Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

Гледах, интересно ми беше. Сега съм в отпуск и съм в къщи, така че след обеда пуснахме ТВ с бебо и двамата играхме с балони и гледахме бебета.  
Предаването не го бях гледала до сега по обясними причини- работя. Чувала съм за него и за темите от други мами, които са си в къщи. Полезно е, определено.
Сега на въпроса- знаеш ли, лично аз също съм се питала дали това насилствено /за мен това е думата/ възпитаване в "самочувствие" не е нож с две остриета и лично за себе си не го приемам. Имам предвид именно дадения пример с "американците"- като че ли всичко "американско е положително" /за мен не е /! Че какво по- ненормално от това в един клас всеки да се мисли за най- във всяко едно отношение. И не само в клас. Никога не съм считала, че когато децата ми направят нещо, което определено не одобрявам или което е под техните възможности следва да им се радвам и да ги аплодирам. Напротив, лично моето виждане е за необходимост от реална обективна преценка на конкретните им постижения. Нямам предвид изобщо оценка на личността. Това е нещо, което не подлежи на оценка и степенуване. Затова говоря за оценяване само на конкретна проява, която вече може да бъде със знак + или - или която оценка дори може да намери цифрово изражение- в точки, в цифри и т.н.
Обективната оценка и реалното здраво самочувствие са за мен нещо изключително полезно за децата. Така те утре няма да се сблъскат с проблема, че "навън", в реалния живот, където мама и тати не са винаги налице, не всеки техен акт или мисъл ще бъдат обект на безспирни аплодисменти. За самочувствието на моите деца мисля, че е важно просто да знаят че ги обичаме истински, независимо то постиженията им, които могат да са добри, но могат и да липсват, че могат да разчитат на нас за помощ /до определен момент и в определени граници, изпадането в крайности и тук е вредно/.
В заключение- възпитанието на самочувствие у децата ми не е било моя цел. Самочувствието им би следвало да си дойде само на мястото си, ако сме били добри възпитатели и когато са ни търсили сме били там, където е било необходимо и сме давали съвети, когато такива са били нужни.
И още нещо си мисля- изкуственото насаждане на самочувствие- в самия себе си, в децата си, е един голям комплекс за малоценност.

 Няма да те цитирам Judy, само ще кажа, че разсъжденията ти напълно съвпадат с моите идеи. 

малко ви чета през ред...
обаче оставам с впечатлението, че бъркате самочувствие със самомнение...
сам+чувствам или как се чувстваш сам със себе си, ако не си изтъкан от комплекси, вътрешни терзания и съмнения, значи си ок
не че непременно трябва да си велик, неземно красив и пр., а намерил ли си душевна хармония, чувстваш ли се добре такъв какъвто си!
така го разбирам аз поне
поощрението е донякъде при по-малките деца и е с цел да повярват в себе си, че могат, а и по този начин като родители заявяваме, че ни интересува това което вършат, и го одобряваме.
например моя син отказваше да пипне молив, защото в градината някой му беше казал, че рисунките му са драсканици. коства ми много уговорки докато го накарам да го преодолее, накрая му казах, че искам да ми направи най-хубавата драсканица, на която е способен...и елате го вижте сега колко е производителен! та той беше само на 4 и това, че не иска да рисува точно определена къщичка не е критерии колко талантлив ще бъде. 

аха, познавам хора, които не смеят да потанцуват, защото някой на всеуслошание им е казал, че не стават за танцьори. И това им тежи цял живот, не смеят и на сватбата си да излязат на дансинга.

ами толкова им е самочувствието  някой им каzал 

Точно поради подобни причини за добро възпитание за децата ми намирам това, при което чуждата оценка за конкретната им проява в конкретно направление не би им повлияла по такъв начин.
Затова оценката на конкретен човек по отношение конкретна проява е нещо мимолетно във времето, децата ми трябва да знаят, че това не е оценка на личността им и че ако тази оценка за тях е ниска, биха могли да поработят, ако желаят по- висока. Ако не ги интересува тази страна на нещата и оценката не би им създала дискомфорт.
Но да ценя "със шест" всичко, само за да имали "самочувствие"- това е крайно вредоносно за развитието им.

Връщам се да изчета всичко. Много ме интересува въпроса.