Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

  • 8 083
  • 126
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 9 052
... Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
анита, психолоzите смятат, че стимула в работата да те похвалят и оценят е по силен от финансовия ... не zнам каква zависимост поражда, но на човек му е потребно да бъде оценен и приzнат и zабеляzан ...
един пример в темата с фотошопа, хоби ... енда от бените доста емоционално реагира, като не получи коментари, дори и критични zа творбата си, повечето споделиха, че и те вече не публикуват творбите си, zащотот коментарите са станали рядкост , а всеки , който се е потрудил е искал да бъде zабеляzана творбата му ... реален пример .  Hug

# 91
  • Мнения: 314
... Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
анита, психолоzите смятат, че стимула в работата да те похвалят и оценят е по силен от финансовия ... не zнам каква zависимост поражда, но на човек му е потребно да бъде оценен и приzнат и zабеляzан ...
Да бъдеш забелязан и работата ти оценена е едно, а да те хвалят - съвсем друго. За мен няма по-голям стимул от това да знам, че съм свършила добра работа, дали шефът ще ми каже браво или не,  хич не ме грее, т.е. не ми е нужно бравото на шефа, за да съм доволна от работата си. Лошото е, когато вместо да забелязваме децата ни (от което те имат нужда), автоматично казваме "браво" (което те по начало не търсят, но се научават да търсят ако не получават нищо друго). Т.е. съм съгласна с теб, точно това исках да кажа.

Последна редакция: чт, 13 дек 2007, 13:19 от anita_

# 92
  • Мнения: 1 470
... Мисля, че похвалите пораждат зависимост и човек става неуверен - очаква похвала за всичко, което прави, опитва се да прави неща, за които ще го похвалят, макар че са в разрез с личността му и т.н.
анита, психолоzите смятат, че стимула в работата да те похвалят и оценят е по силен от финансовия ... не zнам каква zависимост поражда, но на човек му е потребно да бъде оценен и приzнат и zабеляzан ...
един пример в темата с фотошопа, хоби ... енда от бените доста емоционално реагира, като не получи коментари, дори и критични zа творбата си, повечето споделиха, че и те вече не публикуват творбите си, zащотот коментарите са станали рядкост , а всеки , който се е потрудил е искал да бъде zабеляzана творбата му ... реален пример .  Hug
Peace

# 93
  • Мнения: 3 268
Самочувствието на човек според мен идва не само от възпитанието,а от личния пример на родителите.Ако един родител е комплексиран,смачкан,неудачник и само се оплаква,няма как да него да израстне дете със самочувствие.Просто е невъзможно.Семейната среда,приятелите,училището,лицето,което вижда в огледалото,всичко това е определящо за самочувствието на един млад човек.И много важно е самочувствието да има покритие.

# 94
  • Мнения: 9 052
Самочувствието на човек според мен идва не само от възпитанието,а от личния пример на родителите.Ако един родител е комплексиран,смачкан,неудачник и само се оплаква,няма как да него да израстне дете със самочувствие.Просто е невъзможно.Семейната среда,приятелите,училището,лицето,което вижда в огледалото,всичко това е определящо за самочувствието на един млад човек.И много важно е самочувствието да има покритие.

самочувствието не идва от въzпитание, култура, обраzование , а от това как човек оценява себе си, според собствените си критерии в собствената си среда в собствения си живот ... т.е ако един "бирен шкембак" и тираджия трябва да се самооценява, критериите му не са , като на професора по математика в СУ например. ОК?
Един пример , отиваме на почивка на море , рейса, който  ще ни кара на летището трябва да чакаме 20 мин предварително пред хотела (обикаля много хотели и не е точен). От нашия хотел 4 * , т.е доста скъп си беше всички пътуващи 20 мин. предварително бяха пред хотела. Минахме покрай други хотели да вzеме хора, пред хотели с по 2 * (т.е евтинките ) чакахме всички дружно с децата в автобува много сауверени двойки, кой доспивал си, кой дояждал си ... Та идеята ми е, че хората с повече обраzование имат самочувствието да се самооценят, но не и да прекалят и също така да оценят времето на себе си и чуждото ... Докато по долната и нискокултурна класа си личи по самоувереното поведение, че целият свят им е длъжен , да си zадоволят нуждите беzценни ....

# 95
  • Мнения: 9 052
... Да бъдеш забелязан и работата ти оценена е едно, а да те хвалят - съвсем друго. За мен няма по-голям стимул от това да знам, че съм свършила добра работа, дали шефът ще ми каже браво или не,  хич не ме грее, т.е. не ми е нужно бравото на шефа, за да съм доволна от работата си. Лошото е, когато вместо да забелязваме децата ни (от което те имат нужда), автоматично казваме "браво" (което те по начало не търсят, но се научават да търсят ако не получават нищо друго). 

съгласна, но какво е иzлишното е това, ако харесваш нещо да си го кажеш, да споделиш, да иzкоментираш конструктивно? Лично аz много бих се zарадвала и мног оби ме стимулирало.

# 96
  • Мнения: 3 268
Съгласна съм с jabata_dil.Летвата при всеки е различна.Но това не се постига само с възпитание,то просто се изгражда у човека,докато расте и е следствие на много неща ,някои от които вече споменах.

# 97
  • Мнения: 9 052
Съгласна съм с jabata_dil.Летвата при всеки е различна.Но това не се постига само с възпитание,то просто се изгражда у човека,докато расте и е следствие на много неща ,някои от които вече споменах.

