Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

  • 8 064
  • 126
  •   1
Отговори
6 дек. 2007, 16:04 ч.
  • Мнения: 1 470
    Тези дни участвах в предаването "Часът на мама",и темата ми беше точно такава...Това ме накара да се замисля,в дълбочина,от къде идва истинското самочувствие на човека?!Как се градят личности?!И защо днес ние основно оцеляваме,а не надграждаме онова което вече е съградено?!И оцеляването въпрос на самочувствие ли е,или самочувствието въпрос на оцеляването?!Поведението ни като народ,и като отделни идивиди от какво е продиктувано,от прекалено самочувтсвие,или от избиване на комплекси?!И въобще що за хора сме станали,и как се отразява това на децата ни,и тяхното възпитание,у дома,и от обществото ни?!
    Ще ми се на тези въпроси,да отговорите първо вие,за да не излезе че налагам мнение...А моите отговори,можете да гледате и в ефир на 18декември...

# 1 6 дек. 2007, 16:33 ч.
  • Мнения: 2 220
Синът ми е още малък, но - с похвали, с насърчаване да си отстоява своето, с това, че искам да знае, че винаги съм зад него и приемам решенията и мнението му и т.н. Изключително важно за мен е да има самочувствие (но не прекалено, това не може да се случи, не сме такъв тип хора, а и не бих го допуснала). Просто да вярва в себе си. Това е.

# 2 6 дек. 2007, 16:34 ч.
  • Мнения: 647
Цитат на: Червената Шапчица в чт, 06 дек 2007, 16:04
    А моите отговори,можете да гледате и в ефир на 18декември...
Ще гледаме , ще гледаме  Peace

# 3 6 дек. 2007, 16:37 ч.
  • Мнения: 8 999
Аз съм креативно критична. Когато заслужават похвала, ги хваля. Когато обаче сгафят, не ги потупвам по рамото. Казвам и оценявам всичко съвсем обективно. Поощрителните нагаради винаги са ми били по-скоро унизителни, отколкото стимулиращи.

# 4 6 дек. 2007, 17:26 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: toninna в чт, 06 дек 2007, 16:33
Просто да вярва в себе си. Това е.
Е,точно това съм пропуснала...А е най-важното нещо! Peace
Цитат на: baibibi в чт, 06 дек 2007, 16:37
Казвам и оценявам всичко съвсем обективно.
И това се опитвам да правя! HugМоже би мислим в една посока?!

# 5 6 дек. 2007, 17:31 ч.
  • Мнения: 17 407
Аз( и съпругът ми)- като baibibi
Против съм да им се повтаря непрекъснато колко са най-.... Прави ми впчатление, че от известно време, ако някой каже на дъщеря ми: Много си хубава!, тя отговаря с Да! МАлко влизаме в спор с едната баба, но надявам се да се оправят нещата.

# 6 6 дек. 2007, 19:17 ч.
  • Мнения: 3 367
..с пример-ние имаме и демонстрираме самочувствие,децата това гледат, и надявам се,учат..
хваля като е за хвалба, поощрителни награди не давам защото не ги разбирам, не стимулирам "отстояване на своето" на всяка цена..
..уважението съм себе си / добро самочувствие е неразделно свързано в уважението към света наоколо,та с риск да ви се стори странно уча на самочувствие с хвърляне на хартийката в кофа вместо на земята, даряване на време и не само на нуждаещи се, отстъпване на играчка/място/одеало и пр..

# 7 6 дек. 2007, 19:45 ч.
  • Мнения: 1 470
   Съгласна съм с казаното до тук! HugНо една от водещите,тогава подхвана темата за изкуственното насаждане на самочувствието в обикновенният американец/дете,и това че те в крайна сметка,това явно е печеливша формула...В никакъв случа аз не мисля че това е начинът,но все пак?!
   
   

# 8 6 дек. 2007, 21:57 ч.
  • Мнения: 2 784
Аз пък и повтарям колко е Най-  . Майка ми беше от обективно оценяващите. За нито едно нещо не ми е казала че ми е най-хубаво. Това не ме направи по-обективна, а по-неуверена в себе си. Затова на Калина и се повтаря, че е най-красивата, най-умната, рисунките и са най-хубавите и т.н. В крайна сметка за мен тя наистина е такава.

# 9 6 дек. 2007, 23:13 ч.
  • Мнения: 3 576
Първото и много важно според мен е детето да се чуства обичано - непрекъснато му казвам, показвам и доказвам обичта си.
Отделно му говоря колко е добър, умен, хубав, силен и т.н. - не мисля, че това е грешен подход.
Поощрявам го да е самостоятелен и да вярва, че може сам да се справи.
За момента е това, предполагам че с времето ще ми хрумват и други методи, според ситуациите.

# 10 7 дек. 2007, 00:04 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Не се стремя да го възпитавам в дъщеря си, но тя го има и то напълно балансирано си мисля...
Според мен се дължи на това да уважаваш детето си, да го караш да се чувства обичано и приемано.

Не прекалявам нито с похвалите, нито със забележките. Ако я погледна и си помисля, че е красива й го казвам /Но всъщност по-често си мисля колко много я обичам и го повтарям почти непрекъснато/, ако се дърби невъзпитано й го казвам, ако се държи грубо - също.

# 11 7 дек. 2007, 06:57 ч.
  • Мнения: 123
 Аз мисля, че всяка от нас знае точната формула , за правилното възпитание на дечицата, но когато става дума за собствените ни деца и трябва всичко да се отнесе лично към тях, отношението малко се видоизменя, все пак сме родители и ни си ще да ги поглезваме повечко, но не го осъзнаваме това действие, което от време на време изключва основните правила за възпитание , в които вярваме. Thinking

# 12 7 дек. 2007, 07:13 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: kallii в пт, 07 дек 2007, 06:57
Аз мисля, че всяка от нас знае точната формула , за правилното възпитание на дечицата, но когато става дума за собствените ни деца и трябва всичко да се отнесе лично към тях, отношението малко се видоизменя, все пак сме родители и ни си ще да ги поглезваме повечко, но не го осъзнаваме това действие, което от време на време изключва основните правила за възпитание , в които вярваме. Thinking
Peace

# 13 7 дек. 2007, 07:17 ч.
  • Мнения: 1 470
А познават ли вашите деца нашата култура,възпитавате ли ги в родолюбие,знаят ли нещо за рода си?!Мисля че тези неща също са важни за доброто самочувтствие във един човек...Защото ние имаме много дълбоки и дебели корени,като народ...

# 14 7 дек. 2007, 07:30 ч.
  • Мнения: 123
Цитат на: Червената Шапчица в пт, 07 дек 2007, 07:17
А познават ли вашите деца нашата култура,възпитавате ли ги в родолюбие,знаят ли нещо за рода си?!Мисля че тези неща също са важни за доброто самочувствие във един човек...Защото ние имаме много дълбоки и дебели корени,като народ...
Мисля, че малко хора го правят (да не кажа, че почти никой, това е мое мнение), а е много важно. Децата много често чуват , как бабите и дядовците им не им стигат пенсиите, как са скъпи учебниците и тетрадките, как тази година няма да отидат на почивка, че паричките не стигат и т.н и т.н........ И мисля ,ч е по този начин убиваме желанието в наследниците си да останат верни на родината си и да помогнат да я развият. Мисля ,първо ние родителите трябва да се сетим от къде идваме и къде отиваме, като нация и после те децата  са като гъби не е нужно да им насаждаме родолюбие , те сами попиват гледайки ни Simple Smile

# 15 7 дек. 2007, 08:18 ч.
  • Мнения: 17 407
Аз пък не мога да й кажа, че е Най- , след като тя не е. Казваме й, че е хубава, че рисува все по- добре и т.н. Да използвам най- означава, че  я сравнявам с някой. МАлко бъркате нещата сякаш Peace
НА мен лично целта ми е детето ми да си изгради реална самооценка, а не да си мисли, че винаги и във всичко е най-. НАгледала съм се, и продължавам, на такива хора. Peace

# 16 7 дек. 2007, 08:23 ч.
  • Мнения: 5 877
Не гледам да насаждам самочувствие, предпочитам думата увереност.
Детето трябва да е уверено в себе си, в полагащото му се нормално уважение като на човешко същество. Това е извън всякакви постижения и прочие. Не мисля, че се постига с развиване на теории и с комплименти, просто с обръщане на много внимание независимо от това рисувало ли е, пяло ли е или не. И със съобразяване с неговото мнение - като не иска да яде, да не яде, като има някакви планове за уикенда, неговите да се обсъждат на равна нога с нашите, изобщо да бъде третирано като пълноправен член на семейството винаги, когато това е възможно и разумно.
Отделно, разбира се, се радваме на всеки личен принос - а тя наистина може много неща. Смятам, че ако ще се гордее с нещо, то си заслужава да се гордее с тях - как пее, как рисува, какви приказки измисля и т.н., а не с това какви рокли има или от какъв род е (за двете последни няма никаква заслуга, нали така?).

Колкото до "най" - тя е "най-сладкото дете на мама"  Laughing

# 17 7 дек. 2007, 08:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Стараем се да се отнасяме към децата като с равни (но понякога ми идва в повече). Гледаме и да ги възпитаваме, а не да ги дресираме. Това включва минимален брой правила, максималната възможна свобода, възможности да се изявяват по свой вкус. Откъсваме се от старата българска традиция децата да не се поощряват, за да не се възгордеят. Хвалим ги при всеки удобен случай, но и не им спестявам някои проблеми, които те трябва да си решат - забележките са в техните бележници, а домашните трябва те да си ги напишат или да си поразчистят стаята.

Дали сме успяли да ги възпитаме като хора с добро самочувствие ще се разбере като пораснат. Засега нещата вървят добре.

# 18 7 дек. 2007, 08:53 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Червената Шапчица в пт, 07 дек 2007, 07:17
А познават ли вашите деца нашата култура,възпитавате ли ги в родолюбие,знаят ли нещо за рода си?!Мисля че тези неща също са важни за доброто самочувтствие във един човек...Защото ние имаме много дълбоки и дебели корени,като народ...

Възпитаваме ги в това да знаят кои са корените им, но се старая да бъде балансирано, а не напудрено като в учебниците. Вярно, това на моменти ме поставя в дилема как, например, да представя максимално правдиво фактите около Априлското възстание или гибелта на Ботев, без да спестя някои неща, които не се казват в учебника и същевременно да не изпадам в противоречие с урока, където всичко е едностранчиво и на моменти гротескно идеализирано.
 Определено не мога да хваля представители на нацията, когато масово не се спазва правилата за движение и се шмекерува на дребно, но им показвам постиженията на българите във всички познати за мен области (имат тесен досег с българската култура).
Всъщност, като се замисля, на не/родолюбие децата се учат с всеки ден според това, което виждат. Когато хората в БГ се държат като нация, която иска да остави нещо добро на поколенията и децата го усещат и започват да бъдат родолюбци.

