя да се моли на Бог за Преси. Малката ми душица толкова много страдаше, толкова уплашен беше.
Ако не се сеща да се помоли за тях бих я мразила.

# 94
  • Мнения: 1 249
Снощи след операцията и след безумно тежкия ден за Преси, когато се поуспокои и заспа помолих една сестра да ме пусне някъде да пуша и да го наглежда. Наплаках се и си мислех за онази жена. Исках да и тя да се моли на Бог за Преси. Малката ми душица толкова много страдаше, толкова уплашен беше.
Ако не се сеща да се помоли за тях бих я мразила.

 Hug Hug Hug
Толкова се зарадвах като те видях, че си във форума, та значи нещата с болницата са ви се придвижили.

Мой усет и лично мнение е, че тя няма как да се моли за тях като теб и е нереалистично да има товите градивни мисли и  цялостната ти ориентация към децата.
Знам това какво е - да молиш някоя сестра да идеш до ВЦ или за кафе след 16 часа стоене до детето в болницата и дано по-малко мами го разбират какво е.  Не пуша, затова за мен супер-лукса си беше кафенцето.
Мъка ми е, че ти се налага за нея да мислиш, ама то човещина - мислите не можеш да ги спреш или да ги насочваш, поне аз не мога. 
Стискаме ти палци, всичко да свърши добре, а и ти с тая червена коса - няма как да те пропуснат докторите и сестрите ...
 Hug Hug Hug

# 95
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Заета с многобройните си ангажименти в последно време съм пропуснала доста коментари нажежени ситуации!
По темата Thinking за мене жената родила Ваня е просто жената която я е родила!Не питая никакво уважение към нея  Naughty абсурд!Не съм и благодарна  за това, че я е оставила за да я намеря аз  Naughty .....изоставена,осиновена веднъж,гледана лошо,зарязана една седмица сама в къщата ,открита от съседи и полиция със залепнало стомахче и обезводнена на ръба на смъртта....вече 5 годишна ....разсиновена ....спряла да говори ....накрая стана моя дъщеря...и проговори още на пръвото виждане и първата разходка  Hug еми немога да я уважавам тая жена...неискам и да я познавам,камо ли да си контактувам с нея!Изразявам само моето виждане по въпроса!Ходейки сега и работейки като представител на ДБМ с домовете тука в областта,виждайки децата-здравите и с недъзите ooooh! незнаете колко мъка ми се е събрала и колко гняв в душата към тия биологични родители,много .....но не го показвам,сега просто заради темата го споделям

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
В "Пилешка супа за женската душа" (сборник от разкази по истински случаи) имаше една изповед от една майка - осиновителка, която силно ме трогна и разтърси... тя споделяше чувствата и мислите си по време на едно тържество, в което детето й участваше като главно действащо лице, актьор и певец май че... беше изпълнена от майчина гордост... като в същото време се питаше дали жената, която го е родила, се сеща за него понякога, дали страда, дали си мечтае да го зърне отнякъде колко е пораснал, на какви неща се е научил, колко много е обичан... имаше нещо като писмо, предназначено за детето й... в което много мило му казваше коя от двете какво му е дала... беше нещо от сорта: (искаше ми се да мога да поместя точен цитат, дори да препиша цялото писмо, но нещо не мога да намеря книгата в момента, а ми се искаше да споделя за нея тук, пък ако има някой, който намери откъса, ще му бъда благодарна  да направи корекции, допълнения или забележки към написаното от мен по-долу)

тя ти е дала Живот, аз ти давам от живота си всеки ден; аз ти давам обич, нежност и грижа...
тя ти е дала ген, биологично наследство, вродени дарби; аз ти помагам да ги развиеш...
тя те е носила под сърцето си 9 месеца; аз те нося в сърцето си сега и завинаги ще е така...
тя те е родила и чула първия ти вик; аз ти осигурявам среда, възпитание, уча те на всичко...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...

съзнавам, че се изказвам твърде лаически и нехудожествено  Embarassed  Sad  Sick
за което се извинявам искрено
оригиналният текст беше възхитителен, пропит с толкова много разбиране

моето лично усещане за майките, родили децата си и после оставили ги за осиновяване, е следното: не мога да ги уважавам (освен ако не ги познавам лично и не са заслужили това); ако бях майка - осиновителка, може би щях да изпитвам смесени чувства към нея; възможна е според мен някаква благодарност, но не толкова лично към нея, а към съдбата, която ме е събрала с детето ми, към възможността и шанса да бъдем заедно, да се намерим...

