Как се справяте с такива хора ?

  • 5 405
  • 94
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 550
имам една такава приятелка. от весело и лъчезарно момиче, купонджийка, се превърна във вечното мрънкало. като ходим по магазините: тая продавачка как погледнала, оная как и се месила в избора; на кафе: тая сервитьорка защо не ни донесе меню, ако е донесла как го хвърлила на масата; срещаме далечен познат: как я бил изгледал отгоре до  долу....
приятелка ми е от много, много, години и съм пределно искрена с нея. като не ти харесва салатата- върни я, като не ти донесат меню- поискай си, като ти се месят продавчките-една реплика е достатъчна... а тя какво прави- трае си, и после ми надува на мен главата... аааа, не... казах и: как може да си трови нервите с такива глупости, защото тя наистина се товари, а не само себе си ами и мен... да ви кажа има полза.. от време на време почва да намила, ама сама се усеща и спира. а и вече няма проблем да върне фрапето когато и го донесат сладко вместо без захар:) справям се защото я обичам!

# 61
  • София
  • Мнения: 2 623
Kremi конкретно към теб бих искала да се обърна.
Сред колегите си имам доста близки хора и те
неведнъж са ме питали дали държанието й
е персонално насочено към тях. Оказва се на
практика, че тя се държи така с по-голяма
част от хората.
И още нещо - след като мен тези неща ме дразнят
и притесняват очевидно не съм такъв човек.

# 62
  • Мнения: 3 447

И още нещо - след като мен тези неща ме дразнят
и притесняват очевидно не съм такъв човек.


Това не е гаранция  Wink
Всъщност хората често не понасят у другите това, което не харесват у себе си, но отказват да си признаят.

# 63
  • София
  • Мнения: 2 623

И още нещо - след като мен тези неща ме дразнят
и притесняват очевидно не съм такъв човек.


Това не е гаранция  Wink
Всъщност хората често не понасят у другите това, което не харесват у себе си, но отказват да си признаят.

Dona, не мога да се съглася с това,
но както и да е. Факт е, че този човек
е изключително негативно настроен
към всички и всичко.
Днес след поредната й иронично нагла
забележка и непрекъснатите опити да
омаловажи моята работа й казах някои
неща. Очевидно трябва да престана с
лицемерното си спокойствие и да й казвам
всичко, което мисля. Поне няма да го събирам
всекидневно в душата си  Naughty

# 64
  • София
  • Мнения: 3 408
Аз, ако не съм в настроение, всичко живо бяга далеч.
Иначе, като цяло съм слънчицето н мама, но си признавам откровено, че имам тежки дни. И тогава съм тежка гемия и буреносен облак, мога да натворя много бели.
Добре, че рядко ми се случва.

# 65
  • някъде
  • Мнения: 4 955
не бих ги търпяла  Twisted Evil

# 66
  • София
  • Мнения: 2 623
Аз, ако не съм в настроение, всичко живо бяга далеч.
Иначе, като цяло съм слънчицето н мама, но си признавам откровено, че имам тежки дни. И тогава съм тежка гемия и буреносен облак, мога да натворя много бели.
Добре, че рядко ми се случва.

Ази, всеки от нас има такива дни Simple Smile
Някои го изразяват експресивно,
други като мен слагат маската и
малко хора биха могли да предположат
каква буря вилнее в мен.
Тези дни при моята колежка са нескончаеми.
Мисля си, че по този начин, освен че вредят
на околните, най-много вредят на самите себе си.
Еххххх защо  на мястото на тази моя колежка
не беше Кроасания - щеше да е песен  Heart Eyes

# 67
  • София
  • Мнения: 3 408
Аз те разбрах.
Ако не ти много близка, просто не се интересувай в дълбочина.
Естествено, че има такива хора, които перманентно са в менструация, но на практика, мен това не ме интересува.
Ако човека отсреща не се сеща, че те натоварва с поведение- кажи го.
Никой не е длъжен да търпи.
Постарай се да и вмениш, да се побира в рамките на възпитаното отношение и не се занимавай повече.

# 68
  • София
  • Мнения: 2 623
Най-лошото е, че не е от някой друг
отдел, а е в стаята ми, срещу мен,
на един метър лице в лице  ooooh!
Просто няма как да игнорираш всичко Sad

# 69
  • tardis
  • Мнения: 329
Да, познавам, до голяма степен, с малки изключения, такъв е баща ми.

Без да твърдя, че приличаш на колежката си, смятам, че Дона е много права: методът с проекцията на нехаресваното у теб върху другите е психологически факт; по мои наблюдения - широко използван; именно и затова не си съгласна с подобно нещо - не е лесно да признаеш пред себе си, че си служиш с него и да се видиш в друга светлина, не е толкова въпрос на искреност към самия себе си, просто е нещо несъзнавано.

Лично аз игнорирам подобни хора, но имам все пак тренинг някакъв от малка. С подобни личности се отнасям както и те с мен - сдържано и студено. В никакъв случай не се опитвам да им угаждам - и без това няма смисъл, а и ти се качват на главата.

Не разбирам нещо обаче - четох и не видях други конкретни обвинения срещу колежката ти освен, че не поздравява и се държи хладно. При много хора това е само фасада, трудно се седи около тях, но не са зли, нито правят лошо на някого (освен да се оплакват). Понякога се оказват всъщност много хубави, стига да си махнат маската.
Та, само не ти отговаря на веселото поведение с подобно, или има и по-сериозни простъпки?

Последна редакция: пт, 09 ное 2007, 20:18 от rainbird

# 70
  • София
  • Мнения: 2 623
Нещата са доста по-сериозни, но
не ми се влиза в подробности, защото
не желая да стана отегчителна за
четящите.
Такъв тип човек съм, че самоиронията
не ми е чужда, признавам грешките си,
отчитам недостатъците си и работя по
въпроса за отстраняването им, затова
и не се съгласих с Дона въпреки че доста
пъти съм го чувала.
Опитвам се да я разбера, да й влезна в
положението, но чак такова чудо не
бях срещала.
Рейнбърд, обърни внимание на първия ми пост.
В него съм се опитала да обясня за какъв човек
става дума. Освен всичко останало тя не е казала
една хубава дума за някой, а дори напротив.
Ние сме един отдел, трябва да работим в екип,
да си помагаме и т.н., но колкото пъти я попитам
за нещо тя ми отговаря " Не съм бюро справки ".
Това нормално ли е според вас ? Аз съм другата
крайност и затова ми е странно как аз бих могла
да приличам на нея и затова да отричам поведението й.
Няма човек, който да е дошъл с молба при мен и аз да
не му помогна, а ако не мога поне да го насоча.
При нея такива екстри няма - дори от вчера имам пресен
случай, но не ми се разказва.
Толкова нерви, сили и средства хвърлих за да имаме поне
нормални, колегиални отношения, но нищо не става.
Няма такъв човек просто - никога преди дори не съм вярвала,
че съществува.

# 71
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
И още нещо - след като мен тези неща ме дразнят
и притесняват очевидно не съм такъв човек.
Това не е гаранция  Wink
Всъщност хората често не понасят у другите това, което не харесват у себе си, но отказват да си признаят.
Dona, не мога да се съглася с това,
но както и да е.
Всъщност Дона по принцип е права - в психологията това се нарича "проекция". Не е твърдяла, че ти правиш така, въпреки че теоретично е възможно.

Но ти явно се тормозиш от поведението на колежката си. На мен също не би ми харесало, но... от това, което описваш, се вижда, че си направила доста опити да разтопиш леда. Ако и ти смяташ, че са достатъчно - ами не се хаби повече. Има такъв тип хора - критикуват всички и всичко, като карат околните да се чувстват неловко и тогава те се чувстват добре - по-умни, по-разумни, по-предвидливи, по-справящи се в работата.... На твое място не бих позволявала повече такъв човек да контролира живота ми, т.е. моите постъпки да зависят от нея. Знам, че е трудно, изпитала съм го и аз, но е възможно.

Живей си живота както го виждаш, не се променяй, за да постигнеш тази или онази реакция от нея - не си струва. Не й се поддавай и се опитвай се да ограничиш контактите си с нея до минимум. Не знам дали работната ти ситуация го позволява, но бих потърсила възможност да бъда преместена да работя в друга стая.

# 72
  • София
  • Мнения: 2 623
И още нещо - след като мен тези неща ме дразнят
и притесняват очевидно не съм такъв човек.
Това не е гаранция  Wink
Всъщност хората често не понасят у другите това, което не харесват у себе си, но отказват да си признаят.
Dona, не мога да се съглася с това,
но както и да е.
Всъщност Дона по принцип е права - в психологията това се нарича "проекция". Не е твърдяла, че ти правиш така, въпреки че теоретично е възможно.

Но ти явно се тормозиш от поведението на колежката си. На мен също не би ми харесало, но... от това, което описваш, се вижда, че си направила доста опити да разтопиш леда. Ако и ти смяташ, че са достатъчно - ами не се хаби повече. Има такъв тип хора - критикуват всички и всичко, като карат околните да се чувстват неловко и тогава те се чувстват добре - по-умни, по-разумни, по-предвидливи, по-справящи се в работата.... На твое място не бих позволявала повече такъв човек да контролира живота ми, т.е. моите постъпки да зависят от нея. Знам, че е трудно, изпитала съм го и аз, но е възможно.

Живей си живота както го виждаш, не се променяй, за да постигнеш тази или онази реакция от нея - не си струва. Не й се поддавай и се опитвай се да ограничиш контактите си с нея до минимум. Не знам дали работната ти ситуация го позволява, но бих потърсила възможност да бъда преместена да работя в друга стая.

Мила, много хубаво си го написала.
След равносметката, която си дадох
и след пускането на темата, аз
достигнах до същия извод, че съм
направила повече отколкото трябва
и резултата е плачевен.
Ще се опитам да го играя абсолютен непукист
въпреки, че ми коства много, но май
друго решение няма. Няма и да ме преместят,
защото сме в един отдел и работата ни е
тясно свързана - просто няма как да се
раздели документацията, която ползваме и двете.

# 73
  • Мнения: 5 877
Ако става въпрос за колежка, пробвам на два-три пъти с комплимент и въобще с ведро държане, сякаш въобще не забелязвам какъв киселоч е всъщност.
Ако не помогне (какъвто случай имам), просто преставам да се интересувам. В крайна сметка лошото настроение е изконно човешко право Simple Smile Да си се муси.

# 74

"Живей за да ядосваш другите" - звучи готино, що не опиташ ?

Общи условия

Активация на акаунт