# 19 7 дек. 2007, 08:59 ч.
  • Мнения: 5 877
хаха, по въпросите за идеализираните борби в учебниците... майка ми като учителка решила да я осветли кой е Хаджи Димитър и какво е направил за България, учила я на "Жив е той, жив е" (какво разбрало детето - един чичко лежи на БАЛКОНА и кръвта му тече).
В резултат от тази акция детето се хвали, че живее в най-великия квартал - Хаджи Димитър!  Joy Joy hahaha

# 20 7 дек. 2007, 09:18 ч.
  • Мнения: 123
Цитат на: Aнда в пт, 07 дек 2007, 08:59
хаха, по въпросите за идеализираните борби в учебниците... майка ми като учителка решила да я осветли кой е Хаджи Димитър и какво е направил за България, учила я на "Жив е той, жив е" (какво разбрало детето - един чичко лежи на БАЛКОНА и кръвта му тече).
В резултат от тази акция детето се хвали, че живее в най-великия квартал - Хаджи Димитър!  Joy Joy hahaha

 Joy Joy Laughing

# 21 7 дек. 2007, 09:58 ч.
  • Мнения: 9 052
Уважаваш го. Не го удряш. Не му крещиш.  Обясняваш, прикаzваш, раzкаzваш, покаzваш нещата как се рпавят правилно докато раzбере. Не се ядосваш на грешките. Осигуряваш му раzнообраzие, цирк, zоо, театър, книги, рисуване, спорт ... и откриваш силните му предмети ... zанимаваш се с него с инетерсните му неща ...

# 22 7 дек. 2007, 10:00 ч.
  • Мнения: 1 426
така е, ни кой има време и търпение за всичко това

# 23 7 дек. 2007, 10:02 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: 3m в пт, 07 дек 2007, 10:00
така е, ни кой има време и търпение за всичко това
zависи много от собствената ти органиzация в семейството и ежедневието.

# 24 7 дек. 2007, 10:03 ч.
  • Мнения: 668
Цитат на: Жълтият Ламтурник в чт, 06 дек 2007, 21:57
Аз пък и повтарям колко е Най-  . Майка ми беше от обективно оценяващите. За нито едно нещо не ми е казала че ми е най-хубаво. Това не ме направи по-обективна, а по-неуверена в себе си. Затова на Калина и се повтаря, че е най-красивата, най-умната, рисунките и са най-хубавите и т.н. В крайна сметка за мен тя наистина е такава.

И при мен е така, затова аз дори и на най-малките постижения на синовете ми се радвам, хваля ги и ги насърчавам.
Просто, искам да вярват себе си и след време да са едни млади уверени в себе си мъже.
Освен това говоря много с тях и ги уча да уважават и другите хора.

# 25 7 дек. 2007, 11:43 ч.
  • Мнения: X
Вече изобщо не знам кое е правилно и кое не.
Майка ми беше изключително критична към мен - всичко ми беше най-грозно, най-смотано, най-тъпо, никога не ми е казвала "ще се справиш, ти можеш", а точно обратното.
В резултат се превърнах в изключително самостоятелен човек и реално са много малко нещата, с които не мога да се справя.
Да, ама тези и критики насадиха в мен ниско самочувствие и самооценка, сега направо изпитвам омраза за това и отношение.

В същото време дъщеря ми е непрекъснато поощрявана и оценявана за "Най", особено от страна на едната баба.
Хич не виждам и това да е добре. Но знам ли, може би все пак е по-добре да имаш някакво самочувствие, па макр и без покритие, от колкото да нямаш никакво, а реално да не трябва да се навираш, като мишка в ъгъла, защото си по-добър от повечето хора.

Не знам  newsm78

# 26 7 дек. 2007, 11:53 ч.
  • Мнения: 123
Цитат на: pandora в пт, 07 дек 2007, 11:43
Вече изобщо не знам кое е правилно и кое не.
Майка ми беше изключително критична към мен - всичко ми беше най-грозно, най-смотано, най-тъпо, никога не ми е казвала "ще се справиш, ти можеш", а точно обратното.
В резултат се превърнах в изключително самостоятелен човек и реално са много малко нещата, с които не мога да се справя.
Да, ама тези и критики насадиха в мен ниско самочувствие и самооценка, сега направо изпитвам омраза за това и отношение.

В същото време дъщеря ми е непрекъснато поощрявана и оценявана за "Най", особено от страна на едната баба.
Хич не виждам и това да е добре. Но знам ли, може би все пак е по-добре да имаш някакво самочувствие, па макр и без покритие, от колкото да нямаш никакво, а реално да не трябва да се навираш, като мишка в ъгъла, защото си по-добър от повечето хора.

Не знам  newsm78
Peace

# 27 7 дек. 2007, 11:58 ч.
  • Мнения: 436
Цитат на: pandora в пт, 07 дек 2007, 11:43
...Майка ми беше изключително критична към мен - ...., никога не ми е казвала "ще се справиш, ти можеш", а точно обратното.
В резултат се превърнах в изключително самостоятелен човек и реално са много малко нещата, с които не мога да се справя.
Да, ама тези и критики насадиха в мен ниско самочувствие и самооценка, сега направо изпитвам омраза за това и отношение...

При мен положението беше същото Rolling Eyes
Сега винаги казвам на сина си, че е най-добрия, най-умния, най-силния, старая се да му покажа че е обичан и може да се справи с много неща. Е, когато сгреши си му го казвам, все пак не искам да лети из небесата и да се стигне до самочувствие без покритие.
Старая се да има самочувствие, да не бъде захлупен като мен  Simple Smile

# 28 7 дек. 2007, 12:11 ч.
  • София
  • Мнения: 1 285
За мен също точната дума е увереност. Искам децата ми да са уверени в способностите си и да са силни личности. Та ка ще имат и самочувствие. Как се постига - още не мога да дам точна формула. Не им се спестява обич, не се спестяват и критики. Това, което Алекс често чува е : " Можеш, опитай и ще видиш, че можеш."

# 29 7 дек. 2007, 12:29 ч.
  • Мнения: 436
Цитат на: Yana_a_n в пт, 07 дек 2007, 12:11
... Не им се спестява обич, не се спестяват и критики. Това, което Алекс често чува е : " Можеш, опитай и ще видиш, че можеш."

Абсолютно съгласна Peace Аз казвам същото Hug

# 30 7 дек. 2007, 12:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво ще излезе? Май цяло поколение сме възпитавани в принципа "скромността краси човека" и гравитиращи около тази поговорка. Става ми малко тъжно.

# 31 7 дек. 2007, 12:52 ч.
  • Карлово
  • Мнения: 4 663
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 07 дек 2007, 12:42
И какво ще излезе? Май цяло поколение сме възпитавани в принципа "скромността краси човека" и гравитиращи около тази поговорка. Става ми малко тъжно.
Ако знаете само как я мразя тази поговорка.

# 32 7 дек. 2007, 12:53 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
и аз не я понасям. Другата такава е за "преклонена глава сабя не я сече"

# 33 7 дек. 2007, 13:00 ч.
  • Мнения: 123
и изцяло в тона на темичката , ще спомена, какво изисква един работодател провеждащ интервю за рабата -  първото и най важно нещо увереност и човека да може да се изтъкне качествата и предимствата, знам го от първа ръка. Ако искаме децата да са проспериращи е нужно да ги научим да си ценят качествата и да ги изтъкват , за да може някой да ги признае Peace

# 34 7 дек. 2007, 13:02 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Не и казвам често , че е най красива, умна и т. н. То пък да се гради самочувствие без покритие е по зле. Когато е заслужавала го казвам естествено, но не спестявам и критиките когато се наложи. И мога да кажа , че дъщеря ми си има самочувствие.

# 35 7 дек. 2007, 13:04 ч.
  • Мнения: 436
Оф, и двете поговорки страшно ги мразя...
Да, така е, възпитаваха ни да сме добри пионерчета, да слушаме и да се подчиняваме, да си мълчим.
А в днешно време се търси и цени точно обратното, както казва kallii

Затова - поощрявам и се надявам, че ще си има добро самочувствие (с покритие  Simple Smile), когато порасне.

# 36 7 дек. 2007, 13:13 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен ми изглежда така - ако успявам да уча себе си да се ценя и да имам добро самочувствие, ще успея да науча и децата на същото. Все отнякъде трябва да се започне и най-добре да е от себе си.

# 37 7 дек. 2007, 13:21 ч.
  • Мнения: 522
На първо място да се чуства дъщеря ми уверена и да има самочуствие мисля че най-важното е да тя да знае че е обичана и подкрепяна.За това по сто пъти на ден и казвам че я обичам и съответно и тя на мен и на баща и.Казвам и също че е най-красивата, най-умната и т.н.Тя е на 2години и 8 месеца и вече усещам в походката и в разговорите и и в държанието и с другите деца формирано самочувствие.

# 38 7 дек. 2007, 13:26 ч.
  • В офиса
  • Мнения: 4 019
И обратната страна.
А когато самочувствието на едно дете (или възрастен) е в повече?
Ето, днес по Дарик едно момиченце (големичко, най-малкото 3-4-5 клас) разпределяше парите на пенсионерите (онези 100лв бонус) Ами то такива ужасни глупости наговори и с такъв категоричен тон, че ако беше мое дете, щях да потъна в земята от срам.

И да, не самочувствието е важно, а увереността. Увереността, че въпреки че учителката ти казва, че 1+1=3, ти да знаеш, че е 2. Въпреки, че 'приятелчето ти' се подиграва, че не можеш да пееш, ти пак да пееш. Освен увереност, обаче трябва да можеш да кажеш 'не знам', когато наистина не знаеш отговора. Това малко деца (а и възрастни) го правят.

# 39 7 дек. 2007, 13:35 ч.
  • Мнения: 123
по някой път човек дори и да не знае отговора на даден въпрос , ако е сигурен в себе си винаги може да намери начин да се измъкне от положение, да намери алтернативен път по който се докаже , че е способен. Аз съм свидетел , как по  някога шефа ми след, като ми зададе въпрос , на който няма как да имам отговор,  се смутявам, а  в същата ситуация, човек , който си няма и на представа от всичко, което става около него, се измъква ловко от ситуацията. И да не е уверен в се беси, не го показва и шефа му вярва Thinking

# 40 7 дек. 2007, 13:48 ч.
  • Карлово
  • Мнения: 4 663
Цитат на: ivben в пт, 07 дек 2007, 13:02
Не и казвам често , че е най красива, умна и т. н. То пък да се гради самочувствие без покритие е по зле. Когато е заслужавала го казвам естествено, но не спестявам и критиките когато се наложи. И мога да кажа , че дъщеря ми си има самочувствие.
Не съм сигурна, че е по-зле по-високото самочувствие. Само  с голяма увереност можеш да надскочиш боя си. Не са еквивалентни самочувствие и самоувереност, но като поведение са много близки.
Не че насаждам голямо самочувствие, просто се стремя да не я критикувам прекалено много, да се радвам и на малките и победи, които идва със светнали очички да ми покаже.
Все се сещам за подаръка на една съфорумка - дъска за рязане, дето майка я счупила като я ударила по кухненския плот и ми става много мъчно, като след тъжна приказка.

Последна редакция: пт, 07 дек 2007, 13:57 от chanoir

# 41 7 дек. 2007, 14:00 ч.
  • Мнения: 5 877
Цитат на: Тинкърбел в пт, 07 дек 2007, 13:26
И обратната страна.
А когато самочувствието на едно дете (или възрастен) е в повече?
Ето, днес по Дарик едно момиченце (големичко, най-малкото 3-4-5 клас) разпределяше парите на пенсионерите (онези 100лв бонус) Ами то такива ужасни глупости наговори и с такъв категоричен тон, че ако беше мое дете, щях да потъна в земята от срам.

И да, не самочувствието е важно, а увереността. Увереността, че въпреки че учителката ти казва, че 1+1=3, ти да знаеш, че е 2. Въпреки, че 'приятелчето ти' се подиграва, че не можеш да пееш, ти пак да пееш. Освен увереност, обаче трябва да можеш да кажеш 'не знам', когато наистина не знаеш отговора. Това малко деца (а и възрастни) го правят.
Тинк, в десятката си.
Масово се среща насадено самочувствие без покритие. Тези хора са много неприятни за общуване, защото не знаеш кога ще дадат на празно. Още по-лошо е да наемеш такъв човек на работа (а обикновено ще знае как да се пласира) и да се окаже, че и наполовина не може това, дето го обещава.
Затова смятам - увереност, уважение, базово самочувствие - да, наистина всекиму. Но всяка претенция отгоре трябва да има подплата. Иначе хубаво, аз ще повтарям "ти си най", после в училище все по нещо ще се окаже, че не е "най", ще реши (както е в масовия случай), че госпожата е смотана и не може да я оцени, а после? И другите ли ще са смотани, че не й предлагат блестяща работа или че я уволняват за несправяне? Ами ако в един момент реши, че аз съм тъпа, щом харесвам всичко наред.

# 42 7 дек. 2007, 14:01 ч.
  • Мнения: 1 404
Поощрявам Ния и за най-малкия успех,радвам се на всеки неин подарък,гледам п0равилата да са малко и ясни,за да и оставя поле,в което да избира останалото.Не си позволявам да я лъжа и манипулирам,защото е по-малката.Постоянно се измъчвам обаче,че някъде бъркам,че не я възпитавам правилно и т.н
Като малка много рядко са ме хвелели.Култовото изречение на майка ми е-"твоите шестици тук се равняват на четворки в училищата в София и Варна,не се успокоявай,учи повече".Категорична съм,че това възпитание не доведе до нищо добро при мен.

# 43 7 дек. 2007, 14:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ще си позволя да кажа, че това със самочувствието без покритие, което после гръмва е чист мит. Който умее да се пласира веднъж, ще се справи с пласирането почти всеки път. И на когото животът му е тръгнал с добро самочувствие, продължава по същия начин. И който в училище е бил от най-добрите, като порасне пак е от най-добрите. Немците са правили такова проучване и проследяване на живота на стотици деца повече от 30 години. Така, че колкото повече, толкова повече.
Останалото е за успокоение на хората без самочувствие. Междувпрочем, като мита за красивите жени, които били нещастни в любовта и разни сапункави "богатите също плачат".

# 44 7 дек. 2007, 14:26 ч.
  • Мнения: 1 172
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 07 дек 2007, 14:04
Ще си позволя да кажа, че това със самочувствието без покритие, което после гръмва е чист мит. Който умее да се пласира веднъж, ще се справи с пласирането почти всеки път. И на когото животът му е тръгнал с добро самочувствие, продължава по същия начин. И който в училище е бил от най-добрите, като порасне пак е от най-добрите. Немците са правили такова проучване и проследяване на живота на стотици деца повече от 30 години. Така, че колкото повече, толкова повече.
Останалото е за успокоение на хората без самочувствие. Междувпрочем, като мита за красивите жени, които били нещастни в любовта и разни сапункави "богатите също плачат".

Това е и моето мнение. Какво значи самочувствие без покритие? Винаги се предпочита човекът, който си вярва, пред този, който дори сам не вярва във възможностите си. Защото той притежава много други качества, които по-плахият и неуверен не притежава, нищо че знае или може повече в конкретна област.
Отделно мисля, че самочувствие се възпитава на първо място с личен пример. Уверените родители възпитават уверени деца. И не е нужно да правят нещо извънредно, за да постигнат този ефект.

# 45 7 дек. 2007, 14:31 ч.
  • Мнения: 5 877
Самочувствие без покритие е да смяташ, че си по-добър от съучениците си, когато не владееш дори правописа като хората.
Масов случай, обикновено "гръмва" на кандидатстудентския изпит.
Самочувствие без покритие е да завършиш с триста зора и да тръгнеш да търсиш веднага четирицифрена заплата, без да се осведомиш можеш ли наистина да я вършиш тази работа.
Самочувствие без покритие е да не оценяваш правилно слабостите си и да не можеш да ги поправяш своевременно.

Да не се бърка с "най-добрите в училище" - ако наистина си бил от най-добрите, защо да не успееш и по-нататък? Но най-добрият, не най-самодоволният. Да вложиш труд, усилие, талант... не просто да чакаш самочувствие наготово.

Надценява се увереното държане. Доброто самопредставяне е умение, което се учи; не трябва да се бърка със самозаблудата.

Последна редакция: пт, 07 дек 2007, 14:39 от Aнда

# 46 7 дек. 2007, 14:36 ч.
  • Мнения: 1 404
Цитат на: *SV* в пт, 07 дек 2007, 14:26
Отделно мисля, че самочувствие се възпитава на първо място с личен пример. Уверените родители възпитават уверени деца. И не е нужно да правят нещо извънредно, за да постигнат този ефект.
Ееееее,недей де,аз съм патологично неуверена и наивно си мечтая да възпитам уверени деца Crossing Arms

# 47 7 дек. 2007, 15:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Подценяването или надценяването, оценяването на слабостите и силностите е субективно и обикновено е в полза на размишляващия. Няма какво да се лъжем, имаме достатъчно примери за хора, които ние самите сме смятали (или смятаме) за индивиди със самочувствие без покритие, но в същото време тези хора са ни били началници или са станали по-богати или по-известни от нас самите. Значи, тяхната самооценка им върши добра работа, нищо че ние сме я оценявали като нереална.

 А колко ли хора за нас си мислят, че сме с прекалено самочувствие, което е без покритие?!

# 48 7 дек. 2007, 15:12 ч.
  • Мнения: 5 877
Има много неща, които са субективни. И има много неща, които не са.
Или решаваш задачата, или не можеш. Или пишеш грамотно, или не. Или знаеш да кажем испански, или не го знаеш. Някои хора пеят по-вярно от други, независимо какво си мислят и едните, и другите.
Аз може да си мисля, че умея да плувам, и никой да не ми оспорва самочувствието, но ако не мога - ще се удавя.
Както казах, всички имат право на базово уважение, независимо от способностите.
Но ако става въпрос за бутане напред и показване на мускули, то наистина е много грозно да няма покритие.
И не, не е всичко относително.

# 49 7 дек. 2007, 15:14 ч.
  • Мнения: 123
и според мен е важен личния пример, било то на родител или друг важен за дете човек. Детето трябва да има модел, по който да си гради характера. Те съзнателно или не, ни копират. Колкото и да им повтаряме , бъди твърд , ако ние сме мекушави няма как да стане, защото мъничетата  не могат да си обяснят какво се изисква от тях. Ако наистина искаме те да бъдат обичани, ние трябва да ги научим , първо те самите да се харесват, а пост фактум , а ако ние родителите сме неуверени , да работим и върху себе си , за да сме значимите възрастни, които са идеала за подражаване на детето Rolling Eyes

# 50 7 дек. 2007, 15:47 ч.
  • Мнения: 3 929
Аз не спирам да хваля сина си, който е на 2,1 год. и той много добре разбира, че го хваля. Но никога не съм го хвалела, без да има за какво. Поощрявам го, когато направи нещо добро, нещо хубаво и смислено. И същевременно го критикувам или му правя забележа, когато сгреши или когато направи нещо лошо. Аз все съм била с подтиснато самочувствие и ми трябваше много време, за да го добия. И си казах, че няма да допусна детето ми да има комплекси заради ниското си самочувствие. Затова го хваля, но наблягам - когато има за какво.

# 51 7 дек. 2007, 19:36 ч.
  • Мнения: 1 470
   Да дам малко и от себе си:
За мен истинското самочувствие не идва само от успехите,или неуспехите на един човек,или дете.Понякога имаме добри дни,понякога лоши.Някои са добри в една област,други в друга.За това според мен има и една друга насока на самочувствието,и тя идва от това какъв човек си.Тоест,аз се опитвам да възпитавам моите деца да са социални,да са отзивчиви към зова за помощ,да са борбени,да са волеви,да се сработват в екип,да се научат да ценят труда си,и парите,да се отстояват,да знаят корените си,и да се стремят да подражават на великите хора от нашата история,да почитат всичко българско,да не рушат малкото което е останало от историята ни...Въобще,ако станат наистина стойностни хора,предполагам самочувствието им ще бъде истинско,и дори в един момент да претърпят поражение в живота,накрая все ще намерят сили,вяра и достатъчно самочувствие да продължат напред,и дори да изкачът висини.Много ми харесва репликата-КОЕТО НЕ НИ УБИВА,НИ ПРАВИ ПО-СИЛНИ.
   А иначе и нашите винаги са били насмешливо критични към мен,и въобще не смятам че тово ми е помогнало в живота,дори напротив,и до ден днешен има буца в гърлото ми която не ще преглътна.
Пример-във втори клас ме записаха на балет,и всеки ден след тренировка не пропускаха да ми се присмеят че съм била тромава като някоя мечка...Много трудно се отпуснах да танцувам по купони,а за дискотеки,там не стъпвах...А не танцувам зле!!!

