Аз пък много го хваля и често му казвам, че е най- ... най- смелия пожарникар, а той пита "Какво ще си кажат пожарникарите като ме видят ?" отговарям му "Ехаааа, толкова смел пожарникар за пръв път виждаме" .. казвам, че е най- силния Тарзан и Тарзан ще каже "Искам да бъда като Йоан" ...и тн...
- Публикувана: 6 дек. 2007, 16:04 ч.
- Последно мнение: 20 дек. 2007, 10:38 ч.
Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!
ПП. АЗ съм от тези, които смятат, че хората до 18 години са нищо, трябва да учат и да не дават мнение, защото нямат основа за това.
Това пет пъти го прочетох, за да съм сигурна, че правилно съм го разбрала
Точно обратното на моето мнение и начина, по който възпитавам дъщеря си е. Никога не казвам: "Възрастните не се прекъсват" /да речем/, а "Когато някой говори, не трябва да го прекъсваш." Стремя се да й стане ясно, че всички хора следва да се уважават еднакво, както нуждите и желанията им. Естествено у дома "Мами е шефа"
Сега като ви чета ...виждам, че аз не я хваля много често. Но околните непрекъснато го правят, та може би е излишно и от мен да го чува
Сега като ви чета ...виждам, че аз не я хваля много често. Но околните непрекъснато го правят, та може би е излишно и от мен да го чува
А за това до 18години...Смятам,че ако оставим поне за седмица света да бъде управляван от децата,то той ще стане поне мъничко по достойно място за живеене...Те са много по искренни,мисленето им е по логично и незакостеняло,имат много повече мечти и блянове...Въобще,ако се научим,в това число и аз,по често да се вслушваме в съветите им,мисля няма да сбъркаме!Но за жалост,не винаги имам време за това.Поздрави!!!
Като не смачкваме тяхното самочувствие и като даваме личен пример.
Виждала съм майки, които натискат децата си да бъдат първи във всичко и им крещят истерично , когато не стане нещо по начина по който са решили точно да стане, тези същите деца трудно се разбират с връстниците си, както и са доста стеснителни сред непознати хора. Това е един пример , защо не би трябвало с цената на всичко да се опитваме децата да са първенци в начинанията, които за нас родителите са важни, а и да се вслушваме и в техните желания, за да могат и те самите да си имат доверие 
Така си е. Ако за някой родител са много важни високите спортни постижения или първенството в класа, то сам да си го направи - да започне да тренира или да става най-добър сред колегите си. Да спре да насажда у децето си мисията да осъществи родителските амбиции, защото детето може и да живее чуждия живот докато зависи от родителите си, но после си наваксва, и за съжаление не винаги по най-здравословния начин.
... Ако за някой родител са много важни високите спортни постижения или първенството в класа, то сам да си го направи - да започне да тренира или да става най-добър сред колегите си. ...
Добре де, аз например много мразя неграмотните хора. Говорили сме и за това, че какво като пишеш във форум, трябва да пишеш вярно! Това къде или с кого пишеш не оправдава неграмотността ти.
В тази връзка ще държа много детето ми да се научи да пише и говори правилно.
Аз самата съм тренирала (правопис) и съм станала много добра. Същото ще изисквам и от него. А ако той си е умствено по-назад от правописа? Ако на него му се отдава математиката, така както на мен пък не ми се отдаваше? Тогава какво излиза, че го принуждавам да покрива амбициите ми да е най-добър в правописа? Ще сбъркам ли във възпитанието , ако го карам да пише и да учи, докато се научи? Как ще повлияя на самочувствието му, като непрекъснато му повтарям, че това не се пиша така, а така. Или не се изговаря така, а така.
И сега го поправям, когато казва "кажеме, учиме, правиме" и т.н.
... Ако за някой родител са много важни високите спортни постижения или първенството в класа, то сам да си го направи - да започне да тренира или да става най-добър сред колегите си. ...
Добре де, аз например много мразя неграмотните хора. Говорили сме и за това, че какво като пишеш във форум, трябва да пишеш вярно! Това къде или с кого пишеш не оправдава неграмотността ти.
