Публикувана: 9 ноем. 2007, 17:44 ч.
Последно мнение: 16 ноем. 2007, 17:09 ч.

Как се живее за някой друг?

4 814
131
1

1
...
4
5
6
...
9
Всички

# 60 10 ноем. 2007, 15:17 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Jaly в сб, 10 ное 2007, 14:39

...................

OK.Разбирам те вече, но не това имах предвид аз.И пак долавям разликата.Примерът ти не е брутален никак, това са реалности.Даже ми помогна.Но ето-този човек търси начините, макар да знае, че не може.Има опора за ръката, за да може да пие кафе.Каси иска опора за ръката си за нейното кафе.Но иначе-нещата са малко разминаващи се.Да прогледнеш отново е чудо.Да си намериш отново мъж е късмет.Т.е.-ако човк загуби така нещо от себе си-зрение, слух, часта от тялото си-това е наистина безвъзвратно и се научаваш да живееш пълноценно така.Не съм сигурна просто, че така стоят нещата за духовностите.За душевната ти потребност.За намирането на половинката ти.Т.е. не мисля, че развода на Каси е безвъзвратно отнемане на мъж в живота и.И тя да трябва да го приеме, да се окопити и да живее така, с идеята, че това е безвъзвратно.
Касииииич, къде си бре-Ела тука да го нищим Hug

# 61 10 ноем. 2007, 16:58 ч.

Мнения: 2 327

Повечето са го казали - не се живее за някой друг, но ако това е някакъв вид цел.
Ако според обстоятелствата се налага и целия ти живот щеш не щеш е подчинен на тоя някой друг можеш да направиш няколко неща. Да се опиташ да си извоючваш половин час на ден лично време, за което не се обвиняваш, че не си с детето. Може и да не е всеки ден, може и веднъж седмично, но да е нещо, което знаеш, че е само за теб. Поставяш си цели - да почне да ходи сам до тоалетна(отпада перо памперси), да проговори смислено(ще имаш с кой да общуваш), да започне сам да се занимава(време за теб) и така като стане на 18 го риташ в гърба и си фрий за новия живот Simple Smile

Обаче полека полека ако става нещо, което си искал се чувстваш някак си по удоволетворен, дори и да е дребно. И всяко еднотакова дребно нещо постепенно те разтоварва от множеството отговорности.

# 62 10 ноем. 2007, 17:11 ч.

Мнения: 451

Мъдрата ни Джали,както винаги права Hug

Да,аз това си го повтарям по 100 пъти на ден,че както човека без ръка свиква и може да живее без нея,така и всяка от нас трябва да свикне и да заживее без нещото,което и липсва. Без самосъжаление и самонавиване. Защото така изтърваме и днешния ден,и става още по лошо.
Вбесявам се,че съм слаба,че съм лигла,щом продължавам да позволявам "нещото" да ме събаря периодично #Cussing out

Да,има толкова смели хора,които приемат и се борят с по-големи трагедии от нашите.
До там ли искаме да стигнем-до болеста,щото поне аз (може би и част от вас) вече натам сме се запътили

Да,ама кажете,защо не става ,беее......

Дали няма и елемента на натрупване newsm78

Каси,

къде си ?
Май ти отклонихме темата,извинявай Hug

# 63 10 ноем. 2007, 17:40 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Stun в сб, 10 ное 2007, 16:58

...и така като стане на 18 го риташ в гърба и си фрий за новия живот Simple Smile

Това супер ми хареса...ама да се бях сетила да я родя моята девойка на 18 или на 20...а не на 30 Sad

Ако обаче й забързам цикъла на обучение...може пък по-рано да съм фрии newsm78

Отивам да я уча да чете и да готви. Mr. Green

# 64 10 ноем. 2007, 17:51 ч.

Мнения: 2 863

Ох, Иса, както винаги си право в десятката:))
Аз ги начуих моите да мият чинии Joy