# 52 7 дек. 2007, 19:44 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А някои умни глави казват, че си заслужава като възрастни да направим това, за което сме мечтали като малки или да се "реваншираме" пред себе си като се захванем с това, в което са ни казвали, че не сме особено добри. Ей така, за повишаване на самочувствието. И тъй като родителите вече не могат да ни казват какво да правим и какво не, единствено от нас зависи как ще се справим. Добре се отразявало както на самочувствието, така и на отношенията с останалите членове на семейството, особено на отношенията с децата.
Според мен има логика в този възглед, дори до известна степен го правя. В началото предизвиквах изненада и недоверие, но после като че ли всичко се обърна в моя полза. Покрай това ми стана много по-лесно да насърчавам и децата във всякакви странни (все пак не екстремни) начинания.

Червена Шапчице, може да пробваш сега да се запишеш към някое читалище в курс по танци.  newsm10

# 53 7 дек. 2007, 20:07 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 07 дек 2007, 19:44
Червена Шапчице, може да пробваш сега да се запишеш към някое читалище в курс по танци.  newsm10
PeaceС удоволствие бих го направила,стига да намеря време.И то защото ще ми бъде приятно!А иначе отдавна съм се преборила със всичките им глупости-на родотелите си-все пак съм мама на трима СИНА,по голяма гордост от това здраве...

# 54 7 дек. 2007, 20:07 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Забелязвам, че повечето люде сме два вида - или имаме ниско самочувствие (както "неуспели", така и смятани за "успели" в работата си) или другата крайност (онова в скобите важи с пълна сила и за втория вид).  Confused
Тези дни имах удоволствието да попадна на "Шоуто на Слави" Mr. Green. Там май тече някакъв конкурс по танци. Още не мога да повярвам на това, което видях. Хем беше ужасно смешно, хем ми стана тъжно. А май най-много трябва да ме е страх, защото такива са ни и лекарите, и политиците, и сума ти народ - хора, от които зависи животът ни.
П.П. Това, което е написала Анда напълно се покрива с опитите ми да възпитавам и насочвам двата трола.  Peace

# 55 7 дек. 2007, 21:48 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Василиса Умница в пт, 07 дек 2007, 20:07
Забелязвам, че повечето люде сме два вида - или имаме ниско самочувствие (както "неуспели", така и смятани за "успели" в работата си) или другата крайност (онова в скобите важи с пълна сила и за втория вид).  Confused
Тези дни имах удоволствието да попадна на "Шоуто на Слави" Mr. Green. Там май тече някакъв конкурс по танци. Още не мога да повярвам на това, което видях. Хем беше ужасно смешно, хем ми стана тъжно. А май най-много трябва да ме е страх, защото такива са ни и лекарите, и политиците, и сума ти народ - хора, от които зависи животът ни.
П.П. Това, което е написала Анда напълно се покрива с опитите ми да възпитавам и насочвам двата трола.  Peace
PeaceОпределено човек трябва да бъде и малко реалист,за способностите си!Не съм го гледала,и то защото самият Слави ме дразни със самочувствието си...Не казвам че не се изгради в годините като личност,и шоумен,но прекалено много го демонстрира...

# 56 7 дек. 2007, 21:48 ч.
  • Мнения: 25 664
Ох, хвърлихте ме в дълбок размисъл...  ooooh!
По принцип, мнението ми съвпада абсолютно с това на Анда. Винаги съм била "за" самочувствието с покритие. Но, за съжаление, практиката и животът ми доказват това, което развива Радостина НЗ. Прекалено много балони, пълни с въздух, се издигат край мен, за да не се съглася, че днес точно това се цени - арогантното самочувствие, нищо, че няма никакво покритие. "Фали ме уста, затуй те храня!" И устата се отблагодарява щедро...  

# 57 7 дек. 2007, 21:51 ч.
  • Мнения: 17 407
Абе, така е, но аз пък съм виждала да се пукат балони Grinning

# 58 7 дек. 2007, 22:10 ч.
  • Мнения: 118
Ако се държиш с детето като с  личност , т.е. казваш му  и му показваш нещата такива каквито са , детето ще израстне като човек с нормално мислене и самочувствие . Това дали повтаряме на децата си ,че са Най - ,няма да им помогне , ако не умеят да виждат реалността . Напротив , неоправданата самоувереност води често до тежки разочарования . Често такива хора не умеят да виждат собствените си грешки и търсят вина в околните за собствените си грешки.
Що се отнася за националното самочувсвие - ако родителите не се чувстват горди с произхода си нищо не може да се направи.

# 59 7 дек. 2007, 22:16 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Как` Сийка в пт, 07 дек 2007, 21:48
Ох, хвърлихте ме в дълбок размисъл...  ooooh!
Искренно се радвам за което!!!Твоите постове винаги са ме впечатлявали със разум идващ като от дълбините на човечеството!!!Да не те обидя само с дълбините,защото нямам представа на какви години си,и от къде си,но говориш като живяла...В хубавият смисъл!!!Поздрави от мен!!!
   А за балоните,вярвам че няма още дълго това да продължи...И винаги е по-добре самочувствието ти да има дълбоки корени,от колкото да хвърчи нае където го духне вятърът... Hug

# 60 7 дек. 2007, 23:20 ч.
  • Мнения: 25 664
Цитат на: Дренка в пт, 07 дек 2007, 21:51
Абе, така е, но аз пък съм виждала да се пукат балони Grinning

Блазе ти!  Laughing Не, че и аз не съм виждала, но обикновено, когато се пукнат, са литнали толкова нависоко, че вече няма значение...

Цитат на: Червената Шапчица в пт, 07 дек 2007, 22:16
Да не те обидя само с дълбините,защото нямам представа на какви години си,и от къде си,но говориш като живяла...

Ами живяла съм.  Wink Тъй де, дърта съм.  Mr. Green Joy

# 61 8 дек. 2007, 08:58 ч.
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Зависи от човека. Ако го има, ще го има.
Най-се дразня от неподплътено самочувствие. Самочувствие се изглажда и толкоз. Аз съм расла с "трябва", браво имаше рядко, основно имаше, може и по-добре. На мен не ми повлия и не ме смачка.
На сина ми-божа работа. Аз знам, че ще изисквам от него, за да може да се справя сам после. Така се гради самочувствие.
Какво ще възпитам, мъж-слабак, който си чака бравото?

ПП. АЗ съм от тези, които смятат, че хората до 18 години са нищо, трябва да учат и да не дават мнение, защото нямат основа за това.

# 62 8 дек. 2007, 09:16 ч.
  • Мнения: 5 362
Цитат на: *SV* в пт, 07 дек 2007, 14:26
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 07 дек 2007, 14:04
Ще си позволя да кажа, че това със самочувствието без покритие, което после гръмва е чист мит. Който умее да се пласира веднъж, ще се справи с пласирането почти всеки път. И на когото животът му е тръгнал с добро самочувствие, продължава по същия начин. И който в училище е бил от най-добрите, като порасне пак е от най-добрите. Немците са правили такова проучване и проследяване на живота на стотици деца повече от 30 години. Така, че колкото повече, толкова повече.
Останалото е за успокоение на хората без самочувствие. Междувпрочем, като мита за красивите жени, които били нещастни в любовта и разни сапункави "богатите също плачат".

Това е и моето мнение. Какво значи самочувствие без покритие? Винаги се предпочита човекът, който си вярва, пред този, който дори сам не вярва във възможностите си. Защото той притежава много други качества, които по-плахият и неуверен не притежава, нищо че знае или може повече в конкретна област.
Отделно мисля, че самочувствие се възпитава на първо място с личен пример. Уверените родители възпитават уверени деца. И не е нужно да правят нещо извънредно, за да постигнат този ефект.
Peace
Съгласна съм с двете мнения!Напълно съвпадат с моето Peace

# 63 8 дек. 2007, 10:26 ч.
  • Мнения: 1 547
Самочувствието само по себе си е нищо. Не може и не бива да се възпитава - трябва да се придобива. Аз не се усещам отговорна за самочувствието на децата си, а само за способностите им. Ще направя всичко възможно да реализират добре умствения и емоционалния си потенциал, а дали те ще го поставят над или под този на другите, си е тяхна работа. И доколкото за мен самочувствието означава реалистична себеоценка, ще направя всичко възможно да развият и необходимата самокритичност - качество No 1 по моята скала за Свестен индивид.  Mr. Green

# 64 8 дек. 2007, 12:59 ч.
  • под шипковия храст
  • Мнения: 858
основното, което аз се опитвам да науча сина си е, че всеки е уникален сам за себе си  и че той е чудесен такъв какъвто е. не е нужно да бъде винаги първи, аз го обичам независимо от това. не е нужно да е като останалите.  не съм заложила в него състезателен дух, радва се на победите на приятелите си, не завижда на играчките им, дори и да иска такива.  дано не съм го объркала, но се надявам с времето да се научи да се справя с живота. Thinking дано да расте със самочувствие... да се харесва, какъвто е и да приема останалите, каквито са! Simple Smile толерантност и добронамереност, това са важни и градивни за самочувствието качества, поне според мен.

# 65 8 дек. 2007, 18:16 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Франзела Калина в сб, 08 дек 2007, 08:58
Зависи от човека. Ако го има, ще го има.
Най-се дразня от неподплътено самочувствие. Самочувствие се изглажда и толкоз. Аз съм расла с "трябва", браво имаше рядко, основно имаше, може и по-добре. На мен не ми повлия и не ме смачка.
На сина ми-божа работа. Аз знам, че ще изисквам от него, за да може да се справя сам после. Така се гради самочувствие.
Какво ще възпитам, мъж-слабак, който си чака бравото?

ПП. АЗ съм от тези, които смятат, че хората до 18 години са нищо, трябва да учат и да не дават мнение, защото нямат основа за това.
    Радвам се че на теб не ти е повлиало!Но грешката в този метод е,че не винаги големите имаме правилна преценка,кое е посилно за възраста и възможностите на едно дете.Понякога невероятно лесни за нас неща,могат да създадът голяма трудност при изпълнението им,и при натрупване на подобни инциденти,в един момент детето да се почувства неспособно,самочувствието му да се срине,и дори и още по лоши неща...Преди години бях говорила с една психоложка,по тези въпроси,и тя ми извади данни от предишната година,в която амбициозни родители,са докарвали собственните си деца до истерия,а дори и до диабед/на нервна почва,за да успеят да влязат първи клас в елитно училище...Представете си за какво става въпрос?!По спомени,ставаше въпрос за 2003-2004г,за Еврейското училище...В същият момент,при срещата ми с друг подобен специалист,се оказа,че на тази възраст децата НЕ могат да се справят достатъчно добре,със метенето на стаята си...И фактът че ги учех да си оправят леглата перфектно,и не се получаваше,не означавало че не искат,а просто не били дорасли...А това за мен е нещо толкова рутинно,и просто...
    В този ред на мисли,когато им даваме задачи,те трябва да са достатъчно лесни че да се справят с тях добре,за да можем да им кажем,БРАВО!Не можем да очакваме от тях винаги да са на 100%,съсредоточени,и отдадени,на нашите цели...Още повече,че те си имат техни си приоритети...А когато се почувстват достатъчно уверени,и силни,те сами ще надскочат себе си...