Аа и по мое мнение , летвата при децата я поставяме ние. Т.е . децата са страшно препрограмируеми, докато са малки. 

# 98
  • Мнения: 3 268
Именно на това му казвам аз личен пример.Не може ти да си смачкан и детето ти да не е.Има и изключения,но са редки.

# 99
  • Мнения: 9 052
Именно на това му казвам аз личен пример.Не може ти да си смачкан и детето ти да не е.Има и изключения,но са редки.

може би , акое достатъчно умно и има от кого друг да вzима пример и ти вижда кусурите ... но не zнам каква воля трябва да има  newsm78 хм.

# 100
  • Мнения: 1 470
Самочувствието на човек според мен идва не само от възпитанието,а от личния пример на родителите.

самочувствието не идва от въzпитание, култура, обраzование , а от това как човек оценява себе си, според собствените си критерии в собствената си среда в собствения си живот ...
 

Възпитанието в самочувствие,не е точно възпитанието да имаш самочувствие...В смисъл,че аз го разбирам по друг начин,да възпитаваш в детето си да бъде ученолюбив,възпитан,социален,благороден,да помага на по-слабите,да се отстоява пред по-силните,да търси изява,да знае от къде идва,и кой е като българин,и като човек,да почита вече направеното не зависимо за какво свидетелства то,да цени историята,културата и мн.др.
А когато дойде моментът на самооценката,човекът чрез свойте достойнства,ще изгради самочувствието си!!!
       А примери за това че качествата са важни за доброто самочувствие,и то не е свободна единица а съвкупност,има много...Ето примерно и АЗ...Както съм писала и по-горе,моите родители,не са ме прехвалвали,да не кажем че се държеха и снисходително...Още повече че в нашата рода,имахме малко ориенталско възпитание,и ние жените,само защото сме такива,бяхме вече стъпало по ниско...Чиста българка съм!!!Но уви...Но пък това ме и амбицираше допълнително...Е!Разбих представите им на пух и прах,но първоначално изходих точно от това КАКВИ КАЧЕСТВА ИМАМ,доразвивах ги с годините,от там си изградих и самочувствие,и добих нужната ми увереност...Ето така оцелях,и оцелявам и до днес...Не бих казала,че родителите ми имат нещо общо с това...И до ден днешен все намират негативите в поведението ми,и начинът ми на живот...Но пък аз си се доказах пред себе си,вървя по собственният си път,и не ми пука кой какво мисли за изборът ми...

# 101
  • Мнения: 5 877
Съгласна съм, че истинското самочувствие не се гради с хваленето, а с изслушването. И с разговорите, не е нужно да е едностранно.
Положителната реакция да е малко по-приглушена, но да е ясно как и с какво си я заслужил.
Защото тогава можеш да се върнеш назад и да си спомниш "аха, татко много хареса онази картина, на която бях нарисувала два марсианеца с пастели и бях изстъргала пастелите по един специален начин с линийка", а не просто "често ми казваха "Браво"". И да направиш същото и друг път.
Важно е да помниш себе си и това, което си правил, когато са те похвалили. А за да го запомниш, трябва и другият да го е запомнил, дори да не е задълго.
Затова не съм за многото "браво", а за многото говорене. Т.е. по-важно е като видя рисунка, да говоря на детето за нея - а, колко интересно, тук си направила косата триъгълна. Това е нещо ново, не съм го виждала в предишните ти картини. А тук си използвала два различни цвята на роклята. Виж ти. Как смяташ, за какво мисли тази принцеса? ... и т.н. "Браво" може и да не кажа, не то е важното. Даже ми звучи като "отмятане".
Друг вид реакция, която ми се струва ценна е "хареса ми как реагира в еди-коя си ситуация. Май растеш. Значи, отсега нататък ще ти разреша да..." (неизвестно защо, най-голяма радост предизвика разрешението да избърше масата - за мен досада, но за нея се оказа признание и отговорност).

# 102
  • София
  • Мнения: 62 595
Въртим го, сучем го и пак се стига до тясна връзка с културните особености. И за да ни е още по-весел живота, ние (българите) сме на границата между Изтока и Запада  (малко като Родоския колос  Wink) и си влачим и от двете култури.
Допреди демокрацията сме дърпали повече към Изтока, където децата не се хваля, а се изисква, за да не им се развее много перчема и да се подчиняват, но в същото време връзките между родители и деца остават много здрави. Сега дъпраме към Запада (и то по-точно англо-саксонския модел), където децата се хвалят за всичко, но въпреки това има граница между деца и възрастни и на нас дори ни се струва като отчуждение.
И за да стане манджата пикантна, добавяме и бясната скорост, с която се променят ценностите ни.

# 103
  • Мнения: 3 268
Повечето от нас,родителите възпитаваме децата си да бъдат добри,да ценят културата и историята на родината и рода си,да помагат,но това не ги изгражда непременно хора със самочувствие.Има много добри и интелигентни хора с ниско самочувсвие по ред причини.Ето това имам предвид,когато казах,че самочувствието някакси не може да го възпиташ в детето,но можеш да му го дадеш до голяма степен.Добрата самооценка обаче е най-важния фактор за високото самочувствие.Понякога колкото по-интелигентен е човек,толкова по-високи са критериите му и има ниска самооценка и обратното.Често виждаме тотални простаци с огромно самочувствие.Много е сложно.

# 104
  • Мнения: 5 877
Няма смисъл темата да се обръща на "трябва ли децата да имат самочувствие или не".

Общи условия

Активация на акаунт