В тази връзка ще държа много детето ми да се научи да пише и говори правилно.
Аз самата съм тренирала (правопис) и съм станала много добра. Същото ще изисквам и от него. А ако той си е умствено по-назад от правописа? Ако на него му се отдава математиката, така както на мен пък не ми се отдаваше? Тогава какво излиза, че го принуждавам да покрива амбициите ми да е най-добър в правописа? Ще сбъркам ли във възпитанието , ако го карам да пише и да учи, докато се научи? Как ще повлияя на самочувствието му, като непрекъснато му повтарям, че това не се пиша така, а така. Или не се изговаря така, а така.
И сега го поправям, когато казва "кажеме, учиме, правиме" и т.н.
Идеята ми е, че трябва да налучкаме посоката на развитие на детето си. Ще му позволя да се занимава с това, което му се иска, а може и да успее. Ако не успее, никога няма да му кажа, че се е провалил, а че следващия път сигурно ще може и по-добре. А ако успее, ще му кажа, че се гордея с него.
Ами за мен силните страни на детето ми са рисуването, пеенето, спорта и е някак си твърде интелигентен за две и половина годишно дете. Но аз ли съм го провокирала да е такъв?! Едва ли. Не ми се отдава вярното пеене, нито пък рисувам добре. А за спорта...съм абсолютен...пън. Ама дърво отвсякъде. Но пея с него, рисувам с него, скачам с него - доколкото мога.
Никой не ме е карал насила да уча правопис. Нито майка е изразявала болни амбиции. Но знам, че се гордее с това ми качество. Не ми го е казвала, може би го е споменавала, но не ме е хвалела непрекъснато - говоря твърде субективно, но го взехме като пример. А аз имам самочувствието, че пиша правилно. Никой не ми го е насаждал, просто го виждам, че е така. Самооценявам се. Може би и това е ключът към високото самочувствие с покритие, разбира се - възможността да си дадеш обективна самооценка.
Ами за мен силните страни на детето ми са рисуването, пеенето, спорта и е някак си твърде интелигентен за две и половина годишно дете. Но аз ли съм го провокирала да е такъв?! Едва ли. Не ми се отдава вярното пеене, нито пък рисувам добре. А за спорта...съм абсолютен...пън. Ама дърво отвсякъде. Но пея с него, рисувам с него, скачам с него - доколкото мога.
Никой не ме е карал насила да уча правопис. Нито майка е изразявала болни амбиции. Но знам, че се гордее с това ми качество. Не ми го е казвала, може би го е споменавала, но не ме е хвалела непрекъснато - говоря твърде субективно, но го взехме като пример. А аз имам самочувствието, че пиша правилно. Никой не ми го е насаждал, просто го виждам, че е така. Самооценявам се. Може би и това е ключът към високото самочувствие с покритие, разбира се - възможността да си дадеш обективна самооценка.
Имам чувството, че цяло едно поколение майки, от тези, дето са хванали соц-а (и съответно са възпитани според максимата за красящата скромност) сега на свой ред възпитават (възпитаваме, добре 
) у децата си свръхсамочувствие. За компенсация за това, че те самите в един момент са се оказали не красиви, а просто смотани. Затова в момента има тълпи деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които са напомпани като балони. Нормално е от едната крайност да се отиде в другата, за да се установи равновесие след едно или две поколения, дай боже.
Иначе смятам, че самочувствието (за мен е равнозначно на увереност) се изгражда в ранна възраст и не зависи от постиженията. То е по-скоро преценката, начинът, по който възприемаш постиженията и провалите си. Ако си отгледан от свръхкритични или саркастични родители, каквото и да постигнеш в живота си, винаги ще приемаш успехите си като случайност, а провалите - като закономерност.
) у децата си свръхсамочувствие. За компенсация за това, че те самите в един момент са се оказали не красиви, а просто смотани. Затова в момента има тълпи деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които са напомпани като балони. Нормално е от едната крайност да се отиде в другата, за да се установи равновесие след едно или две поколения, дай боже.Иначе смятам, че самочувствието (за мен е равнозначно на увереност) се изгражда в ранна възраст и не зависи от постиженията. То е по-скоро преценката, начинът, по който възприемаш постиженията и провалите си. Ако си отгледан от свръхкритични или саркастични родители, каквото и да постигнеш в живота си, винаги ще приемаш успехите си като случайност, а провалите - като закономерност.
Имам чувството, че цяло едно поколение майки, от тези, дето са хванали соц-а (и съответно са възпитани според максимата за красящата скромност) сега на свой ред възпитават (възпитаваме, добре ) у децата си свръхсамочувствие. За компенсация за това, че те самите в един момент са се оказали не красиви, а просто смотани. Затова в момента има тълпи деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които са напомпани като балони. Нормално е от едната крайност да се отиде в другата, за да се установи равновесие след едно или две поколения, дай боже.
Иначе смятам, че самочувствието (за мен е равнозначно на увереност) се изгражда в ранна възраст и не зависи от постиженията. То е по-скоро преценката, начинът, по който възприемаш постиженията и провалите си. Ако си отгледан от свръхкритични или саркастични родители, каквото и да постигнеш в живота си, винаги ще приемаш успехите си като случайност, а провалите - като закономерност.
) у децата си свръхсамочувствие. За компенсация за това, че те самите в един момент са се оказали не красиви, а просто смотани. Затова в момента има тълпи деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които са напомпани като балони. Нормално е от едната крайност да се отиде в другата, за да се установи равновесие след едно или две поколения, дай боже.Иначе смятам, че самочувствието (за мен е равнозначно на увереност) се изгражда в ранна възраст и не зависи от постиженията. То е по-скоро преценката, начинът, по който възприемаш постиженията и провалите си. Ако си отгледан от свръхкритични или саркастични родители, каквото и да постигнеш в живота си, винаги ще приемаш успехите си като случайност, а провалите - като закономерност.
Ако трябва да съм съвсем откровена, на кого му пука за постиженията? Обикновено на чуждите хора, за да си изградят някакво мнение и да поставят за себе си определения индивид на някакво масто в своята класация. Но на този, същият индивид, може изобщо, ама изобщо да не му пука кой на какво място го слага и да си живее прекрасно. А едно нещо се определя като постижение или не също субективно и в много случаи няма нищо общо с действителността.
Ако за едно дете (човек) е постижение да си изпере чорапите сам, то за друг може да не е нищо. И какво? Този, дето си е изпрал чорапите си е с много добро самочувствие, защото е доволен от себе си. Откъм неговата действителност всичко си е наред. Значи, проблем за него няма. Защо тогава да му пука за някакого другиго, който мисли, че самочувствитето му било без покритие?
Ако за едно дете (човек) е постижение да си изпере чорапите сам, то за друг може да не е нищо. И какво? Този, дето си е изпрал чорапите си е с много добро самочувствие, защото е доволен от себе си. Откъм неговата действителност всичко си е наред. Значи, проблем за него няма. Защо тогава да му пука за някакого другиго, който мисли, че самочувствитето му било без покритие?
Иса,помисли си дори сега,как би се почувствала,ако някой те похвали,и в другият случай,ако това е майка ти...?!Макар и да си голяма...
Права си.
Моите родители рядко ме хвалеха и хвалят. Както обичам да се шегувам с баща ми и мин. председател да стана, той само ще повдигне нос и ще каже: "То пък една държава..."
Но Дариа е свръхконтакта и много уверена. Ето,сега пътувахме уикенда и тя се запозна с поне 10 човека по пътя. И поне толкова пъти чу, че е хубава, умна, уверена и пр... Не ми се иска да израстне с нос забит в облаците, само защото като е била 3,5 г. е била много чаровно дете.
Понеже не сте дефинирали самочувствие в темата, отговарям както аз го разбирам: възпитавам го чрез личен пример, и чрез уважение към детето и неговата личност: изслушвам го, приемам мненията и решенията му. Не го сравнявам с другите, хваленето е под форма на изразяване на личното ми мнение (по възможност обективно), например - харесва ми картината, която си нарисувал, мисля, че цветовете са красиви.
Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
Препоръчани теми