# 66 8 дек. 2007, 18:18 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: crazy chick в сб, 08 дек 2007, 10:26
Самочувствието само по себе си е нищо. Не може и не бива да се възпитава - трябва да се придобива. Аз не се усещам отговорна за самочувствието на децата си, а само за способностите им. Ще направя всичко възможно да реализират добре умствения и емоционалния си потенциал, а дали те ще го поставят над или под този на другите, си е тяхна работа. И доколкото за мен самочувствието означава реалистична себеоценка, ще направя всичко възможно да развият и необходимата самокритичност - качество No 1 по моята скала за Свестен индивид.  Mr. Green
Цитат на: mit*bul в сб, 08 дек 2007, 12:59
основното, което аз се опитвам да науча сина си е, че всеки е уникален сам за себе си  и че той е чудесен такъв какъвто е. не е нужно да бъде винаги първи, аз го обичам независимо от това. не е нужно да е като останалите.  не съм заложила в него състезателен дух, радва се на победите на приятелите си, не завижда на играчките им, дори и да иска такива.  дано не съм го объркала, но се надявам с времето да се научи да се справя с живота. Thinking дано да расте със самочувствие... да се харесва, какъвто е и да приема останалите, каквито са! Simple Smile толерантност и добронамереност, това са важни и градивни за самочувствието качества, поне според мен.
   Тези двата поста взаимно се допълват,в по-голямата си част... PeaceА и допълват моите мисли!

# 67 8 дек. 2007, 19:26 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Уча го да прави разни неща сам ...когато види , че се справя самочувствието му скача ....например , от както ходи на ски, е станал мнооого важен

# 68 8 дек. 2007, 19:45 ч.
  • Мнения: 17 407
Склонна съм да се съглася с Калина. Не мисля обаче да давам на децата си лесни задачки, само и само да им кажа Браво. СКоро имаше тема за това дали трябва в игрите да губим нарочно от децата си. Мнението ми е НЕ!


# 69 8 дек. 2007, 20:01 ч.
  • Мнения: 480
Уча го, уча го и пак го уча. Доброто самочувствие трябва да е подплътено с голяма база данни. Обяснявам му всичко, за което ме попита. Онзи ден ме питаше "как става мъглата". Ми честно казано се затрудних да му отговоря. Купих обаче книжка, в която под формата на игра е разказано за дъжда, снега, мъглата и т.н.
Когато успее в нещо го хваля, когато се олее - му правя забележка.
Често му казвам "браво" и му се възхищавам. Все пак е на две и половина.

# 70 8 дек. 2007, 21:07 ч.
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Аз не съм отгледана с много похвали, напротив - по-скоро в иронично-присмехулна среда (говоря не само за семейството, а и за съученици, близки). Майка ми винаги (и до ден днешен) е била доста критична към мен. За всичко. В резултат на което доста хваля сина си, гледам да компенсирам един вид, "за да му дам самочувствие". Осъзнавам, че бъркам обаче... станал е доста лигав в отношенията си с мен. В градината е ОК Слава Богу. Но ми се струва, че го тласкам в някаква друга крайност, покрай моите собствени страхове.
Трудна работа е. Интересно ми е да чета мненията ви по този въпрос. Peace

# 71 8 дек. 2007, 21:18 ч.
  • Мнения: 2 070
Хваля си я за всяко нещо, което ми се струва, че трябва да бъде похвалена. Всеки път като направи нещо ново, нещо хубаво. Само, че не казвам - много си умна /е, понякога  и това казвам/ или рисуваш прекрасно, а много добре си написала тази буквичка, картината  е чудесна, браво, много добре каза стихчето. По същия начин и ако направи нещо не толкова приятно - не и казвам много си глупава или лоша, а да речем - това, което направи не е хубаво или нещо такова - квалифицирам постъпка, а не самата личност. детето само си прави изводите и гради самочувствие. А че сие хубава и казвам редовно, защото е такава.

# 72 8 дек. 2007, 21:44 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Дренка в сб, 08 дек 2007, 19:45
Склонна съм да се съглася с Калина. Не мисля обаче да давам на децата си лесни задачки, само и само да им кажа Браво. СКоро имаше тема за това дали трябва в игрите да губим нарочно от децата си. Мнението ми е НЕ!
   Като писах по горе лесни задачи,нямах в предвид само най-лесните...А да не вдигаме летвата прекалено...Защото понякога в стремежа си да ги направим силни,ги правим всъщност по-неуверени...А за това че трябва да се научат да губят ,и то с достойнство,е ччаст от възпитанието да имат самочувствие! Peace

# 73 8 дек. 2007, 21:47 ч.
  • София
  • Мнения: 7 097
Не пестя похвалите си, когато заслужава.
Чрез обичта си, която изразявам към нея я карам да се чувства значима и обичана.
Гледам да не съм прекалено критична.

# 74 8 дек. 2007, 22:16 ч.
  • Мнения: 5 877
E, ще излезе, че аз май доста хваля - въпреки мнението си за самочувствието. Гледам да нанасям внимателно корекции - да, много е интересно, а виж как още може да стане. Но никога "ти си най, другите да си ядат ушите".
Имах предвид крайни случаи на напомпано самочувствие.

# 75 8 дек. 2007, 23:14 ч.
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Аз пък много го хваля и често му казвам, че е най- ... най- смелия пожарникар, а той пита "Какво ще си кажат пожарникарите като ме видят ?" отговарям му "Ехаааа, толкова смел пожарникар за пръв път виждаме" .. казвам, че е най- силния Тарзан и Тарзан ще каже "Искам да бъда като Йоан" ...и тн...

# 76 8 дек. 2007, 23:16 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: Франзела Калина в сб, 08 дек 2007, 08:58
ПП. АЗ съм от тези, които смятат, че хората до 18 години са нищо, трябва да учат и да не дават мнение, защото нямат основа за това.

Това пет пъти го прочетох, за да съм сигурна, че правилно съм го разбрала  Shocked

Точно обратното на моето мнение и начина, по който възпитавам дъщеря си е. Никога не казвам: "Възрастните не се прекъсват" /да речем/, а "Когато някой говори, не трябва да го прекъсваш." Стремя се да й стане ясно, че всички хора следва да се уважават еднакво, както нуждите и желанията им. Естествено у дома "Мами е шефа"  Mr. Green

Сега като ви чета ...виждам, че аз не я хваля много често. Но околните непрекъснато го правят, та може би е излишно и от мен да го чува  newsm78

# 77 9 дек. 2007, 08:58 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Isa в сб, 08 дек 2007, 23:16

Сега като ви чета ...виждам, че аз не я хваля много често. Но околните непрекъснато го правят, та може би е излишно и от мен да го чува  newsm78
   Иса,помисли си дори сега,как би се почувствала,ако някой те похвали,и в другият случай,ако това е майка ти...?!Макар и да си голяма...
    А за това до 18години...Смятам,че ако оставим поне за седмица света да бъде управляван от  децата,то той ще стане поне мъничко по достойно място за живеене...Те са много по искренни,мисленето им е по логично и незакостеняло,имат много повече мечти и блянове...Въобще,ако се научим,в това число и аз,по често да се вслушваме в съветите им,мисля няма да сбъркаме!Но за жалост,не винаги имам време за това.Поздрави!!!

# 78 9 дек. 2007, 10:20 ч.
  • Мнения: 2 440
Като не смачкваме тяхното самочувствие и като даваме личен пример.

# 79 9 дек. 2007, 13:02 ч.
  • Мнения: 123
Цитат на: percepolis в нд, 09 дек 2007, 10:20
Като не смачкваме тяхното самочувствие и като даваме личен пример.
PeaceВиждала съм майки, които натискат децата си да бъдат първи във всичко и им крещят истерично , когато не стане нещо по начина по който са решили точно да стане, тези същите деца трудно се разбират с връстниците си, както и са доста стеснителни сред непознати хора. Това е един пример , защо  не би трябвало  с цената на всичко да се опитваме децата да са първенци в начинанията, които за нас родителите са важни, а и да се вслушваме и в техните желания, за да могат и те самите да си имат доверие Thinking

# 80 9 дек. 2007, 13:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Така си е. Ако за някой родител са много важни високите спортни постижения или първенството в класа, то сам да си го направи - да започне да тренира или да става най-добър сред колегите си. Да спре да насажда у децето си мисията да осъществи родителските амбиции, защото детето може и да живее чуждия живот докато зависи от родителите си, но после си наваксва, и за съжаление не винаги по най-здравословния начин.

# 81 9 дек. 2007, 17:43 ч.
  • Мнения: 480
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 09 дек 2007, 13:23
... Ако за някой родител са много важни високите спортни постижения или първенството в класа, то сам да си го направи - да започне да тренира или да става най-добър сред колегите си. ...

Добре де, аз например много мразя неграмотните хора. Говорили сме и за това, че какво като пишеш във форум, трябва да пишеш вярно! Това къде или с кого пишеш не оправдава неграмотността ти.
В тази връзка ще държа много детето ми да се научи да пише и говори правилно.
Аз самата съм тренирала (правопис) и съм станала много добра. Същото ще изисквам и от него. А ако той си е умствено по-назад от правописа? Ако на него му се отдава математиката, така както на мен пък не ми се отдаваше? Тогава какво излиза, че го принуждавам да покрива амбициите ми да е най-добър в правописа? Ще сбъркам ли във възпитанието , ако го карам да пише и да учи, докато се научи? Как ще повлияя на самочувствието му, като непрекъснато му повтарям, че това не се пиша така, а така. Или не се изговаря така, а така.
И сега го поправям, когато казва "кажеме, учиме, правиме" и т.н.

# 82 9 дек. 2007, 19:04 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: БиРенкА в нд, 09 дек 2007, 17:43
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 09 дек 2007, 13:23
... Ако за някой родител са много важни високите спортни постижения или първенството в класа, то сам да си го направи - да започне да тренира или да става най-добър сред колегите си. ...

Добре де, аз например много мразя неграмотните хора. Говорили сме и за това, че какво като пишеш във форум, трябва да пишеш вярно! Това къде или с кого пишеш не оправдава неграмотността ти.
В тази връзка ще държа много детето ми да се научи да пише и говори правилно.
Аз самата съм тренирала (правопис) и съм станала много добра. Същото ще изисквам и от него. А ако той си е умствено по-назад от правописа? Ако на него му се отдава математиката, така както на мен пък не ми се отдаваше? Тогава какво излиза, че го принуждавам да покрива амбициите ми да е най-добър в правописа? Ще сбъркам ли във възпитанието , ако го карам да пише и да учи, докато се научи? Как ще повлияя на самочувствието му, като непрекъснато му повтарям, че това не се пиша така, а така. Или не се изговаря така, а така.
И сега го поправям, когато казва "кажеме, учиме, правиме" и т.н.

   Въпросът е,на колко години е твоето дете?!Никой не твърди,че трябва да останат неуки,но трябва да се съобразяваме с възраста им,когато им поставяме цели...Освен това,на детето може да не му е силно писането,а примерно рисуването...Ако всички бяхме най-добри в правописа,ти с какво щеше да ни се похвалиш?! Hug

# 83 9 дек. 2007, 19:27 ч.
  • Мнения: 480
Идеята ми е, че трябва да налучкаме посоката на развитие на детето си. Ще му позволя да се занимава с това, което му се иска, а може и да успее. Ако не успее, никога няма да му кажа, че се е провалил, а че следващия път сигурно ще може и по-добре. А ако успее, ще му кажа, че се гордея с него.
Ами за мен силните страни на детето ми са рисуването, пеенето, спорта и е някак си твърде интелигентен за две и половина годишно дете. Но аз ли съм го провокирала да е такъв?! Едва ли. Не ми се отдава вярното пеене, нито пък рисувам добре. А за спорта...съм абсолютен...пън. Ама дърво отвсякъде. Но пея с него, рисувам с него, скачам с него - доколкото мога.
Никой не ме е карал насила да уча правопис. Нито майка е изразявала болни амбиции. Но знам, че се гордее с това ми качество. Не ми го е казвала, може би го е споменавала, но не ме е хвалела непрекъснато - говоря твърде субективно, но го взехме като пример. А аз имам самочувствието, че пиша правилно. Никой не ми го е насаждал, просто го виждам, че е така. Самооценявам се. Може би и това е ключът към високото самочувствие с покритие, разбира се - възможността да си дадеш обективна самооценка.

# 84 9 дек. 2007, 19:28 ч.
  • Мнения: 3 447
Имам чувството, че цяло едно поколение майки, от тези, дето са хванали соц-а (и съответно са възпитани според максимата за красящата скромност) сега на свой ред възпитават (възпитаваме, добре  Simple Smile) у децата си свръхсамочувствие. За компенсация за това, че те самите в един момент са се оказали не красиви, а просто смотани. Затова в момента има тълпи деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които са напомпани като балони. Нормално е от едната крайност да се отиде в другата, за да се установи равновесие след едно или две поколения, дай боже.
Иначе смятам, че самочувствието (за мен е равнозначно на увереност) се изгражда в ранна възраст и не зависи от постиженията. То е по-скоро преценката, начинът, по който възприемаш постиженията и провалите си. Ако си отгледан от свръхкритични или саркастични родители, каквото и да постигнеш в живота си, винаги ще приемаш успехите си като случайност, а провалите - като закономерност.

# 85 9 дек. 2007, 22:18 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Dona в нд, 09 дек 2007, 19:28
Имам чувството, че цяло едно поколение майки, от тези, дето са хванали соц-а (и съответно са възпитани според максимата за красящата скромност) сега на свой ред възпитават (възпитаваме, добре  Simple Smile) у децата си свръхсамочувствие. За компенсация за това, че те самите в един момент са се оказали не красиви, а просто смотани. Затова в момента има тълпи деца в пубертетна и предпубертетна възраст, които са напомпани като балони. Нормално е от едната крайност да се отиде в другата, за да се установи равновесие след едно или две поколения, дай боже.
Иначе смятам, че самочувствието (за мен е равнозначно на увереност) се изгражда в ранна възраст и не зависи от постиженията. То е по-скоро преценката, начинът, по който възприемаш постиженията и провалите си. Ако си отгледан от свръхкритични или саркастични родители, каквото и да постигнеш в живота си, винаги ще приемаш успехите си като случайност, а провалите - като закономерност.
Peace

# 86 9 дек. 2007, 22:26 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако трябва да съм съвсем откровена, на кого му пука за постиженията? Обикновено на чуждите хора, за да си изградят някакво мнение и да поставят за себе си определения индивид на някакво масто в своята класация. Но на този, същият индивид, може изобщо, ама изобщо да не му пука кой на какво място го слага и да си живее прекрасно. А едно нещо се определя като постижение или не също субективно и в много случаи няма нищо общо с действителността.
Ако за едно дете (човек) е постижение да си изпере чорапите сам, то за друг може да не е нищо. И какво? Този, дето си е изпрал чорапите си е с много добро самочувствие, защото е доволен от себе си. Откъм неговата действителност всичко си е наред. Значи, проблем за него няма. Защо тогава да му пука за някакого другиго, който мисли, че самочувствитето му било без покритие?

# 87 9 дек. 2007, 23:43 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Цитат на: Червената Шапчица в нд, 09 дек 2007, 08:58
   Иса,помисли си дори сега,как би се почувствала,ако някой те похвали,и в другият случай,ако това е майка ти...?!Макар и да си голяма...
 

Права си.  Peace

Моите родители рядко ме хвалеха и хвалят. Както обичам да се шегувам с баща ми и мин. председател да стана, той само ще повдигне нос и ще каже: "То пък една държава..."

Но Дариа е свръхконтакта и много уверена. Ето,сега пътувахме уикенда и тя се запозна с поне 10 човека по пътя. И поне толкова пъти чу, че е хубава, умна, уверена и пр... Не ми се иска да израстне с нос забит в облаците, само защото като е била 3,5 г. е била много чаровно дете.  Thinking

# 88 10 дек. 2007, 09:26 ч.
  • Мнения: 1 404
Напълно съм съгласна с Дона.

# 89 13 дек. 2007, 12:46 ч.
  • Мнения: 314
Понеже не сте дефинирали самочувствие в темата, отговарям както аз го разбирам: възпитавам го чрез личен пример, и чрез уважение към детето и неговата личност: изслушвам го, приемам мненията и решенията му. Не го сравнявам с другите, хваленето е под форма на изразяване на личното ми мнение (по възможност обективно), например - харесва ми картината, която си нарисувал, мисля, че цветовете са красиви.
Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.

# 90 13 дек. 2007, 12:52 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: anita_ в чт, 13 дек 2007, 12:46
... Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
анита, психолоzите смятат, че стимула в работата да те похвалят и оценят е по силен от финансовия ... не zнам каква zависимост поражда, но на човек му е потребно да бъде оценен и приzнат и zабеляzан ...
един пример в темата с фотошопа, хоби ... енда от бените доста емоционално реагира, като не получи коментари, дори и критични zа творбата си, повечето споделиха, че и те вече не публикуват творбите си, zащотот коментарите са станали рядкост , а всеки , който се е потрудил е искал да бъде zабеляzана творбата му ... реален пример .  Hug

# 91 13 дек. 2007, 13:11 ч.
  • Мнения: 314
Цитат на: jabata_dil в чт, 13 дек 2007, 12:52
Цитат на: anita_ в чт, 13 дек 2007, 12:46
... Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
анита, психолоzите смятат, че стимула в работата да те похвалят и оценят е по силен от финансовия ... не zнам каква zависимост поражда, но на човек му е потребно да бъде оценен и приzнат и zабеляzан ...
Да бъдеш забелязан и работата ти оценена е едно, а да те хвалят - съвсем друго. За мен няма по-голям стимул от това да знам, че съм свършила добра работа, дали шефът ще ми каже браво или не,  хич не ме грее, т.е. не ми е нужно бравото на шефа, за да съм доволна от работата си. Лошото е, когато вместо да забелязваме децата ни (от което те имат нужда), автоматично казваме "браво" (което те по начало не търсят, но се научават да търсят ако не получават нищо друго). Т.е. съм съгласна с теб, точно това исках да кажа.

Последна редакция: чт, 13 дек 2007, 13:19 от anita_

# 92 13 дек. 2007, 13:12 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: jabata_dil в чт, 13 дек 2007, 12:52
Цитат на: anita_ в чт, 13 дек 2007, 12:46
... Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
анита, психолоzите смятат, че стимула в работата да те похвалят и оценят е по силен от финансовия ... не zнам каква zависимост поражда, но на човек му е потребно да бъде оценен и приzнат и zабеляzан ...
един пример в темата с фотошопа, хоби ... енда от бените доста емоционално реагира, като не получи коментари, дори и критични zа творбата си, повечето споделиха, че и те вече не публикуват творбите си, zащотот коментарите са станали рядкост , а всеки , който се е потрудил е искал да бъде zабеляzана творбата му ... реален пример .  Hug
Peace

# 93 13 дек. 2007, 13:21 ч.
  • Мнения: 3 268
Самочувствието на човек според мен идва не само от възпитанието,а от личния пример на родителите.Ако един родител е комплексиран,смачкан,неудачник и само се оплаква,няма как да него да израстне дете със самочувствие.Просто е невъзможно.Семейната среда,приятелите,училището,лицето,което вижда в огледалото,всичко това е определящо за самочувствието на един млад човек.И много важно е самочувствието да има покритие.

# 94 13 дек. 2007, 13:38 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: stefani6 в чт, 13 дек 2007, 13:21
Самочувствието на човек според мен идва не само от възпитанието,а от личния пример на родителите.Ако един родител е комплексиран,смачкан,неудачник и само се оплаква,няма как да него да израстне дете със самочувствие.Просто е невъзможно.Семейната среда,приятелите,училището,лицето,което вижда в огледалото,всичко това е определящо за самочувствието на един млад човек.И много важно е самочувствието да има покритие.

самочувствието не идва от въzпитание, култура, обраzование , а от това как човек оценява себе си, според собствените си критерии в собствената си среда в собствения си живот ... т.е ако един "бирен шкембак" и тираджия трябва да се самооценява, критериите му не са , като на професора по математика в СУ например. ОК?
Един пример , отиваме на почивка на море , рейса, който  ще ни кара на летището трябва да чакаме 20 мин предварително пред хотела (обикаля много хотели и не е точен). От нашия хотел 4 * , т.е доста скъп си беше всички пътуващи 20 мин. предварително бяха пред хотела. Минахме покрай други хотели да вzеме хора, пред хотели с по 2 * (т.е евтинките ) чакахме всички дружно с децата в автобува много сауверени двойки, кой доспивал си, кой дояждал си ... Та идеята ми е, че хората с повече обраzование имат самочувствието да се самооценят, но не и да прекалят и също така да оценят времето на себе си и чуждото ... Докато по долната и нискокултурна класа си личи по самоувереното поведение, че целият свят им е длъжен , да си zадоволят нуждите беzценни ....