дано бъда правилно разбрана и дано не засегна никого тук  Praynig

Искам да кажа нещичко на всички пишещи в темата:
1. Четох внимателно всички пуснати мнения, някои дори и по два-три пъти.
2. Въпреки че има противоречащи си позиции, аз лично мога да разбера и подкрепя всички!
3. И то без да лицемернича... защото истината е някъде по средата... както почти винаги...
4. Благодаря специално на Бианка и Мираета, и на всички останали, които са писали от позицията на осиновени деца! Вашите постинги ми бяха изключително полезни и поучителни!
5. Мерси много и на майките и бащите - осиновители, които са изказали позицията си!
6. Чудя се дали някога някоя БМ ще напише нещо тук, в тази тема, посветена на нея?  newsm78
7. Извинявам се, ако пиша в тема, предназначена само за осиновители и осиновени! Ако нарушавам правилата по някакъв начин, моля мнението ми да бъде изтрито от когото трябва! Позволих си да се изкажа тук като човек, вълнуващ се от въпросите, свързани с осиновяването, като психолог и като родител... Дано не съм попречила с писмото си на някого!

Оставам с най-искрено приятелско чувство към всички тук - Деси.  Hug  Heart Eyes   bouquet

П.П. Сега се сещам за една аналогия според мен... има жени, които изобщо не могат да понасят свекървите си... сред снахите обаче има такива, които казват, че вътрешно са запазили капка уважение и благодарност към свекървите си, само защото са родили и отгледали техния партньор (мъж, гадже, съпруг)... само затова... но им е достатъчно да ги приемат като факт в живота им... не зная дали са прави, защото аз с моята свекърва си се разбирам добре... просто споделих...  Embarassed

Последна редакция: нд, 02 дек 2007, 10:21 от vihrogonche

# 97
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Деси  bouquet тука е форум и всеки има право да се изкаже,да излее душата си,не бива никой да се докача! Хубаво е,че сподели мислите си с нас Hug И аз съм се чудела  newsm78 дали някога жена изоставила детенцето си  би писала тука

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Благодаря ти, Дидка!  Hug
В предишния си постинг добавих П.П., ако искате прочетете и него...
Очаквам с нетърпение някой да се включи с оригиналното писмо от "Пилешка супа"!  Praynig

# 99
  • Мнения: 2 084
защо тази жена се появява в мислите ми. Улових се, че я нарекох <майката< преди няколко дни, но с интонация която не е в стила ми. Времето на трудните въпроси наближава и аз трябва да се разбера със себе си, не е справедливо да проектирам своите объркани чувства върху децата.
Дали не е ревност, че деля по някакъв начин децата си нея. Звучи безумно. А уж се познавам.

# 100
  • Мнения: 1 249
защо тази жена се появява в мислите ми. Улових се, че я нарекох <майката< преди няколко дни, но с интонация която не е в стила ми. Времето на трудните въпроси наближава и аз трябва да се разбера със себе си, не е справедливо да проектирам своите объркани чувства върху децата.
Дали не е ревност, че деля по някакъв начин децата си нея. Звучи безумно. А уж се познавам.
Аз съм тук нелегална Simple Smile, че децата ми взимат лап топа вкъщи, ама на мен и на сън да ми кажеш нещо за майката на твоите близнаци, то в съзнанието ми е твоя образ, а не на някоя си.
Не съм на твоето място и не знам какво се изпитва, но от позицията на дете съм категорична, че родилката не е майка в нашите случаи. Имала е избор и го е направила.
 

# 101
  • Мнения: 2 084
"Тя не ми е приятелка" - това каза Вики, "не може да дойде у нас - нямаме толкова легла и не е от нашето семейство".
Пита как се казва. Обясняваше, че като са били в коремчето с Преси се ритали. Той й видял мозъка и тя си мислела, че те са нейни деца. Преси й видял сърцето и имало кръв /той още преживява операцията и пресните рани по ръцете си/ и нямала бебета.
Колко много бележи живота им само те си знаят. За първи път Преси говори за нея.
Мисля, че емоциите ми, свързани с говоренето за тази жена се "подреждат" и това много ми помага да съм спокойна когато говорим.

# 102
  • Мнения: 1 249
"Тя не ми е приятелка" - това каза Вики, "не може да дойде у нас - нямаме толкова легла и не е от нашето семейство".
Пита как се казва. Обясняваше, че като са били в коремчето с Преси се ритали. Той й видял мозъка и тя си мислела, че те са нейни деца. Преси й видял сърцето и имало кръв /той още преживява операцията и пресните рани по ръцете си/ и нямала бебета.
Колко много бележи живота им само те си знаят. За първи път Преси говори за нея.
Мисля, че емоциите ми, свързани с говоренето за тази жена се "подреждат" и това много ми помага да съм спокойна когато говорим.

Ти си си най-добрия лечител за децата  Hug
Думите и ракциите им са невероятно простички, искрени и оздравителни.
Нямам думи, а и не са необходими.
Калина,  Hug  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт