Лесно. Взимам думата и започвам да говоря за себе си. За кофти кармата си, за ужасните хора, за злите роднини, за края на света. Повече не ме търсят.
- Публикувана: 9 ноем. 2007, 01:31 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2007, 20:14 ч.
Как се справяте с такива хора ?
Мюриелита!!! Обичам ви!
Хора вечно недоволни от всички и от всички.
Хора вечно намръщени и гледащи страшно.
Хора на които никога не можеш да угодиш.
Хора завистливи и комплексирани.
Хора необщителни, некултурни - темерути.
Представете си всички изброени "качества"
събрани в една личност.
Как се търпи такова чудо всекидневно ???
Хора вечно намръщени и гледащи страшно.
Хора на които никога не можеш да угодиш.
Хора завистливи и комплексирани.
Хора необщителни, некултурни - темерути.
Представете си всички изброени "качества"
събрани в една личност.
Как се търпи такова чудо всекидневно ???
Търпях едно такова чудо цели 26 години, до към 20-тина годишна възраст му казвах "МАМО", сега вече не живея с туй, не му викам никак, ако се сети, че има дъщеря и внучка, трябва да се обади някой на Гинес
Справих се като се изнесохме при родителите на мъжа ми, постоянните забележки и недоволство от абсолютно всичко и всеки ми дойдоха вече твърде много 
има такава жена в работата ми. Тя ми е нещо като подчинена. Не точно подчинена, но в смисъл че аз трябва да й казвам какво да прави.В началото я изслушвах и я разбирах и съчувствах. В последствие разбрах, че го прави с умисъл . Казва " Днес трябва да си тръгна по - рано, нали знаеш за болестта на мъжа ми" или "Не мога да направя това, нали разбра колко ми е зле " и т..н. Поставих я на място. Ама като ми свържи майчинствота може да се наложи да затвърдим позоциите.
И още нещо - след като мен тези неща ме дразнят
и притесняват очевидно не съм такъв човек.
и притесняват очевидно не съм такъв човек.
Всъщност хората често не понасят у другите това, което не харесват у себе си, но отказват да си признаят.
но както и да е.
Но ти явно се тормозиш от поведението на колежката си. На мен също не би ми харесало, но... от това, което описваш, се вижда, че си направила доста опити да разтопиш леда. Ако и ти смяташ, че са достатъчно - ами не се хаби повече. Има такъв тип хора - критикуват всички и всичко, като карат околните да се чувстват неловко и тогава те се чувстват добре - по-умни, по-разумни, по-предвидливи, по-справящи се в работата.... На твое място не бих позволявала повече такъв човек да контролира живота ми, т.е. моите постъпки да зависят от нея. Знам, че е трудно, изпитала съм го и аз, но е възможно.
Живей си живота както го виждаш, не се променяй, за да постигнеш тази или онази реакция от нея - не си струва. Не й се поддавай и се опитвай се да ограничиш контактите си с нея до минимум. Не знам дали работната ти ситуация го позволява, но бих потърсила възможност да бъда преместена да работя в друга стая.
След равносметката, която си дадох и след пускането на темата, аз достигнах до същия извод, че съм направила повече отколкото трябва и резултата е плачевен.
Ще се опитам да го играя абсолютен непукист въпреки, че ми коства много, но май друго решение няма. Няма и да ме преместят, защото сме в един отдел и работата ни е тясно свързана - просто няма как да се раздели документацията, която ползваме и двете.
Такива хора често идват в живота ни, за да се научим да се справяме с нещо, което ни затруднява. Има и друга страна на въпроса... тази жена не е щастлива и вероятно това поведение е единственото, което прави живота й поносим. Едва ли го съзнава, ако я попиташ, вероятно ще отрече, но всъщност най-вероятно е така. Пътят към щастието на всеки е различен. Не давай на тези, които не са го намерили, възможност да засенчат живота ти. Радвай му се, въпреки тяхното присъствие. Успех.
Налага ми се да търпя подобен темерут всекидневно в офиса - това е шефът ми. Никога не можеш да го видиш усмихнат, никога не поздравява хората, гледа намръщено и нагрочено, а ако го питаш нещо или не отговаря или след 5 мин ти дава сух отговор. Изобщо -страшно подтискащо въздействие оказва тази личност. Напоследък трудно го изтрайвам, много ме дразни.