# 95 13 дек. 2007, 13:42 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: anita_ в чт, 13 дек 2007, 13:11
... Да бъдеш забелязан и работата ти оценена е едно, а да те хвалят - съвсем друго. За мен няма по-голям стимул от това да знам, че съм свършила добра работа, дали шефът ще ми каже браво или не,  хич не ме грее, т.е. не ми е нужно бравото на шефа, за да съм доволна от работата си. Лошото е, когато вместо да забелязваме децата ни (от което те имат нужда), автоматично казваме "браво" (което те по начало не търсят, но се научават да търсят ако не получават нищо друго). 

съгласна, но какво е иzлишното е това, ако харесваш нещо да си го кажеш, да споделиш, да иzкоментираш конструктивно? Лично аz много бих се zарадвала и мног оби ме стимулирало.

# 96 13 дек. 2007, 13:45 ч.
  • Мнения: 3 268
Съгласна съм с jabata_dil.Летвата при всеки е различна.Но това не се постига само с възпитание,то просто се изгражда у човека,докато расте и е следствие на много неща ,някои от които вече споменах.

# 97 13 дек. 2007, 13:48 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: stefani6 в чт, 13 дек 2007, 13:45
Съгласна съм с jabata_dil.Летвата при всеки е различна.Но това не се постига само с възпитание,то просто се изгражда у човека,докато расте и е следствие на много неща ,някои от които вече споменах.

Аа и по мое мнение , летвата при децата я поставяме ние. Т.е . децата са страшно препрограмируеми, докато са малки. 

# 98 13 дек. 2007, 13:53 ч.
  • Мнения: 3 268
Именно на това му казвам аз личен пример.Не може ти да си смачкан и детето ти да не е.Има и изключения,но са редки.

# 99 13 дек. 2007, 13:54 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: stefani6 в чт, 13 дек 2007, 13:53
Именно на това му казвам аз личен пример.Не може ти да си смачкан и детето ти да не е.Има и изключения,но са редки.

може би , акое достатъчно умно и има от кого друг да вzима пример и ти вижда кусурите ... но не zнам каква воля трябва да има  newsm78 хм.

# 100 13 дек. 2007, 14:40 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: jabata_dil в чт, 13 дек 2007, 13:38
Цитат на: stefani6 в чт, 13 дек 2007, 13:21
Самочувствието на човек според мен идва не само от възпитанието,а от личния пример на родителите.

самочувствието не идва от въzпитание, култура, обраzование , а от това как човек оценява себе си, според собствените си критерии в собствената си среда в собствения си живот ...
 

Възпитанието в самочувствие,не е точно възпитанието да имаш самочувствие...В смисъл,че аз го разбирам по друг начин,да възпитаваш в детето си да бъде ученолюбив,възпитан,социален,благороден,да помага на по-слабите,да се отстоява пред по-силните,да търси изява,да знае от къде идва,и кой е като българин,и като човек,да почита вече направеното не зависимо за какво свидетелства то,да цени историята,културата и мн.др.
А когато дойде моментът на самооценката,човекът чрез свойте достойнства,ще изгради самочувствието си!!!
       А примери за това че качествата са важни за доброто самочувствие,и то не е свободна единица а съвкупност,има много...Ето примерно и АЗ...Както съм писала и по-горе,моите родители,не са ме прехвалвали,да не кажем че се държеха и снисходително...Още повече че в нашата рода,имахме малко ориенталско възпитание,и ние жените,само защото сме такива,бяхме вече стъпало по ниско...Чиста българка съм!!!Но уви...Но пък това ме и амбицираше допълнително...Е!Разбих представите им на пух и прах,но първоначално изходих точно от това КАКВИ КАЧЕСТВА ИМАМ,доразвивах ги с годините,от там си изградих и самочувствие,и добих нужната ми увереност...Ето така оцелях,и оцелявам и до днес...Не бих казала,че родителите ми имат нещо общо с това...И до ден днешен все намират негативите в поведението ми,и начинът ми на живот...Но пък аз си се доказах пред себе си,вървя по собственният си път,и не ми пука кой какво мисли за изборът ми...

# 101 13 дек. 2007, 14:53 ч.
  • Мнения: 5 877
Съгласна съм, че истинското самочувствие не се гради с хваленето, а с изслушването. И с разговорите, не е нужно да е едностранно.
Положителната реакция да е малко по-приглушена, но да е ясно как и с какво си я заслужил.
Защото тогава можеш да се върнеш назад и да си спомниш "аха, татко много хареса онази картина, на която бях нарисувала два марсианеца с пастели и бях изстъргала пастелите по един специален начин с линийка", а не просто "често ми казваха "Браво"". И да направиш същото и друг път.
Важно е да помниш себе си и това, което си правил, когато са те похвалили. А за да го запомниш, трябва и другият да го е запомнил, дори да не е задълго.
Затова не съм за многото "браво", а за многото говорене. Т.е. по-важно е като видя рисунка, да говоря на детето за нея - а, колко интересно, тук си направила косата триъгълна. Това е нещо ново, не съм го виждала в предишните ти картини. А тук си използвала два различни цвята на роклята. Виж ти. Как смяташ, за какво мисли тази принцеса? ... и т.н. "Браво" може и да не кажа, не то е важното. Даже ми звучи като "отмятане".
Друг вид реакция, която ми се струва ценна е "хареса ми как реагира в еди-коя си ситуация. Май растеш. Значи, отсега нататък ще ти разреша да..." (неизвестно защо, най-голяма радост предизвика разрешението да избърше масата - за мен досада, но за нея се оказа признание и отговорност).

# 102 13 дек. 2007, 15:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Въртим го, сучем го и пак се стига до тясна връзка с културните особености. И за да ни е още по-весел живота, ние (българите) сме на границата между Изтока и Запада  (малко като Родоския колос  Wink) и си влачим и от двете култури.
Допреди демокрацията сме дърпали повече към Изтока, където децата не се хваля, а се изисква, за да не им се развее много перчема и да се подчиняват, но в същото време връзките между родители и деца остават много здрави. Сега дъпраме към Запада (и то по-точно англо-саксонския модел), където децата се хвалят за всичко, но въпреки това има граница между деца и възрастни и на нас дори ни се струва като отчуждение.
И за да стане манджата пикантна, добавяме и бясната скорост, с която се променят ценностите ни.

# 103 13 дек. 2007, 15:12 ч.
  • Мнения: 3 268
Повечето от нас,родителите възпитаваме децата си да бъдат добри,да ценят културата и историята на родината и рода си,да помагат,но това не ги изгражда непременно хора със самочувствие.Има много добри и интелигентни хора с ниско самочувсвие по ред причини.Ето това имам предвид,когато казах,че самочувствието някакси не може да го възпиташ в детето,но можеш да му го дадеш до голяма степен.Добрата самооценка обаче е най-важния фактор за високото самочувствие.Понякога колкото по-интелигентен е човек,толкова по-високи са критериите му и има ниска самооценка и обратното.Често виждаме тотални простаци с огромно самочувствие.Много е сложно.

# 104 13 дек. 2007, 15:42 ч.
  • Мнения: 5 877
Няма смисъл темата да се обръща на "трябва ли децата да имат самочувствие или не".

# 105 17 дек. 2007, 11:50 ч.
  • Мнения: 2 700
Отговарям, без да съм чела предишните отговори.
Дъщеря ми на моменти е показвала ниско самочувствие (навлиза в пубертета) и винаги съм й подчертавала нещата, с който трябва да се гордее от себе си - лични нейни постижения по конкретни области на изява, лични нейни добродетели, пълноценен по наше мнение начин на живот. В ежедневието - похвала и поощряване при случай.
Като цяло считам, че самочувствие трудно може да се възпитава, но семейната среда може да стане предпоставка за липса на такова. И всъщност усилията ми са насочени точно в тази посока - да не я подценявам.

# 106 17 дек. 2007, 17:32 ч.
Непрекъснато хваля мойта принцеса,колко е послушна,как хубаво танцува,колко е грижовна с  куклите и всичко останало.Никога не й казвам,че е лоша.Поне в детска възраст родителите са тези,които изграждат самочувствието,а после средата оказва своето влияние.

# 107 17 дек. 2007, 21:39 ч.
  • Мнения: 2 037
Цитат на: atlantika03 в пн, 17 дек 2007, 17:32
Непрекъснато хваля мойта принцеса,колко е послушна,как хубаво танцува,колко е грижовна с  куклите и всичко останало.Никога не й казвам,че е лоша.Поне в детска възраст родителите са тези,които изграждат самочувствието,а после средата оказва своето влияние.
Атлантика, какво те мотивира да наричаш дъщеря си "принцеса"? За мое много голямо съжаление, много обичан от мен човек отглежда две супер лигави деца, чиято майка се обръща към момичето с "принцесо" (за мен това като го каже, сякаш й се прекланя), "хубавице",  и прочие глезотии. Резултатът е плачевен, каквото поискат прекрасните се купува на мига. Тръшкат се и пр. Извинете, ако има отделна тема за обръщения към отрочета. Те си имат имена.
Децата ми ги възпитавам да имат самочувствие с един много чист и добър (изобщо не скъп обаче) външен вид, усмивки, обноски и спокойствие и никакво унижение (от личен опит съдя).
Ако ти ударят шамар по едната буза какво правим с другата? Кажете, моля.

# 108 17 дек. 2007, 21:43 ч.
  • Мнения: 17 407
НЕ съм Атлантика, но се сещам, че понякога свекърва ми нарича така голямата ми дъщеря. Даже сама тя си казваше: Аз съм принцеса, по назад съм писала как отгваря като й кажат, че е много хубава.МНого, ама много мразя подобни лигни и за мен това не е начин детето ми да придобие самочувствие.

# 109 17 дек. 2007, 22:05 ч.
  • Мнения: 1 470
Майчета!Утре в "Часът на мама"по БТВ,гледайте отговорите на живо...

# 110 17 дек. 2007, 22:13 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
какви отговори?

# 111 17 дек. 2007, 22:27 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: RadostinaHZ в пн, 17 дек 2007, 22:13
какви отговори?

Моите отговори!Нали темата ми тръгна от там...Бях поканена в БТВ,да говоря по тази тема,и след това я пуснах във форума...Утре ще излъчат предаването... Hug

# 112 17 дек. 2007, 22:31 ч.
  • Мнения: 5 877
Цитат на: superslavy в пн, 17 дек 2007, 21:39
Цитат на: atlantika03 в пн, 17 дек 2007, 17:32
Непрекъснато хваля мойта принцеса,колко е послушна,как хубаво танцува,колко е грижовна с  куклите и всичко останало.Никога не й казвам,че е лоша.Поне в детска възраст родителите са тези,които изграждат самочувствието,а после средата оказва своето влияние.
Атлантика, какво те мотивира да наричаш дъщеря си "принцеса"? За мое много голямо съжаление, много обичан от мен човек отглежда две супер лигави деца, чиято майка се обръща към момичето с "принцесо" (за мен това като го каже, сякаш й се прекланя), "хубавице",  и прочие глезотии. Резултатът е плачевен, каквото поискат прекрасните се купува на мига. Тръшкат се и пр. Извинете, ако има отделна тема за обръщения към отрочета. Те си имат имена.
Хм, а как ще тълкуваш редуването на "принцесоооо" и "маймуноооо"  Thinking Нито от едното няма да се откажа, де Simple Smile

# 113 17 дек. 2007, 22:33 ч.
  • Мнения: 2 037
Не мога да го тълкувам, не те познавам.

# 114 17 дек. 2007, 22:39 ч.
  • Мнения: 5 877
Въпросът беше реторичен Simple Smile Исках да кажа, че едно обръщение пролет не прави.  Родителите се обръщат към децата си с куп мили глупости; аз редовно й викам "мушице", когато ми е най-мила, ноооо изобщо не я мисля за муха.
Така и "принцесо" не значи непременно нещо съществено за самочувствието.

# 115 17 дек. 2007, 22:40 ч.
Естествено,че ще наричам детето си с най-милите думи,това не значи,че му купувам всичко,задоволявам капризите му и най-малко че е лигаво.

# 116 17 дек. 2007, 23:52 ч.
  • Мнения: 2 037
Разбира се,Анда, въпросът опира до доста други неща.

# 117 18 дек. 2007, 02:11 ч.
  • Мнения: 875
1. опитвам се да не правя вместо него неща, които може да направи сам (понякога едвам се сдържам  Mr. Green). смятам, че така се учи на самостоятелност и увереност в собствените си възможности.

2. приемам с усмивка и насърчение всяко негово постижение като едновременно с това се старая и да не преигравам - все пак детето трябва да остава с впечатлението, че това, което е направил е напълно очаквано от него.

3. гушка, цункам, цункам и пак гушкам. в тоя ред.  Mr. Green

# 118 19 дек. 2007, 11:51 ч.
  • Варна, България
  • Мнения: 730
Сега видях темата, вчера не успях да гледам Часът на мама.
Винаги ме вълнувал въпросът за позитивното възпитание. Прочетох книгата "Децата и ние" на д-р Хаим Ганът на издателство "Изток Запад". Горещо ви я препоръчвам. Тя е "моята" книга. Цитирам малко от увода:" Всеки родител иска детето му да е уверено и щастливо. Никой не се опитва нарочно да направи детето си боязливо , свито, неделикатно или неприятно. Но въпреки това много деца, докато растат добиват нежелани черти, не успяват да се почувстват уверени и не изпитват уважение към себе си и другите. Родителите искат децата им да бъдат вежливи, а те са невъзпитани; искат децата им да бъдат подредени, а те сеят хаос; искат децата им да бъдат самоуверени, а те самите не са; искат децата им да бъдат щастливи, но много често те не са.
Родителите могат да помогнат на всяко дете да стане човек състрадателен, отговорен и  смел, човек, чийто живот се ръководи от вътрашна сила и почтеност. За да постигнат тези хуманни цели, родителите трябва да усвоят и хуманни методи. Любовта не стига. Проницателнността не стига. За да бъде човек добър родител, трябват му умения ...." 
В книгата има много истини като:
1. поученията и критиките, снизходителността създават дистанция и огорчение
2. да отговаряме на чувствата на децата, а не на тяхното поведение- разбиране и съчувствие
3. желателни и нежелателни похвали - да хвалим действията, а не да даваме качествени оценки на характера.
4. да предаваме ценности, а не да изискваме подчинение
5. обидните епитети навреждат на децата и т.н.

Синът ми е на 2г.и 2 м. - трудна възраст, още повече, че от 3 седмици е на ясла и първата седмица беше някакъв ад. След като прочетох въпросната книга и започнах малко по малко да следвам съветите, не сляпо, а пречупени през моята призма, поведението на детето се промени. Истината е, че ние генерираме емоциите у децата и когато сме уверени и спокойни го предаваме и на тях.

Моите родители винаги ми казваха, че съм най- , винаги бяха готови да изпълнят молбите ми / бяха строги, когато трябва/, но не получих от тях именно това разбиране на чувствата и емоциите. Какво като израстнах уверена и със самочувствие, като те не успяха да достигнат  именно до най-съкровените ми страхове, мисли, чувства?! Винаги съм изпитвала боязън / не страх/ да не се проваля и да разбия представата за това, че съм най- оттам често пъти съм била пасивна и неинициативна. Не ги обвинявам, те са действали така само от обич и желание да са най-страхотните родители. Но моята цел като родител е да стигна до душата на детето си, да му отдам цялото си сърце безрезервно - да не го е страх от провали, да може да понесе грешките си, да знае, че носи отговорност за тях и винаги, когато има нужда от помощ мама и татко ще са там.
Още много има да се пише по темата...
Поздрави на всички  Hug


   

# 119 19 дек. 2007, 13:20 ч.
  • Мнения: 123
Цитат на: voltage13 в ср, 19 дек 2007, 11:51
Сега видях темата, вчера не успях да гледам Часът на мама.
Винаги ме вълнувал въпросът за позитивното възпитание. Прочетох книгата "Децата и ние" на д-р Хаим Ганът на издателство "Изток Запад". Горещо ви я препоръчвам. Тя е "моята" книга. Цитирам малко от увода:" Всеки родител иска детето му да е уверено и щастливо. Никой не се ...
Поздрави на всички  Hug


  

[/quote
непременно ще си я купя Peace

# 120 19 дек. 2007, 13:25 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: Червенаm … 7 дек 2007, 22:05
Майчета!Утре в "Часът на мама"по БТВ,гледайте отговорите на живо...

Гледах, интересно ми беше. Сега съм в отпуск и съм в къщи, така че след обеда пуснахме ТВ с бебо и двамата играхме с балони и гледахме бебета.  Laughing
Предаването не го бях гледала до сега по обясними причини- работя. Чувала съм за него и за темите от други мами, които са си в къщи. Полезно е, определено.
Сега на въпроса- знаеш ли, лично аз също съм се питала дали това насилствено /за мен това е думата/ възпитаване в "самочувствие" не е нож с две остриета и лично за себе си не го приемам. Имам предвид именно дадения пример с "американците"- като че ли всичко "американско е положително" /за мен не е /! Че какво по- ненормално от това в един клас всеки да се мисли за най- във всяко едно отношение. И не само в клас. Никога не съм считала, че когато децата ми направят нещо, което определено не одобрявам или което е под техните възможности следва да им се радвам и да ги аплодирам. Напротив, лично моето виждане е за необходимост от реална обективна преценка на конкретните им постижения. Нямам предвид изобщо оценка на личността. Това е нещо, което не подлежи на оценка и степенуване. Затова говоря за оценяване само на конкретна проява, която вече може да бъде със знак + или - или която оценка дори може да намери цифрово изражение- в точки, в цифри и т.н.
Обективната оценка и реалното здраво самочувствие са за мен нещо изключително полезно за децата. Така те утре няма да се сблъскат с проблема, че "навън", в реалния живот, където мама и тати не са винаги налице, не всеки техен акт или мисъл ще бъдат обект на безспирни аплодисменти. За самочувствието на моите деца мисля, че е важно просто да знаят че ги обичаме истински, независимо то постиженията им, които могат да са добри, но могат и да липсват, че могат да разчитат на нас за помощ /до определен момент и в определени граници, изпадането в крайности и тук е вредно/.
В заключение- възпитанието на самочувствие у децата ми не е било моя цел. Самочувствието им би следвало да си дойде само на мястото си, ако сме били добри възпитатели и когато са ни търсили сме били там, където е било необходимо и сме давали съвети, когато такива са били нужни.
И още нещо си мисля- изкуственото насаждане на самочувствие- в самия себе си, в децата си, е един голям комплекс за малоценност.

# 121 19 дек. 2007, 13:41 ч.
  • Мнения: 494
 Няма да те цитирам Judy, само ще кажа, че разсъжденията ти напълно съвпадат с моите идеи.  Peace

# 122 19 дек. 2007, 15:07 ч.
  • под шипковия храст
  • Мнения: 858
малко ви чета през ред... Blush
обаче оставам с впечатлението, че бъркате самочувствие със самомнение... Thinking
сам+чувствам или как се чувстваш сам със себе си, ако не си изтъкан от комплекси, вътрешни терзания и съмнения, значи си ок
не че непременно трябва да си велик, неземно красив и пр., а намерил ли си душевна хармония, чувстваш ли се добре такъв какъвто си!
така го разбирам аз поне Hug
поощрението е донякъде при по-малките деца и е с цел да повярват в себе си, че могат, а и по този начин като родители заявяваме, че ни интересува това което вършат, и го одобряваме.
например моя син отказваше да пипне молив, защото в градината някой му беше казал, че рисунките му са драсканици. коства ми много уговорки докато го накарам да го преодолее, накрая му казах, че искам да ми направи най-хубавата драсканица, на която е способен...и елате го вижте сега колко е производителен! та той беше само на 4 и това, че не иска да рисува точно определена къщичка не е критерии колко талантлив ще бъде.  Wink

# 123 19 дек. 2007, 15:16 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
аха, познавам хора, които не смеят да потанцуват, защото някой на всеуслошание им е казал, че не стават за танцьори. И това им тежи цял живот, не смеят и на сватбата си да излязат на дансинга.

# 124 20 дек. 2007, 09:59 ч.
  • Мнения: 9 052
Цитат на: RadostinaHZ в ср, 19 дек 2007, 15:16
аха, познавам хора, които не смеят да потанцуват, защото някой на всеуслошание им е казал, че не стават за танцьори. И това им тежи цял живот, не смеят и на сватбата си да излязат на дансинга.

ами толкова им е самочувствието  Rolling Eyes някой им каzал  ooooh!

# 125 20 дек. 2007, 10:08 ч.
  • Мнения: 24 467
Точно поради подобни причини за добро възпитание за децата ми намирам това, при което чуждата оценка за конкретната им проява в конкретно направление не би им повлияла по такъв начин.
Затова оценката на конкретен човек по отношение конкретна проява е нещо мимолетно във времето, децата ми трябва да знаят, че това не е оценка на личността им и че ако тази оценка за тях е ниска, биха могли да поработят, ако желаят по- висока. Ако не ги интересува тази страна на нещата и оценката не би им създала дискомфорт.
Но да ценя "със шест" всичко, само за да имали "самочувствие"- това е крайно вредоносно за развитието им.

# 126 20 дек. 2007, 10:38 ч.
  • Мнения: 1 494
Връщам се да изчета всичко. Много ме интересува въпроса.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата