Каква е тази любов

Важно е твоето щастие да не съсипе живота и психиката на "спънката".
Дано да не ти са налага да правиш такъв избор!

Един ден когато имаш дете- най голямото ти щастие ще бъде твоето дете и после всичко останало........е разбира се ако не се причислиш към жените чиито деца имат нужда от Закрила на детето.......

Ти като родител отговаряш не само за себе си, но и за детето си. Помисли за него, преди да предприемеш нещо!

Не мисли само за себе си имаш детенце все пак,помисли и реши кое ще е най добро за детето,защото то е е динственото скъпо и цено нещо на света и ти си отговорна за него.
УСПЕХ 

Аз незнам въобще защо продължава да се дискутира тази тема .... Моето мнение обаче е ,че не може да се създаде дете и човек пак да си мисли за себе си .. не става въпрос за егоизъм ...Ами затова ,че детето би трябвало да е щастие .. а не "спънка" както вече прочетох ...не е багаж ,не е куче , не е куфар и никога няма да бъде
Някакси не разбирам защо сме злообни или нещо друго .... а и не разбирам жени,регистрирани в този форум да мислят за себе си а не за децата си ...и да твърдят ,че било злоба
вярно,че ако бащата беше взел такова решение щяхте да го убиете с камъни
НЕ ВСИЧКО Е РОЗОВО, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ БОРИ ЗА ДА Е ТАКОВА !!!

какво толкова съм написъл, че да предизвиква подобна реакция?

Не съм млада, но нямам много опит. Разбрах само, че е по-добре да отговориш на любовта, па макар и да я загубиш, отколкото да се задушаваш от това, че не си се осмелила през следващите 30 години.

Въпреки тоновете приказки истината е, че на детето си му по-полезна ако си щастлива и реализирана, отколкото като постоянножертваща се уж за негово добро.

Марси знае какво говори и не говори общи приказки.

Господ да те пази и каквото и да направиш с любовта си, не означава, че не си добра майка.

Дай поне малък знак как си и дано всичко е добре с теб.

Боже ,колко трогателно.

Истината

Чудно ми е как е възможно да обичаш някой без дори да си го виждал???

Това означава, че си се влюбил в представата си за него.
Аз мисля, че в случая е необходимо връзката да бъде изконсумирана и след това да се сложи край. Така след време няма да те гложди мисълта, че си пропуснала нещо.

Колко хабава снежна картина!  Настройвам се вече с Коледно настроение!

Може да е малко късно, но и аз имам какво да кажа тук. Моята ситуация е подобна, с разликата, че нямам дете. Арабите са много обаятелни, много хитро умеят да накарат една жена да се "влюби" в тях, или по-точно в думите им. Защото, всички знаем, "Мъжът обича с очите, а жената - с ушите си!" А определено ние за тях сме екзотични и красиви. Преди време се запознах с един арабин от Мароко (крайно впечатлена, в добрия смисъл, от сериала "Клонинг" от тази държава) и започнахме по същия начин нощните разговори и дневните съобщения в скайп. Дори човекът ми изпрати подаръци... явно "традицията" да си купуват булката все още има давност... Продължихме да си пишем и до днес, а предложението за брак вече е обсъждано много пъти, но никога не е било сериозно от моя страна. Докато не реших да посетя Египет. Тогава, търсейки някой, който може да ми разкаже за държавата, попаднах на човек, който беше много по-различен от мароканеца, много по-ерудиран и много по-интелигентен, с прекрасна работа. Държеше се различно, като едновременно беше някак дистанциран, в същото време - загрижен за мен.. Това ме накара буквално "да лапна въдицата" и да започна да мисля за него като за "арабския принц". С всеки следващ разговор си давах сметка, че и двамата изпитваме интерес един към друг, който, разбира се, не бих могла да нарека любов. За любовта е нужно време, нужно е да опознаеш човека. Но едно беше сигурно - отида ли в Египет той е първото и единствено нещо,което искам да видя.
До тук добре, но един мой познат ми спомена за въпросната книга (и филм) "Не без дъщеря ми". Оказа се доста разтърсващ филм, показващ реалната ситуация къде може да попаднеш ако действаш прибързано. Няма да сгреша ако кажа, че бях потресена от видяното и всякакви илюзии относно красивия живот, който ме очаква там, се изпариха за секунди. Още повече, че прекалено много картини от филма се повтаряха със реални ситуации, снимки и прочие, които бях виждала в скайп и от двамата ми приятели...
Следващата ми стъпка е да върна подаръците на изпращача и да си гледам (макар и недодялани) българите тук... Защото наистина- мъжът мюсюлманин привлича с това, че не пие, обикновено не пуши (освен понякога наргиленцето) и не говори простотии, с които сме принудени да търпим българите, но при тях просто това е забранено от религията, която изповядват... А и навсякъде има и черни овци.
На момичето "малко отчаяна", която е и гост във форума, ако все още и е нужен съвет, моят такъв е да гледа филма, да прочете както книгата "Не без дъщеря ми" така и продължението и "От любов към дъщеря ми", да отиде сама (БЕЗ ДЕТЕТО) ако толкова иска на ЕКСКУРЗИЯ в Тунис, на почивка, с група ... да се срещне с Аби и да прецени какъв е живота там на място. Защото, повярвай ми, нещата от филма ама никак не са се променили.
ПС Тепърва ми предстои екскурзията до Египет, вече няколко пъти се отлага по независещи от мен причини... ще се срещна с моя египетски приятел (не сама, с компания) и ще пиша пак... Но сигурното поне е че определено ще се забавлявам...

А да! Само да поясня за тези,които дават съвет арабина да дойде - малко ще му е трудно, защото за да посети Европа, дори и като турист, той трябва да притежава солидна банкова сметка и да му се издаде виза, каквато много трудно се издава. Едно е европеец да отиде в "Арабия" на екскурзия, коренно различно е арабин да направи това. Затова той може и да и спести тези подробности като измисли куп лъжи, но няма да дойде, той ако имаше възможност.... нямаше да се куми толкоз. Главната причина арабите да търсят европейките е визата и поданството. Освен това, нашето момиче пише, че иска да заминава... (и няма как, той просто няма как да дойде), тъй че наистина е по-разумно да отиде сама на екскурзия, да види мизерията и всичко и да прецени заслужава ли си да превръща детето си в тероризирано мюсюлманче заради някакаъв си там, който за разлика от един българин (па колкото и недодялан да е) няма никога да и гледа детето като свое... просто защото тя ще му роди още 7-8...

И аз това се чудя.