И ако говори на диалект и непрекъснато повтаря под носа си: "Некадърници. Всички са некадърници", ще се окаже, че имаме един и същ началник.
Jullianna, писах ти на лични.
Отсвирвам ги на секундата. Имам достатъчно грижи , за да се натоварвам и с непрекъснат негативизъм струещ от подобни хора .
Всъщност хората често не понасят у другите това, което не харесват у себе си, но отказват да си признаят.
Мда, все по-често ми се случва напоследък да си дам сметка, че при мен е така. Как да реша проблема?
П.С. не съм мрачно мрънкало.
Хора вечно недоволни от всички и от всички.
Хора вечно намръщени и гледащи страшно.
Хора на които никога не можеш да угодиш.
Хора завистливи и комплексирани.
Хора необщителни, некултурни - темерути.
Представете си всички изброени "качества"
събрани в една личност.
Как се търпи такова чудо всекидневно ???
Хора вечно намръщени и гледащи страшно.
Хора на които никога не можеш да угодиш.
Хора завистливи и комплексирани.
Хора необщителни, некултурни - темерути.
Представете си всички изброени "качества"
събрани в една личност.
Как се търпи такова чудо всекидневно ???
Джул имам такава колежка. 300 човека сме във фримата и само няколко от нас смеят да и влизат в стаята. Ужасон е, няма толкова отрицателен човек - решението - няма такова...за съжаление. Аз лично влизам с усмивка и излизам с такава от стаята и, независимо вътре какво се е случило
Jullianna, добре прочетох първия ти пост, но в него има само окачествявания, обобщения, няма нищо по-конкретно, освен, че не поздравява и се държи троснато, затова попитах за повече. Това за мен има значение, но уважавам и правото ти да не казваш, естествено, ако не ти се задълбава.
И успокой се, не те критикувам, нито с предния си пост, нито с този, просто не съм от онези, дето ще ти кажат: "о, мило, много ти съчувствам" и всякакви други безполезни реплики, които не ти помагат никак.
И други момичета след мен ти го казаха - спри да угаждаш. Това, от личен опит знам, дори дразни повече такива личности, понякога ги кара да побесняват вътрешно. Предполагам, че ще ти е трудно и ти да се държиш студено, ако не си свикнала, но пък ще е полезен опит за теб. Можеш да правиш много други работи, освен да слушаш напрегнатата тишина в стаята. Какво като очевидно не те одобрява? Нима е толкова важно и си струва да се нервиш за това, че някой, когото не харесваш не те харесва на свой ред?
Колкото до проекцията, също подчертах, че няма как да твърдя за теб със сигурност нещо, след като не те познавам, но пак повтарям (явно трябва по-подробно да обяснявам...) - това до голяма степен е несъзнавано. Говорим по принцип вече, не конретно за теб. Самоиронията, критичността към себе си са съзнателни процеси, можеш да ги контролираш донякъде. Проекцията, докато е несъзнавана, трудно можеш да я видиш, колкото и да си честен със себе си. Не казвам невъзможно, а трудно. Тук говоря от личен, дългогодишен опит, да ме прощават дипломираните психолози.
Успех и късмет от мен!
Използвай неприятната ситуация, ще е трудно, но ще станеш по-хладнокръвна и по-малко ще ти пука кой какви фасони си придава.
@ Гуш, браво, ти вече донякъде си го решила, осъзнавайки обствения си трик
И успокой се, не те критикувам, нито с предния си пост, нито с този, просто не съм от онези, дето ще ти кажат: "о, мило, много ти съчувствам" и всякакви други безполезни реплики, които не ти помагат никак.
И други момичета след мен ти го казаха - спри да угаждаш. Това, от личен опит знам, дори дразни повече такива личности, понякога ги кара да побесняват вътрешно. Предполагам, че ще ти е трудно и ти да се държиш студено, ако не си свикнала, но пък ще е полезен опит за теб. Можеш да правиш много други работи, освен да слушаш напрегнатата тишина в стаята. Какво като очевидно не те одобрява? Нима е толкова важно и си струва да се нервиш за това, че някой, когото не харесваш не те харесва на свой ред?
Колкото до проекцията, също подчертах, че няма как да твърдя за теб със сигурност нещо, след като не те познавам, но пак повтарям (явно трябва по-подробно да обяснявам...) - това до голяма степен е несъзнавано. Говорим по принцип вече, не конретно за теб. Самоиронията, критичността към себе си са съзнателни процеси, можеш да ги контролираш донякъде. Проекцията, докато е несъзнавана, трудно можеш да я видиш, колкото и да си честен със себе си. Не казвам невъзможно, а трудно. Тук говоря от личен, дългогодишен опит, да ме прощават дипломираните психолози.
Успех и късмет от мен!
Използвай неприятната ситуация, ще е трудно, но ще станеш по-хладнокръвна и по-малко ще ти пука кой какви фасони си придава.
@ Гуш, браво, ти вече донякъде си го решила, осъзнавайки обствения си трик
И други момичета след мен ти го казаха - спри да угаждаш. Това, от личен опит знам, дори дразни повече такива личности, понякога ги кара да побесняват вътрешно. Предполагам, че ще ти е трудно и ти да се държиш студено, ако не си свикнала, но пък ще е полезен опит за теб. Можеш да правиш много други работи, освен да слушаш напрегнатата тишина в стаята. Какво като очевидно не те одобрява? Нима е толкова важно и си струва да се нервиш за това, че някой, когото не харесваш не те харесва на свой ред?
Колкото до проекцията, също подчертах, че няма как да твърдя за теб със сигурност нещо, след като не те познавам, но пак повтарям (явно трябва по-подробно да обяснявам...) - това до голяма степен е несъзнавано. Говорим по принцип вече, не конретно за теб. Самоиронията, критичността към себе си са съзнателни процеси, можеш да ги контролираш донякъде. Проекцията, докато е несъзнавана, трудно можеш да я видиш, колкото и да си честен със себе си. Не казвам невъзможно, а трудно. Тук говоря от личен, дългогодишен опит, да ме прощават дипломираните психолози.
Успех и късмет от мен!
Използвай неприятната ситуация, ще е трудно, но ще станеш по-хладнокръвна и по-малко ще ти пука кой какви фасони си придава.
@ Гуш, браво, ти вече донякъде си го решила, осъзнавайки обствения си трик
Колкото до проекцията, също подчертах, че няма как да твърдя за теб със сигурност нещо, след като не те познавам, но пак повтарям (явно трябва по-подробно да обяснявам...) - това до голяма степен е несъзнавано. Говорим по принцип вече, не конретно за теб. Самоиронията, критичността към себе си са съзнателни процеси, можеш да ги контролираш донякъде. Проекцията, докато е несъзнавана, трудно можеш да я видиш, колкото и да си честен със себе си. Не казвам невъзможно, а трудно. Тук говоря от личен, дългогодишен опит, да ме прощават дипломираните психолози.
Успех и късмет от мен!
Използвай неприятната ситуация, ще е трудно, но ще станеш по-хладнокръвна и по-малко ще ти пука кой какви фасони си придава.
@ Гуш, браво, ти вече донякъде си го решила, осъзнавайки обствения си трик
Колкото до съвета Джулиана да се държи студено, и на мен това ми беше първата реакция, но като размислих - това ще значи Джулиана да се прави на това, което не е, което изисква доста емоционална енергия - за мен тя ще е прахосана напразно.
Установила съм, че най-много разочарования получаваме, когато натоварваме хората с НАШИТЕ ОЧАКВАНИЯ за това, как те би трябвало да се държат, и после с изненада осъзнаваме, че те не постъпват така. Ще дам един пример от любимия си Уейн Дайър.Оплаквала му се една жена от мъжа си-алкохолик - много пие, никакви пари не дава вкъщи, защото ги пропива, по цели дни го няма, връща се посреднощ кьор-кандил пиян, не се къпе, мирише, и др. п. Уейн Дайър я слушал, па й рекъл - вие казвате, че вашият мъж е алкохолик, нали? Защо тогава се учудвате, че той се държи като един типичен алкохолик - ами така се държат всички алкохолици! За мен е по-интересно, защо ВИЕ очаквате от него някакво друго поведение и сте разочарована, че той се държи по друг начин... Няма много логика, нали...?
Ако успеем да погледнем на дадена ситуация, в която сме попаднали отстрани, обикновено ни е по-лесно, защото не сме толкова погълнати от нея, та Джулиана, опитай така: колежката Х е темерут, държи се злобно и нелюбезно, но тя си е такава и няма защо да очакваме да се промени, а колежката У (т.е. аз, Джулиана) е слънчева и общителна, затова тя си намира хора, с които да си общува другаде, а с колежката У общува само служебно, защото от темерут не може да очакваш да стане приятел на някой слънчев. Толкоз. Няма драми, няма "студени войни", няма очаквания - ами ако аз направя така, тя как ще реагира. Ми както си ще. Най-вероятно, както винаги си реагира - по темерутски. Е, има една малка вероятност да се поразтопи от доброто отношение, ама е доста малка. Ако се случи - хубу, ако не - жива и здрава.
Джулиана, всъщност само разсъждавам на глас, ти вече си избрала поведението си - успех!
Гуш, работата по собствените ни проекции започва със самонаблюдението. Установено е, че в повечето случаи, когато казваме "Най-много мразя..." "Аз никога не бих...", "Как може еди-кой си да..." и др. подобни фрази, най-често става дума за проекция - т.е. не харесваме някаква черта у себе си, но понеже съзнанието поддържа има един общо-взето положителен имидж за собствената си личност, то "натъпква" в ъгъла осъзнаването, че имаме тази негативна черта, но за сметка на това много по-често я "открива" у другите и там може да я мрази колкото си иска. Та като се усетим, че казваме някоя от горните фрази или някаква друга подобна, можем да се позамислим дали някъде дълбоко в нас нямаме скрито същото нещо. Съзнанието обикновено се съпротивлява и вероятно първата мисъл ще е да отрече, но пак може да се постигне нещо.
Ето малко повече за проекцията:
Цитат
Проекцията на негативни емоции е много често срещана, особено на Запад, където преобладаващата атмосфера на християнски морал изисква да се борим срещу всички лоши и негативни черти у себе си и у другите. Много малко от нас обичат своите лоши качества. Напротив, ние ги презираме и ненавиждаме, срамуваме се от тях, те ни карат да се чувстваме неудобно и ние непрестанно се мъчим не да ги интегрираме, а да ги изолираме. С появата на четвъртичния дуализъм това отчуждаване става възможно, защото въпреки, че ги отхвърляме от съзнанието си, тези черти си остават наши. Ние ги изтласкваме от съзнанието си и те се появяват в околната среда. Тогава сякаш се разделяме с тях, но откриваме, че те са навсякъде около нас. Всъщност, когато разглеждаме другите хора и се ужасяваме от лошото, което виждаме в тях, ние безпогрешно се оглеждаме в огледалото на собствените си души.
Следователно, за физическото и психично здраве на Его – то е необходимо да си възвърнем собствеността и да реинтегрираме тези негативни черти. Когато го направим ще открием, че след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали у себе си, хармонично се балансират от положителните ни черти и загубват своя привидно лош цвят.
В действителност отрицателните склонности и към агресия и омраза придобиват жестока и зла същност едва когато ги отчуждим, едва когато ги отделим от балансиращите ги положителни склонности към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда, където изолирани от уравновесяващия ги контекст, те наистина могат да се проявят като жестоки и деструктивни. Когато погрешно си представяме, че тези демонични черти съществуват в околната среда – вместо да осъзнаем, че съществуват в нас като необходим противовес на конструктивните положителни черти – когато си представим, че съществуват в околната среда, ние реагираме на въображаемата заплаха с цялата си жестокост и ярост. Това ни води до лудостта на кръстоносните походи, тогава започваме войни, за да поддържаме мира, създаваме инквизицията, за да спасяваме души.
Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващия я контекст и започва свой собствен живот, тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия, докато същата тази склонност, реинтегрирана и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива и добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола.
Нещо повече, ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности – са си взаимно необходими, че не само злото е в хармония с доброто, но че самото зло е необходимо за съществуването на доброто.
Следователно, за физическото и психично здраве на Его – то е необходимо да си възвърнем собствеността и да реинтегрираме тези негативни черти. Когато го направим ще открием, че след като се реинтегрират, същите отрицателни черти, които с голямо нежелание сме разпознали у себе си, хармонично се балансират от положителните ни черти и загубват своя привидно лош цвят.
В действителност отрицателните склонности и към агресия и омраза придобиват жестока и зла същност едва когато ги отчуждим, едва когато ги отделим от балансиращите ги положителни склонности към любов и приемане и ги захвърлим в околната среда, където изолирани от уравновесяващия ги контекст, те наистина могат да се проявят като жестоки и деструктивни. Когато погрешно си представяме, че тези демонични черти съществуват в околната среда – вместо да осъзнаем, че съществуват в нас като необходим противовес на конструктивните положителни черти – когато си представим, че съществуват в околната среда, ние реагираме на въображаемата заплаха с цялата си жестокост и ярост. Това ни води до лудостта на кръстоносните походи, тогава започваме войни, за да поддържаме мира, създаваме инквизицията, за да спасяваме души.
Накратко, тъй като отчуждената и проектирана склонност бива отделена от уравновесяващия я контекст и започва свой собствен живот, тя може да придобие демонична същност и да доведе до разрушителни действия, докато същата тази склонност, реинтегрирана и поставена до балансиращата я позитивна склонност, придобива и добра и сътрудничеща същност. В този смисъл ако искаме да приличаме на Христос, наше задължение е да се сприятелим с Дявола.
Нещо повече, ние рядко осъзнаваме, че положителните и отрицателните черти не само се уравновесяват, когато са интегрирани, но че те – както всички противоположности – са си взаимно необходими, че не само злото е в хармония с доброто, но че самото зло е необходимо за съществуването на доброто.
Колкото до съвета Джулиана да се държи студено, и на мен това ми беше първата реакция, но като размислих - това ще значи Джулиана да се прави на това, което не е, което изисква доста емоционална енергия - за мен тя ще е прахосана напразно.
Да, не е адекватно за всеки подобно поведение, ако не е свикнал. За мен е естествено, но аз имам такъв човек в семейството, с когото съм израснала
Права си, напразно прахосване на енергия... Сигурно е по-добре просто да бъде такава, каквато е. Но не смятам за правилно да се унижава да й угажда, само и само да я предразположи. Такива хора не обичат да са задължени на някого за нещо и да се налага да им отвръщат със същото. И се дразнят някой да ги въвлича в подобен сценарий.
А това за очакванията е точно така. Не се сетих, че в подобни ситуации има и такъв момент. Изходът май е просто да приемеш другия, не да го одобряваш, а да приемеш, че е такъв, какъвто е, не само да се възмущаваш "как може да е такъв!?". Независимо от възмущението, фактът си остава налице и е по-добре да го приемеш за даденост. Тогава няма да се дразниш, най-малкото, а и можеш по-лесно да намериш разрешение на проблема.
btw, добър цитат
jullianna, прекрасно те разбирам. Имах такава колежка. Работих с нея 5-6 години, като в интерес на истината трябва да кажа че не през цялото време тя се държеше по този начин. В следствие на лично нейни проблеми и тоталното й неразбиране с 3 броя началници нещата ескалираха с течение на времето, докато накрая стана нетърпима. Никога не съм вярвала в това че има хора енергийни вампири, но случайно или не, последната година в която работих с нея бях с непрекъснато главоболие, което отмина за дни след като напуснах работа. Няма да навлизам в подробности, но ще ти кажа от "висините" на моя горчив опит, какво според мен ще ти е от полза.
Не й се давай в никакъв случай. Такива хора преценяват без грешка къде им минават номерата и къде не. С моята колежка имахме голяма разлика в годините, освен това тя беше с огромен опит и протекции, въпреки всичко не съм й дала възможност да ме подцени, благодарение на което с мен се държеше добре, доколкото характера й позволява. Към средата на периода в който работихме с нея ми се наложи да напусна работата за една година /заминах в чужбина/. Като се върнах заместничката ми вместо да съжалява, че си губи работата се радваше че ще се отърве от колежката
Мога наистина много да напиша, но ще дотежея на аудиторията.
Желая ти успех!
П.П. На върха на устата ми е да те питам, твоята колежка да не е моята бивша, че беше до скоро без работа
Не й се давай в никакъв случай. Такива хора преценяват без грешка къде им минават номерата и къде не. С моята колежка имахме голяма разлика в годините, освен това тя беше с огромен опит и протекции, въпреки всичко не съм й дала възможност да ме подцени, благодарение на което с мен се държеше добре, доколкото характера й позволява. Към средата на периода в който работихме с нея ми се наложи да напусна работата за една година /заминах в чужбина/. Като се върнах заместничката ми вместо да съжалява, че си губи работата се радваше че ще се отърве от колежката
Мога наистина много да напиша, но ще дотежея на аудиторията.Желая ти успех!
П.П. На върха на устата ми е да те питам, твоята колежка да не е моята бивша, че беше до скоро без работа