Иначе пенелопа, пак не се разбираме напълно. Не казвам, че липсата на мъж в живота на Кас е нещо непоправимо и безвъзвратно загубено, а само казам, че факт, че в момента го няма-сиреч искането, на това нещо води по презумпция до нещастност.
Ако съм изместила темата- и аз сорррриииии Hug

# 65 10 ноем. 2007, 18:45 ч.

Мнения: X

Незнам какво да кажа. Освен че разбира се, че темата нямаше смисъл, просто си изпуснах нервите. За което се извинявам.
Нормално е човек, когато се нагъбри с 1000 неща да прави едновременно, да не успява да ги свърши. Така че нещата се вършат едно по едно. Но някак не успявам приоритет да намеря, защото всичките са ми еднакво важни да ги оправя.

# 66 10 ноем. 2007, 22:07 ч.

Мнения: 911

ако искаш, да я поясним темичката: подреждане на приоритетите = за да си отговорим на нашия си въпрос КАК...?
детенце - никой не спори, че е на челното място, обаче при мен останалото е така забатачено, щото май това ми умение нещо се отече (я с плацентата, я с кърмата), ако и да си го пиша като най дето го умея по всички мотивационни писма и ЦВ-та Sunglasses

напр.:
1. така съм си зарязала къщата, че ме е срам, та две не виждам! (чак се моля на никой да не му хрумне да ми дойде на гости, а у дома винаги е било хан!)
2. кога най-после ще започна да ги топя тия допълнителни 20 кила, че вместо да намаляват, май по Коледното заколение ще ги увелича #Crazy

3. кога ще намеря време да се погледна в огледалото за повече от една спирала
4. кога ще си подредя всичките бумаги от банки и пр. институции
5...

ей тия неща, ако ми кажете в какъв ред да ги свърша - много ще ми помогнете Mr. Green

мерси!

та, Каси, едно по едно! за да си получим поне малко удовлетворение, че нещо сме свършили, както е писано по-горе Peace

# 67 11 ноем. 2007, 08:57 ч.

Мнения: 2 863

Да вземе един модератор да я преименува, макар че и така си върши работа темичката.
Кас, нали тука е мястото точно за изпускане на нервите Hug

За мен ключово нещо, за да оцелявам винаги е било да си имам нещо свое, нещо за мен си... независимо колко съм била зле, винаги съм имала нещо да ми отвлича вниманието- тази зима за първи път рисувах с масло, не бях рисувала от 20 години, ама реших, взех си нужните неща и просто за дни забравях за всичко друго.
После започнах да снимам, преди това 2 години докато стоях в къщи с бебето учех фотошоп и станах наистина добра в това.... С две думи- хоби занимание, което да си е само за мен.
Това помага невероятно да не се изгубиш. някой ще каже "ами като нищо не мога"- е, можеш да четеш нали, значи книги, които ти харесват, музика, която обичаш... няма значение. Тогава не само знаеш, тогава усещаш, че не живееш само за да храниш, подсушаваш и осигуряваш оцеляването,че има и нещо друго отвъд това......
Сега тука идва един интересен въпрс, който веднага ще ми заковете- откъде време, то детето не ми дава, не мога нищо да свърша от него.... Е, имено там е ключа от бараката- научаваш си детето на самостоятелност, не е невъзможно, само мерак се иска. Различни, не различни и двете си деца ги научих да ме оставят на мира като правя нещо Mr. Green

Боже, и написах всичкото това дори преди да си изпия кафето hahaha

# 68 11 ноем. 2007, 09:15 ч.

Мнения: X

Ами не с идеята пак да те оборвам, но нещата, които аз обичах да правя, са outdoor занимания, сиреч целодневна бавачка ми трябва. Или поне полудневна. Лете с колелото, зиме с кънките. То верно, че пързалките сигурно са отворили. Желаещи да се присъединят има ли?

# 69 11 ноем. 2007, 10:40 ч.

Мнения: 2 863

Ми не мож ме обори Кас, само въпрос на година е да карате колело заедно и да го качиш на кънки още преди да е навършил 3 Heart Eyes

Последна редакция: нд, 11 ное 2007, 20:39 от Jaly

# 70 11 ноем. 2007, 18:14 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: casiopea в нд, 11 ное 2007, 09:15

Аре.Миналата година не успях, че нямаше номер за голямата.Отворена е пързалката на Славия май, ще мина да провера.Желаещите-опишете се и да ходим ,а?С деца.Сбирки без деца аз не мога да направя, затова казвам-с деца.

# 71 11 ноем. 2007, 22:24 ч.

София
Мнения: 4 493

По темата - Как се живее - ами мисля, че не е лошо да живееш за някой друг и мисля, че всички го правим - обсебени сме от децата си - понякога прекаляваме - например: аз с глезенето и презадоволяването на детето, по-лошото е според мен когато започнеме да живеем чрез децата си, т.е. забравяш всичко за което си мечтал, планирал някога, спираш да мечтаеш и започваш да дишаш дори чрез някого - това според мен е най-страшното - защото това тежи не само на теб, а и на този който си обсебил. В един момент този някой ти се измъква / може би е порастналото дете/ и бягааааааа от теб и тогава ти оставаш сам, ама толкова сааам колкото не си си представял, че може да бъде

# 72 11 ноем. 2007, 22:26 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: пенелопа в нд, 11 ное 2007, 18:14

Аз съм ЗА пързалката - може и на Зимния, даже май там е по- добре, трябва да потърся в къщи имаше и едни кънки 23-25 номер, ако свършат работа на някой дребосъчко, на моята са й малки

# 73 12 ноем. 2007, 10:12 ч.

Мнения: 189

Когато се роди детето ми, живота ми коренно се промени, придоби съвсем друг смисъл. И това не е било свързано с наличието или не на мъж до мен. Сега съм си сама с детето. Но и родителите ми много ми помагат. Понякога наистина не издържам и това е поради затворения живот, който водя - на работа, после вкъщи. Ясна ви е схемата. Имам нужда да излизам от време на време, да се видя с приятели, да се пошматкам по магазините. Два - три пъти в месеца ми е достатъчно. Другото не ми тежи, като се има предвид, че синът ми е доста проклето дете и някой път е непоносим. Но в същото време ми е другарче, с което мога да си говоря и да си прекарваме забавно времето.

# 74 12 ноем. 2007, 18:25 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: Jaly в сб, 10 ное 2007, 13:08

...никой не може да ме убеди, че като няма някоя нелечима болест в семейството, чак пък толкова са зле нещата...

И аз мисля така. Peace

Като имаш дете - просто живота ти се пренарежда. Няма значение дали си сам или има някой до друг - живота ти винаги се пренарежда.
А и нали любима теза (с която аз не съм съгласен) в този подфорум е че мъжете изобщо не помагат за децата. Значи няма голяма разлика дали си сама или с мъж и без това. Wink

Освен разни ползи в леглото Stuck Out Tongue

По-голямата част от грижите за детето се поемат от майката дори и да си има баща като хората. Хората с деца дори и семейни/със сериозна връзка също им намалява времето за забавления, органичават им се социалните контакти, остават им по малко пари за глезотии, уморени са от грижите ...
Малко е кофти че тази тежест която е нормално е разпределена между двама(или повече) в случая я носите сами, но ... живот.
Във всеки случай не мисля че трябва да се живее за детето - намирай време за себе си. А детето така или иначе ше си става все по-самостоятелно - първите години иска най-много време, после ще започне да ходи на училище, да боледува по-малко, после пубертет ...
Млада си, здрава си, имаш дом, имаш работа, детето ти е здраво, родителите ти са живи и се оправят сами, че дори и (макар и доста рядко) помагат.
Не искай прекалено много ... пък ако дойде - добре дошло bouquet

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: